| 2015-01-03 17:08:49 |
Работя като учител. Родена съм на 21.02.1959 г.Въпросът ми е кога мога да се се възползвам от ранното пенсиониране? |
Виктория Петкова |
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕКОВА, С последните промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) в сила от 01.01.2015 г. се запазват изискванията по отношение на условията за пенсиониране за придобиване на право на ранна пенсия от учителите. Съгласно разпоредбата на §5, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 (към настоящия момент 60 години и 8 месеца за жените) и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените. На основание ал.3 на същия параграф на учителите, които са придобили право на пенсия при посочените условия и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 (по общия ред), се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. Освен посочената добавка от 0,33% от учителския пенсионен фонд, на основание чл.70, ал.1 КСО ако след придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 (60 години и 8 месеца възраст и 34 години и 8 месеца осигурителен стаж за жените) лицата продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, всяка година осигурителен стаж след тази дата се умножава по коефициент 4. Уведомяваме Ви, че от 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. В тази връзка Ви уведомяваме, че след тази дата (1 януари 2015г.) няма пречка да подадете заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е прекратено трудовото Ви правоотношение. Следва да имате предвид, че единствено компетентен да определи дали отговаряте на посочените изисквания за придобиване на право на пенсия е Националният осигурителен институт. Затова по този въпрос следва да се обърнете към него. МИ/ТПООУТ |
Обществено осигуряване |
| 2015-01-12 12:41:22 |
АКО РАБОТЯ НА 5 ЧАСА , ЩЕ МОЖЕ ЛИ ДА ПОЛЗВАМ ОСТАНАЛИТЕ 3 ЧАСА ОТ ПРЕХВЪРЛЕНО МАЙЧИНСТВО |
МАРИЯ ДИМОВА |
Не е възможно едновременно да работите и да ползвате отпуск по майчинство срещу обезщетение. КС |
Обществено осигуряване |
| 2015-04-29 12:54:43 |
Roden sam 1950 g imam 32 god.trudav staj v BG,koga moga da podam dokumenti za pensionirane v BG,pencioniran sam v España sled navarshvane na 61 god.,iskam da Vi pomolia za otgovor,zashtoto Espanski Seguridad Social me uvedomi che po slujeben pat shte predviji neshtata,Molia za otgovor,sled koia data i godina.C uvajenie Zdravko Lazarov |
Zdravko Lazarov |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави-членки, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. За да ползва социални права и по-конкретно правото на пенсия, правоимащото лице следва да посочи на съответната компетентна институция, в държавата, в която живее към момента на подаване на искането за ползване на тези права, че има осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС.
Според посоченото от Вас, Вие сте работил и пребивавал на територията на Испания, където сте пенсиониран на 61 години. За да започне процедурата за определяне на пенсията Ви при условията на Регламент 883/2004, когато придобие право на пенсия по българското законодателство е необходимо да подаде заявление в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по постоянния или настоящия Ви адрес или в съответната испанска компетентна институция, като посочите, че имате периоди на осигуряване в България и Испания.
Съгласно § 6б, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване през 2015 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършване на възраст 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 35 години за жените и 38 години за мъжете, а право на пенсия по чл. 68, ал. 3 се придобива при навършване на възраст 65 години и 8 месеца за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приет от Народното събрание на 20.07.2015 г., се предвижда от 1.01.2016 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. - с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
В случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до
31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Ако за периода Ви на работа в България и Испания, Вие сте бил осигуряван в двете държави, т.е. има социални осигуровки, внасяни на основание българското и испанското законодателство, това би означавало, че за тези периоди следва да имате право на пенсия от двете страни. Така периодите на осигуряване в Испания и България ще бъдат сумирани за определяне правото на пенсия във всяка от двете държави. Размерът на пенсията, която ще Ви бъде отпусната от Испания, ще бъде само за периодите, през които сте осигуряван там и които ще бъдат потвърдени от тази страна. Съответно размерът на пенсията, която ще Ви бъде отпусната в България ще бъде определен на базата на осигурителния стаж, придобит у нас и доказан със съответните документи. С други думи, Република България ще изплаща месечна пенсия, в размер, съответстващ на осигурителните й периоди, завършени по законодателството на Република България, докато Испания ще изплаща месечна пенсия, в размер, съответстващ на нейните осигурителни периоди. Пенсията Ви ще бъде изплащана по Ваша банкова сметка във всяка една държава - членка на ЕС.
Следва да се отбележи също, че единствено компетентна да потвърдят осигурителните Ви периоди в Испания и България остават само съответните компетентни институции в двете държави (за България – Националния осигурителен институт).
Уведомяваме Ви, че всички процедури за прилагане на Регламента се извършват по служебен път с цел да не се налага на правоимащото лице да пътува или понася финансови разходи и административни тежести във връзка с реализиране на правата си.
МИ/ТПООУТ
|
Обществено осигуряване |
| 2016-12-01 13:25:43 |
Здравейте, На 20,09,2016 г. зададох въпрос и все още няма отговор. Благодаря! |
Петя Илиева |
Според разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща и за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст - на всеки осигурен до 10 календарни дни през една календарна година.
С оглед на това, мнението ни е, че ако лицето не отговаря на условията за отпускане на паричното обезщетение, осигурителят не изплаща обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност.
В случай, че Ви е издаден болничен лист, съответният период следва да се отрази като неплатен отпуск за временна неработоспособност. КС
|
|
| 2017-01-18 11:28:40 |
Здравейте!
Транспортна фирма с основна дейност превоз на товари от България до Италия и обратно, командирова своите шофьори, съгласно заповеди за командировки.Превозите, които извършваме се разграничават от определението „каботажни превози“.Тоест за извършването на транспортните услуги, не се налага да изискваме специални разрешения за всеки курс, не сме длъжни да подаваме информация за командироване за всеки служител, не се налага да имаме административен или физически представител в Италия.При извършването на превозите, шофьорите пребивават на територията на Италия по няколко дни в месеца /5-15 дни/.Въпросите, които ни интересуват са свързани с елементите на работната заплата .
1.Трябва ли да се съобразяваме с минималните ставки за възнаграждение за транспортния бранш в Италия, имайки предвид, че в Италия е една от страните, в които няма регламентирана минимална работна заплата за страната /имат уговорени минимални заплати, съгласно КТД / и няма определени минимални ставки на заплащане на труда за Италия, като цяло?
2.Възможно ли е базата за осигуряване на назначените български шофьори да бъде съобразена единствено с праговете за осигуряване, утвърдени съгласно българското законодателство и договорената заплата между българския работодател и назачения работник или служител.Т.е възможен ли е вариант, при който българският шофьор /за извършени превози от България до Италия и обратно/, да има сключен трудов договор за една минимална работна заплата-460 лева и всички предвидени доплащания, например клас за прослужено време, като осигуряването бъде събразено с минималните осигурителни прагове за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона в България?
3.Има ли някакво значение кой е наш възложител за извършването на транспортната дейност от и до Италия-българска фирма или фирма регистрирана в друга държава членка от ЕС?
4.При сключване на трудовия договор с всеки един шофьор, при условие, че работодателят не е сигурен за какъв курс през месеца, ще поеме анажимент и до коя държава члена от ЕС, какво възнаграждение трябва да бъде упоменато?
5.Ако въпросната транспортна фирма изършва превози от Италия до Франция, няколко пъти в месеца, какви правни последици настъпват за работодателия-превозвач, предвид промените в Кодекса на труда?
6.Фирмата превозвач има ли задължението да уведомява преди командироването на шофьорите Инспекция по труда? |
Интерконсулт ЕООД |
Уважаеми господа,
Командироването на транспортни работници, които осъществяват международни превози, се осъществява съгласно чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), освен ако не попада в режима на командироването по чл. 121а от КТ. Разпоредбите на чл. 121а от КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата за командироването и изпращането) се прилагат спрямо транспортните работници в следните случаи:
1. При извършване за каботажни превози;
2. При командироване в рамките на същата група предприятия;
3. При изпращане на транспортен работник от предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство в предприятие ползвател, което е установено на територията на друга държава членка.
На база на посочената от Вас фактическа обстановка и с оглед изричното уточнение, че не се извършват каботажни превози, според нас не може да се направи извод, че командироването на транспортните работници попада в една от горепосочените три хипотези, поради което считаме, че приложимият режим спрямо командироването им е чл. 121 от КТ във връзка с НСКСЧ. Страните по трудовото правоотношение имат възможност да договарят трудово възнаграждение, което не може да е под минималната работна заплата, определена в Република България. Осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155 - 157, 159, 161, 162, 166, 168 - 170 и 319 от Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 1, ал. 2 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). При командироване на работници и служителите в чужбина българските работодатели нямат нормативно задължение да уведомяват Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвид разнородната практика във всяка една от държави членки относно прилагането на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги в сектора на международния транспорт, и с оглед избягването на санкции за нарушение на трудовото законодателство на приемащата държава членка, винаги преди командироване или изпращане е добре да се направи справка на единния национален уебсайт и/или да се отправи запитване до лицето за контакт по директивата в приемащата държава членка относно изискванията, които следва да се спазват, с оглед на спецификата на всеки конкретен случай.
Информация за единните национални уебсайтове и лицата за контакт за всяка държава членка може да бъде намерена на сайта на Европейската комисия на следния интернет адрес: http://europa.eu/youreurope/citizens/national-contact-points/index_en.htm?topic=work&contacts=id-611492, където има и данни за контакт с бюрата за връзка във всяка една държава членка.нс
|
|
| 2018-01-05 10:10:50 |
Здравейте, студент редовна форма на обучение, който работи по безсрочно трудово правоотношение, има ли право на парично обезщетение за времето на неработоспособност поради общо заболяване за дните след прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 327, ал. 1, т.6. |
АЙЛИН АЛИЕВА |
Уважаема г-жо Алиева, разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е отменена от 01.01.2018 г. с § 3, т. 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2018 г. В този смисъл от 01.01.2018 г. лицето няма право на парично обезщетение при временната неработоспособност поради общо заболяване, настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването.
Ако обаче временната неработоспособност е настъпила преди прекратяването на безсрочното трудово правоотношение, няма пречка, на основание разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от КСО, лицето да получи паричното обезщетение до изтичане на периода на временната неработоспособност, посочен в болничния лист. В случая е без значение това, че трудовото правоотношение е прекратено. ВН
|
|
| 2018-03-01 14:31:19 |
Здравейте! 1.М.12.18 г. навършвам 61 г. 1 м. и имам 33г. м. стаж от 3 кат. и 4 г7. м. от 2 кат. труд . Моят стаж от 2 кат. като се превърне в 3 кат.ще ми стигне ли за пенсия .2..В труд. книжка имам дълъг печат - стаж 2г. 8 м.цифром, но не словом.Има кръгъл печат и 2 подписа.Предприятието не съществува вече и няма правоприемник
Проблем ли е липсата словом стаж |
Андонов |
Уважаеми г-н Андонов,
1) През 2018 г. мъжете могат да се пенсионират по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на възраст 64 години и 1 месец, ако имат 38 години и 4 месеца осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд. Съгласно изложеното, че през месец 12.2018 г. навършвате възраст 61 година и 1 месец (ако случайно не сте посочил грешно число на годините), няма да можете да се пенсионирате през 2018 г. При пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като 4 години от втора категория се зачитат за 5 години стаж от трета категория (чл. 104, ал. 2 от КСО). В тази връзка 4 години и 7 месеца стаж от втора категория труд се зачитат за 5 години, 8 месеца и 22 дни осигурителен стаж от трета категория труд. Общият осигурителен стаж към трета категория труд на лице, което има 33 години (месеци не са посочени в запитването) стаж от трета категория труд и 4 години и 7 месеца стаж от втора категория труд, е 38 години, 8 месеца и 22 дни.
2) В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) са посочени документите, които са необходими за удостоверяване на осигурителен стаж при пенсиониране. Осигурителният стаж се установява с данните от Регистъра на осигурените лица, които осигурителите подават от 01.01.1997 г., с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец (обр. УП-3). В тази връзка установяване на осигурителен стаж, положен след 01.01.1997 г., може да се ползват данните в Регистъра на осигурените лица, ако са подадени такива.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) при прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. С чл. 12, ал. 2 от НТКТС е уредено, че редовните вписвания в трудовите книжки за трудов стаж, придобит до 01.07.1960 г., служат за установяване на трудовия стаж за това време, независимо че не са оформени по начина, посочен в чл. 6, ал. 1 от НТКТС.
Съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ), освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени за съхранение. Данните от информационната система се използват за зачитане на осигурителен стаж при отпускане на пенсиите. Справка за прекратени осигурители без правоприемник с предадени в НОИ разплащателни ведомости можете да намерите на интернет страницата на НОИ www.noi.bg в рубрика „Е-услуги“ >> „Справки“ >> „със свободен достъп“ или в рубриката „Осигурителен архив”. ВН |
|
| 2010-05-08 22:13:17 |
Съпругът ми работи във Фирма Монтажна база ЕООД гр. Ботевград от 1997 до 2008 год. Предстои му пенсиониране по болест.Управителят на фирмата почина през м. ноември 2009 год. и заедно с него изчезна и архива на фирмата,а именно ведомостите за тези години.Как и от къде може да му се помогне с удостовериние УП-2 за дохода през тези тодини.Той е безработен от 07.01.2008 год. с инсулт и паркинсон.Моля помогнете ни. |
Веселина Димитрова |
За информация и съдействие по този въпрос следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. ПМ/ |
NULL |
| 2018-08-10 12:42:10 |
Имам четири деца, родени съответно: 24.05.1977 г., 24.08.1978 г., 01.09.1980 г. и 07.06.1982 г.. Колко години осигурителен и трудов стаж ми се зачита за всяко дете поотделно при положение, че от 1977 г. до 1884 г. не съм работила на трудов договор? Благодаря! |
Ирина Манолова |
Уважаема госпожо Манолова,
Съгласно Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.) времето за бременност, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. За първо дете той е 12 месеца, за второ дете - 14 месеца, за трето дете - 18 месеца, а за четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца.
Особеното на този нормативен акт е, че на жените майки се признава трудов стаж, като 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждането на детето, а останалите 10 месеца и половина – след раждането.
От 3.07.1984 г. неработещите майки – осиновителки придобиват ново материално право, като съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта следва да им се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на децата. Ако до 3.07.1984 г. не са изтекли сроковете, които се зачитат за трудов стаж по реда на ПМС № 61 от 1967г., на майките се зачита трудов стаж до навършване на 3-годишна възраст на детето без прекъсване. Това са случаите, в които сроковете по двата нормативни акта се застъпват без пауза. Ако обаче до 3.07.1984 г. са изтекли сроковете по ПМС № 61 от 1967 г., но детето не е навършило 3-годишна възраст, на такива неработещи майки или осиновителки следва да се признае трудов стаж, равняващ се на времето от 3.07.1984 г. до навършване на 3-годишна възраст на детето.
Конкретната преценка се извършва в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, където следва да представите актовете за раждане на децата.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2019-04-02 21:59:38 |
Здравейте! Въпросът ми е следния: Имам регистрация на трудовата борса в периода 1994-96 година.Тогава ми беше обяснено, че това време ще ми бъде зачетео за стаж при пенсиониране. Какво е необходимо да направя за да го документирам и за да мога да се ползвам от него? Или тогава не са ми обяснили правилно? |
Лияна Костадинова |
Уважаема г-жо Костадинова, за трудов/осигурителен стаж при пенсиониране не може да Ви се зачете целият период на регистрация 1994 г. – 1996 г. на трудовата борса, а само времето, през което сте получавала обезщетения за безработица или сте била включена в школи и курсове за преквалификация от бюрото по труда. На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда (КТ) за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, тъй като работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация.
По време на посочения период са действали разпоредбите на Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 57 от 5 декември 1989 г. за пренасочване и ефективно използуване на освобождаваната работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 7 от ПМС № 57 от 1989 г. времето, през което работниците и служителите са получавали парични обезщетения по това постановление се зачита за трудов стаж съгласно чл. 354,ал. 1, т. 7 от КТ. Отразяването на този трудов стаж в трудовата книжка се извършва от бюрата по труда.
В случай че за времето, през което сте получавала парично обезщетение за безработица, в трудовата Ви книжка няма заверка за продължителността на трудовия стаж, същият може да се документира от бюрото по труда с удостоверние за осигурителен стаж обр. УП-3. ВН |
|