| 2016-04-12 08:58:46 |
Здравейте,
ако съм самоосигуряващ се - физическо лице,свободна професия,
за 420 лв. месечен осигурителен доход.
В случай че реалният ми доход е по-малък от 420 лв. месечно,
дължа ли осигурителни вноски за ДОО и здравно осигуряване и колко?
В такъв случай, мога ли да прекъсна осигуряването и какъв ще е тогава моят статут - безработен?
Благодаря. |
Емил Велчев |
Уважаеми господин Велчев,
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Според текста на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), това задължение възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Самоосигуряващите се лица дължат осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Ежемесечните вноски се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Това означава, че авансовите вноски не могат да бъдат по-малки от минималния месечен размер на дохода. Тези вноски обаче могат да бъдат по-големи от този размер (но не по-високи от максималния).
С чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са определени следните минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2014 г. като самоосигуряващи се лица:
- до 5400 лв. – 420 лв.;
- от 5400,01 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
- от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
- над 7500 лв. – 550 лв.;
Максималният месечен размер на осигурителния доход е 2600 лв.
Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
За повече информация по поставените от Вас въпроси може да се обърнете към Националната агенция за приходите. НА
|
|
| 2016-12-16 19:31:33 |
Съпругът ми е бил на работа в Израел от август 1997 до октомври 2004. Въпреки запазените паспорти с работни визи фирма "Сайприс ГБС" не го води никъде по документи.Отказва да ни дадени всякакви справки.От НОИ София ни пишат ,че съпругът ми е трябвало да се осигурява ,като самоосигуряващ се.Може ли със стара дата да се внесат някакви суми? |
ася йорданова |
Уважаема госпожо Йорданова,
Съгласно чл. 16 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за своя сметка, като писмено декларират пред изпращащия посредник, който действа като осигурител за лицето, желанието да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Въпросните лица декларират пред посредника датата, от която искат да бъдат осигурявани, или датата, от която искат осигуряването да се прекрати. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.
В случай обаче, че лицето е било наето от работодател по трудово правоотношение, то задължението за внасяне на осигурителните вноски е за работодателя. НА
|
|
| 2010-01-05 22:44:10 |
Здравейте! Майка ми е съкратена от работа на 15.09.2009 г..но поради ползването на болнични не е изплатено обещетение по чл.222.ал.1 от КТ.От 28.11.2009 г. има решение на ТЕЛК за 80 % инвалидност.Поради тези обстоятелства и до ден днешен й се отказва обещетение заради съкращението.Има ли изобщо право на обещетение по чл. 222, ал.1? Благодаря ! |
Д.Гинева |
В чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Тъй като обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ е за оставане без работа, то и срокът /не повече от 1 месец или по-дълъг, ако е предвидено в КТД или в трудовия договор/, започва да тече след възстановяване работоспособността на служителя. След изтичане на този срок работникът или служителят следва да представи трудовата си книжка на работодателя, за да удостовери обстоятелството, че не е започнал работа, след което работодателят е длъжен да изплати обезщетението. В случай, че работодателят откаже да изплати дължимо обезщетение, работникът или служителят има право да предяви иск пред съда в 3 –годишен срок /чл. 358, ал.1, т.3 от КТ/. ПМ/ |
NULL |
| 2010-02-04 08:39:09 |
На работещ пинсионер по граждански договор начисляват ли се осигурителни вноски и ДОД. |
Анна Стоянова |
Уважаема госпожа Стоянова, За лицата, на които им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст и които работят без трудово правоотношение /вкл. и по граждански договор/ е предвидена възможност да се осигуряват по лична преценка. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социалното осигуряване, лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. ЕКБ |
NULL |
| 2017-07-12 18:34:20 |
2008 г съм се грижила за внучка ми с 100 процента увреждане. Могали за този период от 05.04.2008г до 30.04.2009г да ползвам трудов стаж. |
станка тодорова |
В чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, от техните съпруг (съпруга), родител (осиновител) или един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане. Осигурителен стаж се зачита, при условие че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
В Кодекса на труда не се съдържа разпоредба, която да предвижда времето, през което са полагани грижи за внуче с увреждания, да се признава за трудов стаж.
|
|
| 2010-03-14 10:40:01 |
prez nastoiahtata godina navarhvam 52 godini imam 12 godini staj 1 kadegoria i 30 godini 3 kadegoria staja ot kazarmata za kakva kategoria se zachita i za kolko vrema slujil sam vav granichni voiski 2 godini 3 meseca i 22 dni hte moga li da se pensioniram tazi godina |
dimitar karchev |
Уважаеми господин Карчев, Пенсиите се отпускат по силата на разпоредбите, които действат към момента на пенсионирането. Към настоящия момент се прилага разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социалното осигуряване, съгласно който до 31 декември 2010 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68 /който за мъжете е 100/, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща, като три години трудов стаж от първа категория и четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. За да придобиете право на пенсия по този ред, Вие трябва да отговаряте на всички посочени по-горе условия едновременно. Видно от двете поредни запитвания, при Вас изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст не покрива изискването от 100 точки /тъй като сочите 52-годишна възраст, 12 години 1-ва категория и 20 години 3-та категория/, поради което не би могло да се приложи ранното пенсиониране по реда на § 4 от КСО. На поставения от Вас втори въпрос относно зачитане на задължителната военна служба, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. ЕКБ |
NULL |
| 2010-04-27 09:50:34 |
От 10 години се грижа за съпруга си, 100% с чужда помощ. Признава ли ми се това за трудов стаж и какви документи трябва да представя в пенсионен отдел за да ми се зачете стажа |
галенова |
Уважаема госпожа Галенова, Времето, през което единия съпруг е полагал грижи за съпруга-инвалид с трайно намалена работоспособност от 90 и над 90 % и с чужда помощ се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране. Съгласно чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социалното осигуряване, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет. ЕКБ |
NULL |
| 2018-03-27 16:16:13 |
Здравейте искам да попитам за закона, който се прие доколкото разбрах за полагащата се отпуска на осиновителите в размер на 365 дни.Въпросът ми е аз съм осиновила дете на 06.10 2015 детето в момента е на 3 години, колко точно отпуск ще ми се полага,1 година или по -малко? Благодаря предварително. |
Аделина Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова, в „Държавен вестник“ бр. 30 от 03.04.2018 г. е обнародван Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ), който влиза в сила от 1 юли 2018 г. Изцяло е изменен чл. 164б от КТ, с който се уреждат условията за ползване на отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Изричната норма на § 7, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИДКТ регламентира, че работничките и служителките или лицата, на които отпускът поради осиновяване на дете по отменените ал. 6 и 11 на чл. 163 и по ал. 10 в редакцията ѝ до влизането в сила на този закон или по чл. 164 е изтекъл до 1 юли 2018 г. включително, от тази дата имат право на отпуск по чл. 164б, ал. 1, 2 и 3 в размер на разликата между 365 дни и сбора от ползваните или полагащите се отпуски поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, но не по-късно от навършване на 5-годишна възраст на детето. Този отпуск се разрешава въз основа на писмено заявление от лицето до предприятието (§ 7, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКТ/2018 г.). През време на отпуската на работничката или служителката или на лицето, което ползва отпуска, се изплаща парично обезщетение от държавното обществено осигуряване (§ 7, ал. 4 от ПЗР на ЗИДКТ/2018 г.).
Предвид гореизложеното, при извършване на преценка от страна на предприятието (работодателя) на правото и срока на отпуската, която може да Ви разреши в конкретния случай, следва да се съобразят възрастта на детето към датата на осиновяването му и дали сте ползвала отпуск по отменените и редактирани текстове на КТ. ВН |
|
| 2018-05-24 19:32:38 |
Работя като детска учителка от 1976г. В продължение на около 10 години съм работила в режима на шест дневна работна седмица. Моля, обяснете този факт има ли някакво отношение към иизчисляване на трудовия стаж, тъй като преминахме на пет дневна работна седмица. Благодаря. |
Валя Куцарова |
Уважаема г-жо Куцарова, трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, съгласно чл. 355, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 9, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). Трудовият стаж се измерва за целия период, през който е полаган трудът. Трудовият стаж се измерва с еднакви единици – дни. За да се зачете за трудов стаж, денят трябва да е бил ангажиран в определена продължителност. За да се признае 1 ден за трудов стаж, трябва да е отработено най-малко половината от законоустановеното работно време за деня (чл. 9, ал. 2 от НТКТС). За да се признае 1 месец трудов стаж при подневно изчисляване на работното време е необходимо да са отработени 21 работни дни при 5-дневна работна седмица или 25 дни при 6-дневна работна седмица. Това не се прилага за календарните месеци, в които общият брой на работните дни е по-малък. За 1 пълен месец трудов стаж се зачита времето, през което са изработени всички работни дни. При подневно изчисляване на работното време, когато са изработени всички работни дни за съответния месец, той се признава за пълен (чл. 9, ал. 2 от НТКТС). Когато в някои месеци са изработени по-малко от работните дни, трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци (чл. 9, ал. 4 от НТКТС). За 1 година трудов стаж се зачита годината, през която са придобити 12 месеца трудов стаж (чл. 9, ал. 4 от НТКТС).
Предвид гореизложеното вида на работната седмица не оказва влияние при изчисляването на трудовия стаж, в смисъл че не носи нито ползи, нито вреди за лицата, преминали от 6-дневна към 5-дневна работната седмица. ВН |
|
| 2010-06-18 15:24:45 |
Дължи ли се обезщетение за неползваните неприсъствени дни при договор за управление |
Силвия Черешева |
Уважаема госпожа Черешева, Кодекса на труда не се прилага при договор за управление, който е уреден в Търговския закон, а договорните отношения се изпълняват така както са уговорени между страните му. Считаме, че няма пречка, в случай, че това е предвидено в договора, на работещия по договор за управление да му се дължи обезщетение или възнаграждение в случаите на неизползваните неприсъствени дни. ЕКБ |
NULL |