| 2018-05-31 12:11:25 |
Здравейте, на трудов договор работя в Норвегия,но ще имаме 4 месеца престой през които ще трябва да ни се плаща от трудовата борса в Норвегия,бихте ли ме опътили къде трябва да се обърна за да се изтеглят и попълнят правилните документи? Предварително благодаря!
|
Бисерка Михайлова |
Уважаема госпожо Михайлова,
От запитването Ви не става ясно за какъв тип плащане съгласно норвежкото законодателство се отнася, но в случай, че става въпрос за парично обезщетение за безработица, което се изплаща след прекратяване на трудовото правоотношение, Ви уведомяваме следното:
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права, включително правото на обезщетения за безработица, се прилагат разпоредбите на Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Отбелязваме, че въпросният регламент се прилага и в отношенията между България и държавите от Европейското икономическо пространство, член на което е и Норвегия. В съответствие с установения в този регламент принцип, че приложимо е законодателството на държавата членка, в която лицето работи (във Вашия случай – Норвегия), обикновено тази държава е отговорна за отпускането на обезщетения за безработица. Ето защо след прекратяване на трудовата Ви дейност е необходимо да се регистрирате като търсещо работа лице в съответната компетентна институция в Норвегия, като ще получите оттам повече информация за процедурите, които трябва да се изпълнят и документите, които е необходимо да попълните. Може да намерите подробна информация за компетентната норвежка институция на следния електронен адрес: https://www.nav.no/en/Home/About+NAV/Contact+us
В случай, че отговаряте на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (във Вашия случай Норвегия), но желаете да се завърнете в България и да търсите работа тук, съществува възможност да запазите правото си на обезщетение. За целта:
1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно, т.е. Вие следва да сте били регистрирана като безработно лице в съответната компетентна институция в Норвегия поне 4 седмици преди връщането Ви в България;
2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на Норвегия Вие следва да се регистрирате като безработно лице в Дирекция „Бюро по труда“ в България. Ако се регистрирате след тази дата, обезщетението ще се изплаща едва от датата, на която се регистрирате.
3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Тоест Вие ще може да получава обезщетението, което получавате от Норвегия, за период до 3 месеца или за остатъка от периода, за който такова обезщетение Ви се дължи, ако е по-малък от 3 месеца.
4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да се изплаща от компетентната норвежка институция и в същия размер. Следва да се обърне внимание, че ако не успеете да си намерите работа в България, следва да се върнете в Норвегия преди изтичане на посочения в т. 3 период. Ако се върнете по-късно без изричното разрешение на норвежката служба по заетостта или изобщо не се върне в Норвегия, ще загубите възможността да получите парично обезщетение за безработица за оставащия период, при положение, че имате такъв. Компетентната норвежка институция, в която ще се регистрирате като търсещо работа лице, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще може да прехвърлите обезщетението си в България. Същият следва да се предостави на компетентната българска институция – Национален осигурителен институт.
В случай че не сте се е възползвала от тази възможност, Вие може да се регистрирате като безработно лице в България с преносим документ U1. Ако не успеете да се сдобиете с такъв документ, издаден от компетентната норвежка институция, тогава компетентните институции на двете държави ще обменят необходимата им информация по служебен път, което обаче може да доведе до известни забавяния в обработката на Вашето заявление. В този случай Националният осигурителен институт би действал от името на компетентната норвежка институция и би могъл да отпусне обезщетение за безработица, ако отговаряте на законовите изисквания за това, чийто размер за определения период ще бъде изискан за възстановяване от Норвегия. НА
|
|
| 2014-03-05 09:00:49 |
Здравейте, бих искал да попитам следното: Работил съм 10 години на трудов договор в Италия, в различни фирми разбира се. Имам необходимите документи да го докажа. Признава ли се този трудов стаж в България или не ? Имам предвид не само като стаж по специалността, но и при пенсия да речем... Благодаря Ви.. |
Живко Илиев |
Уважаеми господин Илиев, Задължението за признаване и зачитане на трудов стаж, придобит в държава членка на Европейския съюз, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария произтича от разпоредбата на чл. 351, ал.2 от Кодекса на труда. Процедурата за признаване на трудов стаж в някоя от посочените страни ( в това число и Италия) е предвидена в разпоредбата на чл.13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която трудовият стаж, придобит в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз се признава от работодателя, при който лицето работи по трудово правоотношение. За тази цел лицата подават заявление до работодателя, към което прилагат акт за възникване и за прекратяване на правоотношението и/или документи, издадени от работодателя и/или от компетентната институция съгласно законодателството на съответната държава, за обстоятелствата или за някои от тях, които дават основание за признаване на трудов стаж. Що се отнася до осигурителния стаж, в отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност зачитането на осигурителните периоди, придобити в други държави членки, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави-членки на ЕС. При подаване на заявление за ползване на определени социални права, включени в материалния обхват на Регламент 883/2004 (пенсия, обезщетение за безработица, майчинство/бащинство и др.) следва да посочите пред компетентната институция в държавата, в която живеете към момента на подаването на заявлението, че имате осигурителни периоди и в други държави-членки на ЕС. При определяне на правото Ви на обезщетение или пенсия всяка от двете държави е длъжна да вземе предвид периодите на осигуряване, придобити по законодателството на другата държава членка, доколкото те не съвпадат (т.нар. сумиране на осигурителни периоди), за да допълни до необходимия размер осигурителни периоди за придобиване на право на обезщетение или пенсия, предвиден в прилаганото от нея законодателство. Така например ако Вие сте подал заявление за отпускане на пенсия по българското законодателство, но нямате необходимия осигурителен стаж (към настоящия момент 37 г. и 8 м.), при подаване на заявление за отпускане на такава Националният осигурителен институт следва да вземе предвид и осигурителните Ви периоди от Италия (10 г.), но не повече от необходимия размер. Впоследствие всяка държава (България и Италия) ще определи и изплати пропорционално пенсия за осигурителните периоди, придобити по нейното законодателство. Ако изпълнявате напълно изискванията за придобиване на право на пенсия, предвидени по законодателството на една от двете държави, то пенсията ще Ви бъде отпусната изцяло по съответното национално законодателство без прилагане на разпоредбите за сумиране. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-02-27 07:46:47 |
Уважаеми господа, какво трябва да направя, та да ми бъде отговорено на въпроса? Измина месец, а отговор така и няма! Ако въпроса изисква по-дълго време за проучване, предварително се извинявам. Поздрави В.Петков |
Владимир Петков |
Уважаеми господин Петков, В качеството Ви на гражданин на Европейския съюз имате право на пребиваване на територията на друга държава членка (във Вашия случай – Австрия) за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежавате валиден документ за самоличност. За пребиваване за срок по-дълъг от три месеца, е необходимо да се регистрирате при съответните власти, за да Ви бъде издадено удостоверение за актуална регистрация. За да Ви бъде издадено такова удостоверение австрийските власти могат да изискат от Вас представянето на някои документи, сред които валидна карта за самоличност или паспорт; удостоверенията за регистрация на дъщерите Ви, към които се присъединявате; както и документално доказателство, че сте техен пряк роднина по възходяща линия и евентуално сте на тяхна издръжка. Необходимо е да докажете също така, че няма да бъдете в тежест на системата за социално подпомагане на тези държави. Имайте предвид, че неспазването на изискването за регистрация може да доведе до налагане спрямо Вас на съразмерни и недискриминационни санкции. Крайният срок за регистриране обаче не може да бъде по-малък от три месеца от датата на пристигането в Австрия. От информацията, която сте ни предоставили съдим, че Вие сте пенсионер и получавате пенсия за инвалидност в България. Съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност Вашата българска пенсия подлежи на износ, т.е. ще бъде изплащана по посочена от Вас банкова сметка в Австрия без никакво изменение, намаление или спиране. За да се осъществи прехвърлянето на плащането трябва да се свържете с ТП на НОИ по адреса Ви в България, от което сега би следвало да Ви се изплаща инвалидната пенсия. Ако получавате някакви добавки към тази пенсия, те също подлежат на прехвърляне в Австрия без ограничение. В чл. 58 от горепосочения регламент е предвидена възможността за отпускане на т.нар. „добавка“ към пенсията. Тази разпоредба е въведена, за да може лица, които живеят в държава, чийто стандарт на живот изисква пенсионно плащане над определен минимум, да получат поне този минимален размер на пенсията. Изглежда обаче, че Вие не може да се възползвате от тази добавка, тъй като ако получавате пенсия от България, то тя е пенсия за инвалидност, а не пенсия за старост, както и вероятно нямате завършени осигурителни периоди в Австрия. От друга страна, в материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004 са включени и обезщетения, независещи от вноски. С оглед на това, че ако получавате пенсия за инвалидност от България, нейният размер би бил твърде нисък спрямо стандарта на живот в Австрия, Вие може да имате право на някои помощи и добавки при условията и реда на австрийското законодателство, а по-конкретно на компенсационна добавка, предвидена във Федерален закон от 9 септември 1955 г. за общата социална сигурност (ASVG). При подобен на Вашия случай, с решение по дело Brey (C-140/12) Съда на ЕС постановява, че не се допуска „правна уредба на държава членка […], която, дори за периода след първите три месеца от пребиваването, изключва във всеки случай и автоматично възможността обезщетение като компенсиращата добавка, предвидена в член 292, параграф 1 от Общия закон за социалното осигуряване (Allgemeines Sozialversicherungsgesetz), да бъде предоставяно на икономически неактивен гражданин на друга държава членка[…]“. В мотивите си Съдът посочва, че е необходимо компетентните органи в приемащата държава да извършат обща преценка на тежестта, която конкретно би произтекла от предоставянето на тази помощ за цялата система на социално подпомагане в Австрия с оглед личното положение на заинтересованото лице. Съгласно правилата на Регламент 883/2004, при преместване в Австрия Вие ще имате право и на обезщетения в натура, т.е. на медицински услуги и лекарства. Правилата на ЕС гарантират, че когато се премествате в друга европейска страна, ще бъдете третирани по същия начин като гражданите на тази страна, все едно че сте осигурени там. С други думи, Вие ще можете да се лекувате все едно сте австрийски гражданин, като, ако сте български пенсионер, разходите за тези услуги ще бъдат възстановени от българската Национална здравно осигурителна каса на съответната австрийска здравна каса по адреса Ви в Австрия. За да се регистрирате в австрийската здравна каса по мястото, в което ще живеете в Австрия, следва преди да заминете от България да се свържете с НЗОК, за да Ви издаде формуляри, потвърждаващи, че имате право на лечение за нейна сметка. Що се отнася до помощта за дългосрочна грижа, която се дава по австрийското законодателство, то Ви съветваме да се обърнете към компетентната за тази добавка австрийска институция, след като вече сте се преместил там, и да се консултирате с тях дали имате право да я получавате. Ако имате право на такава в Австрия, и вероятно (получавате и добавка за чужда помощ от България, то стойността на българската добавка ще бъде приспадната от австрийската. Национална програма „Асистенти на хора с увреждания” урежда ползването на услугата „личен асистент“ в България. Програмата е разработена на основание чл. 31 от Закона за насърчаване на заетостта и в съответствие с разпоредбите на чл. 12б от Закона за социално подпомагане и Правилника за неговото прилагане. При реализацията на Програмата се прилагат и разпоредбите на Закона за държавните помощи. Дейността „Личен асистент” цели осигуряване на заетост на безработни лица за облекчаване на положението на семействата, в които има човек с трайни увреждания, нуждаещ се от постоянни грижи. Ето защо, за да влязат в обхвата на програмата за дейността „личен асистент“, лицата трябва да отговарят на определени изисквания съгласно българското законодателство. След преместване в Австрия обаче е възможно въпросните лица вече да не отговарят изцяло или частично на условията за реализация на програмата и следователно да изгубят правото си на участие в нея. За повече информация по този въпрос Ви съветваме да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане. Н.А./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2012-11-09 13:13:27 |
Задължително ли е да се вписва тр. стаж от тр. кн. за самоосигуряващи се в трудовата книжка? |
Рая Симеонова |
Уважаема г-жо Симеонова, Моля да насочите Вашия въпрос към рубиката „Обществено осигуряване“ на страницата на Министерство на труда и социалната политика. Можете да намерите рубриката на следния интернет адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/listing.asp?catid=16 |
Европейско и международно социално право |
| 2013-05-15 01:49:05 |
Veche 8 meseca chakam obezshtetenie za bezrabotica ot Kipar.Kakvi sa srokovote za polu4avane na obezshtatenie,Vsichki dokumenti sam gi predal v srok i sam se registriral v 7 dneven takav. |
Asko Kurtishev |
В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на обезщетения за безработица, се прилага Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент 987/2009 за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност (в това число и за безработица), когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. В координационните регламенти няма предвидени изрични срокове за обмен на информация. Въпреки това съгласно чл.2 § 2 във връзка с § 4 от Регламент 987/2009 се изисква институциите незабавно да предоставят или обменят всички данни, необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е приложим основният регламент и при всички случай без забавяне и в крайните срокове, предвидени в законодателството на съответната държава. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-04-03 23:47:18 |
Аз съм българска гражданка с регистрация в Италия,с разрешениие за постоянно пребиваване, здравно и пенсионно осигурена в Италия.Имам ли право на болнични от Италия за гледане на болен съпруг в България с диагноза злокач.новообразование на черния дроб във финален.стадий? |
ВИОЛЕТА ИВАНОВА |
Уважаема г-жо Иванова, Въпросите, свързани с ползване на права от системите на социалната сигурност, когато сте работили или живели в повече от една държава членка на ЕС, се уреждат от Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. Основен техен принцип е, че във всеки един момент сте подчинена само на едно законодателство. От отправеното от Вас запитване става ясно, че към момента пребивавате и се осигурявате в Италия. С оглед установяване на факта дали имате право на болнични за гледане на болен съпруг, изплащани по италианското законодателство, тъй като от посоченото от Вас става ясно, че сте подчинена на италианското законодателство, следва да отправите запитване към съответната компетентна институция в Италия. Г.Я./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2018-01-26 23:22:22 |
Здравейте,
При изчисляване на размера на обезщетение за отглеждане на дете до 410 ден, взема ли се дохода, върху който е осигурявано лицето в Англия.
Ако се взема дохода, какви документи се изискват за представяне в НОИ, които да изискаме от работодателя в Англия. |
Стойка Петкова |
Уважаема госпожо Петкова,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Обединеното кралство, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки.
В случай, че имате право на парично обезщетение за бременност и раждане съгласно българското законодателство, за изчисляването на размера му се прилага разпоредбата на чл. 21, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според която компетентната институция на държавата членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят по българското законодателство), или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство.
Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – Националният осигурителен институт, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 21, пар. 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване и изчисляване на размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство.
С други думи, ако придобиете право на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство размерът на обезщетението ще се изчислява на основание чл.49 КСО във вр. чл.21, пар.2 и 4 от Регламент 883/2004 само върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеците осигуряване в България, предхождащи месеца на настъпване на временната неработостособност. НА
|
|
| 2013-05-27 12:55:27 |
Здравейте,мъжът ми работи в Германия от 2 години и сега кандидатства за детски надбавки но му искат една бележка от България че не получава социални помощи тук в България та въпроса ми е от къде трябва да вземем тази бележка(не са му дали формуляр Е411 или Е401). благодаря предварително |
Вайде Шакирова |
Отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се уреждат чрез прилагането на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 за неговото прилагане. Тези Регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Пълният текст на Регламентите може да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm. Тези регламенти предвиждат обмяната на документите да става по служебен път, чрез специално създадени за целта формуляри, между компетентните институции на държавите-членки, за да не се налага на лицата да пътуват и понасят допълнителни административни тежести и финансови разходи при упражняване на техните права. За да упражните правото си на семейни обезщетения следва да се обърнете към Агенция за социално подпомагане (съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянният Ви адрес в страната). Служителите там са длъжни да Ви информират, консултират и окажат съдействие при упражняване на Вашите социални права. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-11-18 14:30:13 |
Възможно ли е с Вътрешните правила за работна заплата работодателя да приеме и признава професионалния опит само в неговата фирма и да начислява % за професионален опит от първата година трудов стаж в неговата фирма. |
Николова |
Уважаема госпожо Николова, Въпросът Ви не е от компетентността на отдел "Европейско и международно социално право". Моля обърнете се към експертите в рубриката "Трудово право". |
Европейско и международно социално право |
| 2014-07-14 09:22:11 |
Бях командирована за 3 седмици в Германия, върнах се за около 10-тина дни и сега отново искат да ме командироват за 3 седмици в Германия. Какво става ако не подпиша заповедта? Освен това ако приема не би ли следвало вече да ми се плати по минимални ставки за Германия /общо ще станат над 40 дни в командировка/ , понеже работодателя ми твърди друго?? |
Дияна Банкова |
Уважаема госпожо Банкова, Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 3 от Кодекса на труда, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Съгласно чл. 3, пар. 6 от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги продължителността на командироването по принцип трябва да е една година от началото на командироването и не е въведен минимален период. Българският законодател обаче, воден от разпоредбите на чл. 3, пар. 3 и 4 от директивата, е въвел изискване за минимален период в Кодекса на труда, поради което всеки случай на командироване се разглежда индивидуално и според нас на основание пар. 6, изр. 2 от чл. 3 при изчисляване на едногодишния период се отчитат всички предишни периоди на командироване на работника или служителя. С оглед на факта, че Вие сте командирована 2 пъти, но общо над 30 дни, то между Вас и Вашият работодател следва да бъдат договорени условията по чл. 121, ал. 3 от КТ, като той ще изплати възнаграждението Ви за съответния период в размера, уговорен в допълнителното споразумение. Командироването по чл. 121, ал. 3 от КТ изисква взаимното съгласие на страните. Г.Я./ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |