| 2014-11-09 22:36:42 |
Решението по делото Сомова е факт! Може ли вече човек, който е пенсионер в България да си подаде документите за пенсиониране в чужбина, ако към момента на отпускане на пенсията от България е работил в страна от ЕС и е декларирал, че не работи, какъвто е случая на г-жа Сомова. Вече НОИ не може да иска връщане на пенсия, нали? |
Георги Петров |
Уважаеми господин Петров, На 5 ноември т.г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по делото Сомова, според което разпоредбата на член 94 от Кодекса за социално осигуряване, според която условие за отпускане на пенсия за старост е предварителното прекратяване на осигуряването във връзка с упражнявана в друга държава членка дейност, противоречи на член 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Предстои промяна в действащото българско законодателство, свързана с отмяна на горепосочената разпоредба. С оглед на факта, че решенията на СЕС имат пряк ефект върху държавите-членки и са източник на правото на ЕС, лицата, които подават заявление за отпускане на пенсия, могат да се позовават директно на самото решение и да заявят, че пенсията им би следвало да се отпусне, без да се прилага спрямо тях разпоредбата на чл. 94, ал.2 от Кодекса на социално осигуряване. Можете да подадете документи за пенсиониране в чужбина. Това дали г-жа Сомова дължи връщане на суми като недобросъвестно лице поради недекларираната си заетост и доходи в друга държава от ЕС следва да реши българския съд, отправил преюдициалното запитване. За момента можем да потвърдим на база решението на СЕС, че несъвместимостта на чл.94, ал.2 с Договора за функциониране на ЕС датира от самото начало на присъединяване на България към ЕС. Втората част на решението на СЕС гласи, че член 45, член 46, параграф 2 и член 94, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 трябва да се тълкуват в смисъл, че не предоставят на осигурените лица правото да изберат при определяне на пенсията, на която имат право в една държава членка, да не се вземат предвид осигурителните периоди, завършени в друга държава членка преди датата, на която този регламент започва да се прилага в първата държава членка. Т.е. деклариране на осигурителни периоди от всички държави-членки на ЕС е задължително според Съда на ЕС, което заключение от своя страна има отношение към въпроса за добросъвестността, което предстои да се изследва от българския съд. ГЯ/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2019-12-29 20:58:10 |
Здравейте, мога ли да ползвам отпуск по "бабинство"? Аз съм осигурена
в България, а дъщеря ми в Холандия. Тя има право на 16 седмици отпуск - 4 преди, а останалите след раждането. Какви документи трябва да се представят в България и къде? |
Иванка Захариева |
Съгласно чл. 163, ал. 10 от Кодекса на труда (КТ), със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. Само когато бащата е неизвестен или е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката.
Според чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст. Отпускът по чл. 164, ал. 1 от КТ със съгласието на майката се разрешава на бащата или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение (чл. 164, ал. 3 от КТ).
Следва да се има предвид, че чл. 163, ал. 10 и чл. 164, ал. 3 от КТ се прилагат за работници и служители, чието трудово правоотношение е подчинено на българското трудово законодателство. Поради това правото на прехвърляне на отпуск, уредено в посочените разпоредби, може да се упражни, когато и майката и лицето, на което ще се прехвърли отпускът работят по трудово правоотношение, уредено съгласно КТ.
Предвид гореизложеното, след като майката на детето не работи по трудово правоотношение по КТ, няма правно основание тя да даде съгласието си за ползване на отпуск от бабата. КА
|
|
| 2012-02-08 21:43:51 |
През месеците 05.2011-09.2011 год.бях на бригада в Англия .Предстои ми да изляза в болнични,поради "Бременност и раждане" 01.06.2012г.В момента работя и съм работила преди да замина.Интересува ме времето през,което съм била в UK ще бъде ли зачетен като осигурителен стаж за бременност и раждане? |
Галина Бончева |
Въпросите, свързани с ползването на социални права, произтичащи от пребиваване в друга държава-членка на ЕС, се уреждат от Регламенти № 883/2004 и № 987/09. Пълният текст на регламентите можете да намерите на адрес:http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm За да ползвате социални права и да получите търсените от вас обезщетения, трябва да посочите на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. За България компетентната институция за отпускане на обезщетения за бременност и раждане е Националния осигурителен институт. След като приемат заявлението Ви, те ще го препратят в другите държави по служебен път, като те също по служебен път ще проверят и потвърдят осигурителните Ви периоди. Наличието или липсата на осигурителни периоди по законодателството на Великобритания е въпрос на преценка от компетентната британска институция. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-11-13 13:49:06 |
Уважаема Г-жо/Г-не,
Моля за инфо възможно ли е в ратифицираната на 26.01.1977г. от Р. България конвенция ILO - C 108 да бъде заявен анекс с който се декларира като валиден за българи
издавания от 2010г. насам Seamans Discharge Book
Благодаря за отделеното внимание
С уважение
Йорданов |
Димитър Йорданов |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЙОРДАНОВ,
По поставения въпрос следва да се обърнете към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
МИ/ТПООУТ
|
|
| 2017-08-02 11:58:18 |
Здравейте.
Работила съм в Англия последните години. В момента съм на борсата и съм бременна след изтичането и ще започна работа. При изчисляването на майчинството ми ще има период и от Англия ще се вземат сумите от там който съм получавала или ми казаха че ще се сметне като мин.раб.зап. за Б-я този период от Англия?
Благодаря |
Ваня Колева |
Уважаема госпожо Колева,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (ЕС), вкл. Обединеното кралство, касаещи ползването на социални права, се прилагат разпоредбите на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009, уреждащ процедура по прилагането му. Посочените регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност, когато едно лице е живяло и/или работило (легално) в няколко държави членки.
Основен принцип, залегнал в Регламент № 883/2004, е че във всеки един момент, лицата, попадащи в обхвата му, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В общия случай, ако лице работи в една държава членка, за него се прилага законодателството на същата държава. В запитването си посочвате, че сте работили в Обединеното кралство, но не става ясно кое е приложимото към Вас законодателство към настоящия момент. Важно е да се отбележи, че към датата на настъпване на риска бременност и раждане, Вие трябва да сте осигурено лице, за да може да ползвате правото на парично обезщетение за майчинство, изплащано от социалноосигурителната система. В случай че при настъпване на риска, Обединеното кралство е последната държава на заетост, то в този случай правото на обезщетение ще бъде определено съгласно предвиденото в английското законодателство. Повече информация за реда и условията за отпускане на парични обезщетения за майчинство по английското законодателство, както и за техния размер, може да получите от компетентната институция там.
Ако обаче към 45-ия ден преди раждането сте осигурено лице съгласно българското законодателство, то правото на парично обезщетение за бременност и раждане ще бъде преценено съгласно предвиденото в това законодателство. Съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 50 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурената за този социален риск майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок от 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането, в случай че отговаря на изискването за осигурителен стаж. Тук ще намери приложение член 6 от Регламент 883/2004, който предвижда, че компетентната институция на държава членка, съгласно чието законодателство придобиването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че при преценяване на правото ще бъдат взети и българските, и английските периоди на осигуряване до достигане на изискуемия по закон размер. Удостоверяването на осигурителен стаж, придобит в друга държава членка, се извършва по служебен път, посредством т.нар. структурирани електронни документи, или посредством преносими документи.
По отношение изчисляването на размера на обезщетението за бременност и раждане, изплащани при спазване на разпоредбите на Регламент 883/2004 се прилага разпоредбата на чл. 21, пар. 2 от същия, според която компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз основа на среден доход (какъвто е случаят по българското законодателство), или на средна осигурителна основа, определя такъв среден доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи, потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно посоченото законодателство.
Предвид горното, при изчисляване на размера на обезщетението за бременност и раждане, когато компетентна държава е България, а компетентна институция – НОИ, и се прилага българското законодателство, среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход се изчисляват при спазване на разпоредбите на чл. 21, пар. 2 от Регламент 883/2004. Това означава, че при прилагането на разпоредбата на чл. 49 от Кодекса за социално осигуряване и изчисляване на размера на обезщетението се вземат предвид само доходите, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово или служебно правоотношение съгласно българското законодателство.
С други думи, ако придобиете право на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство размерът на обезщетението ще се изчислява на осн. чл.49 КСО във вр. чл.21, пар.2 и 4 от Регламент 883/2004 само върху среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеците осигуряване в България, предхождащи месеца на настъпване на временната неработостособност. НА
|
|
| 2013-01-02 13:34:24 |
rabotq v italia na trudov dogovor no poradi pojar vav firmata e nevazmojno da se raboti vaprosa mi e imam li pravo na obeshtetenie |
ilonka georgieva |
Уважаема г-жо Георгиева, Въпросите свързани с ползването на социални права и получаване на обезщетения при пребиваване или работа в други държави-членки на ЕС се уреждат от Регламент 883/2004. Пълният му текст може да намерите на следния адрес: :http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Основният принцип, установен в този регламент е, че във всеки един момент Вие сте подчинени на законодателството само на една държава, като в общия случай, ако работите в дадена държава-членка Вие сте обхванати от нейното законодателство. При така описаната от Вас ситуация, компетентни за отпускане на конкретни обезщетения ще са съответните италиански институции и следва да се обърнете към тях за повече информация. |
Европейско и международно социално право |
| 2013-02-03 20:43:06 |
Съпругът ви е на работа в Израел с трудов договор от работодател,който има лиценз за набиране на работници.Всеки месец има фиш за заплата, а всяка година сключва личен трудов договор.Ще му се признае ли трудовия стаж придобит в държавата Израел? |
ася жиянска |
От 01.09.2009 г. се прилага Спогодба между Република България и Държавата Израел за социална сигурност (обн. в ДВ, бр. 10 от 14.08.2009 г.) и административно споразумение за нейното прилагане. Спогодбата предвижда взаимно зачитане на осигурителния стаж и осижурителни периоди (включително и такива завършени преди нейното влизане в сила, т. е. преди 01.09.2009 г.), придобити съгласно законодателствата на двете държави за преценяване правото на обезщетение и видовете, включени в материалния обхват, като например пенсия за осигурителен стаж и възраст. В спогодбата не е предвидено признаването и зачитането на трудов стаж, придобит на територията на двете страни. Към момента той се ползва само за целите на трудовото право и по-специално за изчисляване на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, правото на ползване на платен годишен отпуск, размерът на някои от обезщетенията, предвидени в Кодекса на труда и др. Той няма значение за определяне и изчисляване на пенсиите и обезщетенията от държавното обществено осигуряване при условията и реда на Кодекса за социално осигуряване. По отношение на периода от септември 1997 г. до 2004 г., ако фирмата посредник е внасяла осигурителни вноски за съпруга Ви, то това време също ще му бъде признато за осигурителен стаж. По българското законодателство осигурителния стаж се установява с изрично посочените в чл.40 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж документи: данните по чл. 5, ал. 4 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Относно документите, удостоверяващи осигурителен стаж придобит в Израел, следва да се обърнете към Националния осигурителен институт – Ерусалим. |
Европейско и международно социално право |
| 2018-06-29 16:11:32 |
Предстои ми заминаване във Франция.Партньорът ми, с когото нямаме сключен граждански брак е изпратен на обучение от работодателя си в европейска институция.Имаме общо дете и още едно мое, от предишен брак.Налага се на напусна работа в България. Имам 15г. непрек. стаж.Какви са ни здравните и социални права? Как да се регистрирам като безработна? |
Красимира Василева |
Уважаема госпожо Василева,
В отношенията между Република България и останалите държави – членки на Европейския съюз (каквато е и Франция) в областта на социалната сигурност, включително пенсионни права, обезщетения за майчинство, безработица, здравните грижи и т.н., се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване на процедура по прилагане на Р 883/2004. Тези актове гарантират ползването на социални права от лицата, когато са живели и/или работили в повече от една държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, пар. 1 от Р 3/2004 във всеки един момент дадено лице е подчинено на законодателството само на една държава. В общия случай лицето е подчинено на законодателството на държавата, в която осъществява дейност като заето или самостоятелно наето лице. Компетентната институция в България, която определя приложимото право, е Националната агенция за приходите.
За целите на определяне на права от сферата на социалната сигурност, се зачитат и чужди осигурителни периоди въз основа на горепосочените регламенти.
Техните разпоредби предвиждат обменът на информация между компетентните институции в държавите относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност да се извършва изцяло по служебен път. Ето защо, при настъпване на съответния осигурен социален риск е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004.
Както посочихме по-горе, разпоредбите на координационните регламенти се прилагат и по отношение на обезщетенията за безработица. В съответствие с установения в регламентите принцип, че приложимо е законодателството на държавата членка, в която лицето работи (във Вашия случай – България), обикновено тази държава е отговорна за отпускането на обезщетения за безработица. Ето защо след прекратяване на трудовата Ви дейност е необходимо да се регистрирате като търсещо работа лице в съответната компетентна институция в България.
В случай, че отговаряте на изискванията на законодателството на компетентната държава членка за получаване на парично обезщетение за безработица (във Вашия случай България), но желаете да отидете в друга държава членка (напр. Франция) и да търсите работа там, съществува възможност да запазите правото си на обезщетение. За целта:
1. преди своето заминаване безработното лице трябва да е било регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение най-малко на 4 седмици, след като е станало безработно, т.е. Вие следва да сте били регистрирана като безработно лице в съответната компетентна институция в България поне 4 седмици преди заминаването Ви във Франция;
2. безработното лице трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата членка, в която е отишло, да е обект на процедурата за контрол, установена там и да спазва условията, установени от законодателството на тази държава членка. Това условие се смята изпълнено за периода преди регистрацията, ако заинтересованото лице се е регистрирало в 7-дневен срок от датата, на която е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която е напуснало. Това означава, че в 7-дневен срок от датата на напускане на България Вие следва да се регистрирате като безработно лице във Франция. Ако се регистрирате след тази дата, обезщетението ще се изплаща едва от датата, на която се регистрирате.
3. правото на обезщетение се запазва за срок от 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава членка. Тоест Вие ще може да получава обезщетението, което получавате от България, за период до 3 месеца или за остатъка от периода, за който такова обезщетение Ви се дължи, ако е по-малък от 3 месеца.
4. обезщетенията се отпускат от компетентната институция съгласно прилаганото от нея законодателство и за нейна сметка, което означава, че обезщетението ще продължава да се изплаща от компетентната българска институция и в същия размер. Следва да се обърне внимание, че ако не успеете да си намерите работа във Франция, следва да се върнете в България преди изтичане на посочения в т. 3 период. Ако се върнете по-късно без изричното разрешение на българската институция или изобщо не се върнете в България, ще загубите възможността да получите парично обезщетение за безработица за оставащия период, при положение, че имате такъв. Компетентната българска институция, в която ще се регистрирате като търсещо работа лице, следва да Ви издаде преносим документ U2, с който ще може да прехвърлите обезщетението си във Франция. Същият следва да се предостави на компетентната френска институция.
Компетентната българска институция относно отпускането на парични обезщетения за безработица е Националният осигурителен институт, където може да получите повече информация относно Вашия конкретен случай.
По отношение на въпроса относно здравните Ви права отбелязваме, че всички граждани подлежат на задължително здравно осигуряване само в една (компетентната) държава. Ако правата на здравно осигуряване са непрекъснати в компетентната държава, гражданите имат право при необходимост да ползват медицинска помощ от пакета на публичното здравеопазване (базов пакет здравни услуги) от държавата по престоя или пребиваването им.
Повече информация относно Вашия конкретен случай, както и за процедурата по издаване на ЕЗОК, формуляр S1 и др. формуляри, свързани със здравното осигуряване, можете да получите от Националната здравноосигурителна каса. НА
|
|
| 2017-08-02 12:18:31 |
Защо социалният дом, в който живея в село Фатово /Смолянска общ./ се нарича Дом за СТАРИ, а не - ВЪЗРАСТНИ хора, както е в цивилизованите страни. Бях дочула, че има "някакво" постановление в този дух, но нито можем да го открием, нито се прилага!
Благодаря предварително за отговора. |
Варта Торком Коризян |
Уважаема госпожо Коризян,
Моля да поставите Вашия въпрос в рубрика „Социални услуги“.
|
|
| 2018-06-29 17:27:28 |
Здравейте, Налице ли е хипотезата на чл. 121а (1) буква (а) в следните случаи:
1. Български работодател командирова за три дни в Румъния свой служител шофьор на лек автомобил със задачата да транспортира служители от друга българска фирма на базата на договор за административно обслужване. Разходите за командировката са за сметка на втората българска фирма. Целта на посещението на служителите на втората фирма е бизнес среща или конференция. Налице ли е хипотезата на командироване в рамките на предоставяне на услуги относно шофьора? Според Вас има ли пречка разходите по командировката на шофьора да са за сметка на втората българска фирма?
2. Българска фирма А има сключен договор за абонаментна ремонтна поддръжка на оборудване на друга българска фирма Б (получател на ремонтните услуги). Фирма Б има сключен договор с германска фирма Х (доставчик) за изработка и доставка на специализирано оборудване, което след доставката ще бъде предмет на обслужване от фирма А съгласно договора й за ремонтно обслужване с фирма Б. Фирма А и германската фирма Х нямат търговски взаимоотношения. Съгласно договора за доставка на оборудването, на финалния етап от изпълнение на договора българската фирма Б (купувач на оборудването) трябва да направи инспекция на оборудването в завода в Германия и да потвърди, че го приема (целта е фирма Б да се убеди, че изработката на оборудването отговаря на изискванията й). Служители на фирма А и Б съвместно отиват до Германия да направят тест на оборудването. Фирма А и фирма Б самостоятелно командироват своите служители, като разходите по командировката на фирма А са за сметка на фирма Б (получателят на оборудването). Налице ли е хипотезата на командироване в рамките на предоставяне на услуги относно служителя на ремонтната фирма А? Налице ли е тази хипотеза за служителя на българската фирма купувач Б? Според Вас има ли пречка разходите по командировката на служителя на ремонтната фирма А да са за сметка на купувача на оборудването – фирма Б?
3. Българска фирма А има сключен договор за абонаментна ремонтна поддръжка на оборудване на друга българска фирма Б (получател на ремонтните услуги). Фирма Б сключва договор с румънска фирма Х като й дава оборудване под наем за срок от 10 дни. Съгласно договора между фирма Б и фирма Х българската фирма трябва да обезпечи безпроблемната работа на оборудването. Тъй като поддръжката на оборудването се извършва от фирма А, фирма А командирова свой служител в Румъния за наблюдение на оборудването по време на наемния договор на фирма Б за 10 дни. Фирма А няма взаимоотношения с румънската фирма Х и се явява подизпълнител на фирма Б. Налице ли е хипотезата на командироване в рамките на предоставяне на услуги относно командирования в Румъния служител на фирма А? Според Вас има ли пречка разходите по командировката му да са за сметка на фирма Б?
Благодаря! |
Даниела Запрянова |
Уважаема г-жо Запрянова,
Командироването или изпращането в рамките на предоставяне на услуги е регулирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). За да се прилага чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ работникът или служителят следва да полага труд срещу възнаграждение и дейността да е включена в кръга на служебните му задължения, определени в длъжностната характеристика. Поради това командироване в рамките на предоставяне на услуги е налице когато работник или служител за ограничен период извършва работа на територията на държава членка, която е различна от държавата членка, в която той обичайно работи. В противен случай приложимият подзаконов нормативен акт за задграничната командировка е Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ).
В описаните от Вас хипотези може да се направи заключението, че българският работодател е изпълнител или подизпълнител по договора за услуги, който е сключен между доставчик на услугите и ползвател на услугите, като работата от страна на командироването лице се извършва на територията на друга държава членка. В този смисъл българското предприятие, при командироване на работниците и служителите си на територията на друга държава членка, изпълнява конкретни услуги по сключен договор между предприятията. В тази връзка може да се приеме, че командироването на работниците и служителите, които осъществяват работа на територията на друга държава членка е в рамките на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КТ.
Бихме искали да обърнем внимание, че работодателят е задължен да заплаща разходите за трудови възнаграждения и за командироване на работника или служителя. По наше мнение в договора между предприятията е възможно да бъде договорено възстановяване на разходите за командироване, които да се изплащат от едното предприятие на другото, но това не освобождава от отговорност работодател да начислява и изплаща предвидените от трудовото законодателство възнаграждения на работника или служителя.НС
|
|