Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-08-27 11:33:31 Искам да попитам колко време трябва да чакам за обезщетение от бюрото по труда след като съм работил в Англия?Подадох документи преди повече от месец и още няма отговор. Веселин Попков УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПОПКОВ, Вие посочвате, че сте работил в Англия, но без да предоставяте друга информация, поради което не може да бъде преценено какъв е точно Вашият случай, Ви представяме възможните три хипотези: 1. Последната Ви месторабота е в Англия, което предполага принадлежност към английското законодателство, като спрямо Вас ще се приложат правилата на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Ако сте отговарял на условията на английското законодателство за придобиване на право на обезщетения при безработица, Вие сте имал право да запазите и да прехвърлите плащането на тези обезщетения при преместване в България при наличие на следните условия, установени в чл.61 на Регламент 883/2004: а) Преди заминаването си от Англия е трябвало да се регистрирате като лице, което търси работа и да сте бил на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на четири седмици, след като сте станал безработен. Въпреки това, компетентните служби или институции са могли да Ви дадат разрешение за заминаване преди изтичането на този срок. б) Трябвало е да се регистрирате като лице, което търси работа в службите по заетостта на всяка от държавите-членки, в които отивате (България и евентуално, други държави-членки на ЕС, в които искате да си търсите работа) и да подлежите на организираната в тях контролна процедура. Това условие се счита за изпълнено за периода преди регистрация, ако се регистрирате в седемдневен срок от датата, на която сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта на Англия. В извънредни случаи, този срок може да се удължава от компетентните служби или институции. в) Правото на обезщетения важи за максимален срок от три месеца от датата, на която е следвало да сте престанал да бъдете на разположение на службите по заетостта при условие, че общата продължителност на обезщетенията не надвишава продължителността на срока, през който сте имал право на обезщетения съгласно законодателството на тази държава. Съществува възможност този тримесечен срок, да бъде удължен от компетентните служби или институции максимум до 6 месеца. г) Обезщетението за безработица е следвало да бъде определено съгласно английското законодателство и е следвало да бъде отпуснато от английската компетентна институция, като то можеше да Ви бъде изплащано директно на Вас в България, по Ваша банкова сметка. Това е хипотезата, в която компетентна за изплащане на обезщетението Ви за безработица е Англия. 2. Ако обаче, България е държавата по последната Ви заетост (осигуряване), Вие ще трябва да подадете документи за отпускане на парично обезщетение за безработица в – България, като осигурителните Ви периоди, завършени в друга държава членка на ЕС, като във Вашия случай това е Англия, ще се сумират с българските Ви осигурителни периоди, за да се прецени дали въз основа на общия период на осигуряване Вие ще придобиете право на обезщетение. За удостоверяване на тези периоди се издава т.н. преносим документ U1, който се издава на лицето. Ако при напускане на държавата -в случая Англия, сте пропуснал да се снабдите с преносимия документ U1, при подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в НОИ, следва да посочите, че имате осигурителни периоди в Англия, като НОИ ще поиска потвърждаването им, посредством СЕД-и (структурирани електронни документи), като в конкретния случай това е U002. В тази хипотеза, компетентна за изплащане на обезщетението за безработица е България, като процедурата, която се следва е изцяло по българското законодателство. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, подадено в териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на лицето, като се прилагат и определени документи. Посочвате, че сте се регистрирал в Агенция по заетостта, но Вие трябва да подадете заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в териториалното поделение на НОИ, което Ви съветваме незабавно да направите. 3. Ако сте работил в Англия, но сте се завърнал и към настоящия момент живеете в България, съгласно законодателството на ЕС сте смятан за трансграничен работник. В някои случаи се използва и терминът „пограничен работник“. В този хипотеза, Вие ще имате право да искате отпускане на обезщетение за безработица само в държавата, в която живеете, като в конкретния случай това е България. Обезщетението за безработица ще Ви бъде отпуснато и ще бъде изплащано за сметка на Националния осигурителен институт, съгласно българското законодателство, след удостоверяване на придобитите от Вас осигурителни периоди в Англия. Посоченото във втората хипотеза относно удостоверяването на осигурителните периоди, както и процедурата се отнасят и за тази. ЕС/ТПООУТ Европейско и международно социално право
2014-12-04 18:13:30 След 4 седмична регистрация в Кипър като безработана се прибрах в България.Преди да напусна Кипър,уведомих службата и попълних молба за док.U1 и E304. Регистрирах се като безработна,но от НОИ ми заявиха,че нямам право на парично обезщетение,защото макар и спряна имам регистрация в Р.Кипър. Радослава Баева Уважаема госпожо Баева, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в сферата на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура по прилагането му. Тези регламенти уреждат ползването на социални права от лица, които са живели и/или работили в повече от една държава-членка на Европейския съюз. Процедурите по отпускане и изплащане на обезщетения за безработица също попадат в приложното поле на посочените регламенти. По-долу ще бъдат разгледани две хипотези по отношение на обезщетенията за безработица: 1. Работили сте в държава-членка, но не Ви е отпуснато обезщетение за безработица съгласно нейното законодателство: В този случай след прекратяване на трудовата Ви дейност компетентната институция в тази държава следва да Ви издаде преносим документ U1, който удостоверява осигурителен стаж във връзка с преценка на правото на лицата на парично обезщетение за безработица в държава-членка на ЕС/ЕИП. След завръщането Ви в България следва да се регистрирате като безработно лице в дирекция „Бюро по труда“ по постоянния Ви адрес и да предоставите преносимия документ U1, съгласно който да бъде извършена преценка на правото Ви на обезщетение за безработица и неговия размер според българското законодателство. 2. Работили сте в държава-членка и Ви е отпуснато обезщетение за безработица съгласно нейното законодателството, чието изплащане желаете да запазите след преместването Ви на територията на друга държава-членка: Доколкото разбираме от запитването, във Вашия случай става дума именно за запазване на правото на парично обезщетение за безработица, отпуснато Ви по кипърското законодателство, след завръщането Ви в България. За да бъде запазено изплащането на обезщетението, преди заминаването си за България трябва да сте била регистрирана като търсещо работа лице и да сте била на разположение на службите по заетостта на компетентната държава в продължение на най-малко 4 седмици, след като сте станала безработна. В запитването си твърдите, че това изискване е спазено, както и че сте уведомили кипърската институция за заминаването си. В случай че отговаряте на условията за запазване правото на получаване на парично обезщетение за безработица, компетентната кипърска институция следва да Ви издаде преносим документ U2 (а не U1), в който е указан срокът, в който следва да се регистрирате в службите по заетостта в България като лице, търсещо работа. Този срок е 7-дневен от датата, на която сте престанала да бъде на разположение на службите по заетостта в Кипър. В случай, че срокът не се спази, обезщетението се дължи от датата на регистрация в службите по заетостта в България. Обръщаме внимание, че правото на обезщетение се запазва за срок от три месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, която е напуснало, при положение, че общата продължителност на обезщетенията не надхвърля общата продължителност на срока на обезщетенията, на които лицето е имало право съгласно законодателството на тази държава-членка. Съгласно разпоредбите на Р 987/2009 в случай че сте информирали компетентната кипърска институция преди заминаването си, но не успеете да представите документ U2 пред НОИ, последният може да се обърне към кипърската институция и да изиска служебно необходимата информация. Тя обаче ще бъде предоставена под формата на структуриран електронен документ, който ще бъде изпратен директно до искащата институция, а не до Вас. И в двете посочени хипотези обаче регистрацията Ви като лице, търсещо работа, и в друга държава-членка на ЕС не може да бъде причина да не Ви бъде изплащано парично обезщетение за безработица, ако отговаряте на условията за отпускането му съгласно законодателството на компетентната държава-членка. Изплащане на обезщетение може да Ви бъде отказано само в случаите, в които вече получавате такова в друга държава-членка на ЕС/ЕИП. ГЯ/ Европейско и международно социално право
2017-06-09 16:58:34 По професия съм медицинска сестра . От 8 години живея и работя в Хесен - Германия. Как и какъв документ ми е необходим от България ,за да ми признаят трудовия стаж в Германия ? Видка Танева Уважаема госпожо Танева, Зачитането на трудов стаж, положен при работодател в друга държава, следва да бъде предвидено в съответното национално законодателство, поради което следва да се обърнете към компетентната институция в Германия, откъдето можете да получите отговор на въпроса дали български трудов стаж може да бъде признат от немски работодател, при какви условия и с какви документи. В случай обаче, че въпросът Ви е свързан с признаването на български осигурителен стаж в Германия, Ви информираме, че в отношенията между България и Германия в областта на социалната сигурност се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване процедурата за неговото прилагане. Съгласно тези регламенти обменът на информация между компетентните институции в държавите членки относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност се извършва изцяло по служебен път. Ето защо, при настъпване на съответния осигурен социален риск е необходимо да посочите на съответната компетентна институция в държавата, в която живеете към момента на подаване на заявлението за ползване на тези права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. Впоследствие осигурителните Ви периоди ще бъдат потвърдени служебно от компетентните институции, посредством специално създадени и утвърдени за целта формуляри. Затова и не е необходимо да предприемате действия за зачитане на осигурителните Ви периоди, като те ще бъдат служебно потвърдени от компетентните институции при подаване на заявление за ползване на определен вид обезщетение от материалния обхват на Регламент (ЕО) 883/2004. НА
2017-08-23 14:58:42 Здравейте, работя по проект "Независим живот" в общината. Съгл.договора и проекта като индикатори в разд.8 табл.1 са заложени базов.ст. -25 и целева 114 и втабл.2 базов.ст.-25 и целева 130. Към момента имаме сключени 149 договора с потреб. 42от които са прекратени поради смърти отказ - обслужв. 107 потреб.в момента. В нарушение ли сме. Мирчева Уважаема госпожо Мирчева, Моля да поставите Вашия въпрос в рубрика „Социални услуги“.
2020-03-06 19:27:35 Здравейте,на 6.02 зададох въпроса си относно резулюция 833 от 2004 ,за органите и институциите които трябва да следят за спазването и.Когато изтече 14 дневния срок ви напомних...явно ,че въпроса се нуждае от специално становище и са нужни 30 дни.Днес изтече и този срок.Да формулирам въпроса си по друг начин,неправилно е зададен...ще получа ли отговор? Видно е ,че ЕС е една куха организация...първавълна,втора вълна, ябълки , круши.Коя е организацията следяща спазването на резулциите на ЕП и към кого в частност може да се обърнем в подобни ситуации.Защото това не е прецедент ,а масова практика...И в случая говорим за голяма белгийска фирма с държавно участие, която дели хората на ябълки и круши,като круши са само български граждани Благодаря в Поздрави Недко Цонев Уважаеми г-н Цонев, По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009.) Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите-членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице. Следствие от определянето на приложимото законодателство е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и от която се ползват съответните права, включени в материалния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004. Основен принцип в Регламент (ЕО) №883/2004 е, че лицата, по отношение на които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на една единствена държава-членка (чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004). С оглед правилното определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай. От особено значение е дали лицето има статут на заето или на самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави членки, на територията на коя държава-членка полага труд и в коя пребивава. В чл. 11 от Регламент (ЕО) 883/2004 се съдържат общите правила за определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност. В случаите, когато едно лице упражнява трудова дейност на територията само на една държава, тогава приложение ще намери приложение чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно цитираната разпоредба спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка. При тази хипотеза е необходимо да имате предвид, че на основание чл. 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодателят следва да изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава-членка. Предвид обстоятелството, че в запитването Ви липсват данни, необходими за определянето на приложимото законодателство, като например на територията на коя държава членка упражнявате трудова дейност за белгийския Ви работодател, не може да се изрази становище осигурителното законодателство на коя държава (Република България или Кралство Белгия) следва да се приложи спрямо Вас. За повече информация относно правилата за определяне на приложимото законодателство, следва да се обърнете към Националната агенция за приходите (НАП), която е компетентната институция в Република България по приложимо право по гореспоменатите регламенти. В случай, че за Вас бъде определено като приложимо българското законодателство, Ви информираме, че в компетентността на НАП е установяването и събирането на вземания за задължителни осигурителни вноски, както и установяването на административни нарушения и налагане на административни наказания по законите, регламентиращи задължителните осигурителни вноски (чл. 3, ал. 1 от Закона за НАП). /БЯ/
2013-06-05 22:11:41 работил съм 12 години в гърция и от три години отново съм българия . как мога да си събера стажа за прослужено време в гърция и да ми се нанесе в трудовата книжка и да служи при бъдещо пенсиниране георги кенов От момента на присъединяването на Република България към ЕС в отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Трябва да знаете, че за да се ползват социални права, включително пенсионни права, следва да посочите на съответната компетентна институция, в държавата, в която живеете към момента на подаване на искането за ползване на определени права, че имате осигурителни периоди и в други държави – членки на ЕС. Институцията, приела заявлението ще го препрати в другата държава по служебен път, като те също по служебен път ще потвърдят осигурителните периоди. При подаване на заявление, осигурителните периоди, придобити вследствие на заетост, легално упражнена на територията на ЕС или легално пребиваване в друга държава-членка на ЕС се сумират, като всяка държава-членка потвърждава „своите” осигурителните периоди. Институцията, приела заявлението Ви ще го препрати в другите държави по служебен път, като те също по служебен път ще потвърдят осигурителните Ви периоди. Придвижването на заявленията и документи се извършва между компетентните институции, чрез така наречените структурирани електронни документи и преносими документи. Европейско и международно социално право
2016-09-09 13:24:03 Моят въпрос е следният: живея и работя в Испания от 15 години. Досега имам осигурени тук 6 години и 9 месеца. На 69 години съм. В България имам 32 г. трудов стаж. Пенсионерка съм у нас от 2004 г. Проблемът ми е, че когато съм подавала документи за пенсиониране в България съм работила в Испания .Не съм знаела тогава закона, че е трябвало да прекъсна работа, когато съм подавала документите за пенсиониране. От миналата година този закон ми казаха, че вече е премахнат. Но тъй като моят случай в е минало време, ако подам документи за пенсиониране тук, в България ще бъда ли санкционирана и ще ми бъде ли спряна пенсията? Имам впредвид дали ще ми имам проблеми като по случая Сомова срещу България. Пенка Христова Уважаема госпожо Христова, Разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване е отменена считано от 1 януари 2015 г. Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от КСО указва в кои случаи се спира пенсията, а именно - по искане на лицето; когато пенсионерът не се яви за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е служебно повикан; когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца; когато не се следва изплащането ѝ на основание чл. 101; когато пенсионерът не спазва предписанията на органите на експертизата на работоспособността по отношение на противопоказаните условия на труд. Във връзка с гореизложеното сме на мнение, че в случай че подадете заявление за отпускане на пенсия по испанското законодателство, няма правно основание, на база на което следва българската Ви пенсия да бъде спряна. Преценката за това дали е необходимо да възстановявате неоснователно получени суми за пенсии се прави от длъжностното лице в НОИ, за което то се произнася със съответния акт. (ГЯ)
2019-09-25 15:50:59 Здравейте, сключих "Предварителен трудов договор" с фирма във Варшава, Полша. Преждевременно си намерих работа в България. Сега те изтъкват клауза в предварителния договор за неустойка от една брутна заплата, на страната не подписала, нормалния трудов договор, който е с изпитателен срок 3 месеца. Има ли предварителния договор правна тежест в Бълг.? Калин Крумов Уважаеми г-н Крумов, От запитването правим заключение, че между Вас и работодател, който е установен на територията на друга държава – членка на Европейския съюз има възникнал трудов спор във връзка с възникване на трудово правоотношение. В случая няма данни към трудовото Ви правоотношение да е приложим българският Кодекс на труда. Министерство на труда и социалната политика няма компетентност да дава становища по прилагане на трудовото законодателство на други държави членки на Европейския съюз. Можем да Ви посъветваме да се обърнете към Министерство на семейството, труда и социалната политика в Полша на интернет адрес: https://www.gov.pl/web/rodzina/dane-kontaktowe.НС
2013-12-12 19:22:18 Az sam balgarski grajdanin ot Makedonia , na rabota sam v Svaicaria sas Permin L i rabota tam 6 meseci v edna kalendarska godina ! Interesuva me dali kato Balgarski grajdanin imam pravo na detski nadbavki v Svaicaria ? Goryancho Goshevski Уважаеми господин Гошевски, В отношенията между Република България и останалите държави членки на ЕС в областта на социалната сигурност се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009, установяващ процедура за неговото прилагане. Тези регламенти уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност (в това число и семейни обезщетения), когато сте живял или работил в няколко държави членки на ЕС. В материалният обхват на Регламент 883/2004 са включени семейните обезщетения, т.е. обезщетенията в пари или натура, предназначени за покриване на семейните разходи. Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. За да се определи коя държава членка (в случая Швейцария или България) е компетентна за предоставянето на семейни обезщетения се прилагат така наречените правила за приоритетност. Те са посочени в чл.68 от Р 883/2004 и предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави членки, тогава държавата членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка, която плаща най-високи обезщетения. Ако правото се основава на пенсия в двете държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че тази държавата членка плаща една от пенсиите, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата членка на най-дълго осигуряване или пребиваване. Ако правото се основава на пребиваване в две държави членки, тогава държавата членка, където живеят децата, е отговорна за обезщетенията. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. От предоставената от Вас информация не може да се определи коя следва да е компетентна за предоставянето на семейни обезщетения институция – швейцарската или българската. Ако съгласно посочените правила България се окаже втора по приоритет държава, то следва да се проследи от Агенция за социално подпомагане съвместно с компетентната швейцарска институция как да Ви се предостави т.нар. диференцирана добавка. Въз основа на гореизложеното Ви съветваме да се обърнете към съответната Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес в България или към съответната компетентна институция в Швейцария, за да се проследи дали имате право и коя институция следва да Ви предостави на семейни обезщетения и коя следва да заплати диференцирана добавка. Европейско и международно социално право
2014-08-19 16:26:42 Здравейте,самоосигуряващо се лице в Австрия има ли право на обезщетение за безработица в България? Искра Стоянова Уважаемо госпожо Стоянова, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност във връзка с обезщетенията са безработица, се прилагат Регламенти № 883/2004 и №987/2009. Тези регламенти уреждат набора от осигурителни права, с които разполага всеки гражданин на страна – членка на ЕС или членовете на неговото семейство в хипотезата, при която са живели и/или работили в няколко държави- членки на ЕС, както и процедурата по тяхното реализиране. Съгласно разпоредбите на Регламент №883/2004, в качеството Ви на лице, осъществявало дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава – членка на ЕС, към Вас се прилага законодателството на тази държава – членка и съответно е натоварена с изплащането на Вашето обезщетение за безработица, а това е компетентната институцията в държавата, в която последно сте полагали труд. Т.е. Вие бихте имали право на обезщетения за безработица, ако сте били осигурявани за този риск и отговаряте на изискванията на законодателство, в което сте работили за отпускането на тези обезщетения. При направена от нас справка, установихме, че самостоятелно заетите лица в Австрия (както и в България) не се осигуряват за риска безработица. ЕС/ТПООУТ Европейско и международно социално право
Страница 39 of 6864