| 2014-09-09 12:55:49 |
Здравейте, Бих искала да се преместа да живея и работа във Франция. Притежавам инвалидна пенсия в България с 80 % намалена трудоспособност. Бихте ли ми казали каква е процедурата за прехвърляне на инвалидната ми пенсия във Франция? Към кои институции трябва да се обърна и какви формуляри трябва да попълня? |
Ани Ангелова |
Уважаема госпожо Ангелова, Тъй като Вие сте придобила право на пенсия за инвалидност, тя ще Ви бъде изплащана независимо от това в коя страна от ЕС пребивавате, за срока за който е отпусната. След изтичането на срока за който Ви е отпусната пенсията за инвалидност, за да продължи изплащането и от България, следва да се приложи определена процедура за извършване на медицински преглед в държавата по местоживеене на пенсионера съгласно Регламент № 883/2004. Удостоверяването на инвалидността, потвърдена от френските медицински органи следва да бъде доведено до знанието на Националния осигурителен институт (НОИ), чрез специален формуляр, който по старите Регламенти беше Е 213- подробен медицински доклад, ако такъв бъде поискан от самия НОИ, който се обменя по служебен път между двете компетентни институции без финансови последствия за пенсионера. Компетентната институция във Франция е в зависимост от това дали лицето е наето или самостоятелно заето. Ако ще работите като наето лице- това е Местният осигурителен фонд за болест, като за Париж и Страсбург има отделни Регионални осигурителни фондове, а за самостоятелно заетите, фонда е в зависимост от дейността, която се извършва. Процедурата по установяване на здравословното състояние на лицата, ползващи пенсия при условията на Регламент 883/2004 е уредена в Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009. Тази процедура предвижда необходимите съгласно законодателството на държавата-членка (ДЧ) отпускаща пенсията, медицински прегледи и административни проверки, да се извършват от институции на държавата, в която живее пенсионерът, за сметка на институцията на първата държава, т.е всички административни проверки и прегледи ще се извършват от властите във Франция, защото Вие посочвате, че ще живеете и ще пребивавате там. Възможно е да се наложи да се върнете за някои прегледи в България, ако Вашето здраве го позволява. От всичко гореизложено, Вие не следва да попълвате каквито и да било формуляри. ЕС/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2012-01-03 12:39:49 |
Искам да попитам назначен съм на постоянен трудов договор в Германия,имам ли право да получавам детски надбавки от там за дедето си и какви документи са необходими и от кои институции от Бъгария за Германия.Детските надбавки от Германя имат ли връзка с връщането на част от данъците. |
Златко Михайлов |
Уважаеми господин Михайлов, В отношенията между Република България и останалите държави-членки на ЕС в областта на социалната сигурност, и в частност получаването на семейни обезщетения, се прилага Регламент № 883/2004. Този регламент урежда ползването на правата от системите за социална сигурност, когато сте живял или работил в няколко държави- членки на ЕС. Специфично за семейните обезщетения е, че те не са компетентност на държавата по последно осигуряване, а преди всичко на държавата по заетостта на лицето. В този смисъл, ако членовете на Вашето семейство не живеят в държавата, в която работите, може да имате право на обезщетения в повече от една държава-членка. В този случай Вие няма да получите семейните обезщетения два пъти, тъй като по силата на Регламент 883/2004 действат така наречените “правила за предимство”, които определят коя страна първа трябва да ги предостави, а другата държава да плати разликата, ако нейните семейни обезщетения са по-високи. За да се определи коя е компетентната държава за определяне и изплащане на семейните обезщетения, следва да се приложи и Дял II от Регламент 883/2004 - приложимо законодателство. Основен принцип е, че лицата, за които е приложим регламента са подчинени на законодателството само на една държава членка. В конкретния случай, доколкото посочвате, че осъществявате икономически активна дейност в Германия, то Вие следва да сте подчинен на немското законодателство, тъй като съгласно чл. 11, пар.3, б. „а”: „спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка”. Това, че Германия е компетентна държава, се допълва от споменатите вече правила за приоритетност при семейните обезщетения – чл.68 от Р 883/2004. Същите предвиждат, че на първо място компетентна и отговорна за предоставянето на обезщетения е страната, където правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост; на второ място е държавата, от която се плаща пенсия и на трето – държавата по пребиваване. Допълнителни критерии са - ако правото се основава на заетост или на самостоятелна заетост в двете държави-членки, тогава държавата-членка, където пребивават децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че единият родител работи там, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата-членка, която плаща най-високи обезщетения. Ако правото се основава на пенсия в двете държави-членки, тогава държавата-членка, където живеят децата, е отговорна за предоставянето на обезщетения, при условие че тази държавата-членка плаща една от пенсиите, в допълнение към това – критерий е и коя е държавата-членка на най-дълго осигуряване или пребиваване. Ако правото се основава на пребиваване в две държави-членки, тогава държавата-членка, където живеят децата, е отговорна за обезщетенията. В случай на съвпадение на права, семейните обезщетения се предоставят по законодателството, определено в съответствие с тези правила. Правата на семейни обезщетения по силата на друго или други съответни законодателства се спират до размера, предвиден от първото законодателство и се предоставя диференцирана добавка, ако е необходимо, за сумата, надвишаваща този размер, като такава не следва да се предоставя за деца, които пребивават в друга държава членка и правото на семейни обезщетения се основава само на пребиваване. Ако Германия се окаже втора по приоритет държава, то следва да се проследи от Агенция за социално подпомагане съвместно с компетентната немска институция как да Ви се предостави т.нар. диференцирана добавка. Съгласно Регламент 883/2004 обменът на информация между компетентните институции в съответните държави-членки, относно реализирането на права в сферата на социалната сигурност, във Вашия конкретен случай семейни обезщетения (детски надбавки), се извършва изцяло по служебен път, чрез специални документи (формуляри), без да е необходимо да пътувате или понасяте други финансови разходи във връзка с реализирането им. Компетентна институция в Република България за семейните обезщетения е Агенция за социално подпомагане. Компетентна за Германия е Федералната агенция по труда (Bundesagentur für arbeit), като информация за нея може да намерите на следния интернет адрес: http://www.arbeitsagentur.de/Navigation/zentral/Buerger/Familie/Kindergeld-Zuschlag/Kindergeld-Zuschlag-Nav.html В заключение Ви информираме, че предвижването на заявленията и други документи, свързани с Вашата социална сигурност в рамките на ЕС, ЕИП или Швейцария се извършва безплатно от компетентните държавни органи/институции или оправомощени такива, които са длъжни да Ви подпомогнат и консултират при упражняване на Вашите права. В тази връзка Ви съветваме да се обърнете към горепосочената институция в Германия или към съответното териториално поделение на Агенция за социално подпомагане в България. По отношение на това дали семейните обезщетения имат някаква връзка с възстановяването на част от данъците, следва да се обърнете към Национална агенция за приходите. |
Европейско и международно социално право |
| 2012-01-31 22:14:16 |
Бих искал да знам какви документи са ми необходими за откриване на фирмен клон в друга държава в ЕС. И също така как стоят нещата относно наемането на персонал в съответната държава? Какъв е срока за издаване-изготвяне на всички документи по 1-ви въпрос. Благодаря предварително!!! |
Огнян Андонов |
Въпросът Ви не е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика. |
Европейско и международно социално право |
| 2014-02-23 12:48:32 |
При определяне на възнаграждението на членовете на екипа на проект, финансиран по Норвежкия финансов механизъм, следва ли да се вземе в предвид ПМС 330 от 2011 г., при положение че в обхвата му е посочено, че става въпрос за разходи по ОП, съфинансирани от структурни фондове и КФ на ЕС ?? Норвежкия финансов механизъм не попада сред горепосочените. |
Ваня Георгиева |
Уважаема госпожа Георгиева, Моля да насочите вашият въпрос към рубриката -Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". |
Обществено осигуряване |
| 2016-08-22 16:22:22 |
Имам срочен трудов договор с австрийска фирма който изтича в края на годината.Моля да ми кажете ще имам ли право на обезщетение за безработица по българското законодателство,,ако представя U1 в нашето бюро по труда ,защото нямам намерение да оставям в Австрия. |
Петя Илиева |
Уважаема госпожо Илиева,
Съгласно българското законодателство парично обезщетение за безработица се получава от лица, които отговарят на условията на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО, с изключение на лицата по чл. 114а, ал.1 от Кодекса на труда (работници, сключили еднодневен трудов договор с регистриран земеделски стопанин) или законодателството на друга държава.
За придобиване право на парично обезщетение се зачита и времето:
1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
2. платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.
Видно от горепосоченото, ако стажът Ви бъде потвърден от австрийската осигурителна институция, се сумира със стажа придобит по българското законодателство при определяне правото на обезщетение за безработица.
Потвърждаването на този стаж се извършва служебно между институциите.
Размерът на обезщетението се определя от Националния осигурителен институт въз основа на получената информация за осигурителния стаж и доход на лицето.
МХ/ ТПООУТ
|
|
| 2017-05-23 01:30:41 |
Здравейте, уважаеми експерти!Имам следния въпрос: 1.Възможно ли е европейски документ U2 да се изиска служебно при спазени всички изисквания за прехвърляне на обезщетения за безработица от Германия (съответно с разрешение на съответната институция и обявен срок от тяхна страна) в България до регистриране в Бюрото по труда в Бг в 7 дневен срок? |
Анета Лечева |
Уважаема госпожо Лечева,
След регистрацията като търсещо работа лице в Германия, е следвало да ви бъде издаден преносим документ U2 от немската компетентна институция, който да представите в Националния осигурителен институт при завръщането си в България.
Въпросният документ би могъл да бъде изискан служебно, като това обаче може да доведе до известно забавяне в обработката на Вашето заявление.
За повече информация е необходимо да се обърнете към Националния осигурителен институт. НА
|
|
| 2012-04-26 12:23:43 |
Кои законови текстове регламентират изпращане от български работодател на работник на трудов договор на работа във Франция? Има ли ограничения за срока на работата в Ф-я? В коя държава се плащат осигуровките? Ако осигуровките се плащат в Б-я, как работникът ползва здравни услуги, отпуск по болест, майчинство за времето на работа във Ф-я? |
Деница Недялкова |
Основен принцип, съгласно Регламент 883/2004, който координира системите за социална сигурност в ЕС, е че спрямо едно лице е приложимо само едно законодателство. Правилата, по които се определя това приложимо законодателство се съдържат в дял ІІ от Регламент 883/2004. Основен принцип е, че ако едно лице осъществява дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, спрямо него се прилага законодателството на тази държава-членка. Има и редица изключения от това правило, които се прилагат само от съответната компетентна администрация. Национална агенция по приходите е компетентната българска институция за определяне на приложимото право. Съгласно член 12, т.1 от Регламент 883/2004 “Лице, което осъществява дейност като заето лице в държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице”. В този смисъл регламент 883/2004 препраща към прилагане на българското законодателство, доколкото Вашето писмо се отнася за български работодател, осъществяващ дейността си в България и желаещ да командирова работник в чужбина, стига командироването да не надвишава 24 месеца. Във връзка с осигурителни вноски и осигурителен доход на лица, командировани в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария от 14.09.2010 г. се прилага чл. 6а от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно ал.1 на същия член осигурителните вноски за командированите работници и служители се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен с българския Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване. |
Европейско и международно социално право |
| 2012-11-09 16:12:43 |
Работила съм в Чехия и имам трудов стаж от там,дали този стаж може да се зачете в България за майчинство,защото не ми достига 1 месец за да получавам 2 години майчинство? |
Анелия Тонева |
Уважаема г-жо Тонева, Въпросите, свързани с осигурителните периоди, придобити в други държави-членки на ЕС и тяхното зачитане от компетентните институции на Република България като осигурителен стаж, се уреждат от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и от Регламента по неговото приложение № 987/2009. Пълният текст на регламентите можете да намерите на следния адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/integration/agreements/index1.htm Основен принцип в обхвата на координацията на системите за социална сигурност, залегнал в чл.6 от Регламент №883/2004, е принципът на „сумиране на осигурителните периоди“. Съгласно този принцип, компетентната институция на държавата – членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, зачита до необходимия размер посочените периоди, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава – членка, все едно, че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 48 а от Кодекса за социално осигуряване (посл. изм. и доп., бр. 21 от 13.03.2012 г.), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, а съгласно чл.28 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, която доразвива принципа за сумиране на осигурителни периоди, посочен в чл.6 от Регламент 883/2004, когато българският осигурителен стаж не е достатъчен за придобиване право на парични обезщетения и помощи по наредбата, той се сумира със зачетения съгласно законодателството на друга държава осигурителен стаж по реда, предвиден в европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и в международните договори в областта на социалното осигуряване. В този смисъл, ако към момента на подаване на заявление за получаване на обезщетение за бременност и раждане, нямате изискуемия, съгласно чл.48а от КСО - 12 месеца осигурителен стаж, то българската компетентна институция, отговорна за изплащане на обезщетенията за майчинство, в случая Националния осигурителен институт (НОИ), е длъжна да вземе предвид и осигурителния стаж, придобит от Вас в Република Чехия. Важно е да имате предвид, че 12-месечния осигурителен стаж не следва да е непрекъснат. В този смисъл той може да е придобит от Вас през различни периоди от време. За да стартирате процедурата за отпускане на обезщетение за бременност и раждане по българското законодателство, Вие следва да подадете заявление до съответното ТП на НОИ по постоянното Ви местоживеене, в което да посочите, че имате придобити осигурителни периоди и в Република Чехия, като приложите и съответните документи за това. По координационните Регламенти са предвидени специални формуляри, които установяват, че Вие сте била осигурявана, съгласно чешкото законодателство за риска болест и майчинство. Фактът, че както посочвате, не сте успяла своевременно да се снабдите с тях по време на престоя Ви в Република Чехия, не е пречка и не води до преклудиране на Вашите права. В този случай българска компетентна институция е длъжна да се свърже с чешката компетентна институция и да изиска пряко необходимата й информация, което ще стане посредством Структурирани електронни документи (СЕД) и Преносими документи (ПД), издавани на основание на Регламенти 883/2004 и 987/09, от компетентните институции за социална сигурност. Това обаче е възможно да доведе до известно забавяне на решението по Вашето искане. Следва да имате предвид, че единствено компетентна да потвърди осигурителните Ви периоди, придобити на нейна територия е съответната чешка институция. Предвид изложеното Ви съветваме да се обърнете към съответното ТП на Националния осигурителен институт по постоянното Ви местоживеене, където следва да Ви окажат необходимото съдействие, и да Ви насочат какви документи следва да представите, за да бъде стартирана процедурата по Регламент 987/2009. |
Европейско и международно социално право |
| 2015-02-02 18:40:53 |
Предстои ми брак тази година с гражданка на Тунис. Интересува ме дали има двустранна спогодба в областта на социалната сигурност и дали на базата на тази спогодба тя може да за осигурява в България към НЗОК след склюване на брака? |
Александър Саад |
Уважаеми господин Саад, През изминалите години се състояха преговори между делегации на българската и тунизийската страна, на които се договаряха текстовете на Спогодба за социална сигурност между Република България и Тунис. Спогодбата все още не е факт- тоест не е подписана между компетентните органи на двете страни, но е важно да се отбележи, че обхватът и е ограничен само до приложимото законодателство и координация на пенсиите. За България – това са пенсиите от първи стълб (ДОО – пенсии за ОСВ и инвалидни пенсии поради общо заболяване, както и наследствени пенсии от тези видове). Здравното осигуряване не е включено в материалния обхват на Спогодбата. Това означава, че спрямо Вашата съпруга, като гражданин на Република Тунис ще се прилага българското национално законодателство в тази област. Ако на Вашата съпруга и е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, тя ще подлежи на здравно осигуряване, съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за здравното осигуряване. В този случай задължението за осигуряване възниква от датата на получаването на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване. Ако обаче, тя не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, за нея ще се приложи разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗЗО, съгласно който чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ. ЕС/ТПООУТ |
Европейско и международно социално право |
| 2013-05-15 15:12:14 |
imax kawta i se podpisaxme bci4ki na plemennikat mi as imam svideteli 4e kawtata as sam gi postroil prez 1972 a ot 2009 do b4era mi kaza nemam pari kakvo pravo imam imam zapis sas nego mogali da go sada da mi zaplati kawtata -a negovata se vodi v moia teritoria ve4e podpisana na nego .kakvo i kade da otida pobolex se poly4ix golema zaxar |
mladen angelov marinov |
Уважаеми господин Маринов, Въпростът Ви не е от компетентността на отдел "Европейско и международно социално право". |
Европейско и международно социално право |