| 2014-11-12 17:31:05 |
Повишена съм в длъжност в същото ведомство, в което съм работила и до момента. До 2015г.обаче трябва да изразходвам стар отпуск натрупан заради отпуск по майчинство, когато съм била на предходната си позиция. Мога ли да го ползвам до края на 2015г. независимо от обстоятелството, че вече съм на друга длъжност. |
Вълкова |
Уважаема г-жо Вълкова, Промяната на длъжността не е пречка за ползване на натрупания платен годишен отпуск, тъй като трудовото правоотношение не е прекратено. Следва да се има предвид давностният срок по чл. 176а, ал. 2 КТ, след изтичането на който правото на ползване се погасява. ЛТ/ |
Обществено осигуряване |
| 2015-01-09 10:01:57 |
Бременна съм и в момента се намирам в Кипър (от 03.2012). Искам да родя в България. В България съм работила на трудов договор. В Кипър имам прекъсване. Какви документи и какво трябва да направя за да получавам майчинството си в България? Признава ли ми се стажът от Кипър или не? Трябва ли да доплащам осигуровки?Какво ще ми е майчинството в България |
Радостина Чорбаджийска |
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОРБАДЖИЙСКА, От 1 май 2010 г. в отношенията между Република България и останалите държави-членки на Европейския съюз (сред които е и Кипър) в областта на социалната сигурност се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския Парламент и Съвета от 16 септември 2009 година, за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Тези два регламента уреждат ползването на правата от системите за социална сигурност в ЕС. Според разпоредбите на Регламент 883/2004 осигуреното лице е подчинено на законодателството на една единствена държава-членка – в общия случай държавата, в която лицето извършва доходоносна дейност, т.е. е наето или самостоятелно заето. От подадената от Вас информация става ясно, че работите в Кипър, следователно кипърското законодателство ще бъде приложимо и Кипър се явява компетентна държава за Вашата социална сигурност. Вие ще получавате същите обезщетения и ще имате същите задължения, съгласно кипърското законодателство, както и кипърските граждани. Относно условията и редът за отпускане на обезщетения за майчинство по кипърското законодателство, е необходимо да се обърнете към съответната компетентна институция в Кипър, която е отговорна за изплащането на тези обезщетения. Там ще получите повече информация, както и ще имате възможност да подадете заявление за отпускане на съответните обезщетения. По принцип компетентната държава е длъжна да предостави изцяло за своя сметка краткосрочните обезщетения, каквото е обезщетението за майчинство. Основно право, предвидено в Регламент 883/2004 е правото на износ на обезщетения. Това означава, че след като Ви бъде отпуснато обезщетение за майчинство съгласно кипърското законодателство, няма пречка да се завърнете в България и да продължите да получавате обезщетение за майчинство от Кипър. Също така следва да имате предвид, че посочените регламенти предвиждат и взаимно зачитане на осигурителни периоди между държавите-членки. Това означава, че при определяне на правото Ви на обезщетение за майчинство, компетентната институция в Кипър следва да зачете придобитите от Вас осигурителни периоди в България. Това се отнася и за доходът, придобит от Вас в България, ако това е необходимо за определяне на правото на обезщетение за майчинство съгласно кипърското законодателство. МИ/ТПООУТ |
Обществено осигуряване |
| 2015-02-04 17:04:32 |
Съпругът ми работи 7 месеца по НП на трудов договор на 4 часов работен ден, има 1 месец прекъсване и след това 8 месеца на пълно работно време. Сега е безработен, на от НОИ му казаха, че няма право на обезщетение защото през 7-те месеца по програмата не са му внасяли осигуровки за безработица, такава била програмата. Редно ли е това? |
Вера Теофилова |
Според предвиденото в чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава. Видно от разпоредбата, необходимо е лицето да е било осигурявано за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 месеца. КС |
Обществено осигуряване |
| 2015-05-22 13:38:05 |
Здравейте, нямам осигуровки за последните 24месеца. Интересува ме дали ще получавам някакво минимално майчинство? |
Мариета Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Съгласно разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Член 52а от КСО, от своя страна, предвижда, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
В случай че не сте осигурено лице за общо заболяване и майчинство, т.е. не работите по трудово, служебно или друго правоотношение, не е възможно да получавате парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете.
За преценка на възможността да получавате социална помощ за отглеждане на дете се обърнете към териториалната дирекция на Агенцията за социално подпомагане по местоживеене.
ГЯ/ТПООУТ
|
Обществено осигуряване |
| 2015-09-11 11:41:32 |
На служител, който е пенсионер и излиза в неплатен отпуск по негова молба трябва ли да му се удържа сума за здравно осигуряване? Благодаря! |
Николинка Борисова |
За отговор по поставения въпрос се обърнете към Министерството на здравеопазването или към Националната агенция за приходите. КС
|
|
| 2015-11-04 16:01:13 |
Майка, се завръща на работа преди детето да е навършило 2 години. В кои случаи има право на обезщетение по чл.54 от КСО -50 % от обезщетението по чл.53 ,и как да се тълкува "детско заведение на пълна държавна издръжка". |
Попова |
Уважаема госпожо Попова,
На основание чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), когато майката (осиновителката) е осигурена за общо заболяване и майчинство и е имала право на обезщетение по чл. 52а от КСО, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53 от КСО (за 2015 г. – 170 лв.), ако:
1. не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване;
2. самоосигуряващото се лице с право на обезщетение по чл. 53 започне да упражнява трудова дейност, за която се осигурява за общо заболяване и майчинство.
Обезщетението се изплаща само ако майката е имала право на обезщетение за отглеждане на дете при условията на чл. 52а от КСО, т.е. ако е осигурено лице и има 12 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство и при условие, че детето не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, не е предоставено за отглеждане на някое от лицата по чл. 164, ал. 3 КТ (баща, баба или дядо) или на лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Ако детето е настанено в детско заведение (детска градина или детска ясла), но не е на пълна държавна издръжка, това не води до лишаване от обезщетение по чл. 54 от КСО.
По отношение на тълкуването на израза „детско заведение на пълна държавна издръжка“ Ви уведомяваме, че това са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса. ГЯ/ТПООУТ
|
|
| 2017-07-06 20:28:20 |
Работя на трудов (8 часов) договор. В периода от октомври 2006 до юли 2013 имам допълнително сключвани трудови договори за 4 часов непълен работен ден в Средно училище на основание чл. 111 от КТ. От училище имам издадено УП-3 за осигурителен стаж от 24 месеца и 84 дни. Въпрос: тези 24 месеца и 84 дни УВЕЛИЧАВАТ ли моя осигурителен стаж? Благодаря! |
Константин Кукушев |
Уважаеми господин Кукушев,
На основание отменената разпоредба на чл. 9, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване и на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 15 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2015 г. се зачита за осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна професия и/или занаятчийска дейност.
Предвид изложеното в запитването Ви, изразяваме мнение, че няма пречка посоченият по-горе начин за зачитане на осигурителен стаж да се приложи Във вашия случай.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2017-08-10 15:43:06 |
В качеството си на собственик и Управител на ЕООД и с решение да изпълнявам дейностите свързани с управлението и представителството на дружеството с определено възнаграждение в ДУК, се осигурявам за всички осигурителни случаи по
4-те фонда на ДОО.
От 01.08.2017 г., поради навършване на възраст и осигурителен стаж за пенсиониране, подал съм документи за отпускане на лична пенсия. След излизане решението за пенсиониране, което ще влезе в сила от 01.08.2017г., т.е. ще бъда пенсионер, как трябва да се осигурявам, при условие, че продължа да съм собственик и управител на ЕООД?
Здравноосигурителните вноски, върху избрания осигурителен доход, са задължителни. Мога ли да не се осигурявам по фондовете на ДОО и за целта трябва ли да подавам „Декларация за регистрация“ обр. ОКд-5 в НАП?
|
Соня |
Уважаема госпожо,
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В този смисъл собствениците и съдружниците в търговските дружества, които са вписани и като управители, подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно извършваната трудова дейност.
Когато въпросните лица упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, т.е. за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството им на самоосигуряващи се лица (полагат личен труд в дружеството), следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Въпреки това обаче, в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е предвидено, че посочените по-горе лица (по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4-6) не подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт при условие, че имат отпусната пенсия, т.е. осигуряват се по свое желание. С други думи, пенсионерите, упражняващи дейност като собственици ли съдружници в търговско дружество, имат право на избор дали да се осигуряват във фондовете на държавното обществено осигуряване.
Бихме искали обаче да отбележим, че това не се отнася за здравното осигуряване на пенсионерите, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1,2,4-6 от КСО (в т.ч. самоосигуряващите се лица), което се провежда по реда на чл. 40, ал. 1 , т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), т.е. здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато имат отпусната пенсия.
Следва обаче да се има предвид, че по отношение на лицата които извършват дейност по управление и контрол на търговски дружества и са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание“ не е приложима. Както вече отбелязахме, от този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
За повече информация може да се обърнете към Националната агенция за приходите. НА |
|
| 2010-03-16 18:25:16 |
Имам следния въпрос. Т.к 90%осигурителния / брутния ми доход е по-голям от нетния. В този случаи дневното парично обезщетение за майчинство ще ми се изплаща средно дневното нетно възнаграждение ? ?? 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение е 55лв, а среднодневното нетно възнаграждение за периода е 51лв. В закона не е записано 90% от средно дневното нетно възнаграждение, а само ще „’Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода” Защо на мен ми се изплаща 90% от нетната…т.е 90% от тези 51лв , а не самите 51лв дневно |
Милена Велчева |
Уважаеми господин Велчева, Тъй като става дума за изплащане на обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, Вашият въпрос следва да поставите пред Националния осигурителен институт. ЕКБ |
NULL |
| 2018-05-14 12:26:45 |
Здравейте, синът ми е на 34 г. Разболя се от МС и има ТЕЛК от 15.01.2018 г. Въпросът ми е след като се е осигурявал 11 г. и има осигурителни вноски както в НОИ, така и в УПФ, каква инвалидна пенсия ше получи? Само от НОИ ли, а от УПФ има ли право на допълнителна пенсия?! Или пенсията ще бъде изчислена на база осигурителни вноски и в двата фонда?!? |
Цветанка Александрова |
Уважаема г-жо Александрова, с част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са регламентирани въпросите за държавното обществено осигуряване (ДОО), а с част втора – за допълнителното задължително обществено осигуряване, което включва и осигуряването в Универсален пенсионен фонд (УПФ).
Осигуряването и осигурителните права на осигурените в ДОО, съобразно осигурените социални рискове, са регламентирани в чл. 4, 4а и чл. 11 – чл. 13б от КСО. В ДОО се внасят осигурителни вноски не само за старост, но и за инвалидност поради общо заболяване, за трудова злополука и професионална болест, за безработица и други социални рискове, което определя и правата на осигурените лица на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, на парично обезщетение за безработица и др.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31.12.1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на ДОО, с изключение на лицата, променили осигуряването си от УПФ в ДОО по реда на чл. 4б от КСО. Осигуряването в УПФ дава право на допълнителна пожизнена пенсия за старост, на еднократно или разсрочено изплащане до 50 на сто от средствата, натрупани по индивидуалната партида, при трайно намалена работоспособност над 89,99 на сто, както и на еднократно или разсрочено изплащане на суми на наследниците на починало осигурено лице и на пенсионер при условията и по реда на този дял (чл. 139 от КСО).
В отговор на първия Ви въпрос, ако синът Ви не е променил осигуряването си по реда на чл. 4б от КСО и се е осигурявал в ДОО и в УПФ, след като му е определен от ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност може да получи пенсия за инвалидност поради общо заболяване от ДОО (при условията на чл. 71 – чл. 74 от КСО), но няма право на инвалидна пенсия от УПФ. В случай, че трайно намалената му работоспособност е над 89,99 на сто, той има право да получи от съответния УПФ еднократно или при разсрочено изплащане част (до 50 на сто) от средствата, натрупани по индивидуалната му партида.
С чл. 70 от КСО са уредени правилата за определяне размера на пенсиите, свързани с трудовата дейност (на пенсията за осигурителен стаж и възраст, а чрез препращане от чл. 75 и чл. 79 от КСО - на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и на пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест). При изчисляването на индивидуалния коефициент на осигурените в УПФ лица осигурителният доход за месеците, през които са осигурявани в УПФ, се намалява с дохода, определен въз основа на коефициент, представляващ среднопретеглено съотношение за тези месеци между размерите на осигурителните вноски УПФ и за фонд "Пенсии" на ДОО за трета категория труд за лицата, родени преди 01.01.1960 г. (чл. 70, ал. 10 от КСО).
В отговор на втория въпрос, поставен в запитването, отпуснатата от ДОО пенсия за инвалидност поради общо заболяване на сина Ви, като на лице, осигурявано в УПФ, следва да бъде изчислена на база осигурителните вноски само в ДОО, т.е. индивидуалният му коефициент следва да се намали по горепосочения ред. ВН |
|