Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-03-06 14:24:05 Българското законодателството позволява ли на държавен служител да се осигурява и сам /тук имам предвид наред с вноските, които работодателят-държавата му внася/, ако да - то къде е уредено? Предварително Ви благодаря!!! таня станкова Тъй като става дума за прилагане на Закона за държавния служител, моля да зададете въпроса си на дирекция „Модернизация на администрацията“ на МС. СН/ Обществено осигуряване
2015-05-11 19:12:33 Законово ли е преизчисляване на пенсия за стаж от /64 години и 5 месеца/ след смърта на титуляра ,която е получавал в продължение на 10 години ?Защо това преизчисляване на пенсията и полагащата се добавка на вдовицата , я лишава от получаване на пенсия в последния месец ? Петранка Райкова Колева - За информация по поставения въпрос се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС Обществено осигуряване
2016-01-21 10:01:00 Моля да ми разтълкувате принципа на "равнопоставеност" в КСО отнесен към тавана на старите пенсии? Все пак това се отнася за около 33500 пенсионери!! Аз горазбирам така: внасяш осигуровки по закон, изчисляват пенсията по еднакви за всички критерии и резултатът е пенсията която всеки е изработил!! Другото е липса на равнопоставеност ибезпринципност ВенцеславВрабчев Съгласно действащата в момента разпоредба на § 6, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто, а от 1 юли 2019 г. – 40 на сто, от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Следва да се има предвид, че действащата в България осигурителна система е разходопокривна. Това означава, че средствата за изплащане на пенсиите следва да се осигуряват от постъпващите осигурителни вноски на работещите трудоспособни граждани, а не от натрупани суми по индивидуални партиди. Един от основните принципи на тази система е принципът на солидарност на осигурените лица. Този принцип позволява ограничаване размера на получаваните пенсии до определен максимален размер и едновременно с това гарантиране на минимален размер на пенсиите, който обезпечава определен минимум от средства на различни категории лица, които са участвали в осигуряването. Принципът на солидарност на осигурените лица, който се прилага при разпределението на средствата, съществува и в други държави, които прилагат разходопокривната система в общественото осигуряване. Конвенция № 35 относно осигуровката старост (индустрия и др.) от 1933г. на Международната организация на труда (ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г.), в чл. 7, ал. 2 поставя условие за пенсията да бъде предвиден гарантиран минимум. При равни други условия, при пенсионните системи с разходопокривно финансиране, безспорно, след като трябва да се гарантират минималните размери на пенсиите на немалка част от пенсионерите, на друга част от тях следва да се ограничи действителният много висок размер. В този смисъл се е произнесъл и Конституционният съд по въпроса за максималния размер на получаваните една или повече пенсии. В Решение № 21 от 15.07.1998 г. по к.д. № 18 от 1997г. се сочи следното: „Установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като "разходно-покривна". При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Тези функции показват, че оспорената разпоредба удовлетворява изисквания и на социалната справедливост, изразена в Преамбюла на Конституцията на Република България.” КС
2016-03-25 18:22:33 Бременна съм в третия месец терминът ми е 21 септември назначена съм на трудов договор за 6 месеца по европейска програма до 31 август въпросът ми е дали сте получавам 2г платено майчинство (работя в кметството) и след изтичане на договора към кои работодател да се обръщам за за документи,болничен и тн. Румяна Ненова Уважаема госпожо Ненова, съгласно разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Разпоредбата на чл. 50 от КСО гласи, че осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 КСО се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В тази връзка може да получавате обезщетение за бременност и раждане от Държавното обществено осигуряване, ако към момента на настъпване на 45-тия ден преди раждането, Вие сте осигурено лице, т.е. работите по трудово, служебно или друго правоотношение. При прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване необходимите за получаването на обезщетението документи се предоставят на осигурителя. За повече информация може да се обърнете към съответнто териториално поделение на Националния осигурителен институт. Г.Б.
2017-02-13 09:25:05 Здравейте, въпроса ми е следния: държавен служител, които има Заповед за работа в извън работно време по проект излиза в отпуск и болничен - дължат ли се обезщетения за временна неработоспособност- 3 дни от работодател и съответния брой дни отпуск във фиша, по които си получава възнаграждението по проекта?Благодаря. Козарова Според предвиденото в чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
2017-06-21 12:56:08 Учителка ,която отговаря на изискванията за ранно пенсиониране през последните 10 г. е работила за срок от 6м.като детегледач към Дирекция"Социално подпомагане".Същата е прекъсвала с малки интервали трудовия си стаж след изплащане на обезщетенията от Бюро по труда до ново назначаване като учител.Смята ли се за прекъсване на стажа и има ли право на 10.5 работни заплати? Бисер Паров Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) изрично определя, че при прекратяване на трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 или 6 месеца в зависимост от продължителността на трудовия стаж при последния работодател. Това негово право не зависи от основанието за прекратяването. От това следва, че за да възникне право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е необходимо лицето да отговаря едновременно на няколко законови изисквания: 1. трудовото правоотношение да е прекратено, независимо на какво основание; 2. към момента на прекратяване лицето да е придобило право на пенсия осигурителен стаж и възраст; 3. да е работило през последните 10 години при същия работодател - за изплащане на обезщетение за срок от 6 месеца. От запитването е видно, че през последните 10 години освен като учител лицето е работило и като детегледач към ДСП, т. е. не е работило при един и същи работодател. Поради тази причина считаме, че лицето има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2 брутни заплати. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение на педагогическите кадри, работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието през последните десет години от трудовия си стаж преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното им трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Тъй Дирекция „Социално подпомагане“ не е звено на бюджетна издръжка в сферата на образованието и лицето не е изпълнявало педагогическа длъжност, не може да намери приложение разпоредбата и на чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 94 г. Поради горните причини изразяваме становище, че лицето няма право на увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ на основание чл. 1, ал. 1 и 2 от ПМС № 31/ 94 г. Определянето на конкретния размер на това обезщетение обаче е изключително право на работодателя и зависи от неговата преценка. По отношение на размера на обезщетението по Отрасловия трудов договор в народната просвета можете да се обърнете към МОН или страните по него за разяснение.
2010-03-04 12:31:11 Здравейте, Моля да ми отговорите зачита ли се за осигурителен стаж неплатения отпуск до 30 р.дни в една календарна година - Чл. 160(2), който се признава за трудов стаж? Катя Иванова Уважаема г-жо Иванова, Кодексът на труда предвижда правото на работника/служителя на неплатен отпуск, като не ограничава максималния му размер. Предвидено е, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж (чл. 160, ал. 3 КТ). Времето на неплатения отпуск до 30 работни дни в една календарна година се зачита и за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване). ЛТ/ NULL
2017-09-06 15:00:17 От коя дата се прекратява трудовия договор при смърт на служител Мирена Христозова Уважаема госпожо Христозова, Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 11 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със смъртта на работника или служителя, т.е. от датата на смъртта (датата, посочена в смъртния акт). При смърт на работника / служителя, наследниците му са длъжни да уведомят работодателя и да му предоставят копие от смъртния акт, с който се установява смъртта на лицето. След като получи уведомление и копие от смъртен акт, от наследниците, работодателя издава заповед за прекратяване на основание чл. 325 т.11 от КТ, т.е. денят на смъртта се удостоверява с акта за смърт и от тази дата следва да се прекрати трудовия договор. Трудовото правоотношение възниква с оглед личността на работника или служителя. Следователно с неговата смърт се прекратява и трудовото правоотношение./СР/
2017-11-14 11:36:27 Работодателят изплаща ли първите три дни-70 % от болничен на лице без 6 месеца стаж Дарина Станкова Уважаема госпожо Станкова, Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст. На основание чл. 40, ал. 5 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Т.е., необходимо е лицето да има не по-малко от 6 месеца осигурителен стаж, за да изплати работодателят за първите три работни дни 70 на сто от среднодневното възнаграждение. При преценката за наличието на 6-месечния стаж е без значение дали той е придобит при същия работодател. МХ/ТПООУТ
2010-04-13 19:03:49 Като отбиващ военната си служба в едно поделение бяхме изпратени за няколко месеца в бившия Съветски Съюз на обучение и практика. Признава ли се пребиваването ни за трудов стаж съответно договора сключен наскоро между Русия и България и какво трябва да направя, за да получа съответното увеличение към сегашния размер на пенсията си. Иван Георгиев Уважаеми господин Георгиев, Въпросът Ви е от компетентност на Националния осигурителен институт. СС NULL
Страница 3825 of 6864