| 2010-05-24 20:36:00 |
Казус 2. Идва време за дългоочакваната отпуска за едноседмична екскурзия в чужбина, планирана вече цяла година. Всичко е съгласно изготвения във фирмата годишен график за отпуските, съгласуван от работодателя в началото на годината. Договорът с туристическата фирма е сключен. И в последния момент шефът отсича „Не може, върви да работиш”. Ако се откажеш от екскурзията губиш половината или две трети от внесената сума. И какво да правиш в тази ситуация? Идва идеята за болнични? Историята се повтаря няколко пъти, и така до края на 2012 когато губиш всички натрупани отпуски. А ти работиш съвестно, имаш 6 длъжности, работиш като вол, но си виновен, че не можеш да си ползваш отпуската, когато поискаш и съгласно графика! По този въпрос много приказки се изприказваха в последно време, но аз все още си мисля, че България, е робовладелска страна в която трудово право няма! А какво смятат експертите в Министерството на труда? |
Георги Петров |
Уважаеми господин Петров, На заседанието си на 28.04.2010 г. Министерският съвет прие проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда /ЗИДКТ/. Предвижда се натрупаните до 1 януари 2010 г. отпуски да могат се ползват до 31.12.2011 г. Предвиждат се и промени в режима на ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск. За да влезе в сила е необходимо ЗИДКТ да бъде приет от Народното събрание и обнародван в Държавен вестник. СС |
NULL |
| 2018-05-18 21:15:32 |
Тази година придобивам право за ранно пенсиониране въпросът ми е имам ли право на шест заплати, които ми се полагат при пенсиониране. |
катя зоровска |
Съгласно чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”.
В ал. 4 на чл. 222 от КТ е предвидено, че алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
От гореизложеното е видно, че ако при прекратяването на трудовото му правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, ще има право на обезщетение от 2 или 6 брутни заплати. Обезщетението по ал. 3 на чл. 222 от Кодекса на труда е дължимо от работодателя независимо дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия и се е пенсионирал. Правото и размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се преценява от работодателя към датата на прекратяване на трудовия договор. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. МВ/
|
|
| 2018-07-16 17:40:31 |
Здравейте,
Осигурителният стаж на прокурист вписва ли се в трудова книжка?Ако не, какъв е начина за доказването му - може ли да се поиска издаване на удостоверение от НОИ? |
Андрей Петров |
Уважаеми господин Петров, Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 9 от Кодекса на труда (КТ) в трудовата книжка се вписва само продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж. Следователно няма основание за вписване на осигурителен стаж. По силата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. На основание чл. 41, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж и осигурителният доход на изброените в разпоредбата лица, вкл. прокуристите и контрольорите на търговски дружества, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. С чл. 41, ал. 2 от НПОС е уредено, че осигурителният стаж и осигурителният доход за времето от 1 януари 2009 г. на прокуристите и контрольорите на търговски дружества, се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, т.е. с данните от Регистъра на осигурените лица на НОИ. БД |
|
| 2018-09-05 11:28:59 |
Здравейте, подлежи ли на обезпечителен запор към банкова сметка обезщетение по чл. 224, на какво осносвание, ако да, тъй като това е обезщетение, че работодателят не ми е одобрил желана отпуска в проделжение на 2 години и ако да, каква е секвестируемата част от 2420 лв. Отпускът е за 2 години назад, какт казах, майка съм на две деца под 18 г. |
Мари Емилова |
Съгласно чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа; 2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа; 3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа. Според ал. 2 на чл. 446 от ГПК, месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. В чл. 446а от ГПК е предвидено, че несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. За повече информация във връзка с прилагане на Гражданския процесуален кодекс можете да се обърнете към Министерство на правосъдието. МВ/ |
|
| 2018-10-04 23:46:35 |
Здравейте,
Аз съм СОЛ, а съпругът ми е на трудов договор. Предстои ни осиновяване на дете (на 4 мес). Възможно ли е той да ползва 12 месеца 'майчинство' след датата на осиновяване?
Благодаря |
Катя Колева |
Съгласно чл. 164б, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст. В ал. 2 на чл. 164б от КТ е предвидено, че когато детето е осиновено от съпрузи, отпускът по ал. 1 със съгласието на осиновителката може да се ползва вместо нея от осиновителя след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст, когато работи по трудово правоотношение. Когато осиновителят е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на осиновителката или на осиновителя, когато работи по трудово правоотношение. Според чл. 46в, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 164б, ал. 2, изречение първо от КТ се ползва от осиновителя въз основа на писмено заявление, към което се прилагат копие от влязло в сила съдебно решение за осиновяване, копие от акта за предаване на детето за осиновяване и декларация съгласно приложение № 10. Предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението. Когато осиновителят няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да го уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.
В случай, че осиновителката е самоосигуряващо се лице, тя няма право на отпуск по чл. 164б, ал. 1 от КТ, поради което не може да даде съгласие на осиновителя за ползване на отпуск по ал. 2 на чл. 164б от КТ.
|
|
| 2018-11-02 16:07:03 |
Здравейте, при подневно отчитане на работното време/от понеделник до петък по 8 часов работен ден/ може ли да се започва работа от 4ч. сутринта. И ако може/не се нарушава даден закон/ тези два часа положени от 4 до 6ч. трябва ли да се преизчисляват към дневен труд така че сборът от отработените часова на служителя да не превишава законоустановените |
Мария Николовя |
Уважаема г-жо Николова,
Според нас въвеждането на смяна, която започва преди 6 часа сутрин или по-късно от 22 часа вечер, може да доведе до противоречие с чл. 12 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с Наредба № 15 от 31 май 1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа. В тази връзка при работа на смени императивно се изисква от работодателя да разработи физиологичен режим на труд и почивка, като в процеса на разработването му следва да се включат служба по трудова медицина или специалисти, работещи в областта на трудовата медицина, работниците и служителите съдействат при разработването, въвеждането и оценката на режимите на труд и почивка. Физиологични режими на труд и почивка се разработват за конкретен вид труд в зависимост от вида на работата, тежестта и напрежението на труда, промените в работоспособността на работещите, състоянието на факторите на работната среда и трудовия процес и резултатите от оценката на риска за здравето на работещите съгласно изискванията на приложението към Наредба № 15. Съгласно т. 15, буква „д“ от Приложението към Наредба № 15 сутрешната смяна не може да започва по-рано от 6 ч., а нощната - по-късно от 22 ч., поради необходимостта от достатъчно време за сън и възстановяване на работника или служителя. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 141, ал. 2 от Кодекса на труда работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Смесена работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна. Следва да се вземе под внимание, че в посочената в запитването хипотеза, смяната включва два часа нощен труд. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Следва да отбележи също така, че съгласно чл. 8 от НСОРЗ за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева, като това допълнително възнаграждение се изплаща независимо дали смяната е дневна или нощна.НС
|
|
| 2018-11-28 15:21:36 |
Интересува ме служител по ЗДСл, който през текущата год. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност 8 месеца поради общо заболяване, може ли да получи увеличение на възнаграждението през 2019г., на база на последната му год. оценка - в случая тази от 2017г. - чл. 67, ал.5, т.1 от ЗДСл вр. с чл.12, ал.1 от Наредба за заплатите в държ. админ-я. |
Диана Йовчева |
Уважаема госпожо Йовчева,
По въпроси свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете за съдействие към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА
|
|
| 2019-04-01 13:29:30 |
Здравейте, имам следния въпрос. Когато преминаваш на 75% трудова заетост или на 50%, здравните осигуровки и в двата случая ли се покриват на 100% или е нужно допълнително осигуряване? И другият ми въпрос е работодателя дължи ли компенсация, ако ти намалява работното време?
Благодаря. |
Елена Нанова |
Уважаема госпожо Нанова, Съгласно чл. 119 от Кодекса на труда (КТ), трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. В разпоредбата на чл. 138а, ал. 1 от КТ е предвидено, че при намаляване на обема на работа работодателят може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. Продължителността на работното време по чл. 138а, ал. 1 от КТ не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време (чл. 138а, ал. 2 от КТ). Във връзка със запитването относно дължими здравноосигурителни вноски, следва да се обърнете към Национална агенция за приходите, която е компетентна за установяването и събирането на задължителните здравни вноски. БД |
|
| 2019-04-23 16:22:40 |
Здравейте.Служител съм на МВР.Въпроса ми е свързан с допълнителния отпуск по чл. 2, т.10 от Наредбата за видовете работи..Записано е като условие, че право на такъв отпуск имат служители работещи не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на РВ.Въпроса ми е на каква база се смята половината РВ,на ден или година. |
Димитър Попов |
Уважаеми господин Попов,
В Кодекса на труда (КТ) е регламентирано правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. В чл. 156, ал. 1, т.1 от КТ този отпуск е не по-малко от 5 работни дни. Видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРУДПГО), като Вие посочвате, че в конкретния случай намира приложение чл. 2, т. 10 от НОВРУДПГО, т.е. за работещите в контакт с биологични материали, течности и секрети, създаващи риск от възникване на инфекции, в селищни пречиствателни станции за отпадни води, както и като шофьори на каналочистачни машини и каналджии, обслужващи селищни канализационни системи. В НОВРУДПГО са регламентирани предпоставките за ползване на отпуска по чл. 156, ал.1, т.1 от КТ, а именно: 1. работниците или служителите да полагат труд по определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време; работникът или служителят е работил при посочените условия в рамките на една календарна година, а когато е работил по-малко от година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време.
Кодексът на труда (КТ) регламентира в чл.136, ал.3, че нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ намалено работно време се установява за работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. Видовете работи, за които се установява намалено работно време, са определени с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ). От правото на намалено работно време могат да се възползват работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време, т.е. не по-малко от 3 или 3,5 часа на ден. (СР)
|
|
| 2019-05-29 09:36:27 |
Здравейте. Моето запитване е във връзка с платения годишен отпуск. Аз съм психолог и като такъв съм назначена на 4 часов трудов договор в Детска градина. По договор имам право на 28 дни платен годишен отпуск. Моето питане е имам ли право на целия годишен отпуск за педогогически специалист, или отпуска ми трябва да е наполовина, тъй като съм на 4 часа
Благодаря! |
Станимира Камчева |
В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години.
За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения.
За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал.3 на чл.355 от КТ.
Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, като според чл. 156а от КТ по-голям размер на този отпуск може да се уговаря в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Според чл. 155, ал. 5 от КТ някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск. Категориите работници и служители с право на удължен годишен отпуск и минималният размер на този отпуск са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРПВО/.
Размерът на платения отпуск на работника/служителя по чл. 155, ал. 4 от КТ е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж за календарната година. Предвид изложеното в запитването, в случай, че работите на не по-малко от половината от законоустановеното за Вас работно време, имате право на платен годишен отпуск в пълен размер. МВ/
|
|