| 2010-08-17 10:03:56 |
как може да поделим земеделските земи между наследниците след като един от тях не иска да го прави с надеждата че ще останат за него и може ли това да стане,например след 10 години от издаване на скиците на името на дядо ми ,макар че то е необработваемо,но докаже някак че ги ползва |
ганка георгиева |
Въпросът не е от компетентност на МТСП. |
NULL |
| 2019-07-18 16:08:02 |
До колко е законосъобразно и допустимо изплащане на дневни командировъчни на служители на РЗИ с длъжности "инспектор" и "изпълнител/шофьор/", съгласно чл.19, ал.2 от Наредбата за командировките в страната? В предвид, че:
Техническата длъжност "изпълнител" е свързана с техническото обслужване и подпомагането на дейността на администрацията и/или на други служители. Освен превоз на служители на РЗИ, преките им задължения включват: отстраняване на дребни неизправности на автомобила, връчване на административно наказателни преписки и изпълнение на други конкретно възложени законосъобразни задачи от Директора на инспекцията. В Наредбата за прилагане класификатора на длъжностите в администрацията е дефиниран „характер на работата” за длъжностите: инспектор, старши инспектор и главен инспектор. Тези длъжности включват контролни функции (в това число и на терен). Инспекторите инспектират обекти от селищната и извън селищната инфраструктура, разположени в труднодостъпни и отдалечени местности и имат право на обезщетение за неудобствата, които понасят заедно с изпълнител/шофьорите. Правилно ли е тълкуването, че длъжността изпълнител/шофьор в случая на РЗИ не попада в хипотезите на чл. 6, ал.1, т.1 от Наредбата.
|
Дияна Йорданова |
Уважаема г-жо Йорданова,
Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. Поради обстоятелството, че съгласно чл. 39, ал. 1 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции (РЗИ) дейността на РЗИ се осъществява от държавни служители и служители по трудово правоотношение, бихме искали да обърнем внимание, че освен задължителните елементи на акта за назначаване на държавен служител по чл. 11, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), в него могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността (чл. 11, ал. 3 от ЗДСл). Съгласно чл. 86, ал. 1 и 3 от ЗДСл, при служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация, като за времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за командировките в страната (НКС) работниците и служителите не се считат командировани, когато изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение (чл. 6, ал. 1, т. 2 от НКС). Във връзка с гореизложеното, изпълнението на служебните задължения в друго населено място, което е различно от определеното място на работа, следва да бъде уредено като командироване по реда на чл. 121 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗДСл и НКС. Това се отнася както за държавните служители, така и за служителите по трудово правоотношение, назначени в РЗИ. Обръщаме внимание, че не се считат командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др. (чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС). Дали изпълняващите длъжността „изпълнител/шофьор“ попадат в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от НКС следва да се прецени от работодателя съобразно задълженията им, описани в длъжностната характеристика и характера на работата им, договорена в трудовия договор.НС
|
|
| 2019-08-14 13:50:58 |
Наш служител има наложена пробационна мярка "поправителен труд" за срок от две години. Времето, през което изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. Моля Ви за становище относно правото на служителя на платен годишен отпуск за този 2-годишен период. Следва ли да редуцираме полагащия му се платен год. отпуск за съответната календарна година. |
Красимира Друмева |
Уважаема госпожо Друмева,
Съгласно чл.22, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на отпуска за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на работника или служителя. Съгласно чл. 351, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. В чл. 43, ал.1, изречение последно от Наказателния кодекс изрично е предвидено, че времето, през което се изтърпява пробационната мярка поправителен труд, не се зачита за трудов стаж. С оглед на посочените разпоредби, сме на мнение, че за периода на полагане на поправителен труд не се полага платен годишен отпуск. За допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на правосъдието. (СР)
|
|
| 2010-09-01 16:02:05 |
Ако едно работи на трудов договор на 4 часа при един работодател и на трудов договор на 4 часа при друг работодател на колко дни платен годишен отпуск има право |
Таня Иванова |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица-ал.3 на чл.355 от КТ. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. В случай, че лицето работи по основния трудов договор и по трудовия договор за допълнителен труд на не по-малко от половината от установеното за него работно време, и по двата трудови договора има право на основен платен годишен отпуск в пълен размер, който е не по-малко от 20 работни дни. МВ/ |
NULL |
| 2019-09-12 12:55:18 |
предприятието в което работя сменя адреса на работа и отправя писмена покана да го последвам в която е опоменато,че ако него последвам договора ми ще бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.7,отговора трябва да бъде даден в срок до 26.08. Въпроса ми е можели така написано да се счита че при отказ това ми е предизвестие за освобождаване. |
Радостина Божкова |
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Предизвестието трябва да бъде в писмена форма, отправено до работника/ служителя. В чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява: при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието. МВ/ |
|
| 2010-09-09 14:14:18 |
Как се изчислява обезщетението по чл.224 от КТ? Прилага ли се коригиращ коефициент? Все пак става въпрос за обезщетение , а не възнаграждение за платен отпуск. |
Надежда Каришева |
Уважаема г-жо Каришева, Съгласно чл. 224, ал. 2 от КТ обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. Тази законова разпоредба препраща към чл. 177 от КТ, а прилагането на чл. 177 от КТ е свързано с разпоредби на Наредбата за структурата и организация та работната заплата (НСОРЗ). Това не означава обаче, че разпоредбите на НСОРЗ, свързани с определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск, са автоматично приложими при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Чл. 224, ал. 1 от КТ е основание за плащане на обезщетение, а чл. 177 е основание за плащане на възнаграждение. Двете плащания имат различен характер. Поради тази причина чл. 18, ал. 2 от НСОРЗ не би могъл да се приложи при изчисляване на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ, тъй като установеният с него принцип на коригиране с коефициент цели да се коригира разликата, която би се получила в брутното трудово възнаграждение, изплатено през месец, когато не се ползва отпуск и това, което се получава през месец, в който ще се ползва платения годишен отпуск, тъй като е възможно двата месеца да имат различен брой работни дни (ако не се извърши такова коригиране, това все едно би означавало да се допусне работникът или служителят да получава различни по размер заплати в месеци с различен брой работни дни). Сумата, която се изплаща на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е обезщетение, което се изплаща еднократно, а размерът му зависи от броя на работните дни неизползван платен годишен отпуск, а не от броя на работните дни в месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-09-27 16:18:56 |
При изтичане срока на договора на изп.директор и съответно мандата на Съвета на директорите и при мълчание от страна на Собственика ,който е чежденец какво правим.Моля посъветвайте |
Траянова |
Уважаема госпожа Траянова, Предполагаме, че става дума за договор за управление, който не е трудов договор и за него не се прилага трудовото законодателство. СС |
NULL |
| 2010-11-01 08:46:42 |
При прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие имам ли право на обезщение от трудовата борса и за какъв период . |
Митко Христов |
Съгласно чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1 - 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. В разпоредбата на чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010г., считано от 01.07.2010г. се определя дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2010г. в размер на 6 лв. КС |
NULL |
| 2020-03-17 11:19:16 |
При наложеното извънредно положение във връзка с корона вируса, работодателя има ли право да намали продължителността на работното време. |
Маргарита Славова |
Уважаема госпожо Славова,
Съгласно чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ (Нова – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) в предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време. В ал. 3 на чл. 138а от КТ (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) е предвидено, че продължителността на работното време по ал. 1 и по ал. 2 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. /МВ/ |
|
| 2010-11-08 11:28:50 |
Служител ПРЕТЕНДИРА ЗА 26 дни платен отпуск, съгласно чл.319 от КТ, преставяйки решение на НЕЛК от дата април 2010г. с 50% ТНР, отменящо решение на ТЕЛК от февруари 2010г. Срокът на инвалидизация е една година(до февруари 2011г..), а датата на инв. е април 08г.(тогава ТНР е под 50%. От коя дата да се счита правото на отпуск по чл. 319? |
Мария Василева |
Уважаема госпожа Василева, Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда работници и служители, които имат 50 и над 50 на сто загубена работоспособност, имат право на основен платен годишен отпуск в размер на минимум 26 работни дни за една календарна година. Право на отпуск по чл. 319 от Кодекса на труда се ползва само за периода на инвалидизирането, когато е призната загубена работоспособност 50 и над 50 на сто. СС |
NULL |