| 2010-05-24 22:20:04 |
Задължително ли при прекратяване на трудово правоотношение се издава УП-2 и кога се прави в кои случай, длъжна ли съм при прекратяване на договор да го направя, разяснете ми моля и какво представлява това УП? |
Николова |
Уважаема госпожа Стоянова, Съгласно чл. 128а, ал.1 от Кодекса на труда по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Относно бланките УП и тяхното съдържание следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. СС |
NULL |
| 2010-05-28 11:35:15 |
Здравейте! Имаме служител, на който предстои изплащане на обезщ-е по чл.222,ал.3 от КТ поради придобиване на стаж и възраст.Но същия служител при назначаването работи 5 дни и излиза в болничен в продължение на една година, в месеца на прекратяване има отработени 10 дни.Основна заплата 650 лв.,ДВТСПО 22,8 %,каква е базата за обезщетението?Благодаря |
Таня Христова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 220, ал. 1, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Според ал. 2 размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. МВ/ |
NULL |
| 2018-07-16 18:16:37 |
Служител е на сумирано работно време ,има международна командировка която започва от събота ,като събота и неделя са дни които пътува и получава за това пътни и дневни ,както и за връщането.Следва ли тези дни да се водят в отчетния график като работни часове по 8 часа и съответно да бъдат натрупани в отработени часове на края на месеца. |
Жана Стойкова |
Уважаема г-жо Стойкова,
Съгласно чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при командироване по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. При командироване в чужбина се изплащат пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери установени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение /командировъчни пари/, което компенсира неудобствата, които той понася поради обстоятелството, че е извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка, като покриват разходите и за дните за пътуване. От запитването правим заключение, че през дните за пътуване работникът или служителят не изпълнява служебните си задължения, определени в длъжностната му характеристика, поради което сме на мнение, че времето за пътуване не следва да се приема за работно време и да се отчита в края на периода на сумирано изчисляване на работното време.НС
|
|
| 2010-06-25 14:54:20 |
Имам ли право на някакъв трудов стаж за времето, през което съм била студентка (до 1981 г.) и съм родила дете (1979 г.) без да ползвам платен отпуск по майчинство? |
Емилия Гешева |
Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967г. до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн.ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на акта за раждане на детето, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което да Ви ги върне. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/ |
NULL |
| 2018-11-28 16:07:27 |
Здравейте,имам 10 дни платен отпуск за 2017г. и 10 дни платен отпуск за 2018г. как да си го прехвърля за следващата година?Нужно ли е този от 2017 на една молба и този от 2018 на друга?
Благодаря предварително! |
Силвия Касабова |
Уважаема госпожо Касабова, Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година: 1. от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. от работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. На основание чл. 38 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага – чл. 176, ал. 2 от КТ. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Платеният годишен отпуск за 2017 година трябва да се ползва до 31.12.2019 г. , а този за 2018 г. трябва да се ползва до 31.12.2020 г. , след което правото на ползването му се погасява по давност. БД |
|
| 2018-12-31 17:08:54 |
Здравейте,на колко дни ПГО имам право ,ОТ 9.08.2016Г. съм сТЕЛК 50%.На ТД съм и преди 9.08.2016г.съм ползвал 33 дни ПГО/20 дни основен и 13допълнителен/.Благодаря! |
чавдар мичойков |
В чл. 319 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност на работника или служителя и съществува до срока на инвалидността.
От запитването не става ясно на какво основание ползвате 13 дни допълнителен платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 156 от КТ регламентира правото на 2 вида допълнителен платен годишен отпуск и минималните им размери, а именно: 1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни; 2. за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни. Ако лицето работи при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки или при условията на ненормиран работен ден, има право и на допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ, който е не по-малко от 5 работни дни за всеки от случаите.
По-големи размери на отпуските по чл.156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение - чл.156а от КТ. МВ/
|
|
| 2010-07-07 14:42:55 |
Работя на трудов договор и от 5 г. имам втори трудов договор на половин работен ден. Имам ли право на допълнително възнаграждение за прослужено време по втория трудов договор? |
Иван Иванов Иванов |
В чл. 12, ал. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време. МВ/ |
NULL |
| 2019-03-06 14:04:04 |
в дл.щатно при щат 1 бр.готвач в училище в момента лицето работи на 6 часа.Как да я преназначим на 4 ч./това го правим заради липса на финанси/,ако тя не подпише ДС какво става ,правим ли промяна в дл.щатно като намаляме на 0,5 бройка щата готвач.Някаква процедура по съкращаване в щата правим ли Въобще каква е процедурата в този случай. |
Цонка Ненова |
Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.) за определено или неопределено време, което следва да се запише в споразумението. Клаузите, които се изменят, изрично се посочват в допълнителното споразумение към трудовия договор. В случай, че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на трудовия договор и не подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни трудов договор или допълнително споразумение към него.
В разпоредбата на чл. 138а, ал. 1 и ал. 2 от КТ е установена възможност при намаляване на обема на работа работодателят да може да установи за период до три месеца в една календарна година непълно работно време за работниците и служителите в предприятието или в негово звено, които работят на пълно работно време, след предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Продължителността на работното време по ал. 1 не може да бъде по-малка от половината от законоустановената за периода на изчисляване на работното време. Съгласно чл. 9 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, установяването на непълно работно време по чл. 138а, ал. 1 КТ се извършва с писмена заповед на работодателя за всеки отделен случай не по-късно от 10 работни дни преди датата на преминаването към непълно работно време. В заповедта изрично се посочват срокът и работните места, за които се въвежда непълно работно време, продължителността на работното време и данни за проведеното съгласуване с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ. Ако считате, че работодателят Ви е нарушил трудовото законодателство, следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на фирмата, в която работите.
Какъв режим на работа ще бъде установен във фирмата, както и дали и какви действия ще бъдат предприети се преценява от работодателя. МВ/
|
|
| 2019-04-01 15:27:32 |
Медиц. сестра напуска МБАЛ по взаим.съгл. Лицето е назначено в бюджетна организация и след 2 год. освободено чл.328 ал.1 т.10. Общ трудов стаж 40 год.,в отрасъл Здравеопазване, но при различни работодатели. При определяне на обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ има ли се в предвид чл.1 от Пост.31/1994-6 БРЗ. МБАЛ счита ли се за бюдж.организация. |
Нели Анастасова |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Поради това, че последните 10 години от трудовия си стаж не служителката не е работила при “същия работодател”, мнението ни е, че при прекратяване на трудовия договор, след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на шест брутни заплати се определя и на медицинските кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването. Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването.
В случай, че ЕМБАЛ е търговско дружество /регистрирано по Търговския закон/, не е на бюджетна издръжка мнението ни е, че служителката не отговаря на изискванията на разпоредбата - последните десет години от трудовия си стаж да е работила като медицински кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на здравеопазването, поради което в случая ПМС № 31 от 1994 г. не намира приложение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/
|
|
| 2019-05-29 16:38:24 |
Смятате ли,че всички инвалиди могат да работят до 65 г. и 40 г. трудов стаж?Предвиждате ли облекчени условия при трудово пенсиониране за възраст,защото при Т.Ж. имаше? |
ВАЛЕРИ МИЛКОВ ВАСИЛЕВ |
Уважаеми г-н Василев, правото на труд е конституционно право, включително и за хората с увреждания. В тази връзка със законови промени се създават условия за приоритетното реализиране на пазара на труда, включително и субсидирана заетост, на хората с увреждания при съблюдаване на противопоказнията, посочени в експертното решение на органите на медицинската експертиза. Те могат да участват в различни програми за насърчаване на заетостта на Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта.
С раздел III на глава ХV от Кодекса на труда (КТ) е предвидена специална закрила на лицата с намалена работоспособност – трудоустрояване, създаване на специализирани предприятия, цехове и звена със специфични правила за нормиране, отчитане и заплащане на труда, право на по-голям платен годишен отпуск и др. При условията на чл. 333 от КТ е уредена закрилата при уволнение на трудоустроените работници или служители, както и на боледуващите от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.
Лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто имат право на пенсии за инвалидност по установен с Кодекса за социално осигуряване ред. Това са както пенсии, право на които се придобива въз основа на това, че са работили, така и пенсии, несвързани с трудовата им дейност. Законодателството не изключва и възможността хората с увреждания да получават едновременно отпуснатата им пенсия за инвалидност и трудово възнаграждение или парично обезщетение за безработица.
Предвид гореизложеното не се предвиждат облекчени условия при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, а промените в социалната политика насърчават активното интегриране и пълноценното участие на хората с увреждания в обществения живот. ВН |
|