| 2010-03-04 15:02:51 |
Предстои да пенсионираме лице,на което в момента всеки месец правим запор върху трудовото възнаграждение. Трябва ли да удържим и част от обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за запор и ако да в какъв размер? |
Б. Димитров |
Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: 1. получени аванси; 2. надвзети суми вследствие на технически грешки; 3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; 4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; 5. запори, наложени по съответния ред; 6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 при осъществяване на ограничената имуществена отговорност. Както е видно от разпоредбата, запор се налага върху трудовото възнаграждение на работника или служителя. В КТ не е предвидено налагане на запор върху дължими от работодателя обезщетения. МВ/ |
NULL |
| 2017-09-07 16:48:54 |
Работя на постоянен трудов договор, на пълен работен ден. От септември 2016 г. съм студент, редовно обучение по магистърска програма. Не съм ползвал допълнителен отпуск за обучение, въпреки че то е реално "без откъсване от производството" според КТ. Тъй като се налага да замина за един семестър в чужбина, мога ли в този случай да ползвам отпуск? |
Васил Георгиев |
Уважаеми господин Георгиев,
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: - да учи в средно или висше училище; - обучението да се извършва без откъсване от производството и - да има съгласието на работодателя за това. Следва да се има предвид, че висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната (чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 от ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес. Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи в средно или висше училище със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск по чл. 169, ал. 1 КТ. Този отпуск се ползва независимо от всички останали видове отпуски; може да се ползва наведнъж или на части. Учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация (чл. 169, ал. 3 КТ). В допълнение, съгласно чл.171, ал.1 от КТ работниците и служителите, които учат в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството и имат съгласие за това обучение от работодателя си, имат право и на неплатен отпуск - за подготовка и явяване на изпит - до 20 работни дни за учебна година; - за подготовка и явяване на държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа или на дипломен проект във висши учебни заведения - до 4 месеца. В ал.2 на чл. 171 е предвидено изключение, в случай че работодателят не е дал своето съгласие за включване на работника и служителя в обучение. При липса на това първоначално съгласие, работникът или служителят, който учи в средно или във висше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал. 1 на чл.171 от КТ, намалени наполовина.
Следва да имате предвид, че отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително.(чл.171а от КТ) /СР/
|
|
| 2010-03-20 20:18:48 |
имам едномесечно предизвестие от работодателя.мога ли да напусна преди да е изтекло предизвестието? |
дамяна йорданова |
Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие – чл. 220, ал. 2 от Кодекса на труда. КС |
NULL |
| 2018-02-07 14:33:27 |
Здравейте работя на втори трудов договор в здравно заведение, като психолог. Заплата е 230.00 лв. на която не получавам % за прослужено време и допълнителните надбавки. Колегите ми получават ваучери за храна и облекло, аз мога ли да имам претенции да получавам, бидейки на втори трудов договор? Благодаря Ви предваритело за отговора. |
Евелина Пейчева |
Разпоредбата на чл. 296 от Кодекса на труда /КТ/ е обща разпоредба, която установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло. Редът и начинът на осъществяване на това право е установен в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло /НБРУО/. Работното облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа.Съгласно чл. 6, ал. 1 от наредбата, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място. Според ал. 2, т. 4 на чл. 6 от наредбата след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя: 1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло; 2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло; 3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло; 4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло; 5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло. Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата – ал. 3.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г., ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието. Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на работещите по трудови правоотношения или по договори за управление служители средства за храна отделно от възнаграждението им /чл. 2, ал. 1 от наредбата/. Предоставянето на ваучери за храна може да бъде извършено по реда на чл. 294 от КТ със средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, тъй като ваучерите за храна са социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, когато са предоставени по реда и начина, определен в чл. 293 от КТ.
|
|
| 2018-06-19 19:04:33 |
Как се изчислява трудов стаж при работа
на непълно работно време на 2 часа |
Елена Йорданова |
В чл. 355, ал.1 от КТ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. За 1 година трудов стаж се признават 12 месеца трудов стаж, изчислени по установения начин. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
|
| 2018-07-16 22:27:01 |
На 27.06.18 напуснах работа поради много лоши условия на труд в кол център в международната компания William Hill. Въпреки че според договора ми допълнителните ми възнаграждения са задължителни, ще ми дадат само ваучери за храна, лишили са ме от 13-та заплата и бонус, въпреки че бях сред най-ценните кадри, а за други платиха фалшиви болнични. |
Кремена Хаджийска |
Уважаема г-жо Хаджийска,
Съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Бихме искали да обърнем внимание, че цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Контролните органи имат право да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В последствие копие от влязло в сила предписание се предоставя от контролните органи на работника или служителя по негово искане. С копие от влязлото в сила задължително предписание на органи на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения, имате възможност да поискате от районния съд издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 8 от Гражданско процесуалния кодекс. Поради това, в описаната от Вас хипотеза, може да се обърнете към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за съдействие.НС
|
|
| 2018-08-09 12:16:37 |
При смърт на работника задължително ли се подава уведомление по чл.62 ал.5 от КТ или НАП автоматично ще свършат тази работа? |
Тони Пенова |
Уважаема г-жо Пенова,
Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 1-во от КТ в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП.
Това задължение е предвидено и в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, съгласно който уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор.
Следователно задължението на работодателя за подаване на уведомление следва да бъде изпълнено от работодателя в законовия срок, независимо от конкретното правно основание за прекратяване на трудовия договор, вкл. и при прекратяване на договора по чл. 325, ал. 1, т. 11 – със смъртта на работника или служителя. ЛТ/
|
|
| 2010-06-23 11:02:52 |
Моля зя спешен отговор-наши служители са командировка в чужбина от 4 до 10 юни включително; работи се по проект, включително и събота и неделя. Моля да ми отговорите за кои дни се заплаща извънареден труд и колко часа/ако следваме КТ-чл.146-6 часа през една календарна седамица/ Предварително благодаря! Спешно ми е! |
Иванова |
В § 7 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е предвидено, че Министърът на финансите и министърът на транспорта дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност. МВ/ |
NULL |
| 2018-11-29 01:16:19 |
Здравейте!
Интересува ме следното: каква е разликата между услугите: лизинг на персонал, аутсорсинг, временна заетост? Ако дадено юридическо лице е регистрирано като такова, предоставящо изброените три типа услуги (агенция-изпълнител) има ли разлика в договороте, които подписва с фирмите-възложителите, и в договорите, които подписва със съответните служители? На какъв принцип и на какво законово основание следва да се сключват тези договори с всяка една от страните (изпълнител - възложител, изпълнител - служител)? Какъв ангажимент има агенцията-изпълнител, предоставяща такива услуги (лизинг, аутсорсинг, временна заетост) към служителите и в трите сценария (лизинг, аутсорсинг, временна заетост) по отношение на: заплащане (дружеството-изпълнител ли плаща заплати и осигуровки на съответните служители или фирмата-възложител), месторабота (къде е законно да се позиционират физически съответните служители - в сграда на фирмата-възложителя или на агенцията-изпълнител), управление (на кого е подчинен служителят - на ръководител от агенцията или на ръководител от възложителя). Благодаря предварително за отговора Ви! |
Ливия Славова |
Уважаема госпожо Славова,
В рубриката, в която сте поставили въпросите си, можете да получите разяснения само по отношение на трудовото и осигурителното законодателство.
В българското трудово законодателство са регламентирани единствено правоотношенията, които възникват по повод извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа. Съгласно легалните дефиниции, съдържащи се в §1, т. 17 и 18 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) "предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта, "предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа.
Трудовият договор с предприятие, което осигурява временна работа, задължения на предприятието, което осигурява временна работа, задължения на предприятието ползвател, отношенията между предприятията, както и задължения на работника или служителя са регламентирани в детайли в Глава пета „Възникване и изменение на трудовото правоотношение“, раздел VIII в „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“ от Кодекса на труда. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 107с, ал.5, т. 1, 2 и 4 предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно: 1. да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя;2. да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение; 4. да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване. (СР)
|
|
| 2010-07-01 16:07:49 |
На 29.06. зададох въпроса за работничка пенсионирала се и след това продължила да работи в същото предприятие, има ли право на 6 раб.заплати , като 10г. стаж е направила след продължението да работи / след пенсионирането/ .При пенсионирането не е имала 10г.стаж |
ИВАНОВА |
Както вече Ви уведомихме, работодателят е длъжен да изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ при първото прекратяване на трудовия договор, след като работничката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението се изплаща само веднъж, поради което при второто прекратяване на трудовия договор считаме, че няма право на посоченото обезщетение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
NULL |