| 2014-05-21 10:03:11 |
Предстои ми пенсиониране. През 2006 имам прекратяване от една фирма и назначаване в друга фирма но при един и същ работодател, като в първата имам 34 г. стаж, имам ли право на 6 заплати обезщетение при пенсиониране? |
Анна Божилова |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. В случай, че се касае за отделни фирми на едно и също лице, мнението ни е, че няма да отговаряяте на изискванията на разпоредбата за изплащане на 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-07-08 11:52:31 |
Съгласно чл. 139а, ал.1 от Кодекса на труда, „поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден”. Във връзка с горното, пред началника на Регионален инспекторат по образованието стои въпросът кой има право да установи ненормиран работен ден за директорите на училища, детски градини и обслужващи звена на територията на областта. От възникнали досега трудово-правни спорове сме наясно, че за работодател на директорите на училищата се счита самото училище като юридическо лице. Основание за това дава и разпоредбата съгласно изречение второ на чл. 61, ал.2. Във връзка с това имаме нужда от тълкувание и отговор на въпроса: Кой има право да установява ненормиран работен ден за директорите на училища – самите те като орган, който представлява юридическото лице „училище” или висшестоящия орган /в конкретния случа началникът на РИО/, който е оправомощен за сключва, изменя и прекратява трудовите им правоотношения? Моля за тълкувание и отговор на въпроса и по отношение на установяване на ненормиран работен ден за директорите на детски градини и обслужващи звена. Моля за Вашите указания и насоки относно процедурата, която следва да бъде предприета от органа, който има право да установи ненормиран работен ден за директорите на училищата, детските градини и обслужващите звена. |
Мария Василева |
Уважаема г-жо Василева, Съгласно чл. 37, ал. 3, 4 и 5 ЗНП: (3) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на държавните детски градини, училища и обслужващи звена, на държавните спортни училища - министърът на младежта и спорта, и на детските градини по чл. 10, ал. 3 - министърът на отбраната. (4) Началникът на регионалния инспекторат по образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища и обслужващи звена. (5) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини. Съответното лице, с което е сключен трудов договор – директор на училище/детска градина/обслужващо звено представлява работодателя по смисъла на Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 139а КТ изисква провеждане на консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, като списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Следователно след провеждането на консултациите, списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на директора на училище/детска градина/обслужващо звено. Този списък е за длъжностите, които наетите от работодателя работници и служители изпълняват и не може да включва длъжността на лицето, което представлява работодателя. Мнението ни е, в рамките на компетенциите на МТСП, че тъй като процедурата по чл. 139а КТ за установяване на ненормиран работен ден не би могла да се осъществи спрямо самия директор, то съответно същият не би могъл да ползва допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ след като за неговата длъжност не е установен ненормиран работен ден. Поради спецификата на трудовите правоотношения на директорите на училища/детски градини/обслужващи звена за окончателно становище се обърнете към МОН. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-14 11:37:32 |
Приложима ли е разпоредбата на чл.12, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за работници в общинска администрация? Вече три години работя в общинска администрация и не ми е начислен нито един лев за придобит трудов стаж и професионален опит? Това законосъобразно ли е? |
Ива Огнянова |
Действително допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се изплаща на основание чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), както сочите в запитването си. Съгласно чл. 2, ал. 3 (в сила от 1.07.2012 г.), наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 107а от КТ регламентира допълнителните условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. “Държавна администрация” е администрацията на изпълнителната власт, която съгласно чл. 37 от Закона за администрацията (ЗА) е централна и териториална. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА териториалната администрация на изпълнителната власт включва: 1. областната администрация; 2. общинската администрация; 3. специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт. С оглед на горното, разпоредбата на чл. 107а от КТ се прилага и за служителите в общинска администрация. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-30 10:05:06 |
Здравейте, От 1 -во число увеличаваме заплата на лицето, на 21 ви излиза 5 дни платен годишен отпуск. Върху каква заплата трябва да платим ползвания платен годишен отпуск на лицето? |
Венцислава Петрова |
Съгласно чл. 177 от КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 21 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) предвижда че, когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение. Следователно добавката коригира базата от която се изчислява възнаграждението за платен годишен отпуск, тъй като увеличението е осъществено в месеца, през който работникът или служителят е започнал ползването на отпуска, а базата за изчисляване е предходния месец, в който работникът или служителят има отработени най-малко 10 работни дни. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-24 17:04:32 |
При прекратяване на ТПО по чл. 111 за придобито право на пенсия за ОСВ, работодотеля дължи ли обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ или обезщетението се дължи само по основния трудов договор? |
Щерю Добрев |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. С оглед на горното мнението ни е, че лицето има право на обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ само по основното трудово правоотношение. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-17 11:47:29 |
ПРОДЪЛЖЕНИЕ Откога, според Вас трябва да ми бъде пусната молбата за отпуск, за да почивам през тези четири почивни дни - 1 - 4 януари 2015г. ? |
Любима Керезова |
Уважаема г-жо Керезова, И при сумирано изчисляване на работното време платеният годишен отпуск се ползва в работни дни по календар. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-11 20:58:07 |
Моля, да ми разясните при назначение на 4 часов работен ден, работодателя има ли право да разкъса работното врене на 2 часа сутрин и 2 следобед? |
Димитринка Илиева |
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда, разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части. В чл. 6 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че при разделяне на работния ден на две или три части (чл. 139, ал. 3 КТ ) броят на прекъсванията, без обедната почивка, не може да бъде повече от две за един работен ден, а продължителността на всяко прекъсване, с изключение на обедната почивка, не може да бъде по-малка от 1 час. При разделяне на работния ден на части не може да се нарушава минималната непрекъсната междудневна и седмична почивка. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-30 10:49:06 |
Моля за Вашия коментар относно следния казус: Желаем да назначим служител на ТД по чл. 67, ал. 1 от КТ на 8 ч. раб. ден при 5 дн. раб. седмица. Лицето желае да полага допълнителен труд 4 ч. дневно при работодателя, който до момента е бил негов основен работодател. Какво трябва да направи предишният работодател за да може ние да го назначим. |
Емилова |
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. С оглед на горното няма пречка лицето, след прекратяване на трудовия си договор и сключване на трудов договор с новия си работодател, да сключи трудов договор за допълнителен труд по чл. 111 от КТ за работа при предишния си работодател, при спазване на посочените по-горе изисквания. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-06 13:05:21 |
Работя по основен трудов договор на 8 часа и по два допълнителни трудови договора на по два часа в същото предприятие. Колко дни платен отпуск ми се полагат по двата допълнителни трудови договора по два часа. |
павел павлов |
Когато по трудовото правоотношение е договорено между страните непълно работно време, правото и размера на платен годишен отпуск се установява по реда на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските (НРВПО). В него е заложено, че работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Редът и начинът на изчисляване на трудовия стаж са уредени с разпоредбата на чл. 355 от КТ. По отношение на 2-часовите Ви трудови договори – трудови договори на непълно работно време, Вие има право на платен годишен отпуск (за всеки от тях) пропорционално на времето, признато за трудов стаж (както бе посочено по-горе – чл. 23, ал. 2 от НРВПО). Времето, което се признава за трудов стаж, се изчислява и набира по часове, дни и месеци. На базата на така признатия трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар. Точните изчисления се извършват от работодателя. Работникът или служителят има право на платен годишен отпуск по всяко от трудовите правоотношения, по които работи. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-24 14:36:56 |
Трябва ли да получа разрешение от Дирекция Инспекция по труда за прекратяване на трудов договор на лице с експертно решение на ТЕЛК упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди 2015 година и подписал нов трудов договор преди 2015 г. след пенсионирането си. |
Стоян Василев |
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прекратяването на трудовия договор на това основание не е предвидено в чл. 333 от КТ, който урежда предварителната закрила при уволнение, поради което в случая разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ е неприложима. ЯР/ |
Трудово право на Република България |