Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-04-19 18:47:30 Съботите и неделите считат ли се за действителен трудов стаж Константин Господинов Уважаеми г-н Господинов, въпросите за трудовия стаж по трудово правоотношение са уредени с Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Изричната норма на чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ предвижда, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение за почивните и празничните дни, през които работникът или служителят не е работил. Признаването на трудов стаж е обвързано с действително отработеното време, тоест с количеството на положения труд. Трябва да се прави разлика между трудов стаж по КТ и осигурителен стаж по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Докато трудовият стаж е свързан с количеството на положения труд, то осигурителният стаж е свързан с направените или дължими осигурителни вноски и то в размер не по-малък от този за минималния осигурителен доход за съответната професия (чл. 9 от КСО и чл. 37, ал. 1 от НПОС). За целите на осигурителното законодателство легална дефиниция на понятието „действителен стаж“ е дадена с § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО. Това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В този смисъл съботите и неделите, които са част от изслуженото време по трудово или служебно правоотншение, са действителен осигурителен стаж. ВН
2018-07-17 09:49:32 Здравейте, управителят на клона, в който работя навърши пенс.възраст. Пуснато му е предизв. на осн.чл. 328, ал.1 т.10 във вр. с чл.326 ал.2 от КТ. По време на предизв. е в пл.год.отпуск. Интересуваме ако вземе болн. в деня на прекр.какво се случва?Има ли др.начин, чрез който да ни спре да прекр.договора му, защото той е обсебен от идеята да остане. М. Мутафчиева Уважаема госпожо Мутафчиева, Съгласно чл. 328, ал.1, т.10 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на работника или служителя, като отправи писмено предизвестие до него в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Трудовият договор се прекратява, независимо от обстоятелството, че към момента на прекратяване работникът или служителят е в отпуск поради временна неработоспособност. КА
2018-09-05 13:33:43 Здравейте, Предстои ми да подпиша трудов договор, на 20 години съм, студентка редовно обучение и имам ТЕЛК 50% н.т.р. Въпросът ми е на какви допълнителни облекчения ще имам право като студентка и лице с увреждания, както и какви осигуровки трябва да ми удържат от заплатата? Благодаря Искра Цанкова Уважаема госпожо Цанкова, Преди сключване на трудов договор, следва да имате предвид, че според чл. 78, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза в своите решения ТЕЛК (НЕЛК) определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица. Предвид горното, единствено здравният орган има право на преценка доколко конкретното освидетелствано лице има право на работа и при какви условия. На основание чл. 319 от Кодекса на труда (КТ) работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Законът гарантира минималния размер на основния платен годишен отпуск за работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, а именно 26 работни дни, като по-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективен трудов договор (КТД), както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а от КТ). Следва да имате предвид , че съгласно чл. 169, ал. 1 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. За да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, трябва да бъдат изпълнени следните изисквания: да учи в средно или висше училище без откъсване от производството и да има съгласието на работодателя за това. Разпоредбата на чл. 51 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) установява, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. След ползване на отпуск за присъствие на учебни занятия и явяване на изпити работникът и служителят е длъжен да представи студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит – чл. 51, ал. 2 от наредбата. В отговор на въпроса Ви, следва да имате предвид, че в част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са регламентирани въпросите за държавното обществено осигуряване (ДОО), а в част втора – за допълнителното задължително обществено осигуряване, което включва и осигуряването в Универсален пенсионен фонд (УПФ). Осигуряването и осигурителните права на осигурените в ДОО, съобразно осигурените социални рискове, са регламентирани в чл. 4, 4а и чл. 11 – чл. 13б от КСО. Работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, което определя и правата на осигурените лица на различни видове обезщетения и пенсии. Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31.12.1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в УПФ ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на ДОО, с изключение на лицата, променили осигуряването си от УПФ в ДОО по реда на чл. 4б от КСО. По отношение на възможността за ползване на данъчни облекчения, за информация можете да се обърнете към Националната агенция за приходите. БД
2010-06-17 18:34:10 Живея в Бургас Работих в офиса на фирма със седалище на управление София Напуснах работа считано от 01.06.2010 гДо днес не съм получила трудова книжка. Отправих запитване към инспекция по труда София ж к Изгрев но нямам отговор дали ще ми окажат съдействие за получаване на книжката Къде трябва да заведа дело срещу работодателя в София или Бургас Евелина Стефанова В чл.350, ал.1 от Кодекса на труда е предвидено че, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Както е видно от разпоредбата, в деня на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.226, ал.2 и ал.3 от КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя. "Работодател" по смисъла на § 1,т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Трудово - правен спор във връзка с несвоевременно предаване на трудовата книжка и претърпените от това вреди се решава по съдебен ред. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено - чл. 358, ал.1, т. 3 и ал. 2, т.2 от КТ. Искът следва да се предяви по местоседалището на работодателя. МВ/ NULL
2018-10-05 12:55:50 Във връзка с въпрос от 14.09.2018 г. прочетох публикувания отговор във Вашата рубрика и разбрах, че предизвестието на срочен трудов договор е 3 месеца. На 04.10.2018г. работодателят ми връчи предизвестие за 30 дни,с мотива, че срокът е такъв, защото договорът ми е вече безсрочен след втория анекс. Така ли е или срокът е 3 м., както е по тр.договор? Йордан Антонов Съгласно разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. Срокът на предизвестие е еднакъв за двете страни по трудовия договор – чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ. МВ/
2010-06-23 11:23:13 Първо искам да Ви благодаря за бързите отговори. Лице е освободено на 15,04,2010 г., по чл.328,ал.1т.2, на 01,06,2010г. декларира ,че в периода 01,05,-31,05,2010г. е без работа. В този случай изплаща ли се обезщ. по чл.222КТ,ако"ДА"в какъв срок работника може да предяви преденции към бивш работодател за изплащане на обезщ.по чл.222 КТ.БЛАГОДАРЯ МАРГАРИТА КАФЕЛОВА При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда-КТ/ работникът или служителят има право на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, съгласно който при съкращаване в щата работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. В трудовото законодателство не е предвидено законова основание, въз основа на което работодателят да откаже изплащането на това обезщетение. Видно от цитирания законов тексте е, че това обезщетение е уредено като право на работника или служителя и като задължение на работодателя. В случай, че обезщетението не бъде изплатено в законовия срок от работодателя, то може да бъде потърсено от работника или служителя по съдебен ред като давностният срок е 3 години, считано от деня, в който е станало изискуемо (чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ). При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ). КС NULL
2010-07-01 16:26:42 С индивидуален труд.договор е определено на служителя да се заплаща освен осн.РЗ и допълнително трудово възнаграждение, възлизащо на 2% от реализираните от него поръчки.Въпросите са ми: 1.Това ДТВ следва ли да се начисли, когато служителят е бил целия месец в болнични? В труд.договор не е упоменато нищо за такава ситуация. 2.Ако има 1 раб.ден? Янка Христова Уважаема госпожа Христова, Трудово възнаграждение, основно и допълнителни се изплащат само когато работника или служителя работи.за времето на „болнични” той получава парично обезщетение за временна неработоспособност.За изчисляване на това парично обезщетение следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. СС NULL
2010-07-07 15:37:08 обаждам се от казанльк от ф.българия к.ад от фирмата казаха 4е ще изравнят заплатите но 4 седмици насам сме вземали само 50%от заплатите за май,аве4е е юли заради тези закаснения немож даси пла6таме редовно сметките и запо4ват да ни търсят от банките моля помогнете анонимен Съгласно чл. 245, ал.1 от КТ, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство се обърнете към ИА “ГИТ”. МВ/ NULL
2019-03-06 15:16:02 Възстановена съм на длъжността си след като уволнението ми е признато за незаконно. Получих решението на съда за възстановяване на 19.02.2019 г. Какъв срок имам да се върна на работа и има ли значение дали решението е влязло в сила и дали ще се обжалва? Благодаря! Любослава Йорданова В чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от КТ създава специален ред за уведомяване на работника или служителя за възстановяването му на работа. Разпоредбата задължава съда да му изпрати съобщение за правото му в 2 - седмичен срок да се яви на работа. Срокът за явяване на работа започва да тече от това съобщение, а не от влизане на решението в сила. Работодателят е длъжен да изпълни влязлото в сила съдебно решение и да възстанови работника или служителя на заеманата преди уволнението му длъжност. МВ/
2019-04-23 23:42:42 Здравейте, Детска учителка съм с 41г. стаж.Предстои ми пенсиониране на 15.08.2019.Полагащият ми се годишен отпуск е 48 дни и 8 дни от синдиката, общо 56 дни. Колко дни е полагащият ми се платен отпуск към датата на пенсиониране-15.08.19г. Ако до пенсионирането съм ползвала болнични или друг вид отпуск, полага ли ми се за този период платен отпуск? Иванка Стоянова Кодексът на труда урежда два вида платен годишен отпуск – основен по чл. 155, ал. 4 и удължен по чл. 155, ал. 5 КТ. Категориите работници и служители, които имат право на удължен платен годишен отпуск, както и неговият конкретен размер, са определени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 24, ал. 1 – 48 работни дни за учителите). Съгласно чл. 156а от КТ по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. На този вид отпуск имат право всички лица, които заемат съответната длъжност. Размерът на платения отпуск по чл. 155 от КТ (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. Удълженият платен годишен отпуск е право на лицето, заемащо съответната длъжност, и му се полага на това основание за време, зачетено за трудов стаж, без значение дали това време е действително отработено или не. Съгласно разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им се признават за трудов стаж. Според чл. 352, ал. 1, т. 4 от КТ за трудов стаж се признават и ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност. Видно от чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Според чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. В чл. 42, ал. 3 от НРВПО е предвидено, че работникът/служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца. Точните изчисления се извършват от работодателя. КА
Страница 3930 of 6864