| 2019-06-25 12:54:00 |
Здравейте,
Управител съм на българска фирма.
Искаме да наемем алжирски гражданин, студент в България. Има студентска виза.
Можем ли да го наемем?
Благодаря предварително.
Поздрави.
Антоанета Клаън - 0885 248 102 |
Антоанета Клайн |
Уважаема госпожо Клайн,
Моля, поставете въпроса си в рубриката "Заетост и безработица"./НД/
|
|
| 2010-08-17 10:59:48 |
През 2011г. ще ми е необходим по -вече платен отпуск.Казват ми, че от отпускът ми за 20010г. мога да отложа само 10 дни. Нямам ли право да ползвам отпускът си за 2010г. до 2години. |
Светлана Атанасова |
Уважаема госпожа Атанасова, Разпоредбите на чл. 173, ал.1-3 от Кодекса на труда в сила от 30.07.2010 г. предвиждат, че в началото на всяка календарна година работодателят утвърждава график за ползването на платения годишен отпуск от работниците и служителите, след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага(ал.2).В случай, че в периода, посочен в графика по ал. 1, работникът или служителят се намира в друг отпуск, той може да ползва полагащия му се платен годишен отпуск по друго време в рамките на същата календарна година(ал.3). Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска, за периода посочен в графика по ал.1, работникът или служителят има право сам да определи времето за ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително (чл. 173, ал.9 КТ). Съгласно чл. 176, ал.1 КТ поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 10 работни дни. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му (ал.2 на чл. 176 КТ). На основание чл. 176, ал.3 КТ правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, за която се полага този отпуск. Когато платения годишен отпуск е отложен при условията и по реда на ал.2 правото на работника или служителя на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. СС |
NULL |
| 2019-07-18 20:46:20 |
Интересува ме; Как се полага законово отпуск от 10 работни дни? 5 работни плюс 2 не работни ли е? И може ли да ме извикат на работа през 2-та не работни дни? Имат ли това право да ми ги прекъснат, ако не се налага? |
Антоанета Георгиева |
В чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Както е видно от разпоредбата, платеният годишен отпуск се ползва в работни дни.
Прекъсване на ползването на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 175 от КТ. Съгласно чл. 175, ал. 1 от КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. Според ал. 2 на чл. 175 от КТ, извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира съответната инспекция по труда. МВ/
|
|
| 2010-08-25 09:03:03 |
Здравейте! Имаме работник, който работи при вредни условия на труд, но не повече от 50 % от работното време. Може ли същия работник да извършва и друга работо при вредни условия на труд в рамките на работното му време. |
Александра Стоянова |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
NULL |
| 2019-09-12 15:18:20 |
Здравейте,
в допълнение на зададен по рано въпрос. Служител работещ на длъжност Шофьор има издадено предписание на ТЕЛК да се яви на ТОЛЕК за оценка на годността му за шофьор.Намалена трудостоспобност над 50 %. Лицето отказва да се яви на ТОЛЕК защото предполага че няма да му разрешат да упражнява професията си. Какво се прави в такъв случай. |
В. Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Съгласно Кодекса на труда, предписанията на здравните органи по отношение на трудоустрояването са задължителни както за работодателя, така и за работещия, т.е. предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа. В случая здравен орган е изискал произнасянето на ТОЛЕК за преценка на годността за шофьор, тъй като това е компетентният здравен орган, който да прецени дали здравното състояние на лицето позволява изпълнението на работа като шофьор. В тази връзка, съгласно чл. 41, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, когато освидетелстваното лице има професия, свързана с автомобилния, железопътния или водния транспорт, един екземпляр от експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се изпраща по служебен път и на съответната транспортна областна лекарска експертна комисия.
Конкретните изисквания за годността за изпълнението на работа като шофьор са определени в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. За повече информация следва да се обърнете към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по компетентност. /ДК/
|
|
| 2010-09-17 09:05:57 |
Сключването на договор по чл.111 от КТ вписва ли се в трудовата книжка? Как се удостоверява трудовия и осигурителния стаж на лицата по договор за външно съвместителство при работа за по-малко от 4 часа дневно? |
Румяна Костадинова |
Уважаема госпожа Костадинова, Ако в трудовата книжка е вписан основния трудов договор , за трудовия договор по чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) се издава УП3. При работа по-малко от 4 часа на ден, трудовия стаж се изчислява по часове, дни и месеци, като за 1 ден е необходимо да се наберат 8 часа, за 1 месец- 21 работни дни. СС |
NULL |
| 2019-11-11 23:57:11 |
Кмет на община назначава Временно изпълняващ длъжността директор на ДГ-която е на делегиран бюджет на мястото на пенсиониралия се директор на основание чл.111 от КТ, във връзка с чл.68 ал.1 т.4 ,до провеждане на конкурс. ВИД продължава да изпълнява и дейността си като учител в същата ДГ.Заплатите и осигуровките се изплащат от сметката на ДГ.Данни за Д.1 и 6 се подават от БУЛСТАТ на ДГ.Правилно ли е. |
Спасена Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова,
По въпросите, свързани с подаване на осигурителна информация се обърнете към Националната агенция за приходите.
МХ/ТПООУТ
|
|
| 2019-12-11 17:20:14 |
Законно ли е да се заяви на 10.12.2019 г. платен отпуск от 02.01.2020 г. - 10 дни от полагащите се за 2020 година при положение, че същият служител има неизползвани за 2019 г.28 дни платен годишен отпуск, които същият прехвърля за ползване в 2020 г.? |
Рени Иванова |
Кодексът на труда не съдържа изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за съответните години. В чл. 176а, ал. 1 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Предвид цитираната разпоредба, би следвало първо да се използват отпуски от предишни години. МВ/ |
|
| 2020-01-15 12:10:51 |
Здравейте,
Бих искала да задам няколко въпроса по темата Работа от разстояние. Предвиждаме да осигурим такава възможност за някои от нашите служители при следните условия – инициативата е от страна на служителя / по негово желание; до определен брой дни в месеца, които не се комулират; само в определени дни от седмицата; характера на работата да позволява отсъствие от работното място по преценка на прекия ръководител; работодателят осигурява служебен лаптоп и достъп до вътрешната онлайн мрежа. Въпроси: 1. При тези условия необходимо ли е да се изготвя индивидуален анекс към трудовия договор за всеки служител или е достатъчно детайлите да се опишат в анекс към Вътрешните правила на фирмата и служителите да удоставерят с подпис, че са запознати? 2. Заявяването на желание за Работа от разстояние и съответното одобрение / отказ достатъчно ли е да се комуникира по имейл или е необходимо да става на хартиен носител? 3. Има ли установена форма (вид документ и реквизити) за отчитане на извършената работа и необходимо ли е такова отчитане предвид факта, че извършената работа може да се проследи в онлайн системите на работодателя?
Благодаря предварително.
|
Кристина Ковачева |
Уважаема г-жо Ковачева,
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата. Работодателите могат да се възползват и от възможностите в КТ, които са свързани с различна организационна форма на работата, включително уговаряне на полагане на труд от разстояние. Разпоредбата на чл. 107з, ал. 1 от КТ определя, че работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя. Работата от разстояние има доброволен характер (чл. 107з, ал. 2 от КТ). В тази връзка намираме, че за извършване на работа от разстояние е необходимо да се спазят условията и реда за договаряне между страните по трудовото правоотношение на характерните задължения, които имат при тази форма за организация на работата, определени в глава пета, раздел VІІІ „б“ от КТ. Бихме искали да обърнем внимание, че в индивидуалния трудов договор (или евентуално в анекс към него) трябва да се уговорят конкретно всички условия, права и задължения на страните във връзка с работата от разстояние и осъществяването ѝ (в тази връзка е чл. 107з, ал. 3, изр. 2 от КТ). Работодателят може да предложи на работника или служителя с допълнително споразумение към индивидуалния трудов договор да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние. Отказът на работника и служителя не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него (чл. 107з, ал. 4 от КТ). Също така и работникът или служителят може да предложи на работодателя да премине от работа, извършвана в помещенията на работодателя, към работа от разстояние (чл. 107з, ал. 5 от КТ). Поради това намираме, че не следва работата от разстояние да се определя единствено с вътрешни правила на предприятието, ако за това не е постигнато писмено съгласие между страните по индивидуалното трудово правоотношение. Относно отчитането на извършената работа следва да имате предвид, че съгласно чл. 107з, ал. 8, т. 1 от КТ с индивидуалния и/или с колективен трудов договор, или с вътрешни актове на работодателя могат да се приемат правила, чрез които да се определят редът за възлагането и отчитането на работата от разстояние. Въведената система за отчитане на работата е в зависимост от технологичните възможности на работодателя и организацията на самата дейност, като няма установени нормативни изисквания в тази връзка. Единствено в чл. 107л, ал. 5 от КТ се изисква действително отработеното време да се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя. Поради това при установяването на възможностите за работа от разстояние работодателят следва да утвърди образеца на документа, който да се използва от работниците и служителите за отчитане на действителното отработено време.НС
|
|
| 2010-10-14 11:32:59 |
Данъци и осигуровки при обезщетение за неспазено предизвестие |
Невяна Христова |
Уважаема г-жо Христова, В чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за облагане доходите на физическите лица е посочено кои видове обезщетения не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Обезщетението по чл. 220 от КТ (за неспазено предизвестие) не е посочено в чл. 24, ал. 2, т. 8 ЗОДФЛ. От това следва, че сумата, изплатена като обезщетение по чл. 220 от КТ се облага с данък общ доход. Върху обезщетенията по чл. 220 от КТ не се изчисляват и внасят осигурителни вноски (чл. 1, ал. 7, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Това означава, че сумата на обезщетенията по чл. 220 от КТ не е осигурителен доход и не се посочва в удостоверение УП-2. ЛТ/ |
NULL |