| 2010-10-23 17:53:33 |
Може ли да се включи в подбор при съкращаване на щата лице, което е в полагаем отпуск? |
Ст. Димитров |
Съгласно чл. 329, ал.1 от Кодекса на труда, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Правото на подбор е субективно право на работодателя. Има случаи обаче, при които упражняването на това право е необходимо. Това означава, че когато прекратяването на трудовите договори при наличие на предвидените в разпоредбата обстоятелства, засяга една или повече от множество еднородни длъжности в предприятието, работодателят неизбежно трябва да извърши подбор по законоустановените критерии и да реши кой/кои от работниците или служителите, заемащи тези длъжности, да уволни. Критериите за подбор са установени от закона и те са свързани с преценка на квалификацията, необходима за изпълнение на съответната длъжност и по-добрата работа. Работниците или служителите, които се ползват от закрила при уволнение, няма пречка да участват в подбора по чл. 329 от Кодекса на труда, но при прекратяване на трудовия договор следва да е получено съответното разрешение от инспекцията по труда. МВ/ |
NULL |
| 2010-11-01 11:05:54 |
Какво обезщетение от две брутни заплати трябва да се изплати при освобождаване по чл.328 ал.1т.10 КТ в м.10.10г. при получена брутна заплата за м.09.10г.от 2300лв.,която включва 600лв.основна заплата и 1700лв.доплащане за заработка.Благодаря за компетентния отговор. |
НИКОЛОВА |
Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Обезщетението се изчислява от посоченото брутно трудово възнаграждение получено от работника или служителя през месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало правото на обезщетението. Изчисляването му се осъществява от работодателя. Недоволната страна може да потърси съдебна защита относно правото или размера на обезщетение в 3-тодишен давностен срок. СС |
NULL |
| 2020-03-28 23:03:45 |
Съгласно чл. 11, т.1, буква “а”, вр. с чл. 13а осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване…, карантина, гледане на болен или на член от семейството под карантина, …, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.) Прилага ли се чл. 13а от КСО за осигурени лица, които полагат грижи за здрави деца, върнати от заведението поради карантина предвид заповедта на министъра от 13.03.2020 г., с която се преустанови дейността на тези заведения
Какъв е редът за получаване на обезщетението, какви документи са необходими, от кого се издават те – от личния лекар на осигуреното лице, което ще полага грижи (родител, настойник, друго) или от личния лекар на детето?Изисква ли се болничен лист в този случай или заповедта на министъра от 13.03.2020 г. е достатъчно основание за изплащане на обезщетението?
|
Мариола Мечева |
Осигурените лица имат право на парично обезщетение при временна неработоспособност вместо трудово възнаграждение, когато са осигурени за общо заболяване и майчинство, за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина или отстраняване от работа по предписание на здравните органи се изплаща и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
В чл. 39 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че болничен лист за гледане на деца от семейството се издава еднолично от лекуващия лекар и в следните случаи:
1. за гледане на дете, посещаващо детско заведение, контактно със заразноболен, задължително карантинирано в дома – до изтичане на карантинния период;
2. за гледане на здрави деца, посещаващи детски заведения, върнати оттам поради наложена карантина на тези заведения или на отделни групи – за срока на карантинния период; болничен лист в случая се издава въз основа на служебна бележка от директора на детското заведение за наличността и срока на карантината и за невъзможността детето да бъде прехвърлено в друга група, където няма карантина; служебната бележка се съхранява в лечебното заведение, което издава болничен лист за гледане.
Не се издава болничен лист за гледане на здрави деца, оставени под карантина, които не посещават детски заведения.
Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изплащат при ползване на отпуск въз основа на болничен лист, който се представя от осигуреното лице на осигурителя. За всеки болничен лист осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси представят в Националния осигурителен институт удостоверение по образец съгласно приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, с данни относно правото на парично обезщетение.
За допълнителна информация във връзка с издаването на болничен лист се обърнете към органите на медицинската експертиза. КС
|
|
| 2010-11-15 17:18:07 |
Здравейте, В случай, че 10 дни от отпуска за 2010 г. е отложен по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ за 2011 г., ще има ли право работодателят да отложи още 10 дни от 2011 за 2012 г., като общо отложените дни към края на 2011 за 2012 г. ще бъдат 20 дни? Благодаря! |
Христина Христова |
Уважаема г-жо Христова, Отложените от работодателя по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ 10 работни дни от отпуска за 2010 г. могат да се ползват само през 2011 г. и не могат да се отлагат повторно. От отпуска за 2011 г. работодателят по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ може да отложи ползването за 2012 г. на до 10 работни дни, които съответно могат да се ползват само през 2012 г. ЛТ/ |
NULL |
| 2010-11-29 11:41:05 |
Здравейте! Моят въпрос е следният: В момента съм по майчинство. След изтичането на втората година трябва да се явя на работа. Губя ли натрупаната отпуска, която не съм ползвала през тези години или имам право само на част от нея? |
Иванова |
Съгласно чл. 176, ал. 2 от Кодекса на труда ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. КС |
NULL |
| 2010-12-12 01:24:37 |
пенсионер съм, работих без трудов договор когато изведнаж без предупреждение бях освободен от работа - какви ми са правата? |
петър василев |
От запитването не става ясно каква работа сте извършвал. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В чл. 61, ал. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ предвижда, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 , заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 – ал. 2 на чл. 63 от КТ. Ако е налице нарушаване на трудовото законодателство, можете да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
NULL |
| 2010-12-21 07:29:37 |
Имам 14 дни неползван платен отпуск за 2010 г. До кога имам право да го ползвам и трябва ли да пускам уведомление до работодателя? |
Ивелина Киселичка |
В Държавен вестник, бр. 58 от 2010 г., със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ), в сила от 30.07.2010 г., са направени промени в някои от разпоредбите на раздел ІІ “Ползване на платения годишен отпуск” от глава VІІ на Кодекса на труда (КТ) относно начина и реда на ползването на платения годишен отпуск, както и в разпоредбата за отлагане на ползването. Правата и задълженията на работодателя и на работника или служителя, свързани с осъществяване на правото на платен годишен отпуск, са уредени в закона. Изрично е регламентирано задължението на работодателя в началото на всяка календарна година да утвърди график, с който да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, като задължението за изготвяне на график за отпуските за 2010 г., неизползвани към 30.07.2010 г., възниква след датата на влизането на закона в сила. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, а работодателят е длъжен да му разреши платения годишен отпуск, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по установения ред. Причините, при наличието на които е възможно ползването на отпуска да бъде отложено, са регламентирани в чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ. Само при важни производствени причини работодателят може да отложи ползването на част от платения годишен отпуск за следващата календарна година, но не повече от 10 работни дни. Това е единствената посочена в закона причина, поради която работодателят може едностранно да отложи ползването на част от отпуска за следващата календарна година. Отложените до 10 работни дни се ползват задължително през следващата календарна година и законодателят не е предвидил възможност за “повторно” отлагане. Освен в случаите, когато работодателят има право поради важни производствени причини да отлага ползването на част от отпуска за следващата година, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му. Разпоредбите на КТ за ползване на платения годишен отпуск само в календарната година, за която се полага, са категорични. Категорична е и забраната за работодателя да отлага ползването на повече от 10 работни дни от отпуска за следващата календарната година. Регламентирани са и причините за отлагане на ползването, когато поради ползването на посочени от законодателя други видове отпуски работникът или служителят не е имал възможност изцяло или отчасти да използва полагаемия му се отпуск. Поради това, становището на МТСП е, че неползваните дни отпуск през календарната година, за която се отнасят, и които не са отложени по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 от КТ, не могат да се ползват през следващите календарни години. Следователно, отпускът за 2010 г. следва да се ползва през 2010 г., освен ако ползването му е отложено по причините, предвидени в закона. |
NULL |
| 2011-01-27 13:27:24 |
Въпрос относно НКПД-2011-Как да открия новият код на длъжността "инструктор"/51493008/, като в нашата фирма става въпрос за инструктор на развлекателни игри в стрелбище с пневматични оръжия? Благодаря Ви предварително! |
Марияна Георгиева |
Въпроси, свързани с НКПД следва да задавате в рубрика "Заетост и безработица", по компетентност. |
NULL |
| 2011-02-09 07:56:48 |
Здравейте! Предстои ми отварянето на магазин. Ще работи от понеделник до събота вкл. Как най-законосъобразно да организирам работното време на продавачите. Ако работят от понеделник до петък по 8 часа може ли да работят и събота и за този труд да им се заплаща увеличено възнаграждение за извънреден труд? Ако не, моля дайте съвет как да бъде организиран работния процес и какви възнаграждения да се изплащат, за да бъде законосъобразно. благодаря! |
Борисова |
Съгласно чл. 136 от Кодекса на труда работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа, а нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието (чл. 139, ал. 1 КТ). В нашето трудово законодателство не се допуска работа на „6-дневна работна седмица”. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа (чл. 142 КТ). При организиране на работното време следва да се спазват разпоредбите на чл. 152 и чл. 153 от КТ за осигуряване съответно на междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 ч. и на непрекъсната междуседмична почивка – най-малко 48 часа. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата муждуседмична почивка е не по-малко от 36 часа. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието (чл. 5 НСОРЗ). Съгласно чл. 22 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. МВ/ |
NULL |
| 2011-02-16 18:58:58 |
Предстои ми да се пенсионирам.Фирмата,в която съм работила последно отказва да ми издаде УП-2.Фирмата е "Хастекс" преименувана след това на "Булгатекс".Какво следва да направя, моля дайте ми съвет.Единстве ния документ, който ми остана да подам в НОИ-Кърджали е това УП-2.Ако не ми го издадат няма да мога да се пенсионирам. с. Бял извор,общ. Ардино! |
Зекие Ахмед Солак |
Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход: 1. при прекратяване на трудови или служебни правоотношения-в срок до 30 дни от прекратяване на правоотношението; 2. по искане на осигуряваното лице или негов представител-в 14-дневен срок от искането. В случай, че работодателят не издаде искания документ, то е налице нарушение на осигурителното законодателство. Съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО, който наруши разпоредбите на част първа от този кодекс или на нормативните актове по прилагането им или не изпълни задължително предписание на контролен орган, се наказва с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание. Съгласно чл. 350, ал. 1 и 2 от КСО, нарушенията по чл. 349 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт, а наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице, поради което следва да се обърнете за съдействие към НОИ . ЕКБ |
NULL |