Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-04-03 23:14:07 Кодексът на труда и Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка включват различни терминологии във връзка със сменния режим на работа. В тази връзка бих искала да попитам: кога една смяна е сутрешна и кога дневна, и съответно кога една смяна е вечерна и кога нощна? Цветелина Мантарова Уважаема г-жо Мантарова, Разпоредбата на чл. 141 КТ урежда работата на смени. Когато характерът на производствения процес налага, работата на предприятието да се организира на две или повече смени. Редуването на смените се определя в правилника за вътрешния трудов ред. В законовата разпоредба се използват понятията дневна, нощна и смесена работна смяна. Считаме, че в наредбата, която цитирате, са използвани уточняващи понятия за сутрешна смяна и вечерни и нощни смени, с цел разработването на физиологични режими на труд и почивка при сменна работа и определянето на най-ранния час, от който може да започва съответната смяна. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-04-17 11:13:34 Нарушение ли е изплащането на МРЗ, а не 60% от БТВ от дружество с финансови затруднения? Емилия Христова Уважаема г-жо Христова, Съгласно чл. 245 от Кодекса на труда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата (МРЗ) за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва. От разпоредбата е видно, че се гарантира изплащането на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение. Само когато при изчислението се получи сума, която е по-малка от МРЗ, гарантираният размер е равен на МРЗ. Нарушенията на трудовото законодателство се констатират от Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му, която можете да сигнализирате за случая. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-05-12 13:04:21 Здравейте, имам следното питане: На работник се прекратява ТД, след изтичане на уговорения в договора срок на 30.09. 2003 г.. През м.февруари 2015 г. се пенсионира.До прекратяването на ТД през 2003 г., работника има 22 години при един и същи работодател. Питането ми е за 6 брутни работни заплати по чл.222,ал.3 КТ 12 г. след прекратяването на ТД Снежанка Карадачка В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, обезщетението се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение, след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От изложеното в запитването става ясно, че работникът към момента на прекратяване на трудовия договор през 2003 г. е имал 22 години трудов стаж при същия работодател, но не е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като не отговаря на изискванията на ал. 3 на чл. 222 от КТ следва, че няма право на предвиденото в разпоредбата обезщетение. Следва да се има предвид, че трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото в ал. 3 на чл. 222 от КТ обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е 3 годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред – чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда. МВ/ Трудово право на Република България
2015-06-12 13:16:53 Регистрирана съм в бюрото по труда ,не получавам обезщетение от НОИ.Предлага ми се възможност да подпиша граждански договор за 3 месеца с възнаграждение пъти по малко от мин.работна заплата.Длъжна ли съм да уведомя бюрото по труда и ще ми бъде ли прекъсната регистрацията искра Моля задайте въпроса си в рубриката „Заетост и безработица“. НА/ТПООУТ
2015-06-30 11:10:45 Здравейте! Преди повече от един месец ви бях задал въпрос, но още не съм получил отговор на е-майла. Задавам Ви го отново: трябва ли да се установява сумирано изчисляване на работното време на международните шофьори при положение, че в евпропейския регламент, директивата и нашата наредба за отчитане на работното време на транспортните работници е записано, че работната седмица е от 00.00 в понеделник до 24.00 часа в неделя и там е изброено колко време да карат, да почиват и т.н. георги генчев Моля обърнете се към рубриката "Европейско и международно социално право". СН/
2015-07-17 11:21:29 Здравейте, Въпросът ми е : Ако работодател е въвел сумирано изчисляване на работното време за определени длъжности и в заповедта е определил , че периодът от време, за който се отчита сумираното изчисляване, е 1 месец необходимо ли е при изтичане или преди изтичане на този 1 месец да се пуска нова заповед за въвеждане и отчитане на сумирано работно време? Идентични ли са понятията "период на въвеждане" и "период на отчитане" на сумираното работно време? В конкретното предприятие е удачно 1-месечното отчитане на сумираното работно време с оглед изготвянето и утвърждаването на графиците за работа и т.н., но заповедта за въвеждане на сумирано изчисляване на РБ за определени, изчерпателно изброени длъжности, е от 2010г., а след това с отделни заповеди се е променял само периодът на отчитане на сумираното РБ, докато е станал 1 месец и след това други /ежемесечни/ заповеди не са издавани. Необходимо ли е? Благодаря предварително. Виолета Мартинова Уважаема г-жо Мартинова, Разпоредбата на чл. 142 КТ е с наименование „Отчитане на работното време“. В ал. 1 и ал. 2 са регламентирани начините на изчисляване/отчитане на работното време – подневно и сумирано. Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 КТ). Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за периода. За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време. Според чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. От цитираните по-горе разпоредби е видно, че периодът по чл. 142, ал. 2 КТ, за който се установява сумирано изчисляване на работното време, който не може да бъде повече от 6 месеца, е период, за който се изчислява/отчита работното време. Тъй като установяването на сумирано изчисляване на работното време е правомощие на работодателя, в практиката установяването се извършва от работодателя с писмен акт (заповед), в който в съответствие с чл. 142, ал. 2 КТ трябва да се определи и конкретният период на изчисляване (седмично, месечно или друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца). Според нас, в закона не е предвидено ограничение за „еднократност“ на периода в рамките на една календарна година, а само за неговата продължителност – до 6 месеца. Би могъл да се направи изводът, че работодателят, освен периодът за който се изчислява/отчита работното време, когато установява/въвежда сумираното изчисляване, може да определи и дали става въпрос за „еднократно“ установяване/въвеждане или за друга продължителност, в рамките на която работното време се изчислява сумирано в края на всеки период по чл. 142, ал. 2 КТ (седмичен, месечен и т.н. до 6 месеца). Поради това считаме, че както няма пречка, заповед на работодателя да се издава в началото на всеки период на изчисляване/отчитане на работното време, така и в нея да се посочи срок на действие на заповедта. ЛТ/
2015-09-16 11:16:12 има ли право работникът да отправи предизвестие към работодателя, когато се намира в отпуск по болест? соня савова Уважаема г-жо Савова, Работникът или служителят има право да прекрати трудовия си договор с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Кодексът на труда не съдържа разпоредба, която да предвижда, че работникът или служителят няма право да връчва предизвестие по време, през което ползва разрешен отпуск, вкл. за временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. ЛТ/
2015-10-06 09:21:28 Служител е подал молба до работодател с искане да бъде зачислен за докторант. Получава резолюция -да и претендира за ползване на платен годишен отпуск по чл. 169 ал. 1 от КТ. Има ли право да ползва отпуск на това основание или само на основание чл. 169 ал. 4 от КТ? Какви документи следва да представя, доктурантурата е задочна форма с продължителност 4 год. Благодаря. Иван Арабаджийски Правото на платен отпуск на докторантите изрично е регламентирано в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ според който, за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Мнението ни е, че този вид отпуск не може да се ползва заедно с отпуска по ал. 1 на чл. 169 от КТ, тъй като за докторантите е предвидена изрична уредба. Освен отпуска по ал. 4 на чл. 169 от КТ, в чл. 171, ал. 1, т. 4 от КТ изрично е предвидено, че задочните докторанти или докторантите на самостоятелна подготовка имат право да ползват и неплатен отпуск до 4 месеца за подготовка и защита на дисертация. Предвид гореизложеното мнението ни е, че за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен, работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка имат право на платен отпуск със съгласието на работодателя само по ал. 4 на чл. 169 от КТ. В чл. 51, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпуските на учащите се без откъсване от производството се разрешават от предприятието въз основа на документ, издаден от съответното учебно заведение, удостоверяващ дните на заетост с учебни занятия или изпити. МВ/
2015-12-05 09:07:32 Здравейте!Бих искала да разбера, ако има увеличение на заплатите в дадено предприятие, но някои от служителите са в продължителен болничен, кога следва да им се актуализира заплатата - след завръщането им на работа и дали следва да е със стара дата, от момента на увеличението, или може тази актуализация да се направи и по време на болничните?Увеличението е спуснато от по-висше ниво, а не е на местна почва в регионалното предприятие. М.Митева Няма пречка по време на ползване на законоустановен отпуск да се подпише допълнително споразумение за увеличаване на трудовото възнаграждение. Съгласно ал. 3 на чл. 118 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Когато увеличаването се извършва едностранно от работодателя, то се извършва със заповед от работодателя /в която посочва от кога влиза в сила увеличението/, поради което не е необходимо да се подписва допълнително споразумение. В чл. 66, ал. 5 от КТ е предвидено, че при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. промяната ще породи действие след завръщането Ви на работа. МВ/
2015-12-23 10:03:16 На работник е връчено едновременно предизвестие и заповед за освобождаване по чл.328 ал.1 т.2 /съкращаване на щата/ от 21.12.2015г. в която е посочено, че ще се изплати обещетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ- 1 брутна раб.заплата. По смисъла неспазеното предизвестие се отнася за периода 21.12.2015-21.01.2016г. Въпроса ми е: За кой период трябва да се изплати обещетението по чл. 222 ал.1 от КТ /оставане без работа/ ако лицето представи съответните документи? Дияна Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Неспазеният срок на предизвестието има значение за размера на обезщетението, а не се определя като календарен период след датата на прекратяване на трудовия договор. В конкретния случай трудовият договор се прекратява от 21.12.2015 г. и е изплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Изплащането на обезщетението не променя датата на прекратяване на трудовия договор и след прекратяването му лицето може да започне работа. При оставане без работа в резултат на прекратяването възниква право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, като периодът на оставане без работа започва да тече от датата на прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът/служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец, който в случая е от 21.12.2015 г. до 21.01.2016 г. ЛТ/
Страница 3940 of 6864