| 2012-07-12 18:58:58 |
в кои случаи работодателят може да ангажира личният състав(авариици)след работно време. |
валентин темелков |
Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-07-23 18:16:15 |
Работех на безсрочен трудов договор като опаковчик. Преди 2 месеца ме преназначиха на друга длъжност с 6м изпитателен срок - с мое съгласие, но не се справям. Казаха, че ще ме освободят по чл.71 и мога да отида на борсата, но няма да ме върнат на старата длъжност. Има ли нарушение? Длъжни ли са да ме върнат в опаковката?Благодаря предварително. |
Христина Михнева |
Съгласно чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. Ако трудовият договор на предишната Ви длъжност е прекратен с Ваше съгласие, то в случая няма нарушение и работодателят Ви не е длъжен да Ви възстанови на предишната работа. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от прекратяването - чл.358, ал.1, т. 2 и ал. 2, т.1 КТ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-09-15 21:39:35 |
Здравейте! Има вероятност да бъда съкратен от работа от фирмата, в която работя. Същевременно съм съдружник в едно дружество ДЗЗД, което не развива дейност и не работи. При евентуално съкращение ще получавам ли обезщетение за безработица и колко време? Предварително благодаря! |
Иван Петров |
На основание чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Обезщетението се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако: 1. заявлението е подадено в тримесечен срок от тази дата; 2. лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. Поради това е необходимо да се обърнете и към НОИ. КС |
Трудово право на Република България |
| 2012-09-26 09:07:03 |
Командирована съм в чужбина за 4 дни, последните два от които събота и неделя. Мога ли в понеделник и вторник да ползвам седмичната си почивка и трябва ли да искам разрешение на работодателя си при положение, че е наясно със заповедта за командироване. |
Петрушева |
В чл. 2 от Наредбата за командировките в страната е предвидено, че командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Видно от разпоредбата, работниците и служителите могат да бъдат командировани и в почивни и в празнични дни. Разпоредбата на чл. 215 от Кодекса на труда определя правото на работниците и служителите на обезщетение по време на командировка. Съгласно посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната. Следователно за времето на командировка работникът или служителят получава обезщетение (командировъчни пари), които да компенсират неудобствата, които понасят поради обстоятелството, че са извън мястото на работа и живеене. Командировъчните пари са за всички дни от командировката включително и почивните и празнични дни, ако са включени в периода на командировката със заповедта за командировка. В наредбата не е предвидена възможност за ползване на почивните дни, през които лицето е било командировано, през други дни от седмицата. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-07 00:21:44 |
Ако работника не е отработил пълен работен месец се прилага чл. 19, ал. 1 НСОРЗ. Ако в месец с 20 р. дни работника е отработил 2, а останалите 18 е бил в платен отпуск следва ли да се прилага Чл. 19 ал. 1 НСОРЗ. Ако в месец с 20 работни дни работника или служителя е отработил 17 и 3 е бил в болнични за сметка на р-л (70 %) прилага ли се Чл. 19 ал.1 |
Живко Димитров |
В случаите когато работника се върне на работа и отработи непълен работен месец, при изчисляването ще се приложи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), съгласно която когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. И в двата изложени в запитването случаи мнението ни е, че следва да се приложи цитираната по-горе разпоредба. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-17 16:54:44 |
Интересувам се какво точно означава "отказ по производствени нужди". В дадена фирма може ли да бъде даден отказ на отпуск за обучение "по производствени нужди", ако финансово е нестабилно? |
Христо Стоянов |
Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. Такива причини може да са напр. когато е необходимо да се извърши определена трудова функция, която само определен работник може да извърши, невъзможност да се спре някаква дейност и др. От разпоредбата е видно, че може да бъде отложен от работодателя само платения годишен отпуск. В КТ не е предвидено право на работодателя да отлага ползване на отпуск за обучение. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-07 09:45:00 |
Възможно ли е броя на часовете за отчитане на извършената работа по европейски проект от външни лица, назначени по граждански договор в държавна администрация, да бъде по-голям от размера, определен в чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, т.е. повече от 40 часа за един календарен месец? |
Стелиана Сашева |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Оперативна програма Развитие на човешките ресурси". |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-15 09:46:11 |
Работник които на 02.12.2012г. навършва години за пенсиониране но 01и02.12.12г. не са работни дни от кога трябва да бъде освободен от работа-можели преди 02.12 да бъде освободен.В/у коя заплата трябва да му бъде изчислено обезщетението член 222 ал.3 от Кодекса на труда и имали това обезщетение данък по ЗДДФЛ-10% и здравни осигуровки. |
Стефка Тодорова |
От запитването не става ясно на какво основание ще бъде прекратен трудовия договор на лицето. В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е предвидено, че в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ. По отношение на здравно осигурителните вноски се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-12 07:43:56 |
Здравейте! Когато лице назначено на трудов договор е работило с намалено работно време, в трудовата книжка вписва ли се забалежка: "Осигурителния стаж не е равен на зачетения трудов стаж!" |
Катя Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, Чл. 136 от КТ установява нормалната продължителност на работното време, като седмичното работно време е до 40 часа, а дневното е до 8 часа. Нормална е продължителността на работното време, която се определя от закона при нормални условия на труд. Чл. 137 от КТ регламентира намаленото работно време, чиято продължителност е по-малка от продължителността на нормалното работно време. Намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано със специфичните условия на труда). Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет - НАРЕДБА за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. 2. работници или служители, ненавършили 18 години (основанието за намаляването на продължителността на работното време в тази хипотеза е свързано с личността на работника/служителя за да се отчетат специфичните възрастови особености). В чл. 305, ал. 3 от КТ е определено, че работното им време е 35 часа седмично и 7 часа дневно. Съгласно чл. 137, ал. 4 КТ при намаляването на работното време не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение. Правата на работещите при намалено работно време са гарантирани, като законът изрично предвижда, че те ползват всички права като на тези, работещи по трудово правоотношение с нормална продължителност на работното време.. С оглед на това се приема, че пълно за работниците и служителите е работното време с максимално установена от закона нормална или намалена дневна продължителност (8 часа или 7, съответно 6 часа). Затова, когато в КТ се използва изразът “законоустановено работно време” се има предвид неговата нормална (8 часа) или намалена (7 или 6 часа) дневна продължителност на работното време. В чл. 7 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, изрично е предвидено, че при въвеждане на намалено работно време се запазват правата на работниците и служителите и по осигурителното законодателство. Предвид гореизложеното, в трудовата книжка на лице, което работи на намалено работно време (7 или 6 часа) съгласно чл. 137 КТ, не се вписва забележка “Осигурителният стаж не е равен на зачетения трудов стаж”. Такова вписване не се извършва, тъй като няма разлика в продължителността на стажа, който се зачита за трудов и този, който се зачита за осигурителен. На лице, което работи на намалена (7 или 6 часа) дневна пълна продължителност на работното време, осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-21 12:06:57 |
Задължително ли е изричното, писмено изтъкване на "уважителни причини" в молбата от страна на работника/служителя до работодателя за разрешението му да се отложат неизползвани дни /до 10/ платен годишен отпуск от 2012г за 2013г. или е достъчно само писмена молба от с дните за отлагане и съгласието на работодателя в писмен форма /чл.176 ал.2 от КТ/. |
стоянка тодорова стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, Отлагането по чл. 176, ал. 2 КТ е допустимо "при уважителни причини". Следователно в писменото искане (молбата) на работника, се посочват такива причини. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |