| 2018-05-21 15:06:31 |
Въпросът ми е при назначаване на непълнолетно лице на ТД със 7 часов работен ден включва ли се обедната почивка в седемте часа? Двата последователни почивни дни може ли да са през седмицата? |
ХРИСТИНА СТОЯНОВА |
В чл. 305, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работното време на работниците и служителите, ненавършили 18 години, е 35 часа седмично и 7 часа дневно при петдневна работна седмица. В дневното и седмичното им работно време се включва и времето за придобиване на професионална квалификация и за нейното повишаване, когато тя се осъществява в процеса на работата. Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. Тези правила важат както за работа при нормална продължителност на работното време, така и при намалено работно време (7 или 6 часа). МВ/ |
|
| 2018-06-20 12:51:40 |
Може ли да бъде прекратено трудовото превоотношение поради придобиване право на пенсия на секретар на читалище с навършване на възрастта, без проведено общо събрание за неговото освобождаване? |
Мая Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева,
Съгласно чл. 16, ал.2, т. 5 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) секретарят на читалището се назначава от изпълнителния орган на читалището ( настоятелството). Общото събрание избира и освобождава членовете на настоятелството, проверителната комисия и председателя на читалището (чл.14, ал.1, т.2 от ЗНЧ), т.е. само за посочените възниква задължение за вземане на решение от общото събрание при прекратяване на техните функции.
Секретарят на читалището се назначава и освобождава по общите правила, предвидени в трудовото законодателство, вкл. при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. /СР/
|
|
| 2010-06-03 11:58:47 |
Когато служител е бил дълъг неплатен отпуск -4 години без прекъсване и за тези години има документ за стаж от друго място целият период ли от неплатената не се признава за трудов стаж без първите 30 дни? |
венета масова - зав. личен състав |
В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Както е видно от разпоредбата, , до 30 работни дни в една календарна година /т.е. за всяка календарна година/ се признава за трудов стаж. МВ/ |
NULL |
| 2018-08-10 11:11:56 |
Здравейте,
следва ли да изплати извънреден труд за деня на пътуване при командировка в чужбина, при условие, че пътуването е в неделя /неработен ден/ Благодаря предварително |
Деница Христова |
Уважаема г-жо Христова,
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Редът и условията за командироване са определени в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). При командироване в чужбина по чл. 121, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с НСКСЧ (чл. 215, ал. 1 от КТ). С писмената заповед за командироването в чужбина задължително се определя началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни (чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ). Също така се определят и финансовите условия на командировката или специализацията – пътни, дневни и квартирни пари (чл. 5, ал. 2, т. 6 от НСКСЧ). От зададения въпрос правим заключението, че в неделя /неработния ден за работника или служителя/ се осъществява единствено пътуването, но не се изпълняват служебни задължения. В този случай, по наше мнение, не следва да се отчитат часовете за пътуване като работни часове и съответно за положен извънреден труд. Бихме искали да отбележим, че работодателят е длъжен да изплаща дневни пари за дните на пътуване, чиято цел е да компенсират работника или служителя за неудобствата причинени му от пътуването и отсъствието му от населеното място, в което постоянно пребивава.НС
|
|
| 2010-06-11 07:59:21 |
МОЖЕЛ ЛИ ОСВОБОДЕН СЛУЖИТЕЛ ПО ЧЛ.131 АЛ.1 ДА СЕ ЗАПИШЕ В БЮРОТО ПО ТРУДА И ЩЕ ПОЛУЧАВА ЛИ НЯКАКВИ ПОМОЩИ |
Елена Павлова |
Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 . Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Предвид горното, ако отговаряте на изискванията на чл. 54а от КСО ще имате право на парично обезщетение за безработица. Сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица се определят в зависимост от основанието, на което е прекратен трудовият договор, продължителността на осигурителния стаж, както и в зависимост от това, дали правото на обезщетение е придобито преди изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица. При прекратяване на трудов договор по чл. 331 КТ и когато правото на обезщетение се придобива след изтичането на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение за безработица, то срокът и размерът на обезщетението се определя по общите правила. Срокът е от 4 до 12 месеца в зависимост от продължителността на осигурителния стаж. Преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от ТП на НОИ. МВ/ |
NULL |
| 2018-11-04 14:32:18 |
При сумирано работно време, необходимо ли е работникът да положи подпис под графиците?При вече изработен месец на сумирано работно време, без да е бил уведомен предварително писмено работника за това, може ли да се изисква от ръководството подписа му под графика при свършен факт? |
Димитър Илиев |
Уважаеми господин Илиев, Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Установяването на сумирано изчисляване на работното време е правомощие на работодателя. Съобразно законовите изисквания той следва да определи календарния период на отчитане (от една седмица до 6 месеца), като няма ограничение за еднократност, а само за неговата периодичност до шест месеца. Съгласно чл. 181, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност. Той издава правилника за вътрешния трудов ред, след като проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) работодателят определя в правилника за вътрешния трудов ред въпросите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието. При въведена система за сумирано изчисляване на работното време работодателят трябва да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях (чл. 9а, ал. 1 от НРВПО). В тази връзка считаме, че работодателят може да определи в Правилника за вътрешния трудов ред начина на запознаване на работниците и служителите с утвърдените поименни графици, като се съобразят особеностите на дейността в предприятието и след като са проведени предварителни консултации с представителите на синдикалните организации в предприятието и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (http://www.gli.government.bg/). В тази връзка за допуснати нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, имате право да подадете сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (гр. София – 1000, бул. „Княз Дондуков“ № 3, тел.: 02/ 8101 700, 02/ 8101 756) или до съответната териториална дирекция „Инспекция по труда” по регистрация на предприятието. БД |
|
| 2019-01-21 18:04:13 |
Работя на безсрочен трудов договор от 10 години. Бременна съм и ми се налага да изляза в неплатен отпуск в последните 5 месеца от бременността до настъпване на раждането. Това ще провали ли шансовете ми да получавам парични обезщетения за майчинство и какво е решението? Може би послените дни трябва да са платен отпуск, за да се водя на работа? |
Ана Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, на основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.
По силата на чл. 163, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
За придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане е необходимо към началото на отпуска лицата да са осигурени за общо заболяване и майчинство и да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск (чл. 48а от КСО). Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 1 и 2 от КСО). Отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1) за 45 календарни дни преди раждането, като болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната (в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането); 2) за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането, ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3) за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист): след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката.
Следва да имате предвид, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО) и през това време лицата се считат за осигурени и не губят право на парични обезщетения за временна неработоспособност и при бременност и раждане. За времето на неплатения отпуск над 30 работни дни в календарната година не се зачита осигурителен стаж и лицето не попада в кръга на осигурените за право на парични обезщетения.
Предвид гореизложеното, за да възникне правото на парично обезщетение за бременност и раждане е необходимо в последните дни преди 45-ия ден преди раждането (а не преди самото раждане) осигуряването Ви да бъде възобновено, т. е. да ползвате например платен годишен отпуск, разрешен от работодателя и да не сте в неплатен отпуск над 30 работни дни за календарната година, който не се зачита за трудов и осигурителен стаж. От 45-ият ден преди раждането работодателят може да Ви разреши отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ, но за да имате право да получавате от държавното обществено осигуряване парично обезщетение при бременност и раждане, към началото на отпуска трябва да сте осигурена за общо заболяване и майчинство. ВН
|
|
| 2019-02-12 14:28:30 |
Здравейте искам да попитам как мога да си получа трудовото възнаграждение от фирма„Лорелай ЕООД” гр.Монтана с адрес гр София ул Елемаг34 .Работодателя Николай Христов ни пусна отпуск без да попълним молби а след това ни каза ,че стеснява кръга и повече няма да ходим на работа.Не сме получавали заплатите си за месеците ноември и декември.От ноември до сега ни лъже че всяка седмица ще ни даде заплатите ,но нищо не ни дава.Ние сме общо 8 човека. |
Венислав Кирилов |
Уважаеми господин Кирилов,
Съгласно чл. 245, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва – ал.2 на чл.245 от КТ. Трудово - правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да се предяви иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред -чл.358, ал.1, т.3 и ал.2, т.2 от КТ. В случай, че работодателят нарушава трудовото законодателство имате възможност да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършване на проверка.КА
|
|
| 2019-04-02 10:42:51 |
Каква категория на труд (втора или трета) трябва да бъде шофьор на цистерна за горива, назначен на длъжност "Шофьор, цистерна" с код по НКПД 83322007? Цистерната е над 12т, но в договора или длъжностната характеристика това не е упоменато. |
Дияна Иванова |
Уважаема госпожо Иванова,
Съгласно чл. 2, т.25 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона е от втора категория. Съгласно чл. 9, ал (34) от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в обхвата на цитираната разпоредба са включени шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др, както и шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя.
Член 3 от Инструкцията задължава работодателите при изготвяне на документи за осигурителен стаж да вписват съответната точка от НКТП, по която предлагат да се зачете осигурителният стаж на лицата.
Във връзка с предоставената от Вас информация, че товароносимостта не е вписана в договора и длъжностната характеристика бихме искали да Ви уведомим, че категорията на труд се определя въз основа на по оригинални документи за осигурителен стаж, издадени на база разплащателните ведомости или друга счетоводноотчетна документация. При спорни въпроси се представя и производствена (функционална) характеристика, в която да е отразено естеството на извършваната работа, звеното, в което е работено и вида дейност на осигурителя. В тази връзка е от значение и информацията, вписана в трудовия договор и длъжностната характеристика, която се използва при спорни въпроси, свързани с определянето на категорията на труда при пенсиониране.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване, на териториалните поделения на НОИ са възложени правата по отпускането, изменянето, спирането и прекратяването на пенсиите. Ето защо преценката и зачитането на документите за пенсиониране, в т. ч категория труд са от компетентност на съответното длъжностно лице от териториалното поделение на НОИ, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване./ДК/
|
|
| 2019-04-24 14:42:44 |
Служител кандидатства за Синя карта. Труд. му дог. влиза в сила,“считано от датата на изд. на Синята карта“. В кой момент тр. да се подаде уведомл. по чл.62(3)КТ: при уведомяване за реш. за изд. и указ. за плащане на такса.Или след изд. на картата.За изд. на картата уведомл.не се изпраща–т.е. има риск да се пропусне 3-дн. срок, ако картата се вземе от Дир.„Миграция“ повече от 3 дни след изд. ѝ. |
Янко Костов |
Уважаеми г-н Костов,
Съгласно чл. 62, ал. 3, изр. 1 от Кодекса на труда (КТ) в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В случай, че не е спазен указания срок уведомлението за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда (чл. 62, ал. 4 от КТ). Поради обстоятелството, че въпросът е свързан с процедура за разрешение за работа, уредена в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, намираме, че допълнителни въпроси може да зададете в рубриката „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“.НС
|
|