| 2010-05-18 10:50:15 |
Всяка година до 31 януари определяме места за трудоустроени. Един работник го трудоустроиха от ТЕЛК и сега трябва да го преназнаим на една от тази длъжнисти. Може ли да освободим човека заемащ тази определена за трудоустроени длъжност слад като В ТРУДОВИЯ МУ ДОГОВОР НЕ ПИШЕ ИЗРИЧНО, ЧЕ МЯСТОТО Е ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ТРУДОУСТРОЕНИ. |
Илиян Спасов |
Всяка година до 31 януари определяме места за трудоустроени. Един работник го трудоустроиха от ТЕЛК и сега трябва да го преназнаим на една от тази длъжнисти. Може ли да освободим човека заемащ тази определена за трудоустроени длъжност слад като В ТРУДОВИЯ МУ ДОГОВОР НЕ ПИШЕ ИЗРИЧНО, ЧЕ МЯСТОТО Е ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ТРУДОУСТРОЕНИ. |
NULL |
| 2018-05-22 06:58:42 |
Работник назначен на 4 часа по основен трудов договор и на допълнителен трудов договор на 2 часа. Как се изчислява ползването на платен годишен отпуск по допълнителния договор.
Лицето ползва 6 дни платен отпуск. При основния работодател е 6 дни, а по доп. договор 6 дни ли се ползват или 6 дни по 2 часа - 12 часа които са 1 ден и 4 часа. |
РУМЯНА ХИТОВА |
В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател по чл. 110 или чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд – в случая и по двата трудови договора. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Според чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. На базата признатия по посочения по-горе ред трудов стаж се определя размера на платения годишен отпуск, който се ползва в работни дни по календар. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ |
|
| 2018-07-17 15:40:15 |
В средата на месец юни зададах въпрос, на който към момента нямам отговор. Следва ли отново да си поставя въпросите? |
Цветанка Лазарова |
Уважаема госпожо Лазарова,
Съгласно чл. 351, ал. 1 от КТ трудов стаж по смисъла на този кодекс е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. КА
|
|
| 2010-06-18 09:25:43 |
Здравейте, във фирмата ни има служителка по майчинство , но фирмата спира дейност. Какво трябва да се направи по отношение на трудовия договор на майката и какви обезщетения и дължим? |
Антоанета Вълкова |
Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 и 4 от Кодекса на труда /КТ/ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск. В случай, че работодателят спре работа за повече от 15 работни дни и трудовият договор бъде прекратен с писмено предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 4, от КТ, закрилата при уволнение не се прилага. Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при спиране на работа за повече от 15 работни дни.. Ако работодателят не е спазил срока на предизвестието, работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Обезщетението за неспазено предизвестие се дължи от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 1 КТ при уволнение поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Това обезщетение е дължимо от работодателя след изтичане на срока, за който се дължи и при представяне на трудова книжка, от която да е видно, че работникът или служителят не е започнал друга работа. Работодателят дължи парично обезщетение и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. То е дължимо от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. МВ/ |
NULL |
| 2018-10-08 15:55:40 |
Здравейте! Искам да попитам когато се пенсионира даден служител и трябва да му се прекрати трудовият договор, по кой член трябва да бъде прекратен договора ? И какви обещетения му се полагат? |
Ваня Колева |
Уважаема госпожо Колева, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда (КТ) работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от кодекса при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от кодекса, когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ се прилага и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от КСО (чл. 222, ал. 4 от КТ). Според чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). БД |
|
| 2018-11-05 08:42:35 |
имам извънреден труд 300 часа работодателя не иска да плаща е ме връща в компенсация като ми намаля от тези часове с цел да ги ликвидира и ме ощитява финансово.От КТ знам,че труда се изравнява на не повече от 4 месеца време,а тука става на 6 месеца.Законни ли са тези действия.Как да си потърся правата. |
радостин неделчев |
Уважаеми г-н Неделчев,
От изложените факти в запитването може да се направи заключението, че работодателят Ви е установил сумирано изчисляване на работното време. Бихме искали да обърнем внимание, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца (чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда). Съгласно чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Поименните графици се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време за съответния период (чл. 9а, ал. 3 от НРВПО). По този начин работата в някои от дните може да надвишава нормалната продължителност на работното време, като това се компенсира с намалена продължителност на работното време в други дни, като общо за периода следва да се отработи нормата, установена за периода на сумираното изчисляване (до 6 месеца). Отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те се отчитат за извънреден труд и се заплащат с увеличение договорено от страните по трудовото правоотношение но не по-малко от 50 на сто (чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда). Ако считате, че работодателят нарушава разпоредбите на трудовото законодателство имате възможност да се обърнете към инспекция по труда за извършване на проверка.НС
|
|
| 2019-01-02 15:54:19 |
Баща ми почина на 31.12., но погребението ще бъде на 06.01.(неделя), поради голямата натовареност на ОП"Обреди". Въпросът ми е: имам ли право да ползвам отпуск, съгл. чл.157 от КТ на 7,8.01.? |
Анелия Димитрова |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на родител, съпруг,брат, сестра и родител на другия съпруг, или други роднини по права линия – 2 работни дни.
В чл. 50,ал.1 от Наредбата за работното време,почивките и отпуските е предвидено,че работникът или служителят има право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. МВ/
|
|
| 2010-07-01 22:06:09 |
Уважаеми г-н Мирославов, въпреки че не отделихте внимание на въпроса ми от 26.06., ще Ви попитам друго - дано ми отговорите този път. След около седмица ще се явявам на изпит, който включва КТ и КСО- кога предстои обнародването на промените, ще бъдат ли те отразени в сайта на МТСП? Ще съм ви благодарна, ако отговорите и на предишния ми въпрос. |
Емилия Александрова |
Уважаема госпожа Александрова, Няма пречка с индивидуален трудов договор работодателят и работникът или служителят да уговорят ползването на платени годишни отпуски равни на уговореното в Колективен трудов договор, но работодателят не е задължен да прави такива индивидуални уговорки. По отношение втория въпрос за Кодекса на труда, следва да имате предвид че той е приет от Народното събрание и се очаква да бъде обнародван в държавен вестник. Кога точно ще стане това, МТСП не разполага с информация. СС |
NULL |
| 2010-07-07 19:38:41 |
Когато работници трябва да се прехвърлят от една фирма в друга с един и същ работодател, но с различни булстати по чл. 123 ли става? |
Анонимен |
Разпоредбите на чл. 123, ал.1 КТ предвиждат запазване на трудовите правоотношения на работниците и служителите при различните форми на промяна на работодателя. Във Вашия случай израза „от едната фирма да се прехвърлят в друга” може да означава вливане на едната фирма в другата или сливане на двете фирми. Това са случаите на чл. 123, ал.1, т.1 или 2 КТ. Конкретен отговор на въпроса Ви се съдържа в акта, с който става прехвърлянето. СС |
NULL |
| 2019-05-31 01:33:00 |
Здравейте, в момента съм в болничен 135 дневен за бременност и раждане на близнаци, налага ми се да постъпя в болница за решаване на мой здравословен проблем. Има ли право бащата на болничен за отглеждане на децата за времето в което аз ще съм в болница? |
Теодора Танева |
Уважаема г-жо Танева, с чл. 167, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е уредена възможността, когато майката на дете до 2-годишна възраст заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето (децата, когато са близнаци), съответната част от отпуската за раждане да се ползва от бащата. С негово съгласие тези отпуски могат да се ползват от един от неговите родители или от един от родителите на починалата или заболялата тежко майка на детето, когато работи по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 48, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), когато майката на дете до 2-годишна възраст заболее тежко, поради което не може да се грижи за детето, съответната част от отпуските поради раждане и за отглеждане на дете се ползва от бащата. В този случай отпускът се ползва и се прекратява при условията и по реда на чл. 45 и чл. 46 от НРВПО, без да се изисква съгласието на майката. С ал. 2 на чл. 48 от НРВПО е указано, че бащата има право на отпуск по чл. 167, ал. 1 от КТ, при условие че той работи по трудово правоотношение, независимо от това, дали майката е работила, или работи по трудово правоотношение.
За времето на лечение на личните й здравословни проблеми майката има право на отпуск по чл. 162 от КТ. По този ред работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, за санаторно-курортно лечение, при належащ медицински преглед или изследване и др. Отпуските се разрешават от здравните органи, болничните листове се представят пред работодателя, като за времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени с Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Право на парично обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, по силата на чл. 40, ал. 1 и 2 от КСО, се придобива при наличието на следните условия: 1) към деня на настъпване на временната неработоспособност лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство (лице, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 от КСО, е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО и през периодите на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане, на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете); 2) лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. Това изискване не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст и за придобиване право на парично обезщетение за трудова злополука и професионална болест. Шестмесечният стаж може да бъде прекъснат или непрекъснат, да е положен при различни работодатели, като не е задължително да е положен непосредствено преди излизането на лицето в отпуск поради болест; 3) да е разрешен отпуск поради болест, т.е. да е издаден болничен лист от органите на медицинската експертиза.
Изричната норма на чл. 51 от КСО регламентира, че при тежко заболяване на майката, което я възпрепятства да гледа детето/децата, на лицето, което ползва отпуска по чл. 167 от КТ (например бащата), се изплаща парично обезщетение съответно по чл. 49 (бременност и раждане) или чл. 53 (отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст) от КСО. Обезщетението се изплаща и на самоосигуряващите се лица, когато отговарят на условията по чл. 48а и 52а от КСО - да са осигурени за общо заболяване и майчинство и да имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Преценката на правото на получаване на съответните парични обезщетения по КСО (за времето на отпуск поради временна неработоспособност, при бременност и раждане и др.) се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН |
|