Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-01-05 09:10:15 Здравейте !Имам решение на ТЕЛК - 68 % което обжалвам пред НЕЛК. Може ли работодател да ме наеме на работа по инвалидна програма с това решение. Пепа Иванова Дали можете да полагате труд, както и при какви условия се преценява от съответните здравни органи. Тъй като въпросът Ви е във връзка с работа по „инвалидна програма“, следва да се обърнете към Агенцията по заетостта. МВ/
2018-03-01 13:48:31 публикувано на сайта на КТ "Подкрепа" Вярно ли е това становище? „Поради това изразяваме мнение, че членовете на синдикалната организация, неподписала КТД в предприятието, нямат право да ползват директно договореностите в него, а следва да се присъединят към него по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, независимо от подписания БКТД, тъй като той има действие спрямо организациите на работниците и служителите и работодателските организации, но не и спрямо индивидуалните членове на синдикалните организации” Найденова Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ , колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора. В ал. 2 на чл. 57 от КТ е предвидено, че работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави. От горното е видно, че действието на КТД спрямо работниците/ служителите, които не са членове на синдикалната организация, страна по договора, настъпва чрез тяхното присъединяване. МВ/
2010-06-03 15:47:51 Служител има навършени години за пенсиониране, но има неясноти по документите за стаж. Има ли срок, в който е длъжен да представи коректни документи? По какъв ред се изискват необходимите документите от служителя? Мая Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, трудовият стаж по Кодекса на труда се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда. В случай, че Ви е необходима преценка за наличния осигурителен стаж на лицето, Ви уведомяваме, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО /данните, които осигурителите предоставят за осигурените при тях лица в Националната агенция за приходите/. ПМ/ NULL
2010-06-11 11:14:18 Работник е назначен на срочен трудов договор и като такъв е подадено уведомление по чл.62. В последствие договора автоматично е преобразуван в безсрочен. Следва ли да се подава ново уведомление по чл.62 за безсрочен договор? Същия е и въпроса ми за договор със срок на изпитване ,който в последствие преминава в безсрочен? М.Иванова В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, е предвидено, че уведомлението - приложение № 1 се изпраща до ТД на НАП в тридневен срок от: а) сключване на трудовия договор; б) изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора; в) издаване на постановлението по реда на чл. 405а от Кодекса на труда. В конкретния случай е необходимо да изпратите уведомление до НАП. Срокът за изпитване не е срок на договора, поради което, ако няма промяна в срока на договора не е необходимо да се изпраща уведомление след изтичане на изпитателния срок. КС NULL
2018-09-06 11:34:54 Здравейте, Ако съм назначена на работа с изпитателен срок 6 месеца, но ме освободят на 2-рата седмица поради несправяне със задълженията, имам ли право да се регистрирам в бюрото по труда и да получаам обезщетение за безработица в рамките на 1 година, при положение че имам трудов стаж 25 години и нямам прекъсване в осигуряването. Диана Михайлова Уважаема г-жо Михайлова, с чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) са регламентирани случаите, в които при прекратяване на правоотношението на безработните лица се изплаща минималният размер на паричното обезщетение за безработица за срок от 4 месеца. Това са случаите на прекратяване на правоотношението по желание на лицето или с негово съгласие, или поради виновното му поведение. В сила от 01.01.2018 г. е направено допълнение в основанията за прекратяване на правоотношението по Кодекса на труда (КТ) и Закона за държавния служител (ЗДСл), при които на лицата ще се изплаща парично обезщетение за безработица в минимален размер за срок от 4 месеца. Това са случаите на прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, чл. 330 от КТ, като от 01.01.2018 г. са включени и лицата с прекратено правоотношение по инициатива на работодателя срещу договорено обезщетение по реда на чл. 331 от кодекса, както и чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, като от 01.01.2018 г. са включени и лицата с прекратено правоотношение от органа по назначаването срещу обезщетение по реда на чл. 107а от ЗДСл. По реда на чл. 54в, ал. 1 КСО периодът на изплащане на парично обезщетение за безработица се определя в зависимост от продължителността на осигуряване на лицето за фонд „Безработица“ в периода след 31.12.2001 г. Съгласно редакцията на разпоредбата от 01.01.2018 г. паричните обезщетения за безработица се изплащат за срок, определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31.12.2001 г. Конкретна преценка на правото и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица се извършва от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт съобразно доказателствата за основанието за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение и продължителността на осигурителния стаж на лицето, по време на който е било осигурено за безработица, за времето след 31.12.2001 г. ВН
2018-11-05 13:40:19 Служител е бил в болничен - трудова злополука. Предявява претенции към фирмата за доплащане на разликата между сумата за временната нетрудспособност 90 % и трудовто възнаграждение. Тези 10% да бъдат изплатени от работодателя. Работодателят длъжен ли е да му ги плати? Недялкова Уважаема госпожо Недялкова, Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя е уредена в Глава десета, Раздел I от Кодекса на труда (КТ). Съгласно чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Обезщетението по обществено осигуряване е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 40, ал.2 от КСО осигурените за трудова злополука и професионална болест лица имат право на парично обезщетение за трудова злополука или професионална болест, както и на обезщетение при трудоустрояване в тези случаи независимо от продължителността на осигурителния стаж. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест, което се изплаща от Националния осигурителен институт, е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски (чл. 41, ал.1 КСО), като следва да се отбележи, че за първите три работни дни на временната неработоспособност осигурителят изплаща на осигуреното лице 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Имуществената вреда и по смисъла на чл. 200 е релевантна и в двата си вида –претърпяна загуба и пропусната полза. От съдебната практика на ВКС може да се изведат примери за претърпяната загуба на пострадалия - може да включва допълнителни разходи за животоспасяващи, болкоуспокояващи и други лекарства, транспортни разходи и разходи за рехабилитация и др. Пропуснатата полза се изразява най-често в разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност (или пенсията). Неимуществените вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, отражения върху психиката и самочувствите на пострадалия, предвид възникването на очевидни недъзи, обезобразяване, психически дискомфорт и др. Предвид разпоредбата на чл. 212 от КТ, считаме, че размерът на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди следва да се определи по съдебен ред. Следва да се отбележи и предвиденото в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно който размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. В допълнение, дължимото обезщетение от страна на работодателя по чл. 200 от Кодекса на труда се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите (чл.200, ал.4 КТ). (СР)
2010-07-08 09:43:18 Имаме назначени хора по чл.114 - на колко дни платена отпуска съгласно КТ имат право тези хора? Бойка Петрова След изменението на чл. 114 КТ (Обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.) времето, през което лицето работи по трудов договор на основание чл. 114 от Кодекса на труда се зачита за трудов стаж. Следователно, то има всички права произтичащи от трудов стаж, вкл. право на платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се определя пропорционално на времето, зачетено за трудов стаж, изчислено по часове, дни и месеци. Правото на ползване на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 155, ал. 2 от КТ. МВ/ NULL
2019-03-08 12:21:42 Здравейте, имам наложен запор на зплатата и на банковата ми сметка и работодателя всеки месец ми удържа сумат аз ходя да си тегля заплатат от банката на гише защото ЧСИ не иска да вдигне запора по сметката.Мога ли да поискам от работодателя ми да ми преведжа заплатата по банковата сметка на синът ми за да не си взимам всеки месец 1/2 ден отпуск? Таня Георгиева В чл. 270, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В закона не е предвидена форма или образец на искането за изплащане на трудовото възнаграждение, но това може да бъде писмено упълномощаване на лицето, на което ще се изплати възнаграждението. МВ/
2010-07-22 17:08:39 Здравейте, в чл 42 ал. 2 от НРВПО пише-" работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато са придобили поне 1 пълен месец трудов стаж." Въпросът ми е този месец при същия работодател ли трябва да е или по принцип трябва да има този стаж? Тинка Левова Уважаема госпожа Левова, По смисъла на чл. 42, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) трудовият стаж трябва да бъде придобит при работодателя с когото се прекратява трудовото правоотношение. СС NULL
2010-07-28 07:55:48 трябва ли да се връщат суми пари получени за облекло при прекратяване на трудов договор или облекло Иванова Уважаема госпожа Иванова, Съгласно чл. 15 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, при прекратяване на трудовото правоотношение работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Работниците, които не върнат работното облекло, заплащат стойността за срока на доизносването му. Съгласно чл. 3 от същата наредба, работното облекло е инвентар на предприятието и се отчита като стоково-материална ценност, малоценен и малотраен материал.Работно облекло не се осигурява в „суми (пари)” Ако става дума за представително облекло на работещите в държавна администрация (централна или местна) следва да се обърнете към Дирекция „Държавна администрация” на Министерския съвет. СС NULL
Страница 4108 of 6864