Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-06-26 11:52:56 Платен отпуск по чл. 169 може ли да се ползва за специализация с продължителност 3 години? За лекар без откъсване от работата. Мария Илиева Уважаема госпожо Илиева, Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, работник или служител, който учи в средно или висше учебно заведение без откъсване от производството, има право да ползва платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година, ако работодателят му е дал съгласие за това обучение. Видно от разпоредбата, за да има работникът или служителят право на платен отпуск за обучение, той трябва да учи във висше училище с цел придобиване на степен на образование по смисъла на Закона за висшето образование (ЗВО), т.е. образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър", или образователна и научна степен "доктор". Съгласно чл. 66, ал. 4 от специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност. Във Вашия случай предполагаме, че става въпрос за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С оглед на това, приложение следва да намери Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се уреждат условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и финансирането му. (СР)
2019-07-22 13:49:49 Лекар-външен съвместител съм на 2ч. При 8ч. се полагат 39 дни(312часа) ПО/год. (24 дни по чл.155/КТ и 15 по чл.156). Шефът е категоричен, че имам право само на 10дни x 2ч.=20часа ПО за цялата год. Според мен размерът е 39дни x 2ч.=78ч. В сайта Ви има отговор на подобен въпрос, но Ви моля за конкретен отговор. Хубав ден и Благодаря! Мариела Петрова В чл. 355, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. За 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица - ал. 3 на чл. 355 от КТ. Когато работник или служител работи по трудов договор за допълнителен труд при друг работодател по чл.111 от КТ, той има право на платен годишен отпуск и по трудовия договор за допълнителен труд. Изчисляването на платения годишен отпуск по договора за допълнителен труд става по общия ред, като времето, което евентуално би се признало за трудов стаж се изчислява и набира по часове, дни и месеци. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят по този договор се определя пропорционално на времето, което би му се признало за трудов стаж. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/
2010-09-02 08:51:29 Допустимо ли е прехвърляне на 10 дни платен отпуск от работници и служители работещи в здравно заведение /БОЛНИЦА/ БЕЗ НАЛИЧИЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРИЧИНИ. Мариела Мирева Уважаема госпожа Мирева, Съгласно чл. 176, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) в сила от 30.07.2010 г. поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер на не повече от 10 работни дни. Ползването на платения годишен отпуск може да се отложи и когато през календарната година, за която се отнася, работникът или служителят не е имал възможност да го ползва изцяло или отчасти поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване или за отглеждане на малко дете. В този случай платеният годишен отпуск се ползва наведнъж в календарната година, в която е отпаднала причината за неползването му ( чл. 176, ал.2 КТ). С тези случаи се изчерпват възможностите за отлагане ползването на платен годишен отпуск. СС NULL
2019-09-16 08:56:42 Здравейте, може ли с допълнително споразумение, на основание чл.119 от КТ в точка -други условия да се впише изпълнението на втора длъжност от служител, който е назначен в предприятието на постоянен трудов договор, като получи допълнително възнаграждение за втората длъжност и трябва ли да се регистрира в НАП споразумението за втората длъжност. Антония Ковачева Съгласно чл. 110 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. Мнението ни е, че на основанието, посочено в запитването не би могло да се възлага изпълнението на втора длъжност от работника/ служителя. МВ/
2010-09-17 14:37:52 В момента съм безработна, имам 1г. 3 мес. трудов стаж, интересува ме, ако през времето докато съм безработна изляза по майчинство, ще имам ли право на платено майчинство или не? Петрова Уважаема г-жо Петрова, Ако докато сте безработна "излезете по майчинство", то Вие няма да имате право на обезщетения по Кодекса за социално осигуряване, но ще имате право на помощи по реда и при условията на Закона за семейни помощи за деца. Информация може да получите в съответната дирекция "Социално подпомагане." ЛТ/ NULL
2010-10-06 14:33:13 Какво се разбира под термина "важни производствени причини" по смисъла на Кодекса на труда? Елица Иванова Съгласно чл. 176, ал. 1 от КТ, поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. Наличието на производствени причини се преценяват от работодателя с оглед дейността на предприятието. Кодекса на труда не съдържа легално определение на понятието, поради което с оглед на доказване, че такива причини са налице мнението ни е, че лицето следва да е поискало писмено ползването на платен годишен отпуск и работодателя да му е отказал също писмено. МВ/ NULL
2010-10-14 18:54:12 На 14.09.10 г. бях съкратена от една длъжност без предизвестие и назначена от 15.09.10 г. на друга длъжност в същата организация. Имам ли право на обезщетение от една заплата за неспазено предизвестие? Райна Тодорова Съгласно чл. 328, ал. 1, т.2 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Според разпоредбата на чл.326, ал. 2 от КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора - ал.2 на чл.326 от КТ В чл. 220, ал.1 от КТ е предвидено, че страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. МВ/ NULL
2020-02-06 13:48:22 Добър ден! Имам следните въпроси: 1. Управител назначен по ДУК, при който на тримесечие му се начислява допълнителна сума за постигнати добри резултати, следва ли при платен годишен отпуск да се преизчислява отпуската върху тази допълнителна сума? Във вътрешните правила на дружеството е записано, че на работниците и служителите платеният отпуск се преизчислява, т.к. и те имат такава сума на тримесечие. 2. Служителите получават за официалните празници (но не работят на самите празници) социални пари, които са обложени с всички осигуровки и данъци, но не са сума с постоянен характер. Следва ли да се включват в осигурителния доход за база, за изчисляване на платения годишен отпуск? Благодаря за съдействието! Гергана Иванова Договорът за управление и контрол не е трудов договор и спрямо него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. Прилагат се клаузите, договорени в самия договор. В чл.177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2.възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3.допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4.допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6.възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. В чл. 15, ал. 1 от наредбата е предвидено, че допълнителните трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 са с постоянен характер. За допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време – ал. 2 на чл. 15 от наредбата. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В случай, че в запитването си имате предвид средства за социално-битово и културно обслужване, те не се включват в базата по чл. 177 от КТ, тъй като нямат характер на трудово възнаграждение. МВ
2010-10-24 23:52:34 продавач-консултант в ет с договор по член 67 ал.1 т.1 и осигуровка върху 270 лв.не трябва ли да ме осигуряват върху 360 лв. ИВЕЛИНА ПАВЛОВА Уважаема госпожа Павлова, Тъй като става въпрос за конкретен размер на осигурителна вноска следва да се обърнете към Националния осигурителен институт. ЕКБ NULL
2020-02-27 12:08:58 Уважаеми господа, Отработил съм 10 г. в държавна институция, но с прекъсване от 1 г. и 3 м., през което време съм бил регистриран на Трудовата борса и не съм имал друг работодател. Имам ли право на 6 работни заплати за прослужени 10 г. при един и същ работодател след напускане поради пенсиониране? Времето на прекъсването не е включено в 10-те г. Иван Светославов В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовия му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Бюрото по труда, където работникът/ служителят е бил регистриран като безработен не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което то не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение от шест брутни заплати, ако същият отговаря на посочените по-горе изисквания на разпоредбата. Това време не се зачита за трудов стаж с оглед правото на обезщетение от 2 или 6 брутни заплати. Предвид горното, в случай, че по време на прекъсването от 1 г. и 3 м. не сте работил при друг работодател и към момента на прекратяване на трудовия договор имате придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отговаряте на изискването – последните 10 години от трудовия си стаж да сте работил при “същия работодател”, би следвало да се приеме, че имате право на обезщетение от 6 брутни заплати. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ
Страница 4121 of 6864