| 2017-04-28 11:45:15 |
Здравейте! Правилно или неправилно е да се сключи Трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ? /Т.е. срочен договор за три години със срок за изпитване шест месеца? В противоречие ли е това?/ |
Диана Милова |
Съгласно чл. 67 от КТ, трудовият договор може да бъде сключен:
1. за неопределено време;
2. като срочен трудов договор.
В чл. 70, ал. 1 от КТ е предвидено, че окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца.
Член 70 от КТ не е самостоятелно основание за възникване на трудовото правоотношение. Срокът за изпитване не е срок на договора и поради това с изтичане на уговорения срок за изпитване трудовият договор не се прекратява. Видно от разпоредбата на чл. 67, трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор.
|
|
| 2017-05-17 20:33:02 |
Работодателските организации са против минималната Р.З в също време са съгласни с п.ф 49от ПЗР по чл69 от КСО които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия могат да се пенсиониратбез да да се изисква осв.от служба съотв.уволнение или прекратяване на правоотношението .Масово се възползват нищи че има безработни младежи. |
йордан стойков. |
Уважаеми господин Стойков,
Параграф 49 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО), обнародван в Държавен вестник - бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г., предвижда, че лицата по чл. 69 от КСО, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират без да се изисква освобождаване от служба, съответно – уволнение или прекратяване на правоотношението. С тази разпоредба се цели изравняване на правата на лицата по чл. 69 с тези на всички други осигурени лица, за които от началото на 2015 г. отпадна предвиденото с отменената със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г. (обн., ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) алинея втора на чл.94 от КСО изискване за прекратяване на осигуряването, за да може да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.
МК/ТПООУТ
|
|
| 2010-02-11 10:10:27 |
какво маи4инство трябеа да вземам ,имам близнаци на 1г и5м. имам ли право на някакви помащти. Благодаря |
Валентина Николова |
Уважаема г-жо Николова, От запитването може да се предположи, че в момента не работите. Информация за условията и реда за отпускане на социални помощи можете да получите в съответната дирекция "Социално подпомагане". ЛТ/ |
NULL |
| 2017-06-06 09:30:37 |
Здравейте! Може ли да ми отговорите дали времето на разрешения неплатен служебен или творчески отпуск на осн. чл. 161, ал.1, ал.2 и ал.3 от КТ се признава за трудов стаж и дали за този период на лицето се дължи платен годишен отпуск от работодателят, който е разрешил ползването на този вид отпуск? |
Десислава Маринкова |
Съгласно чл. 161, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на работника или служителя може да се разрешава платен или неплатен служебен или творчески отпуск при условия и по ред, установени в колективен трудов договор или в споразумение между страните по трудовото правоотношение.
В ал. 2 на чл. 161 от КТ е предвидено, че времето на неплатен служебен или творчески отпуск по ал. 1 се зачита за трудов стаж.
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят се определя пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж.
|
|
| 2010-02-18 08:51:25 |
Здравейте, благодаря за отговора на въпроса ми от 15.02.2010 г., но явно не съм задала правилно въпроса си.Служителката работи при нас от 05.03.2001 г.Тя е в заварено положение при влизане в сила на наредбата от 01.07.2007 год. и чак сега представя акта за раждане на сина си от 1974г. Едната година стаж към кой стаж трябва да се добави предвид |
Мария Христова |
Уважаема госпожа Христова, Допълнителното трудово възнаграждение по чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се изплаща от месеца, следващ месеца, в който работникът или служителят е представил съответния документ на работодателя. В запитването си посочвате, че служителката „чак сега” представя акта за раждане на детето, поради което ако този период се признава по Вашите правила за работната заплата, изплащането следва да започне от месеца, следващ месеца на представянето на документа. СС |
NULL |
| 2017-06-25 09:23:28 |
Здравейте,възможно ли е на п-ще в северозападна България което не е във Видин ,Лом и Козлодуй да се работи по 9 часа (до 18:00 часа)без неделя и да не се заплаща извънреден труд и това да е законно.Благодаря за вниманието |
Борислав Филипов |
Уважаеми господин Филипов,
Разпоредбата на чл. 143 от Кодекса на труда (КТ) определя, че извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ, извънредният труд е забранен. Допустимостта по изключение е установена в чл. 144 от КТ. Съгласно чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО, за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд (чл. 149 от КТ). В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка (чл. 18, ал. 1 от НРВПО). Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18, ал. 2 от НРВПО). Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение по реда на чл. 262 от КТ. В трудовото законодателство не е предвидена възможността при положен извънреден труд в един от почивните дни да се почива в някой от дните през седмицата. Единствено на основание чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право, освен на увеличено заплащане на този труд, също и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа. Ако считате, че правата са Ви нарушени, следва да сигнализирате инспекцията по труда по седалището на предприятието. (КА)
|
|
| 2010-02-24 00:42:22 |
Психолога в ДМСГД има ли право на допълнителен платен отпуск и колко му се полага платен годишем отпуск |
цветелина радостинова |
Тъй като психолозите в домовете за медико-социални грижи за деца не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, по отношение на размера на платения им годишен отпуск се прилага текста на чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ). Следва да имате предвид, че разпоредбата на чл. 156а КТ дава възможност да се уговарят и по-големи размери на отпуските в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. КС |
NULL |
| 2010-03-04 21:40:49 |
Здравейте,на 8.02.2010г. тръгвам за работа със служебен транспорт,но поради лоши атмосферни условия не стигам и се връщам.След обяд ми се обажда един от началниците и ми казва,че съм наполовин неплатена до 19.02,на 22.02 отивам и разбирам,че съм до края на месеца,има ли такова понятие наполовин неплатена,а и никъде не съм се подписвал за това |
Диян Дамянов |
Съгласно чл.218, ал.1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 19 от 2005 г.) когато при криза работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при криза, заплаща му се пълният размер на брутното трудово възнаграждение – ал.2 на чл.218 от КТ. В ал. 3 на чл.218 от КТ е предвидено, че обезщетението по предходните алинеи се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган – ал.4 на чл.218 от КТ. В случай, че документ не бъде издаден, отсъствието от работа поради изложените в запитването причини, със съгласие на работодателя би могло да се оформи като платен или неплатен отпуск. Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатеният отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, работодателя не може да предостави този вид отпуск без да е направено искане от лицето. Ако считате, че работодателят нарушава трудовото законодателство, следва да сигнализирате съответната инспекция по труда. МВ/ |
NULL |
| 2010-03-12 17:59:57 |
Преди 1972 година не съм работила. През същата година родих син. Не съм получавала средства за майчинство. Признваме ли се за трудов стаж перодът на майчинство? |
Емине Алиева |
Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на жените-майки и осиновителки след 31.12.1967г.до 03.07.1984г.,/ когато беше изменен и допълнен указа за насърчаване на раждаемостта / е ПМС № 61 от 28.12.1967г. за насърчаване на раждаемостта / обн.ДВ.бр.2 от 1968г./ В посоченото постановление е предвидено, че жените - майки или осиновителки, неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл.60 и 61 от Кодекса на труда от 1951г. В т.4 от Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените майки и осиновителки е предвидено, че за раждане на първо дете на майката се зачитат 12 месеца трудов стаж, за раждане на второ дете - 14 месеца трудов стаж, за раждане на трето дете - 18 месеца трудов стаж и за раждане на четвърто и всяко следващо дете 12 месеца трудов стаж. Особеното при зачитане на този стаж е, че 45 календарни дни от тях се броят преди датата на раждане на детето, останалата част-след раждането. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да Ви послужи /например, ако е трудов стаж за пенсия – от Районното управление “Социално осигуряване”/. Трудовият стаж се удостоверява с представянето на актовете за раждане на децата, трудова книжка или документ, от който е видно, че през същия период, нямате трудов стаж, признат по друг ред. Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което да Ви ги върне. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка. МВ/ |
NULL |
| 2017-10-05 13:51:03 |
При прекратен тр. договор от работника на основание чл. 327, ал. 1, т.2, работодателят дължи ли обезщетение и по чл. 222, ал. 1 от КТ? |
Симеон Велев |
Уважаеми г-н Велев,
Следва да имате предвид, че при прекратяване на трудов договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят не дължи обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като това основание не е измежду посочените в разпоредбата основания за прекратяване.
При прекратяване трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, обаче, за работодателя възниква задължение за изплащане на обезщетение, предвидено в чл. 221, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ (при забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя) работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. От цитираната разпоредба е видно, че за определяне на размера на обезщетението има значение видът на трудовия договор, който се прекратява (безсрочен или срочен).
При прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, т.е. ако срокът на предизвестието е 30 дни (не е уговорен по-дълъг срок съгласно чл. 326, ал. 2, изр. 1 от КТ), то обезщетението е “една брутна работна заплата”.
При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, като то се изчислява върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение (чл. 221, ал. 4, т. 1 от КТ).
От гореизложеното е видно, че при прекратяване трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ на безсрочен трудов договор работодателят дължи обезщетението в размера, посочен в ал. 1 - размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочен трудов договор - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение – ал. 4, т. 1. Следователно при определяне размера на обезщетението при срочен трудов договор е от значение времето на оставане без работа след прекратяване на договора. ЛТ/
|
|