Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2017-10-25 11:24:31 Здравейте, питането ми е свързано с документите необходими при постъпване на работа - след като лицето е постъпило на работа и е предоставило медицинско, свидетелство за съдимост и т.н, но след месец напуска. По негова молба иска да му върнем медицинското и св. за съдимост. Длъжни ли сме да му ги върнем. Соня Кирчева Уважаема г-жо Кирчева, Документите, които сте описали във Вашето запитване са част от трудовото досие на работника или служителя, които се изискват съгласно Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, като те следва да са към досието на всеки един работник или служител дори и след неговото прекратяване. нс
2010-04-30 11:25:32 Благодаря Ви за отговора от 24.04., но аз не исках да ми цитирате чл 209, а да ми кажете има ли максимален размер за удържане, или имаме право цялата сума да си удържим от заплатата на работниците, без да търсим изричното им съгласие, предвид че това е описано в договора за бригадна отговорност? Н. Якимова Уважаема госпожа Якимова, Съгласно чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда не могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя освен в изрично посочените случаи. Размерите на удръжките от трудовите възнаграждения са установени в чл. 446 ал.1 и 2 от Гражданско процесуалния кодекс. Съгласно посочените разпоредби ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само: 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски(ал.2) СС NULL
2018-03-24 15:31:29 Здравейте, Моля да ми отговорите на следният въпрос: Освободен служител на 01.12.2017 г. от работа по чл.328, ал.1, т.1 от КТ, при условия на чл.326, ал.2 от КТ (пълна ликвидация, закриване), след освобождаването получава обезщетение за безработица до м.03.2018 г. , когато придобива право на пенсия по стаж и възраст. Има ли право да получи обезщетение по чл.222, т.3 от КТ? Ако Ви е нужна повече информация, за да ми отговорите, моля да ми пишете или звъннете на 0888537050! Благодаря предварително за отговора! С уважение, Мария Димитрова Мария Димитрова В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на посоченото обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако лицето след прекратяване на трудовото правоотношение придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то няма да отговаря на изискванията на ал. 3 на чл. 222 от КТ, поради което няма право на предвиденото обезщетение. Тъй като към момента на прекратяване на трудовия договор служителят, както става ясно от запитването Ви, не е придобл право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, мнението ни е, че няма право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ. МВ/
2018-05-22 15:44:14 Здравейте! След всички промени, които претърпя КТ, бих искала отново да попитам. Имам служител с отложен платен годишен отпуск в размер на 25 дни за 2017 г. До края на месец юни 2018 г. няма да бъде използван, поради невъзможност да бъде осигурен заместник. Има ли право служителят да ги ползва тези дни след 30.06.2018 г. или ги губи? Гергана Димитрова Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Според чл. 176, ал. 1 от КТ, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя - поради важни производствени причини при условието на ч. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Разпоредбата на чл. 176а регламентира погасяване на правото на ползване на платения годишен отпуск. Според чл. 176а, ал. 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. МВ/
2018-07-18 00:50:54 Имам индивидуален трудов договор.При скорошно увеличение на работната заплата в звеното което работя моята заплата спрямо мой колега е увеличена с по-малка сума.С колегата постъпваме по едно и също време на работа с еднаква заплата и изпълняваме еднаква работа.Не трябва ли критериите за оценка на труда ни да са еднакви и да има вътрешен правилник Силвия Георгиева Уважаема госпожо Георгиева, Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ с трудовия договор се определя основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, като на основание чл. 118, ал. 3 от КТ работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Според чл. 22, ал. 1 от НСОРЗ организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. Във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. БД
2010-06-11 12:38:15 получавам заплата за предходен месец-пр.юни за май.Ако подам молба за напускане по чл.325т.9ще загубя ли последното си възнаграждениепри положение,че мога да напусна без предизвестие! Генади Според чл. 242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Без значение е основанието за прекратяване на трудовия договор, работодателят е длъжен да изплати трудовото възнаграждение. Трудово-правен спор във връзка с неизплатено трудово възнаграждение се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3- годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В чл.222, ал.2 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1) работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание. МВ/ NULL
2010-06-23 12:42:16 В едно предприятие служител се явява на конкурс за друга длъжност и го печели, как се заема новата длъжност с преназначаване или се прекратява първия трудов договор и се сключва доп спор чл.107 КТ ЯНА ДИМИТРОВА Уважаема госпожа Димитрова, Съгласно чл. 96, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение(чл. 107 КТ). Следователно, при конкурса не се сключва трудов договор. СС NULL
2018-11-05 16:25:26 През 2019 г. навършвам възраст за пенсиониране. Работя в общинска администрация и ще имам 11 години стаж в нея, от които 2 години на трудов договор и след това 9 години като държавен служител. Колко заплати ми се полагат при пенсионирането ми през 2019 г? Николай Иванов В чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител е предвидено, че в случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон. Преценката относно правото и размера на обезщетението по ал. 3 на чл. 106 от ЗДС при прекратяване на служебното правоотношение се извършва от органа по назначаване във всеки отделен случай. Тази преценка подлежи на съдебен контрол. МВ/
2018-11-30 12:00:33 Работя като лаборант в Микробиологична лаборатория на 7 часов работен ден ,при 5 дневна работна седмица.Естеството на работа понякога налага работа в почивни дни/събота и неделя/,като компенсацията е в почивни дни през седмицата.Как се изчисляват отработените часове в почивните дни,като в нормален работен ден или по друг начин? Марлена Пончева Уважаема г-жо Пончева, От зададения въпрос не може да се направи категоричен извод относно начина на отчитане на работното време (подневно или сумирано), поради което приемаме, че работата се полага при условията на подневно отчитане на работното време. При положение, че работната седмица на работника или служителя е определена от понеделник до петък, то работата през събота представлява извънреден труд. Следва да се вземе под внимание, че по принцип извънредният труд е забранен, съобразно чл. 143, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ). Разпоредбата на чл. 144 от КТ урежда изключенията, при които се допуска полагане на извънреден труд. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа (чл. 153, ал. 4 от КТ). Следва да имате предвид, че независимо от това дали заповедта за полагане на извънреден труд е законосъобразна или не, положения от работниците и служителите извънреден труд се заплаща съобразно чл. 262 от КТ, като за работа през почивни дни заплащането е не по-малко от 75 на сто (чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ). Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец (чл. 18, ал. 2 от НРВПО).НС
2019-03-08 17:33:07 Здравейте. Работя като учител и имам питане относно изчисляване на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск Например: предходния месец съм имала брутна заплата – 1300 лв , за 21 работни дни. от която: основна заплата - 720 лева, клас прослужено време 180 лева, ПКС – 100 лева, лекторски -50 лева, работа с документи – 30 лева, работа с дете със СП-20 лева, допълнителен материален стимул – 200 лева = 1300 лв. този месец обаче имам 7 дни отпуск. Какъв ще е размера на среднодневното брутно трудово възнаграждение? Как да разтълкувам чл17 ( ал.1) , т.2 и т.3 от наредбата за структура и организация на работната заплата според която се включва: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; Лекторските, допълнителния стимул , и другите пера имат ли постоянен характер и включват ли се при изчисляването? Валентина Колева Съгласно чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит. С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. За да бъдат такива, те следва да се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и да са в зависимост единствено от отработеното време, като няма изискване всеки месец размерът им да бъде един и същ. На основание чл. 20, ал. 1 от Наредба № 4 от 20 април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от министъра на образованието и науката, в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 освен допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения: 1. за изпълнение на учебни часове по учебни предмети над минималната норма преподавателска работа, ако те не са отчетени при определяне на основната работна заплата; 2. за професионално-квалификационна степен, ако не е включена като елемент в основната работна заплата; 3. за преподаване на учебни предмети на чужд език с изключение на учебния предмет "чужд език"; 4. на класен ръководител - за консултиране на родители и ученици и водене на училищната документация на съответната паралелка, както и на учител в детска градина - за водене на задължителната документация на съответната група и за консултиране на родители; 5. за безплатна храна - на непедагогическия персонал в детските градини и персонала в столовете и кухните на училищата; 6. за постигнати резултати от труда през учебната година; 7. за проверка на изпитни материали от външно оценяване и олимпиади; 8. за изпитване на един ученик в задочна, индивидуална, комбинирана, дистанционна и самостоятелна форма на обучение и за провеждане на приравнителни изпити; 9. за провеждане на държавен изпит по теория и практика за придобиване на степен на професионална квалификация по професията/специалността; 10. за наставничество - за подпомагане на новоназначен учител за срок до една година. Според ал. 2 на чл. 20 от наредбата, в брутната работна заплата на персонала в държавните и общинските институции по чл. 1 може да се включват и следните допълнителни трудови възнаграждения, ако са определени във вътрешните правила за работната заплата и/или в колективен трудов договор: 1. за работа при специфични условия на труд на персонала в специалните училища, центровете за специална образователна подкрепа и училищата към местата за лишаване от свобода; 2. за официални празници или за началото на учебната година - до три пъти годишно; 3. за работа с деца и ученици със специални образователни потребности - на педагогическите специалисти в детските градини и училищата, провеждащи интегрирано обучение и възпитание; 4. за участие в екипи за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст; 5. за провеждане на допълнително обучение на ученици, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма, или на деца, които не владеят български език. С национални програми или в колективен трудов договор, с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуалния трудов договор може да бъдат определяни и други видове допълнителни трудови възнаграждения – ал. 3 на чл. 20 от наредбата. За повече информация във връзка с прилагане на посочената наредба можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/
Страница 4132 of 6864