| 2014-12-10 15:49:31 |
Здравейте, Моля за конкретна дефиниция на работно време. И по-точно - задълженията по почистване на работното място включват ли се в работното време? Също така предполагам, че работното време се отчита до момента в който служителя напусне работното място, не района на сградата, тъй като времето за преобличане след работа понякога е доста. |
Ивайло Ветов |
Уважаеми г-н Ветов, Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда по смисъла на кодекса “Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Работното време е време, през което работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата си по трудовото правоотношение. Следователно времето за придвижване до работното място и подготовката за работа не се включват в работното време. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-23 12:09:53 |
През 2014г. бяха увеличени заплатите на служителите в предприятието с допълнителни споразумения със срок до 31.12.2014г. От 01.01.2015г. отново се начисляват старите заплати за неопределено време.Правилно ли е това и кое е законовото основание ? |
Мирослава Стоянова |
В чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Предвид горното мнението ни е, че няма пречка с допълнително споразумение трудовото възнаграждение на служителите да бъдат увеличени за определен срок, който следва изрично да е упоменат, като следва да се уточни дали се увеличава само основната заплата или и допълнителните трудови възнаграждения. След изтичането му служителите ще получават старите си трудови възнаграждения. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-16 09:52:13 |
При изготвяне на заповед за работа в неделя следва ли в заповедта да бъдат включени работници, които работят на сумирано изчисляване на работното време по график, или само работници на подневно изчисляване, за които работата ще бъде извънреден труд? Благодаря предварително. |
Нели Тихомирова |
Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение в само в посочените в чл. 144 от КТ случаи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. При сумирано изчисляване на работното време и работа „по график“ обикновено работниците и служителите почиват в различни дни от седмицата, поради това и работата през дните събота и неделя, когато те са работните дни по графика, не е извънреден труд. Предвид горното мнението ни е, че работниците, които работят по график, не следва да бъдат включени в посочената в запитването заповед. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-17 15:24:27 |
През м. юни 2010 г. мъжът ми беше освободен от длъжност директор по предложение на ръководството. След един месец получи инсулт и от тогава получава инвалидна пенсия. Не е постъпвал на работа в друго предприятие. От м.08.2014 г. получава пенсия за навършени години и тр. стаж. Има ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. |
Пепа Апостолова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От горното е видно, че условие за получаването на съответния брой възнаграждения, е да е налице трудово правоотношение, което да бъде прекратено след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От посочените в запитването Ви обстоятелства и цитираната нормативна уредба е видно, че съпругът Ви, в тази хипотеза няма да има право на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-12 18:32:47 |
Колко е минималният процент за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит? |
Елена Георгиева |
Съгласно чл. 12, ал. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет. С Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, (обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) е определен минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно ал. 7 на чл. 12 от Наредбата с колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор, като във всички случаи определеният размер не може да бъде под минималния, т.е. не по-малко от 0,6 на сто за всяка година. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-01 10:33:19 |
Здравейте,
Във връзка с изменението на минималната работна заплата, следва ли работодателят да увеличи заплатата на служителите, получаващи минималното възнаграждение, чрез сключване на допълнително споразумение или е възможно това да стане с едностранен акт на работодателя?
|
Антоанета Миткова |
Уважаема г-жо Миткова,
Когато се касае до промяна на трудовото възнаграждение, в хипотезата на увеличение, КТ (чл. 118, ал. 3) допуска възможност и регламентира правото на работодателя едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Работодателят има право едностранно, с издадена от него на основание чл. 118, ал. 3 от КТ заповед, да определи нов, по-висок размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя, вкл. и датата, от която влиза в сила увеличението. ЛТ/
|
|
| 2015-07-17 20:55:03 |
Има ли някъде на английски или друг език нардба РД 07-2 от 16.12.2009 |
нина атанасова |
Министерството на труда и социалната политика не разполага с такава информация. СН/ |
|
| 2015-08-18 09:33:36 |
Здравейте,
възможно ли е лице назначено по трудов договор, като държавен служител, което е пенсионер да извърши определена услуга по граждански договор?
Т.е. държавен служител да сключи граждански договор?
Благодяря предварително! |
Силвия Иванова |
Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на Министерство на труда и социалната политика. По въпроси, свързани с държавния служител, е необходимо да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. ЯР/ |
|
| 2015-09-01 12:55:31 |
Имаме служител на който му изтича срочен трудов договор, годишно служителят има право на 48 дни платен годишен отпуск (педагог). Към момента на прекратяване 01.09 той е ползвал 40 дни. Сега сключва нов договор пак при нас, отпуск пропорционално до края на годината ли може да ползва (16 дни) или само остатъка от 8 дни от предходния договор. |
Десислава Каменова |
Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът/служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при работодателя. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
Според ал. 2 на чл. 33 от наредбата, когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.МВ/
|
|
| 2015-09-17 10:36:39 |
Здравейте,
При командировка в чужбина, която започва на официален празник и завършва в почивен ден неделя /първият и последният ден са пътуване със самолет/, работодателят има ли задължение да отчете тези дни на пътуване като работни за командирования и дължи ли обезщетение за извънреден труд или компенсация с почивка. Благодаря Ви! |
Светлана Иванова |
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. Според ал. 2, т. 4 на чл. 5 от наредбата, заповедта по ал. 1 съдържа началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните. Следва да имате предвид, че в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е предвидено, че указания по прилагането на наредбата дават министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобразно своята компетентност. МВ/ |
|