Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2014-12-02 14:02:30 Директор съм на общинска детска градина ,общината не ми дава цялата плана отпуска,без прекъсване,защото не било позволето повече от 30 дни.Аз ходя в чужбина и искам да я ползвам цялата.През това време детката градина не работи с деца,персонала е в отпуск.Благодаря ви за отговора! Иванка Стефанова Иванова Съгласно чл. 172 от КТ, платения годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага - ал. 2 на чл. 173. Според чл. 173, ал. 8 от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Съгласно ал. 9 на чл. 173 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Предвид горното, няма пречка да ползвате платения си годишен отпуск наведнъж. МВ/ Трудово право на Република България
2014-12-10 15:49:31 Здравейте, Моля за конкретна дефиниция на работно време. И по-точно - задълженията по почистване на работното място включват ли се в работното време? Също така предполагам, че работното време се отчита до момента в който служителя напусне работното място, не района на сградата, тъй като времето за преобличане след работа понякога е доста. Ивайло Ветов Уважаеми г-н Ветов, Съгласно § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда по смисъла на кодекса “Работно време” е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Работното време е време, през което работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата си по трудовото правоотношение. Следователно времето за придвижване до работното място и подготовката за работа не се включват в работното време. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-01-23 12:09:53 През 2014г. бяха увеличени заплатите на служителите в предприятието с допълнителни споразумения със срок до 31.12.2014г. От 01.01.2015г. отново се начисляват старите заплати за неопределено време.Правилно ли е това и кое е законовото основание ? Мирослава Стоянова В чл. 119 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). Предвид горното мнението ни е, че няма пречка с допълнително споразумение трудовото възнаграждение на служителите да бъдат увеличени за определен срок, който следва изрично да е упоменат, като следва да се уточни дали се увеличава само основната заплата или и допълнителните трудови възнаграждения. След изтичането му служителите ще получават старите си трудови възнаграждения. МВ/ Трудово право на Република България
2015-02-16 09:52:13 При изготвяне на заповед за работа в неделя следва ли в заповедта да бъдат включени работници, които работят на сумирано изчисляване на работното време по график, или само работници на подневно изчисляване, за които работата ще бъде извънреден труд? Благодаря предварително. Нели Тихомирова Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда /КТ/, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд е забранен. Извънреден труд се допуска по изключение в само в посочените в чл. 144 от КТ случаи. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ сумирано изчисляване на работното време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период. Когато нормата работно време за същия период е превишена, ще бъде налице извънреден труд. При сумирано изчисляване на работното време и работа „по график“ обикновено работниците и служителите почиват в различни дни от седмицата, поради това и работата през дните събота и неделя, когато те са работните дни по графика, не е извънреден труд. Предвид горното мнението ни е, че работниците, които работят по график, не следва да бъдат включени в посочената в запитването заповед. МВ/ Трудово право на Република България
2015-04-17 15:24:27 През м. юни 2010 г. мъжът ми беше освободен от длъжност директор по предложение на ръководството. След един месец получи инсулт и от тогава получава инвалидна пенсия. Не е постъпвал на работа в друго предприятие. От м.08.2014 г. получава пенсия за навършени години и тр. стаж. Има ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Пепа Апостолова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От горното е видно, че условие за получаването на съответния брой възнаграждения, е да е налице трудово правоотношение, което да бъде прекратено след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От посочените в запитването Ви обстоятелства и цитираната нормативна уредба е видно, че съпругът Ви, в тази хипотеза няма да има право на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-05-12 18:32:47 Колко е минималният процент за допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит? Елена Георгиева Съгласно чл. 12, ал. 6 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата), минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет. С Постановление № 147 на МС от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, (обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.2007 г., в сила от 1.07.2007 г.) е определен минимален размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6 на сто за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит. Съгласно ал. 7 на чл. 12 от Наредбата с колективен трудов договор на браншово равнище се определя минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за съответния бранш, а конкретният размер се определя в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор, като във всички случаи определеният размер не може да бъде под минималния, т.е. не по-малко от 0,6 на сто за всяка година. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-07-01 10:33:19 Здравейте, Във връзка с изменението на минималната работна заплата, следва ли работодателят да увеличи заплатата на служителите, получаващи минималното възнаграждение, чрез сключване на допълнително споразумение или е възможно това да стане с едностранен акт на работодателя? Антоанета Миткова Уважаема г-жо Миткова, Когато се касае до промяна на трудовото възнаграждение, в хипотезата на увеличение, КТ (чл. 118, ал. 3) допуска възможност и регламентира правото на работодателя едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. Работодателят има право едностранно, с издадена от него на основание чл. 118, ал. 3 от КТ заповед, да определи нов, по-висок размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя, вкл. и датата, от която влиза в сила увеличението. ЛТ/
2015-07-17 20:55:03 Има ли някъде на английски или друг език нардба РД 07-2 от 16.12.2009 нина атанасова Министерството на труда и социалната политика не разполага с такава информация. СН/
2015-08-18 09:33:36 Здравейте, възможно ли е лице назначено по трудов договор, като държавен служител, което е пенсионер да извърши определена услуга по граждански договор? Т.е. държавен служител да сключи граждански договор? Благодяря предварително! Силвия Иванова Зададеният от Вас въпрос не е от компетенцията на Министерство на труда и социалната политика. По въпроси, свързани с държавния служител, е необходимо да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“ на Министерския съвет. ЯР/
2015-09-01 12:55:31 Имаме служител на който му изтича срочен трудов договор, годишно служителят има право на 48 дни платен годишен отпуск (педагог). Към момента на прекратяване 01.09 той е ползвал 40 дни. Сега сключва нов договор пак при нас, отпуск пропорционално до края на годината ли може да ползва (16 дни) или само остатъка от 8 дни от предходния договор. Десислава Каменова Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът/служителят се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж при работодателя. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Според ал. 2 на чл. 33 от наредбата, когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.МВ/
Страница 4140 of 6864