| 2019-04-25 09:18:14 |
Работя на график 3 дни по 10 часа и два дни почивка, което води до 180-190 часа работа на месец.За тази промяна нямаме подписани анекси и заповед заповед със срок от кога до кога е това работно време .Права ли съм да смятам,че това е незаконно и ако е така какво трябва да направя,за да накарам работодателя да промени това? |
Албена Маринова |
Уважаема госпожо Маринова, Съгласно чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от КТ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по чл. 152, ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. В чл. 4а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е предвидено, че в Правилника за вътрешния трудов ред се определя редът за отчитане на работното време, включително редът за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време в предприятието. Установяването на сумирано изчисляване на работното време се извършва с нарочен акт на работодателя. Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ). Съгласно чл. 9а, ал. 1 от НРВПО едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 Кодекса на труда (КТ) работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. В случаите, когато работодателят нарушава трудовото законодателство, работникът или служителят следва своевременно да сигнализира съответната инспекция по труда. БД |
|
| 2019-05-31 15:39:38 |
Здравейте! Кметът на община Чупрене е отстранен от длъжност с Решение на Апелативен специализиран наказателен съд от 09.05.2019г. След тази дата следва ли да се начислява работна заплта и осигуровки. |
Асен Джунински |
Уважаеми господин Джунински,
Трудово възнаграждение се изплаща при реално положен труд по трудово правоотношение. Тъй като кметът на общината е отстранен от длъжност с решение на Апелативен специализиран наказателен съд и не изпълнява своите функции, считаме че не следва да се изплаща трудово възнаграждение от момента на отстраняване и съответно не се дължат вноски за държавно обществено осигуряване.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 9, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък. (СР)
|
|
| 2019-06-26 12:12:13 |
Служител, който не се явява на работа и няма уважителна причина за това, получава ли трудово възнаграждение за съответния ден? Как да се отрази отсъствието по неуважителни причини във формата и на какво основание получава или не трудово възнаграждение? |
Янка Денчева |
Уважаема госпожо Денчева,
Съгласно чл. 186 от Кодекса на труда (КТ) виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. КТ определя в чл. 187, ал.1 видовете нарушения на трудовата дисциплина, като в т. 1 е посочено закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време. При извършване на нарушение на трудовата дисциплина за работодателя е предвидена възможност за налагане на дисциплинарно наказание, като следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.
Що се отнася до заплащането на трудово възнаграждение, Кодексът на труда постановява, че положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ). Съгласно чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. В описания от Вас случай работникът или служителят фактически отсъства от работа и не полага труд в полза на работодателя. Поради това във ведомостта за заплати не следва да се начислява трудово възнаграждение за тях, като дните на отсъствие се отбелязват като неотработени дни. (СР)
|
|
| 2010-08-17 15:00:36 |
Благодаря ви, става дума за облекло на учители, дава се сума пари за която си закупуваме облекло, а сега трябва да въстановявам сума |
Иванова |
Съгласно чл. 15 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, при прекратяване на трудовото правоотношение работниците връщат на предприятието зачисленото им работно облекло. Работниците, които не върнат работното облекло, заплащат стойността за срока на доизносването му. КС |
NULL |
| 2019-07-22 15:47:33 |
Държавен служител има необходимия осигурителен стаж и възраст за придобиване право на пенсия. Може ли да упражни правото си и да се пенионира без да поиска да бъде освободен от длъжност. следва ли да уведоми работорателя, че възнамерява да упражни правото си за пенсиониране |
Иванка Ангелова |
Уважаема госпожо Ангелова, По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА |
|
| 2010-08-25 14:43:10 |
Здравейте, Председателят на Общински съвет на Община има ли право на повече от 20 работни дни платен годишен отпуск / както е в КТ/ като се има предвид, че служителите в общината ползват повече, но с колективен трудов договор? Коя институция има право да разреши и на какво законово основание? С уважение Н. Димитрова |
Н. Димитрова |
Уважаема госпожа Георгиева, Въпросът Ви е от компетентност на дирекция „Държавна администрация” на Министерския съвет, която съгласно чл. 71 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация осъществява дейности . в областта на организационното развитие на административните структури и в областта на управлението на човешките ресурси в държавната администрация. СС |
NULL |
| 2010-09-02 09:42:08 |
Фирмата е в несъстоятелност и следва съкращение и не се спазят по КТ обезщетенията, от кога ще мога да получавам обезщетение на борсата. |
Елеонора Богданова |
Уважаема г-жо, Съгласно чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени ли дължими осигурителни вноски за фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 КСО . Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Заявлението се подава лично от лицето по постоянен или настоящ адрес. Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата. Обръщаме Ви внимание, че преценката за правото на парично обезщетение за безработица, за неговия размер и срок за изплащане се прави за всеки конкретен случай и се определя с разпореждане, издадено от съответното ТП на НОИ. ЛТ/ |
NULL |
| 2019-09-16 09:50:33 |
Добър ден! Може ли да се въведе следния период на СИВР, който да започва в текуща година и да преминава в следваща? Напр. 1. 10. 2019г. -1. 2. 2020г.? По време на вече установен период поради производствена необходмост може ли да се удължава или намалява вече установения период на СИВР? |
Мариана Бочева |
Уважаема г-жо Бочева,
Съгласно чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателя може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В чл. 9а, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. Поради изложеното работодателят, при установяване на сумирано изчисляване на работното време, следва да определи периода, за който се въвежда и предварително запознае работниците и служителите с поименните графици. Кодексът на труда не поставя изискване периодът на сумираното изчисляване да е в рамките на една календарна година, поради което е допустимо периодът да обхваща 3 месеца – от 1 октомври 2019 г. до 1 февруари 2020 г. Поради обстоятелството, че чл. 142, ал. 2 от КТ изисква работодателят изрично да установи периода на сумираното изчисляване и за този период да изготви поименните графици за работа, считаме за недопустимо при започване на работата по тях, да бъде намаляван или удължаван установения период.НС
|
|
| 2010-09-17 15:59:07 |
Зрадвейте, Още чакам отговор на върпоса за това как се изислява дневната надница при работа на официален празник..... |
С. Захариева |
Срокът за изготвяне и експониране на отговор в рубриката е до един месец от подаването. |
NULL |
| 2019-11-13 21:07:10 |
Пенсионирах се преди около 9 години с пенсия от 178лв. с трудов стаж 31г.,което е и причината за малката пенсия.С увеличенията достигна до 214лв.,а в бъдеще ще се радвам на 6.7% повече.Питам: каква логика има минималната пенсия да стане 234лв.,без никакъв тр.стаж,а моята ще си остане по-ниска,въпреки наличния ми такъв,т.е.около 228?На 75г.съм! |
Александър Георгиев |
Уважаеми г-н Георгиев, бихме искали да обърнем внимание, че 234 лв. не е размер на пенсия, която може да се отпусне на хора без никакъв трудов/осигурителен стаж, т.е. на социалната пенсия за старост по чл. 89а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Става въпрос за минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, която се отпуска на хора, които имат необходимия осигурителен стаж и отговарят на условията по тези разпоредби. С чл. 70, ал. 12 от КСО е регламентирано, че минималният размер на тази пенсия се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. е предвидено минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (при пълен осигурителен стаж) да се увеличи от 01.07.2020 г. от 219,43 на 250 лв.
Хората, които нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от кодекса, могат да се пенсионират по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО при не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж и при навършване на определена възраст, която преди около 9 години (до края на 2011 г.) беше 65 години. С нормата на чл. 70, ал. 13 от КСО законодателят е определил, че размерът на тази пенсия не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО. Логиката на закона в случая е, че минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на хората, които имат достатъчно осигурителен стаж, за да се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, е по-висок от минималния размер на пенсията по чл. 68, ал. 3 от КСО на хората с по-малко осигурителен стаж. Затова от 01.07.2020 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО би следвало да се увеличи от 186,52 на 212,50 лв. (85 на сто от 250 лв.). ВН
|
|