| 2013-07-23 14:56:48 |
При непрекъсваем производствен процес и работна смяна от 19.00ч. до 07.оо часа , колко часа нощен труд трябва да се изплати ,тъй като почивката се вклюва в работното време? |
Веска Дамянова |
Уважаема г-жо Дамянова, Съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Освен това, ако работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време съгласно чл. 142, ал. 2 КТ, се прилага чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Сумираното изчисляване е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136 и чл. 140) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Периодът на отчитане се установява от работодателя, като той може да бъде седмичен, месечен или друг календарен период, който обаче не може да бъде повече от 6 месеца. При сумирано изчисляване на работното време работодателите разработват графици за работното време. Изчисляването на работното време става в края на периода на отчитане, като се сравняват действително отработените часове (след превръщането на нощните часове в дневни) и установената нормална продължителност на работното време за същия период. Превръщането на нощните часове в дневни става съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно цитираната разпоредба при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място При нормална 8-часова продължителност на работното време коефициентът е 8:7, т.е. 1,143, а при 7-часова продължителност коефициентът е 7:7, т.е. 1. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-13 08:04:23 |
Rabotq darjavna rabota i sabota i nedelq sa mi 100% pochivni dni, no ima saboti, v koito rabotim i ni kompensirat s pochivka v ponedelnik ili vtornik.Tova redno li e ?Tezi saboti ne trqbva li da se zaplashtat na 150% ? |
petko ivanov |
По въпроси, свързани с работата в държавната администрация, е необходимо да се обърнете към Дирекция "Модернизация на администрацията" към Министерския съвет. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-11 23:28:58 |
За кой период се изчисляват дните на ПГО - от датата на постъпване на работа при работодателя до деня на подаване молбата за отпуск, или до края на календарната година? Означава ли , че ако до края но 2013г ползвам 20 дни ПГО, няма да имам право на ПГО до юли 2014? постъпила съм на работа юли 2013г. |
Илияна Петрова |
Уважаема г-жо Петрова, При сключване на трудовия договор страните договарят размера на платения годишен отпуск, т.е. уговореният размер се отнася за календарна година. Минималният размер е 20 работни дни, които се отнасят за една календарна година, като може да уговори и по-голям размер. От запитването би могло да се предполага, че през 2013 г. преди постъпването си на работа през м. юли не сте работела на друго място. Размерът на платения годишен отпуск за 2013 г. следва да се определи пропорционално на трудовия стаж от датата на постъпването до края на годината, а за 2014 г. се придобива право на платен годишен отпуск в пълен размер. През 2013 г. може да се ползва полагаемия се платен годишен отпуск за 2013 г. (в размер, определен пропорционално на трудовия стаж) и не може да се ползва отпуск, полагаем се за 2014 г. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-09-21 07:56:23 |
Започнах работа като учителка на 9.09.2013г.в друго училище ,непрекъснат трудов стаж.Колко отпуска ми се полага до края на календарната година при новия работодател при условие че съм член на синдикат.И как се постъпва в случаите когато полагаемата ти отпуска не може да се ползва в учебно време? |
М.Георгиева |
Разпоредбата на чл. 33 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че когато работник и служител с придобито право на отпуск премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва платен годишен отпуск пропорционално на прослужените месеци в това предприятие. Когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължат обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не са отработили съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят нямат право да ползват платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер. Съгласно чл. 37а от същата наредба, преди да утвърди графика за ползването на платения годишен отпуск, работодателят е длъжен да покани всички работници и служители да заявят своите предпочитания за времето, през което наведнъж или на части желаят да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага, както и за предходни календарни години. Графикът се изготвя така, че да се осигури нормално протичане на производствения процес в предприятието, както и да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-05 14:43:48 |
При въведено сумарно изчисление на работното време следва ли извънредният труд и труда на официален празник да се заплатят отделно ( като в действителност са един и същи ден - 12 часа) с 50% увеличение за извънреден труд и 100% за работа на празник = 150% или се пресмята само с едното увеличение ? |
Александър |
В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено,че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Тази разпоредба се отнася за случаите, когато официалните празнични дни са включени в графика на работното време. Когато работата на официалния празник е извън графика на работното време, тя представлява извънреден труд и отделно се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто, съгласно чл.262, ал.1, т.3 от КТ. За работа през работни дни увеличението, заплащано за положения извънреден труд е 50 на сто; за работа през почивни дни увеличението е 75 на сто и за работа при сумирано изчисляване на работното време увеличението е 50 на сто. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Положения извънреден труд се записва в специална книга за отчитане на извънредния труд - чл.18 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските . МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-14 15:44:59 |
Шофьор-снабдител съм в дом.соц.патронаж със 72,5% ТЕЛК.Началникът ми иска да подам молба за напускане,в противен случай щял да ме уволни дисциплинарно заради повредите на служебния автомобил и да ме осъди да заплатя ремонтите,които са правени от 2008 г. досега.Има ли право да ме съди,че повредите са по моя вина? |
Виктор Петров |
Правилата за осъществяване на имуществената отговорност на работника или служителя са регламентирани в чл. 203 и сл. от Кодекса на труда. Според предвиденото в чл. 203 работникът или служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Съгласно чл. 210 и чл. 211 КТ, в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в 1-месечния срок работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред. В тези случаи удръжки могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-21 09:17:23 |
РАБОТИХ В ОБЕД.ДЕТСК ЗАВЕДЕНИЕ -ПОМ.ВЪЗПИТАТЕЛ ,ДИРЕКТОРКАТА РЕШАВА ДА ПРЕКРАТИ ТРУД.МИ ДОГОВОР ОТ 09,09,2013 КАТО ОТ 05,09,2013 АЗ СЪМ В ОТПУСК ПО БОЛЕСТ! ИМАМ ТЕЛК , РЕДНО ЛИ Е ДА МЕ ПРИНУЖДАВАТ ДА ПОДПИША ПРЕКРАТЯВАНЕТО КАТО СЪМ В ОТПУСК -БОЛНИЧНИ И ИМАМ ТЕЛК? |
ТАНЯ ВЛАДОВА |
От запитването не става ясно на какво основание Ви се прекратява трудовия договор. Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 , 11 и чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ само с предварително разрешение на инспекцията по труда, трудоустроен работник или служител, или работник или служител е започнал ползването на разрешен отпуск. Отпускът за временна неработоспособност, разрешен от здравните органи по съответния ред, е отпуск по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. С оглед на гореизложеното, работодателят не може да прекратява трудовия договор на изброените по-горе основания на работник или служител, който ползва отпуск за временна неработоспособност, освен ако не е получил предварително разрешение от инспекцията по труда. Няма пречка обаче трудовият договор по време на отпуск за временна неработоспособност да бъде прекратен на основания, различни от изброените в чл. 333, ал. 1 от КТ. Трудово-правен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за депозиране на исковата молба е 2 -месечен, считано от прекратяването. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-30 11:39:07 |
Здравейте, 1ви ноември и 26 декември с двойна надница ли се плащат? 31 декември как се плаща? ако работиш събота как трябва да ти се заплати труда? може ли работодателят да те задължи да работиш извънредно ако през календарната година си работил вече над допустимите извънредни часове? ако да, това как се заплаща и как се записва във фиша? |
Владимир Попов |
Уважаема г-н Попов, Положеният извънреден труд се заплаща съгласно чл. 262 от КТ . “Чл. 262 (1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. (2) Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.” Следва да се има предвид, че 1 ноември е официален празник и е неприсъствен ден, но само за учебните заведения. Следователно за останалите работници и служители е „нормален“ работен ден. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-18 20:14:48 |
ТД на снаха ми беше прекратен 10 дни преди да измеле по майчинство. Съдът я възстанови, но тя реално не може да се върне в 14 дневен срок, както иска работодателят. Подала е заявление за възстановяване и отпуск по майчинство, но няма заповед. Какво следва да направи? Благодаря |
Янка Бакалова |
В чл. 345, ал. 1 от КТ е предвидено, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Кодексът на труда не дава легално определение на понятието "уважителни причини". Това са такива причини, които са попречили, затруднили или направили невъзможно явяването на работника или служителя да заеме предишната си работа, напр. временната неработоспособност. Тези причини се преценяват от работодателя във всеки конкретен случай. При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. Работодателят е длъжен да изпълни влязлото в сила съдебно решение и да възстанови снаха Ви на заеманата преди уволнението и длъжност. Съгласно чл. 172, ал. 2 от Наказателния кодекс, длъжностно лице, което не изпълни заповед или влязло в сила решение за възстановяване на неправилно уволнен работник или служител, се наказва с лишаване от свобода до три години. Според чл. 225, ал. 3 от КТ когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Имуществената отговорност по чл. 225, ал. 3 КТ се реализира по съдебен ред. За конкретно изясняване на случая и оказване на съдействие, снаха Ви следва да се обърне към съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-19 14:00:48 |
Работя като обикновен служител. За 2013г. имам остатък от 11 дни отпуск. Беше ми отказано да ползвам 1 ден преди Нова година. Само 10 дни ли могат да се прехвърлят за 2014г. Този 1 ден мога ли да ползвам - ако мога, по кой чл., параграф или точка от Кодекса на труда може , за да се аргументирам, когато поискам да го ползвам. |
Венета Велчева |
Съгласно чл. 176, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, поради важни производствени причини работодателят може да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни. При уважителни причини по писмено искане на работника или служителя и със съгласието на работодателя ползването на част от платения годишен отпуск в размер не повече от 10 работни дни може да се отложи за следващата календарна година. Съгласно чл. 176, ал. 3 от КТ, в случаите на ал. 1 и 2 за следващата календарна година може да се отложи ползването на част от платения годишен отпуск общо в размер не повече от 10 работни дни. Видно от разпоредбата, правната възможност за отлагане на платения годишен отпуск е предвидена в общ размер до 10 работни дни при производствени причини по инициатива на работодателя и по уважителни причини по искане на работника или служителя. Следователно законодателството изключва възможността за отлагане на платен годишен отпуск в по-голям размер от посочените общо 10 работни дни по реда на чл. 176, ал. 3 от КТ. Останалите дни може да бъдат ползвани съгласно чл. 176а, ал. 1 от КТ до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, т. е. за отпуска за 2013 г. - до 31 декември 2015 г. СН/ |
Трудово право на Република България |