| 2016-03-16 19:22:03 |
Въпросът ми е следния.Кандидатствам за професионален приемен родител, където ще бъда на граждански договор. Профилът ми е за новородено дете. Интересува ме имам ли право на неплатен отпуск от настоящата ми работа, където съм на постоянен договор, за гледане на дете, или трябва да напусна работа. |
Соня Първанова |
Съгласно чл. 164а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, право на отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст имат лицата, при които е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Според чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред. Разпоредбата урежда настаняване на детето извън семейството, което се извършва от съда. В чл. 27, ал. 1 от същия закон, настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Разпоредбата урежда временно настаняване на детето по административен ред. Съгласно ал. 2 на чл. 27 от ЗЗД, в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд по настоящия адрес на: 1. детето - при спешни мерки; 2. родителите - във всички останали случаи. В чл. 46а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст по чл. 164а от КТ се разрешава въз основа на писмено заявление на лицето, при което е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, и на заверен препис от влязлото в сила решение на съда за настаняване на детето. Работодателят е длъжен да разреши ползването на отпуска от деня, посочен в заявлението. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Според изричната разпоредба на ал. 2 на чл. 46а от наредбата, в случай че съдът не се е произнесъл по искането за настаняване на детето, отпускът по ал. 1 се разрешава въз основа на заверено копие от влязлата в сила заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето за временно настаняване по административен ред. От горното е видно, че отпускът за отглеждане на дете се предоставя въз основа на писмено заявление на лицето и доказателство за наличието на основание на отпуска – заверен препис от съдебното решение /чл. 46а, ал. 1, от НРВПО/ или заверено копие от заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето /чл. 46, ал. 2 от НРВПО/. За допълнителна информация следва да се обърнете към Агенцията за социално подпомагане, а по отношение на необходимите документи за изплащане на обезщетението – към Националния осигурителен институт. ЯР/ |
|
| 2016-03-28 22:57:56 |
Неплатен отпуск съм.Необходимо ли е да започна работа и колко трябва да работя,за да си подам молба за прекратяване на труд.договор поради придобиване право на пенсия. |
Стоянка Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова, съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работникът или служителят има право без предизвестие да прекрати договора на основание чл. 327, ал. 1, т.12 КТ по всяко време на действие на трудовото правоотношение, т. е. и по време, когато ползва неплатен годишен отпуск. На основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор при прекратяване без предизвестие се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора./КНП/ |
|
| 2016-04-11 18:10:56 |
Кога започва разположението(домашното дежурство) след края на работния ден ? |
Иван Петров |
Съгласно чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, за някои категории работници и служители, поради особения характер на работата им, може да бъде установявано задължение да дежурят или да бъдат на разположение на работодателя през определено време от денонощието. В чл. 3 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено, че когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото за разположение се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят е на разположение не се отчита като работно време, но то се заплаща на основание чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Според чл. 4 от наредбата, времето за дежурство, както и времето на разположение извън територията на предприятието, се определя с месечен график, утвърден от работодателя.
В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. Според чл. 18 от НРВПО в специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл. 15, ал. 2.
Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец. МВ/
|
|
| 2016-04-25 09:44:11 |
Добър ден,
Имам следният въпрос и ще съм Ви много благодарна ако ме консултирате.
Искам да назнача работник /служител с нормален трудов договор. Адреса на месторабота в ТД ще бъде посечен в страна членка ( н.п Гърция). На този служител мога да му издам заповед по чл.120 от КТ. Тази заповед ми позволява , той да бъде на друго място в рамките на 45 дни за една календарна година. Въпроса ми е: Има ли вариант престоят му да е повече от тези 45 дни и какъв е той!
Благодаря предварително!
|
Михаела Асенова |
Съгласно чл. 66 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица.
В чл. 120, ал.1 от КТ е предвидено, че работодателят може при производствена необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, но в същото населено място или местност за срок до 45 календарни дни през една календарна година, а в случаи на престой - докато той продължава. Промяната по предходната алинея се извършва в съответствие с квалификацията и здравословното състояние на работника или служителя – ал.2 на чл. 120 от КТ.
Както е видно от съдържанието на ал.1, “възлагането на друга работа”може да бъде в предвидените случаи и до 45 календарни дни общо през календарната година, независимо дали тези дни ще бъдат използвани наведнъж от работодателя или на части. Работодателят или определено от него длъжностно лице изготвя заповед за изменение на мястото и характера на работата поради производствена необходимост или престой или заповед за изменение на мястото и характера на работата при непреодолими причини. Заповедта трябва да съдържа: основанието от Кодекса на труда, на което се издава; трите имена на работника или служителя; длъжността, от която и на която се премества той; структурното звено, в което се премества; периода от време, за който работникът или служителят ще бъде преместен; други обстоятелства, свързани с преместването.
Според чл. 121, ал.1 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.
Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя – ал.2 на чл. 121 от КТ.
Законът не поставя ограничения относно броя на командировките през календарната година.Те могат да бъдат толкова, колкото налагат “нуждите на предприятието”.
В разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Наредбата за командировките в страната са изредени лицата, които не се считат командировани, а именно: 1. лица които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. лица които изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3.лица които пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. За останалите работници или служители се прилага разпоредбата на чл. 121 от КТ.МВ/
|
|
| 2016-06-27 22:47:00 |
Като място на работа в трудовия ми договор е посочен следния текст : Всяко място,където е налице обект на работодателя или където,според особеностите на длъжността се налага да изпълнява възложените му функции. Давали основание този текс да не се изплащат командировъчни, когато рабтата се извършва извън района на фирмата |
Христо Христов |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Що се отнася до командироването, то съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната (НКС), не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. В чл. 19, ал. 2 от Наредбата, на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Съгласно чл. 399 от Кодекса на труда, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Ако считате, че правата Ви са нарушени следва да сигнализирате в съответното й териториално поделение. ЯР/ |
|
| 2016-07-11 10:36:24 |
Здравейте,
Получихме заявление за прекратяване на трудов договор от упълномощено лице (пълномощното е с нотариална заверка) на наш служител.
Може ли пълномощник да иска прекратяване на трудов договор? |
Росица Георгиева |
Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда гласи, че трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни. ЯР/ |
|
| 2016-08-16 16:51:58 |
Здравейте,
>
> Магазина ни се намира в гр. Варна. Община Варна е приела 15.08.2016 за неработен ден за община Варна.
> Как следва да се отчита този ден във ведомостите за заплати като отпуск, празничен ден или нещо друго, след като за цялата страна е прието, че месец автуст е с 23 работни дни?
> Как би следвало да се попълни декларация 1, ако служителите не използват платен годишен отпуск за този ден?
> Следва ли ако се работи на този ден, да се плаща като извънреден труд или празничен?
>
> Предварително благодаря!
>
> Поздрави
> --
> Мария Николова |
Мария Николова |
Обявяването на определени дни за празнични за работещите на територията на съответните общини има местно значение, което е от компетентност на органите за местно самоуправление и местна администрация, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Обявеният за празничен и неприсъствен ден на територията на община Варна – 15 август не е официален празник, а като местен празничен ден е неприсъствен на територията на община Варна, т. е. касае единствено работещите на територията на общината и е почивен ден за тях.
Това се отнася и за работещите в поделения на предприятия, институции и организации със седалище в гр. София или друго населено място, които се намират на територията на община Варна.
В случаите, когато се налага работниците и служителите да полагат труд на обявени по реда на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА за празнични и неприсъствени дни на територията на съответната община, работодателят заплаща извънреден труд в размер не по-малко от 75 на сто за работа през почивните дни и 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл. 262, т. 2 и 4 от КТ.
Разпоредбата на чл. 352, ал. 1, т. 1 от КТ определя, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил в почивните и празничните дни;
Освен това, съгласно чл. 355, ал. 3 от КТ, за 1 месец трудов стаж се зачита календарният месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна работна седмица.
Поради горното за работещите на територията на община Варна м. август 2012 г. се зачита за пълен месец трудов стаж /отработени 22 от 23 работни дни през този месец/.СН
|
|
| 2016-09-01 16:59:06 |
Вече питах веднъж, но още не съм получила отговор! Лице назначено в 2 фирми на 6 и 2 часа.От първата има право на 20 дена платен годишен отпуск.От втората пропорционално на отработеното време 4 дена.Как може да ползва отпуск и да отиде на почивка по линия на НОИ например или на друга почивка със семсйството си/естествено след подписани молби/. |
Милена Апостолова |
На зададения от Вас въпрос вече бе отговорено на 08.09.2016 г. Следва да имате предвид, че няма пречка да ползвате платения си годишен отпуск едновременно и от двете дружества с писменото разрешение на двамата работодатели. За дните платен отпуск, които не ви достигат по договора за допълнителен труд можете да поискате от работодателя да Ви бъде разрешен неплатен отпуск по реда на чл. 160 от КТ. ЯР/
|
|
| 2016-09-17 12:37:31 |
Имам следния казус: лекар работи на 8ч. работен ден в болница.Печели конкурс за преподавател във висше уч.заведение и сключва договор на осн.чл.67 ал.1 от КТ за пълно работно време.Възможно ли е да има успоредно два договора на едно основание?При условие,че в унив-та е ангажиран само 2 дни в седмицата,може ли по дог-ра с б-цата да си остане на 8ч.? |
Ели Владимирова |
Уважаема г-жо Владимирова,
С разпоредбата на § 4д, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование се определя, че по смисъла на този закон "основен трудов договор" е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. С нея не се дава легална дефиниция на понятието “основен трудов договор”, а само се определя какъв трудов договор се счита за основен за нуждите на системата на висшето образование с оглед еднозначно тълкуване при прилагането на тази законова разпоредба.
Изхождайки от факта, че ЗВО е специален по отношение на Кодекса на труда, може да се приеме, че по смисъла на разпоредбата на § 4д, т. 1 от ДР на ЗВО и вторият трудов договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, е основен трудов договор.
Общата продължителност на работното време по двете трудови правоотношения не може да нарушава установената от КТ минимална непрекъсната междудневна и седмична почивка.
ЛТ/
|
|
| 2016-12-01 15:50:52 |
Здравейте, Баща съм на дете (4 год.) с ТЕЛК 80% с чужда помощ. Имам ли някакви по-големи права - по-дълъг отпуск, излизания от работа поради ангажименти свързани с детето, закрила от уволнение? Аз и съпругата ми сме на постоянен трудов договор, съответно към частно и бюджетно предприятия. Не ползваме личен асистент. |
Мирослав Караджов |
Уважаеми господин Караджов,
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Право на отпуск по чл. 319 от КТ има работник или служител, когато трудовата неработоспособност е установена „за него“, а не за друго лице, за което се отнася решението на ТЕЛК.
По отношение закрилата от уволнение по чл. 333 от КТ случаят е аналогичен, в т. 2 на алинея 1 се посочва, че такава защита ползва трудоустроен работник или служител т.е когато трудовата неработоспособност е установена „за него“, а не за друго лице, за което се отнася решението на ТЕЛК. ./КА/
|
|