| 2015-07-01 13:17:05 |
Здравейте!
На 02.06.2015г. бе регистриран въпрос относно дневни пари за командировка.
До момента не откривам отговора. |
Светла Давидкова |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа.
Според ал. 3 на чл. 66 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя - ал.2 – ал. 2 на чл. 121. Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа.
В чл. 6 от Наредбата за командировките в страната е предвидено, че не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от посочената по-горе наредба, на командирования, когато остава да нощува в мястото на командировката, се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката. В ал. 2 на чл. 19 от наредбата е предвидено, че на командирования, който изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване, се изплащат дневни пари в размер 50 на сто от размера по ал. 1. Както е видно от разпоредбата, дневни пари се дължат при командироване в друго населено място, извън мястото на постоянната работа.
В случай, че в трудовия договор е договорено мястото на работа, но се налага служителите да изпълняват трудовите си задължения извън мястото на работа, мнението ни е, че би следвало да им се изплащат дневни пари по реда на чл. 19 от наредбата.
Дневни пари не следва да се изплащат в случаите, когато в трудовия договор не е определено мястото на работа.МВ/
|
|
| 2015-08-04 09:38:00 |
ИМАМЕ ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ВОДЕЩ НА ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ,НО ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ НЕ СЕ АНГАЖИРА ДА ИЗПЛАЩА ОСИГУРОВКИ И НЕ СЕ ВОДИ ТРУДОВ СТАЖ И ВСИЧКИ ДЪЛЖИМИ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ СА ЗА СМЕТКА НА ВОДЕЩИЯ.....ВЪПРОСА МИ Е ТОВА КАКЪВ ВИД ТРУДОВ ДОГОВОР Е И НЕ Е ЛИ ТИП ХОНОРАРЕН.ИМА СРОК,ИМА ЗАПЛАЩАНЕ ЗА ИЗВЪРШЕНА РАБОТА....500ЛЕВА ЗА 8 СНИМАЧНИ ЧАСА МЕСЕЧНО,И ОЩЕ НЕЩО....ВОДЕЩИЯ ИМА ПРАВО НА НЕУСТОЙКА В РАЗМЕР НА 1000ЛЕВА,АКО ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ ЗАКЪСНЕЕ С ПОВЕЧЕ ОТ 10 РАБОТНИ ДНИ.ВЪРОСА МИ Е ОТ 5 ДО 10 ЧИСЛО Е ПЛАТИМО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО....КОЛКО ДНИ СЛЕД ТОВА СА В ЗАБАВА,КАТО ИМАТЕ НА ПРЕДВИД,ЧЕ СЕ РАБОТИ САМО В НЕДЕЛЯ И НИКЪДЕ НЕ Е УПОМЕНАТО РАБ.СЕДМИЦА,И ПОЧИВНИ ДНИ,ЗАЩО ВИ ГО ПИША ТОВА....ЗАПЛАТАТА БЕШЕ ПЛАТЕНА НА 21 ДЕН,А НА ДРУГИЯ ВОДЕЩ БЕШЕ ПЛАТЕНА НА 24ДЕН...МИСЛЯ,ЧЕ И НА ДВАМАТА СМЕ В ЗАБАВА.МОЛЯ ВИ И КАЖЕТЕ КАКВО МОЖЕМ ДА НАПРАВИМ В ТОЗИ СЛУЧАЙ И МОЖЕ ЛИ ДА СИ ТЪРСИМЕ ПРАВАТА ПО СЪДЕБЕН НАЧИН...ГОВОРЯ ЗА ЗАБАВАТА....БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО |
МАРИЯ НУАМЕРУЕ |
Въпрос № 71
От зададения от Вас въпрос не става ясно дали сключения договор e трудов или граждански. Имайте предвид, че при забавено изплащане на трудово възнаграждение, работодателят дължи законна лихва. Ако договорът е граждански и претендирате уговорената в него неустойка, можете да се обърнете към съответния съд. Ако е трудов, то можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. ЯР/
|
|
| 2015-10-07 11:26:46 |
Ще имам ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, ако след 01.01.2016 се пенсионирам по чл.68а от КСО? |
Теменужка Петрова |
Уважаема г-жо Петрова,
От 1 януари 2016 г. с разпоредбата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е регламентирана възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер пожизнено. До една година по-рано от възрастта, на която биха придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж, имат право да се пенсионират.
С § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., в сила от 1 януари 2016 г., се правят изменения и допълнения в Кодекса на труда, като с т. 1 в чл. 222 се създава ал. 4. С нея изрично се регламентира правото на работника или служителя на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, когато при прекратяване на трудовото правоотношение той отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО.
За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ е необходимо да са налице следните законови предпоставки:
1. Прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 2016 г., независимо от правното основание за прекратяване;
2. Към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО.
Предвид горното, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, независимо от правното основание за прекратяването, като достатъчно условие за изплащане на обезщетението е той да отговаря на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, независимо дали го е упражнил или не, т.е. без значение е обстоятелството, дали пенсията е отпусната или не. ЛТ/ |
|
| 2015-10-22 16:11:28 |
Във връзка с изчерпване на квотите за ваучери за храна за текущата година, моля за Вашето становище дали ако сумите, полагащи се за храна на служителите ни бъдат изплатени към трудовото възнаграждение, разходът ще бъде признат за социален разход?
Благодаря |
Аделина Милошова |
Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието. Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на работещите по трудови правоотношения или по договори за управление служители средства за храна отделно от възнаграждението им (чл. 2, ал. 1 от наредбата). От горното е видно, че ваучерите за храна не са част от работната заплата на работниците и служителите. Предоставянето на ваучери за храна може да бъде извършено по реда на чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) със средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, тъй като ваучерите за храна са социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, когато са предоставени по начина, определен в чл. 293 от КТ. Средствата за храна са отделно от трудовото възнаграждение, поради което не могат да бъдат изплатени към него. ЯР/
|
|
| 2015-11-24 08:10:12 |
Служител, придобил право на пенсия за прослужено време и старост се е пенсионирал май т.г. без да уведоми. Сега го освобождаваме по чл.328, ал.1, новата точка 10. Дължим ли му 2-6 бр.заплати? |
Роми Василева |
Уважаема г-жо Василева,
С § 22 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в Държавен вестник, бр. 54 от 17.07.2015 г. е изменен чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Законът влиза от сила от 17.07.2015 г. След влизане в сила на таза промяна, т.е. считано от 17.07.2015 г. работодателят може с предизвестие да прекратява трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За упражняване на правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ подаването на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на работника или служителя няма правно значение. Още повече, че с промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 1 януари 2015 г. отпадна изискването осигуряването да е прекратено, за да може да се подаде заявление за отпускане на пенсията. Предпоставка за прекратяване на трудовия договор е придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали работникът или служителят го е упражнил или не.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се изплаща при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. за изплащане на обезщетението също няма значение, дали правото на пенсия е упражнено или не. Работникът или служителят няма задължение да уведомява работодателя си, че е упражнил правото си на пенсия. ЛТ/
|
|
| 2016-01-22 15:05:47 |
Учител работи от 1984 г. в училище. От 2004 г. до 2006 г. е в неплатени отпуски. От м.09.2007г е назначена отново в училище и продължава и сега - 8 г. Работила е в Испания с договор през това време. Колко брутни заплати трябва да и изплатим при пенсиониране, при положение, че е работила при друг работодател Испанския и какъв документ да представи? |
Галя Стоилова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”.
"Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От запитването става ясно, че служителката от 2004 г. до 2006 г. е била в неплатен отпуск, като през този период е работила в Испания / от изложеното не става ясно кога ще й бъде прекратен трудовия договор/.
При така изложените обстоятелства считаме, че ако лицето през последните 10 години от трудовия си стаж е работило при различни работодатели / в Испания/, при прекратяване на трудовото му правоотношение ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати.
Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. МВ/
|
|
| 2016-02-02 22:59:02 |
Здравейте,след приключване на двете години платено майчинство,ако веднага след това се пусне годишният платен отпуск за тези години на каква база ще се изчислява,като служителя е осигуряван на 320 лв.минимална заплата,а тя сега е 420 лв.За колко дни трябва да се върне на работа за да му се плати след това отпуска на база новата минимална заплата? |
Велиана Павлова |
Няма законова пречка непосредствено след изтичане на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст да подадете молба за ползване на платен годишен отпуск, за което е необходимо да имате писмено разрешение от работодателя Ви. Следва да имате предвид, че съгласно чл. 177, ал. 1 от КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. В случай, че не се върнете на работа, а веднага след отпуска поради бременност и раждане започнете да ползвате платения си годишен отпуск, базата за изчисляване на възнаграждението за отпуска ще е месецът, предхождащ отпуска за бременност и раждане, в който сте работили най-малко 10 работни дни. За да получите възнаграждение за платен годишен отпуск на база на новия размер на заплатата, трябва, след като се върнете на работа, да изпълните изискванията на чл. 177, ал. 1 от КТ. СН/ |
|
| 2016-05-12 17:28:01 |
Имаме следния казус: Служителка, назначена през януари 2014 г. е ползвала ежегодно 20 дни полагаем платен годишен отпуск, визиран в трудовия й договор, вместо 26 дни / ТЕЛК - над 50 % /. Поради предстоящо закриване на офис, същата е уведомена с 1-месечно предизвестие, за прекратяване на договора в края на този месец. През тази година е ползвала 10 дни платен полагаем. Дължи ли фирмата обезщетение при напускането й и в какъв размер? |
Йонка Динова |
Уважаема г-жо Динова, съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. На основание чл. 176а, ал. 1 КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Минималният размер на платения годишен отпуск на работници и служители с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто е в размер не по-малко от 26 работни дни (чл. 319 КТ). Имайте предвид, че останалите и неизползвани дни платен годишен отпускът за 2014г. се погасяват по давност на 31.12.2016г. Следователно при прекратяването на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение на работника или служителя за неизползвания и натрупан платен годишен отпуск, правото за който не е погасен по давност. Относно начина на изчисляването на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в чл.224, ал. 2 КТ е посочено, че обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а именно – за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 ( вкл. и обезщетението по чл. 224 КТ) или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Окончателните изчисления се правят от работодателя./КНП/ |
|
| 2016-06-10 14:32:34 |
Здравейте, имам следния случай.
Работим на 5 дневна работна седмица. Налага се колегите да работят през събота и неделя. На колко часа имат право на извънреден труд? Те ще си ползват почивката която им се полага на основание чл. 153, ал.4 от КТ. |
Ралица Арабаджиева |
Уважаема г-жо Арабаджиева, извънреден е трудът, който се полага от служителя/работника по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител, извън установеното за него работно време (Кодекс на труда, чл. 143, ал.1). Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: 1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 3. за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 4. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 5. за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 6. за извършване на усилена сезонна работа. Съгласно чл. 146, ал. 2, т. 1 КТ продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер. На основание чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Следователно трябва да се спазват и правилата за междудневната почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа./КНП/ |
|
| 2016-07-29 15:55:48 |
Здравейте, Вярно ли ми е предизв. С настоящото на основание чл. 326 ал.1 от КТ във връзка с чл. 328, ал 1 т..5 от КТ Ви предизвестявам, че след изтичане на уговорения (или законния) срок от 30 дни ще прекратя трудовотоправоотношение на посоченото основание.При неспазен срок на предизвестието ще Ви бъде изплатено обезщетение по чл. 220, ал. .1. от |
Силвия Петрова |
Законосъобразността на издадените документи по трудовото правоотношение се преценява от съда. ЯР/
|
|