| 2010-05-25 14:08:27 |
Наша преподавателка от май 2004 г. е в Америка и е била в непл.отпуск . През м.11.09 г. поради навършване на 60 г. е освободена и въпреки, че има 38 г. стаж при нас обезщ. не сме изплащали. През м.05.10 подава молба придружена с декл.че не е работила при друг работод. за изплащане на обещ. Как да опеделим размера и начина на изплащане на обезщ. |
Мария Николова |
Съгласно чл. 228, ал. 1 от Кодекса на труда, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. МВ/ |
NULL |
| 2018-08-10 15:35:30 |
Здравейте,
имаме служител по временна заетост, при когото Предприятието Ползвате установява нарушение на трудовата дисциплина. Ние като предприятие Работодател ще поискаме писмени обяснения от служителя. Може ли при искането на писмените обяснени в комисията да бъде включен и служител от Предприятието ползва тел, който е установил нарушението? |
Кристина Красимирова |
Уважаема г-жо Красимирова,
Съгласно чл. 107т, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) при дисциплинарно нарушение на изпратения работник или служител предприятието ползвател информира незабавно предприятието, което осигурява временна работа, и описва нарушението, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Предприятието ползвател може да отправи мотивирано предложение до предприятието, което осигурява временна работа, за налагане на дисциплинарно наказание на изпратения работник или служител (чл. 107т, ал. 5 от КТ). Предприятието, което осигурява временна работа е работодател на изпратения на работа в предприятието ползвател работник или служител. Процедурата за налагане на дисциплинарно наказание е определена в КТ, като следва да се има предвид, че дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон (чл. 192, ал. 1 от КТ). В тази връзка изслушването на работника или служителя или приемането на писмените му обяснения следва да се извърши от субекта на дисциплинарната власт, т.е. от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Това е така, защото дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага (чл. 195, ал. 1 от КТ). Считаме, че работодателят има възможност на преценка дали по време на изслушването на работника или служителя или приемането на писмените му обяснения следва да присъстват други лица, в това число и представители на предприятието ползвател.НС
|
|
| 2018-09-10 13:50:51 |
Уважаеми Господа, трудов договор е сключен със следния текст: "работното време е 2 ч. дневно, не повече от 32 ч. месечно, разпределени по график". Коректно ли е това като се има предвид, че според чл. 66 ал. 1 т. 8 от КТ се определя "продължителността на работния ден или седмица"? Това договор по чл. 114 от КТ ли е? Благодаря. |
Маргарита Алексиева |
Уважаема г-жо Алексиева,
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор задължително се определя продължителността на работния ден или седмица. В случай, че трудовият договор е за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) страните задължително следва да уговорят продължителността и разпределението на работното време (чл. 138, ал. 1 от КТ). Следва да се вземе под внимание, че дори и трудовият договор да е сключен за работа през определени дни от месеца, страните по него следва да уговарят продължителността и разпределението на работното време (чл. 115 от КТ). Във връзка с посочените в запитването данни относно продължителността на работното време по трудовия договор, сме на мнение, че страните по него трябва да имат договорка за конкретната продължителност на работното време и за начина на разпределението му. В случай, че това не е направено може да сигнализирате инспекция по труда за извършване на проверка относно спазването на трудовото законодателство.НС
|
|
| 2018-10-09 18:35:23 |
Работя на 12-часови смени при сумирано работно време на основен трудов договор. Колко часа мога да работя при същия работодател на втори трудов договор при същите условия по чл.114 от КТ? |
Атанас коритаров |
Уважаеми г-н Коритаров,
Бихме искали да обърнем внимание, че съгласно чл. 110 от Кодекса на труда (КТ), работникът или служителят може да полага допълнителен труд при същия работодател за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време. В тази връзка следва да се вземе под внимание, че допълнителен труд при същия работодател не следва да е за същата работа, която се изпълнява по основното трудово правоотношение. Следва да се има предвид също така, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, чийто размери са определени в чл. 152 и чл. 153 КТ. Това означава, че когато един работник или служител работи по два трудови договора общата дневна продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа.НС
|
|
| 2010-06-29 12:22:55 |
когато ми свършат болничните,мозе ли да прехвърлам майчинството на таткото ,,тои е безработен(немаме брак,тои е безанец но не получава ништо за детето) за да се върнам на работа,тои да гледа детето... и какво треба да направя.. |
македонка шойлева |
Съгласно чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, със съгласието на майката (осиновителката) след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата (осиновителят) може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. За да може бащата на детето да ползва отпуск е необходимо да се намира в трудово правоотношение. За да получава обезщетение по реда на Кодекса за социално осигуряване изискването е да е осигурен за общо заболяване и майчинство към момента на ползване на правото и да има не по-малко от 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство лице. Тъй като, както посочвате в запитването си бащата на детето е безработен, не можете да дадете съгласие за ползване на този вид отпуск МВ/ |
NULL |
| 2019-01-03 11:55:25 |
Здравейте! Много моля за съвет по следния казус. Лицето придобива право на пенсия и упражнява това право на 01.10.2014г. Не получава обезщетение от 2 бр. РЗ. На 0310.2014 отново е назначено в същата фирма. Сега, т. е от 01.01.2019 иска да бъде освободено. Дължи ли работодателя тези заплати или е в сила давностния срок от 3 години. И още как да се обоснове в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. |
Цветана Кръстева |
Уважаема г-жо Кръстева,
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването.
Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършва преценка, дали работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
От изложеното от Вас е видно, че към датата на прекратяване на трудовия договор през 2014 г. обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е било дължимо, но не е изплатено на лицето.
Следва да се има предвид, че давностният срок, в който лицето има право да претендира изплащането на обезщетението по съдебен ред е 3-годишен.
Няма пречка работодателят доброволно да изплати на лицето полагащото му се обезщетение и след изтичане на давностния срок. ЛТ/
|
|
| 2010-07-08 11:11:40 |
Наша служителка е в отпуск по чл.164(1)КТ.Бременна е с 2-ро дете.Иска да представи на работодателя болничен лист по повод бремеността си(много й е лошо и повръща)-така прекъсва ли й се горният отпуск и ако да-на каква база се изчислява обезщетенито по болничния. |
Наталия Петрова |
В чл. 26, ал. 3 от Наредбата за медицинската експертиза се съдържа изрична разпоредба, съгласно която през време на отпуска по бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини. Времето на отпуска за бременност и раждане е в размер на 135 календарни дни, от които 45 преди раждането. Следователно, през останалото време на майчинството няма пречка да бъде издаден болничен лист за временна неработоспособност. Мнението ни е, че с представяне на болничния лист се прекъсва отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ. Тъй като паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и заплащат от НОИ, за повече подробности можете да се обърнете към съответното териториално поделение. МВ/ |
NULL |
| 2019-02-13 14:16:23 |
Добър Ден!
Служител е възстановен на работа със съдебно решение. Уволнението е извършено на 01.04.2018г., а възстановяването от съда на 01.02.2019г.
1. За трудов и осигурителен стаж се приема само 6 месечният период потвърден от съда, или цялото време до възстановяването?
2. Служителят има ли право на платен годишен отпуск?
3. Какви осигуровки дължи работодателя? |
Валентина Цекова |
Съгласно чл. 354, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Когато в периода от уволнението до възстановяването на работа, работникът или служителят междувременно е постъпил на друга работа, за трудов стаж по реда на чл. 354, т. 1 от КТ ще се зачете само времето, през което той фактически е бил без работа, т.е. от целия период ще се извади времето на работа по другото трудово правоотношение, което се зачита за трудов стаж на общо основание по чл. 351 като време на работа по трудово правоотношение.
Според чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя. Тъй като в периода от уволнението до възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение, лицето реално не е полагало труд мнението ни е, че за това време няма право на платен годишен отпуск. МВ/
|
|
| 2019-03-11 09:49:39 |
След решението на конститационният съд за отмяна на чл.7, ал.2,т.8 трябва ли да подаваме молба за назначаване отново на длъжноста, която е заемана като държавен служител преди влизането му в сила ако искаме да работим или това ще стане по административен път. |
Русенка Крушева |
Уважаема госпожо Крушева,
По въпроси, свързани с прилагането на Закона за държавния служител, следва да се обърнете по компетентност към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет. КА |
|
| 2019-04-27 10:33:25 |
Имам дете на 2г и 8м.Работя на постоянен трудов договор.След стандартния платен отпуск по майчинство исках да ползвам 12м неплатен отпуск по чл.167а. Отглеждам сама детето си,но е припознато.Нямам сключен брак с бащата и не живеем на един адрес.Работодателят ми каза,че имам право на 6м+5м (от бащата).Трябва ли документално да подкрепя искането си? |
Надя Витанова |
Уважаема госпожо Витанова, Съгласно чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използване на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер на 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. Разпоредбата на чл. 167а, ал. 1 от КТ се прилага за родители (осиновители), ако работят по трудово правоотношение. В разпоредбите на чл. 49 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) са установени условията и изискванията за ползването на този вид отпуск. В чл. 49, ал. 1 от наредбата е предвидено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а, ал. 1 от КТ се ползва въз основа на писмено заявление за всеки отделен случай, подадено от майката или бащата (осиновителката или осиновителя) най-малко 10 работни дни преди датата, от която желае да ползва отпуска, в което се декларира, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Отпускът по чл. 167а, ал. 1 от КТ се заявява и ползва в календарни дни (чл. 49, ал. 2 от НРВПО). Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. Съгласно чл. 167а, ал. 4, т. 1 от КТ родител (осиновител), който сам се грижи за отглеждане на детето, има право на отпуск по ал. 1 в размер 12 месеца в случаите, когато не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него. В чл. 167а, ал. 5 от КТ е предвидено, че в тези случаи другият родител няма право на отпуск по чл. 167а, ал. 1 от КТ. БД |
|