| 2010-03-13 10:46:57 |
за работещите пенсионери,считам за удачно да получават само заплата,ако така се чувстват дискриминирани да получават само пенсия,защото заради комфорта заплата + пенсия се лишават десетки хиляди безработни в трудоспособна възраст от работа.така ще се реши и въпроса за пенсионната възраст,чувстваш се здрав работи за заплата,ако не пенсионирай се. |
велика драгнева |
В рубриката „Въпроси и отговори” се отговаря на конкретни запитвания и не се допускат становища, мнения и предложения. ПМ/ |
NULL |
| 2017-08-17 14:03:04 |
Работя като химик на 8 ч. по основен трудов договор Може ли да работя при същия работодател по допълнителен трудов договор по чл.110 от КТ на 2 часа като счетоводител и трябва ли да има свободна щатна бройка в щатното разписание.
Надявам се на спешен отговор! |
Емилия Петрова |
Съгласно чл. 112, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, е установена забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия. Тази забрана се отнася за случаите на полагане на допълнителен труд по втори трудов договор при същия или при друг работодател. За полагането на допълнителен труд се сключват трудови договор на основание чл. 110 КТ /при същия работодател/ или чл. 111 КТ /при друг работодател/, като работодателят по съответния допълнителен трудов договор преценява дали със сключването му се нарушава забраната по чл. 112 или не. Посочените в чл. 112, т. 1 от КТ работници или служители, които работят при специфични условия, са работници и служители, за които е установено намалено работно време /извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време/ и които имат право на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ /извършват работи по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск/.
В случай, че по трудовия договор за допълнителен труд лицето ще извършва работа, която не е в кръга на трудовите му задължения, ще изпълнява различни функции от функциите по основния трудов договор /което се преценява от работодателя/, ще я изпълнява в извън установеното за него работно време и не се нарушава чл. 112 от КТ /което също се преценява от работодателя/, мнението ни е, че няма пречка да сключи трудов договор по чл. 110 от КТ. След като с трудов договор, сключен на основание чл. 110 от КТ се определя наименование на длъжност, то тази длъжност следва да е включена в щатното разписание на работодателя.
|
|
| 2017-09-11 11:44:25 |
Моето ЕООД се намира в Хасково. Служителят - търговски агент, живее в гр. Пловдив. Служителят ще работи за ЕООД-то в гр. Пловдив. В този град ЕООД няма стационарен обект /офис, склад/. Може ли работното място на служителя да бъде предоставения му служебен автомобил. От него служителят по служебен телефон ще ни дава получените към дружеството заявки |
Галина Йорданова |
Уважаема г-жо Йорданова,
Съгласно чл. 66, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) мястото и характерът на работата се определят с трудовия договор между работодателя и работника или служителя. По силата на ал. 3 от същия член за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. От запитването би могъл да се направи изводът, че характерът на работата е свързан с изпълнение на трудовите задължения извън седалището на предприятието и не на стационарен обект по смисъла на чл. 66, ал. 3 от КТ. От това следва, че след като характерът на работата на конкретен работник или служител налага той да изпълнява служебните си задължения извън седалището на предприятието, то следва да бъде определено в трудовия договор населеното място гр. Пловдив. нс
|
|
| 2010-03-22 09:23:48 |
Предлагаме подходяща работа на служител с трайна неработоспособност, като се съобразяваме с решение на ТЕЛК и становище на СТМ. Работата е с различен характер от досега изпълняваната. Можем ли да уговорим срок на изпитване? |
Цвети Грозданова |
Уважаема госпожа Грозданова, По принцип „преназначаването” на друга длъжност се осъществява чрез подписване на допълнително споразумение по чл. 119 от Кодекса на труда(КТ), с което се променя заеманата длъжност. За новата длъжност страните могат да уговорят условие за изпитване. Ако работникът или служителят не подпише споразумението означава, че съгласие не се постига и споразумението не може да породи правни последици. Няма пречка да се уговори условие за изпитване и с работник или служител, който има трайно намалена работоспособност. СС |
NULL |
| 2010-04-14 21:49:08 |
При прекратяване на тр.договор с предизвестие от работодателя ,заповедта от коя дата трябва да бъде-от датата на последния ден на предизвестието ли или от следващия ден.Ако този ден следващ е неработен то от кога трябва да бъде! |
Б.Савова |
Съгласно чл. 335, ал. 2 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие – с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие – от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Цитираната разпоредба определя момента на прекратяване на трудовия договор. С оглед на това, в заповедта и в трудовата книжка се вписва съответната дата на прекратяване, независимо дали е почивен или работен ден, определена съобразно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от КТ и в зависимост от правното основание на което се прекратява трудовия договор. Дата на прекратяване на трудовия договор следва да бъде датата на деня, в който лицето вече не се намира в трудово правоотношение. МВ/ |
NULL |
| 2018-01-05 14:27:20 |
Здравейте,
При въведено сумирано изчисляване на работното време се позволява работна седмица до 56 ч., а извънредния труд на седмична база може да бъде 6 часа максимално.
Моля за информация как при 40 часова работна седмица може да се спази правилото за извънреден труд до 6 часа и 56 часова работна седмица?
Благодаря ви предварително. |
Калина Пекова |
Уважаема г-жо Пекова,
Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При тази организационна форма е необходимо да се следи за нормата на продължителност на работното време за определен период (от една седмица до шест месеца), като се позволява различна продължителност на работните смени. По този начин работата в някои от дните може да надвишава нормалната продължителност на работното време (осемчасова, съгласно чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда). Също така е възможно да бъде планирана продължителността на работната седмица до 56 часа. Това увеличено работно време през част от периода на сумираното отчитане на работното време се компенсира с намалена продължителност на работното време в други дни и седмици. Поради това полагането на труд през една от седмиците включени в периода на сумираното отчитане на работното време може да е с продължителност до 56 часа, но трудът положен след 40-тия час не е извънреден, защото се компенсира с по-малко часове работа през други седмици от периода. Съгласно чл. 9а, ал. 3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) поименните графици за периода на сумираното изчисляване на работното време се изготвят така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, трябва да е равен на нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б от НРВПО. В тази връзка при изготвяне на поименния график за работата на работника или служителя не трябва да се планира извънреден труд. нс
|
|
| 2018-01-23 11:18:06 |
Здравейте,
Въпроса ми е при прекратяване на трудов договор по чл. 331, ал. 2 "" ... работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение ..." В последното получено месечно брутно трудово възнаграждение влиза ли извънредният труд?
Благодаря
Албена |
Албена Георгиева |
Съгласно чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. В ал. 2 на чл. 331 от КТ е предвидено, че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. От цитираната разпоредба е видно, че база за изчисляване на обезщетението е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. При липсата на изрична разпоредба за начина на изчисляване на това обезщетение и ако страните не са уговорили друго, следва да се приеме, че това е брутното месечно трудово възнаграждение по чл. 228 от КТ. Разпоредбата на чл. 228 от КТ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел ІІІ на глава Х от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (т.е. и за обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ, ако не е уговорено друго) се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Тъй като извънредният труд поначало е забранен мнението ни е, че той не се взема предвид при определяне на обезщетението. МВ/
|
|
| 2010-04-26 22:48:33 |
zdraveite! do kolko godini rabotodatelia moje da razreshi neplaten otpusk na slujitel |
katina velinova |
Уважаема госпожа Велинова, Кодексът на труда не определя максималния размер за ползване на неплатен отпуск. Съгласно чл. 160, ал. 1 от КТ, работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Съгласно чл. 160, ал. 3 от КТ, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. ЕКБ |
NULL |
| 2018-02-09 13:34:25 |
Здравейте,минималната пенсия трябва да 200 лв за всички пенсионери.Моята свекърва получава 173 лв пенсия.Към кого да се обърнем за справка,защо няма увеличение,като всички останали?
Благодаря предварително! |
Гергана Богданова |
Уважаема г-жо Богданова, с промяна в чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. („Държавен вестник“ бр. бр. 54 от 2017 г.) бе определено минималният размер на личните пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати при пълен осигурителен стаж, от 01.10.2017 г. да бъде 200 лв. С нови размери от тази дата са и останалите пенсии за трудова дейност, чиито минимални размери се определят като процент от минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж. От 01.10.2017 г. пенсията за осигурителен стаж и възраст при непълен стаж е 170 лв., пенсията за инвалидност поради общо заболяване съобразно процента на трайно намалена работоспособност – съответно 230 лв., 210 лв. и 170 лв., както и пенсията за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест според трайно намалена работоспособност – съответно 250 лв., 230 лв. и 200 лв.).
За конкретна справка относно вида и размера на получаваната от свекърва Ви пенсия (и добавки, ако има такива), следва да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. ВН |
|
| 2010-05-10 00:21:15 |
Има ли право работодателя да санкционира работник на срочен трудов договор със 'парична глоба' която да се изземва от редовното му месечно трудово възнаграждение? |
Трифон Балабанов |
Уважаеми господин Балабанов, Работодателят не може да налага наказание "парична глоба", тъй като такова не е предвидено в Кодекса на труда. Съгласно чл. 272 от КТ, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:1. получени аванси;2. надвзети суми вследствие на технически грешки;3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;4. осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;5. запори, наложени по съответния ред;6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 (предвидени при осъществяване на ограничената имуществена отговорност). ЕКБ |
NULL |