| 2018-04-23 14:34:58 |
Здравейте,
Бях Ви изпратила запитване, на което все още не е отговорено ---> Предстоят ни командировки във връзка с чл.2 от НУРКИРСРПУ. С оглед да спазим разпоредбата бихме искали да ви попитаме следното:
В наредбата е споменато, че „чл.6 ал.2 Работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят не могат да договорят размер на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2, т. 3 или по чл. 3, ал. 2, т. 1, по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общо приложими по съответния ред.“
Как би следвало от наша страна да установим минималните ставки установени за същата или сходна работа за Полша сектор, ИТ специалисти и програмисти ?
|
Д.Баева |
Уважаема г-жо Баева,
На Вашето запитване е изпратен отговор на 8 май 2018 г. нс |
|
| 2018-05-23 10:47:15 |
Здравейте,
Бих искала да попитам майка ми е родена 20.09.1957 г и има трудов стаж 1 категория 8год 8мес 4дни, 2 категория 13гад 6мес 8дни, 3 категория 3год 3мес всичкият приравнен към 3категорея 34год 7мес 11дни. Въпросът ми е тази година има ли възможност да се пенсионира и може ли да си закупи стаж. Много благодаря. |
Елеонора Димитрова |
Уважаема г-жо Димитрова, съгласно чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява по давност. Това означава, че след като веднъж са възникнали предпоставките за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (например при условията на ІІ категория труд), то може да бъде упражнено в който е да е момент. Правото на пенсия се преценява въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, подадено до съответното териториално поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес на заявителя.
Следва да имате предвид, че за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО е необходимо лицата, работили при условията на ІІ категория труд, да отговарят на определени условия:
- да са работили 15 години при условията на ІІ категория труд. При преценяване правото на пенсия по този ред осигурителният стаж от І категория труд допълва осигурителния стаж от ІІ категория труд без превръщане (чл. 69, ал. 6 от КСО);
- да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
- да са навършили определена от закона възраст.
Жена, родена през 1957 г., с трудов/осигурителен стаж от І категория – 8 години, 8 месеца и 4 дни, от ІІ категория – 13 години, 6 месеца и 8 дни, и от ІІІ категория – 3 години и 3 месеца, който преизчислен към ІІІ категория се равнява на 34 години, 7 месеца и 12 дни, би следвало в даден момент да е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като отговаря на условията за пенсиониране по този ред (има над 15 години осигурителен стаж от І и ІІ категория труд без превръщане, има сбор от осигурителен стаж и възраст над 94 „точки“ и има необходимата навършена възраст).
Предвид гореизложеното съветът ни е майка Ви да подаде до съответното териториално поделение на НОИ заявление и документи за преценка на правото й на пенсия по чл. 69б от КСО.
Във връзка с конкретно поставените в запитването въпроси Ви уведомяваме, че през 2018 г. жените придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО при възраст 61 години и 2 месеца и осигурителен стаж 35 години и 6 месеца, както е посочено в чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Възможността за „закупуване“ до 5 години недостигащ стаж с оглед придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е уредена с чл. 9а, ал. 2-4 и 6 от КСО и чл. 45а от НПОС. Недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението за пенсиониране, подадено в съответното териториално поделение на НОИ. При постъпване на заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж се извършва преценка точно колко време не достига до окръгляне на необходимия осигурителен стаж, за което лицата се уведомяват писмено за недостигащия осигурителен стаж, сумата на дължимите осигурителни вноски и реда за внасянето им. В тези случаи пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски. Осигурителните вноски се изчисляват с процента, определен за фонд „Пенсии“ за родените преди 01.01.1960 г. (който за 2018 г. е 19,8%) върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските (който за 2018 г. е 510,00 лв.). Сумата на осигурителните вноски за 1 месец „закупен“ осигурителен стаж през 2018 г. е 100,98 лв. Лицата внасят сумата на осигурителните вноски за своя сметка по банков път. Времето, за което са внесени осигурителни вноски, се установява въз основа на данните за внесените осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. ВН |
|
| 2018-07-18 17:21:55 |
Имам подадено писмено предизвестие до работодателя за напускане. Не е изтекъл срокът, а ме оперираха може ли работодателя да ме освободи като ми изтече предизвестието?
Благодаря предварително |
Нели Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева,
Съгласно чл. 326, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Разрешеният на работника или служителя платен годишен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл. 335, т. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. КА
|
|
| 2010-06-03 21:05:34 |
При определяне на среднодневното трудово възнаграждение при изплащане на обезщетение по чл. 228 от КТ включват ли се начислените пари за дните на платен годишен отпуск. Следва ли дните в отпуск да се считат за отработени дни. Обезщетението при пенсиониране от 6 заплати включва ли се в осигурителния доход и влияе ли на индивидуалния коефициент. |
А. Иванов |
Уважаеми г-н Иванов, Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. От горното следва, че възнаграждението за времето на платения годишен отпуск, което се изплаща по чл. 177 от КТ, не се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ. Съгласно чл. 19 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата. Конкретното изчисление на обезщетение по чл. 228 от КТ е задължение на работодателя. Върху обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от КТ (2 или 6 заплати) не се дължат осигурителни вноски, поради което изплатената сума не се включва в осигурителния доход, от който се изчислява пенсията за осигурителен стаж и възраст и не влияе върху индивидуалния коефициент. ЛТ/ |
NULL |
| 2018-08-10 16:42:27 |
Може ли лице, което получава обезщетение за бременност и раждане между 135 и 410-тия ден да прекрати трудовия си договор при настоящия си работодател и да сключи договор с нов работодател като при това да запази правото си да получава обезщетението до 410-тия ден? |
Добромира Стоичкова |
Уважаема госпожо Стоичкова,
Няма предвидено законово ограничение за прекратяване на трудов договор по инициатива на работника или служителя или по взаимно съгласие по време на ползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 163, ал.1 от КТ. С прекратяването на трудовия договор се прекратява и ползването на отпуска по чл. 163, ал.1 от КТ. Нов трудов договор можете да сключите след изтичането на първите 135 дни, от които 45 дни преди раждането, тъй като те се ползват въз основа на съответен акт от здравните органи. Съгласно чл. 45, ал.1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, отпускът поради бременност и раждане в размер на остатъка (след първите 135 дни) до 410 дни се ползва– въз основа на писмено заявление на майката до предприятието, към което се прилагат копие от удостоверението за раждане на детето и декларация съгласно приложение № 7; предприятието е длъжно да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението, а когато майката няма право на този отпуск, предприятието е длъжно да я уведоми за това незабавно, като мотивира отказа си.
В чл. 163, ал.14 от КТ е предвидено, че през време на отпуска за бременност и раждане на майките се изплаща парично обезщетение. Съгласно чл. 52 Кодекса за социално осигуряване при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане. Това означава, че в случай, че прекратите трудовия си договор при настоящия работодател и не сключите непосредствено след това нов трудов договор с друг работодател, ще продължите да получавате обезщетението за бременност и раждане, уредено в чл. 50 от КСО. (СР)
|
|
| 2010-06-11 16:25:14 |
Здравейте, въпросът ми е свързан с правото на основен платен годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни за лица с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто . В едно списание прочетох следния коментар по този повод: „....за педагогическия персонал не може да се проложи чл. 319 от КТ, тъй като размерът на този отпуск се покрива от по-големия размер на платен годишен отпуск, предоставен им съгласно Наредбата за работното време, почивките и отпуските.” Моля да изразите и Вашето компетентно мнение по този въпрос. Имат ли право учителите в училищата да ползват 6 дни допълнителен платен годишен отпуск при представяне на съответния документ? |
Д. Гроздева |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Чл. 155, ал. 5 от КТ предвижда, че някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет. Според разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, учителите имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни. Съгласно чл. 319 от КТ, работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни, който се включва в 48-те дни удължен платен годишен отпуск. МВ/ |
NULL |
| 2018-11-06 10:47:22 |
Здравейте ,
Работя от 40 г.в една и съща фирма ,през 2014 г.се инвалидизирах с 63% инв. и продължих да работя, а през 2017 г. се пенсионирах за ОСВ и получих обезщ. по чл.222 ал.3 - 6 бр. запл. и пак продължих да работя,Въпроса ми е мога ли да напусна когато реша по здравословни причини и полагат ли ми се 2 бр. заплати по чл.222 ал.2 . |
Красимира Данчева |
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи. В случай, че трудовият Ви договор бъде прекратен на посоченото основание, според чл. 222, ал. 2 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест /чл. 325, т. 9 и чл. 327, т. 1/, имате право на обезщетение от работодателя в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако имате най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не сте получила обезщетение на същото основание. Обезщетението е дължимо от работодателя независимо, че сте упражнила придобитото си право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и сте се пенсионирала. МВ/ |
|
| 2018-12-02 00:50:30 |
rabotih v edna firma 3 godini none ni davaha otpuska sakratiha me sega kakvo da pravq |
vasil kova4ev |
Уважаеми господин Ковачев, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ), работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен, правото за който не е погасено по давност - чл. 224, ал. 1 от КТ; по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазен срок на предизвестие; по чл. 222, ал. 1 от КТ – за оставане без работа, което се изплаща след изтичане на предвидения в разпоредбата срок и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че лицето не е работило при друг работодател. Съгласно чл. 358, ал. 1 от КТ исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в 2-месечен срок, като в ал. 2 на чл. 358 от КТ е предвидено, че този срок започва да тече от деня на прекратяването. Според чл. 54а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Размерът на паричното обезщетение за безработица и периодът, през който ще се получава то се определят от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, занимаващо се с паричните обезщетения за безработица. Координати за връзка ще намерите на адрес (http://www.nssi.bg/)/ рубрика „Контакти”. Също така може да ползвате информация и чрез Контактния център на Националния осигурителен институт (тел. 0700 14 802). БД |
|
| 2019-03-11 09:49:47 |
Здравейте,
искам да попитам лица на длъжност с установен ненормирано работно време съгласно чл. 139 а ал.1 от КТ са комадировани за 5 работни дни в съответсвие с наребата за комадировките в стараната. За времето на комадировка и наложило се работно време над установеното за предприятието полага ли се извънреден труд на лицата ? Благодаря предвари. |
Нанка Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова,
Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. В чл. 3, ал. 1 и 2 от Наредба за командировките в страната (НКС) е предвидено, командированият спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Когато изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на предприятието, в което е командирован, командированият сам определя работното си време, като се ръководи от установеното за него работно време и от необходимостта да изпълни задачата в рамките на дните, определени със заповедта за командировката. Всички обстоятелства и подробности относно осъществяването на командировката се определят със заповедта, която командироващия издава по реда на чл. 9 от НКС. Съгласно чл. 139а, ал. 1 от КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ тези работници или служители имат право на не по-малко от 5 работни дни на допълнителен платен годишен отпуск. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време (чл. 139а, ал. 4 от КТ). Съгласно чл. 139а, ал. 5 от КТ работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. В тази връзка намираме, че когато работниците и служителите с установен ненормиран работен ден полагат труд над редовното работно време в работни дни в предприятието в страната, в което са командировани, този допълнителен труд се компенсира с дните допълнителен платен годишен отпуск и не следва да се заплаща като извънреден труд. В случай, че работата се извършва в почивни и празнични дни положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа през почивните дни или 100 на сто - за работа през дните на официалните празници (чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ). Следва да се има предвид, че във всички случаи общата продължителност на работното време на тези лица не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с Кодекса на труда.НС
|
|
| 2010-07-28 09:03:47 |
Благодаря за отговора от 21.07. Допълнителната сума е на основание Правилник за орг. на работната заплата и ПМС 67/14.04.2010г. Моля за вашето становище относно характера на заплащането - постоянен или инцидентен. |
М. Ананиева |
Както Ви отговорихме на предишното запитване, според чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда /КТ/, вкл. и на обезщетението по чл. 222, ал. 3, се включват и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. С оглед на това, посочените от Вас възнаграждения следва да се включат в брутното трудово възнаграждение, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3, ако във Вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието те са определени като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. КС |
NULL |