Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2016-11-16 13:38:59 Какво се случва с дните неползани отпуск за 2016г. когато работникът не е подал писмено искане до работодателя за негото отлагане за 2017г. съгл.чл.176 ал.1 т.2 /през 2016г. лицето не е ползвало друг вид отпуск/ Пример : Лице ползва 5 дни платен отпуск през 2016г. Неползването на отпуска не е по вина на работодателя /няма постъпила молба за ползване, както и отказ за ползване поради производствена необходимост/ . За остатъка от 15 дни отпуск за 2016г. до 31.12.2016г. работникът не подава писмено искане до работодателя за тяхното прехвърляне /чл.176 ал.1 т.2/. Как следва да тълкуваме тези дни отпуск – отложен или неползван? Каква е разликата, когато работника подаде искане за отлагане на отпуска за следващата година и какво се случва ако не подаде писмено искане? В случай, че няма основание за отлагане на ползването по чл.176 ал.1 от КТ как следва да се прехвърли неползвания отпуск от 15 дни за 2016г. за следващата 2017г. Невена Миткова Уважаема госпожо Миткова, Съгласно чл. 176, ал. 1 от Кодекса на труда, ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от: 1. работодателя – поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето; 2. работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. чл. 173, ал. 5 от КТ предвижда, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Когато ползването на платения годишен отпуск е отложен от работодателя за следващата година, в този случай на работника/служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск, както е предвидено в разпоредбата на чл. 173, ал. 5 от Кодекса на труда. При отлагане (при условията на чл. 176, ал. 1, т. 2 от КТ) от страна на работника/служителя може да са отложи целия или част от платения годишен отпуск. Отпускът се отлага по искане на работника и при съгласие на работодателя. Съгласието на работника и работодателя е достатъчно, за да бъде отложен отпускът за следващата година. Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага (чл. 176, ал. 2 от КТ). Oтпуск се губи само след изтичане на две години от края на годината, за която се полага, без значение дали е бил прехвърлен и колко дни са останали неизползвани (чл. 176а от Кодекса на труда). Разпоредбата на чл. 37а от НРВПО установява, че в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години./КА/
2017-01-05 11:14:13 При работа на трудов договор по ОП "РЧР" с участие на ЕСФ изплащат ли се средства за работно облекло, и ако се изплащат, какъв е техният размер? Виолина Николова За отговор на този въпрос следва да се обърнете към Главна дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" на МТСП. СН/
2017-01-19 09:48:24 Служител на минимална работна заплата е в платен отпуск през целия месец януари 2017 г. Как трябва да му се плати отпуска - на база декември - 420 лв.+клас, или с добавка до 460 лв.+клас? Благодаря! Пенка Димитрова Уважаема госпожо Димитрова, Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение - ал. 2 на чл. 224 от КТ. В чл. 177 от КТ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Когато в календарния месец, предхождащ предходния ползването на отпуска, не са отработени 10 работни дни е необходимо връщане без ограничение назад във времето до определяне на месец, в който има 10 отработени дни. В чл. 17, ал. 1, т. 1 и 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е посочено, че брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 се включват: основната работна заплата за отработеното време и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер. Поради увеличението на минималната работна заплата от 01.01.2017 г., което не се отразило в базата (м. декември 2016 година) следва да се приложи чл. 21, ал. 2 от НСРОЗ, съгласно който когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към тази дата или след нея е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл. 177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение./КА/
2017-02-14 14:06:35 Здравейте,моля за отговор на следния въпрос : Лице по ТД има основен пл.год.отп. 27 дена.Скоро е освидетелствано от ТЕЛК над 50%. Трябва ли пл.год.отп. да се прехвърли и отчита в ел.картон по чл.319, при положение,че не е в противоречие с него./не-по малко от 26 дена/ С уважение: Тодорова Благодаря Теодора Тодорова Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/, размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 319 от КТ е предвидено, че работниците и служителите със загубена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Правото на този отпуск възниква от датата, когато ТЕЛК е определил % на загубена работоспособност на работника или служителя и съществува до срока на инвалидността. По-голям размер на отпуска по чл. 319 от КТ може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. От запитването не става ясно на какво основание лицето ползва 27 дни платен годишен отпуск. Ако напр. в КТД е уговорен размер на основния платен годишен отпуск в повече със седем работни дни мнението ни е, че със седем работни дни следва да се увеличи и размерът на основния платен годишен отпуск по чл. 319 от КТ.
2017-03-16 10:20:14 Престоят на трудова борса счита ли се за прекъсване на трудов стаж, с оглед правото на 6 заплати при пенсиониране? Стоянка Алексиева В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Бюрото по труда, където работникът или служителят е бил регистриран като безработен не е “работодател” по смисъла на § 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, поради което това обстоятелство не е пречка за получаване на предвиденото в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ обезщетение, ако към момента на прекратяване на трудовия договор са налице посочените по-горе изисквания на разпоредбата.
2010-01-22 14:30:01 Работя в друго населено място. Поради лоши метеорологични условия не можах да се явя на работа. В града, в който живея не беше обявено бедствено положение. Тези два дни как трябва да се отчетат - /с полагаем домашен отпуск или....../? Моля, отговорете ми! Благодаря, предварително! Василева Съгласно разпоредбите на чл. 218 от Кодекса на труда, ако поради природни или обществени бедствия работник или служител не се яви на работа, му се заплаща парично обезщетение в размер на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятстван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Ако той е взел участие и в спасителни операции, следва да му се изплати като обезщетение пълният размер на брутното му трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от работодателя, въз основа на документ от съответния компетентен държавен орган, удостоверяващ причините за неявяване на работа или участието в спасителните работи. Дните на отсъствие от работа, поради природни или обществени бедствия, не се отработват в почивните дни. В случай, че документ не бъде издаден, отсъствието от работа поради изложените в запитването причини, със съгласие на работодателя би могло да се оформи като платен или неплатен отпуск.МВ/ NULL
2017-04-30 09:05:26 Здравейте, през януари 2018г. изтича отпускът ми за гледане на дете до 2г. Мога ли да използвам неплатен отпуск 6 месеца/полагащ се на мен/ и 5 месеца от този на бащата/ прехвърлени ми от него ,чрез приложено съгласие/?Бащата работи на трудов договор в чужбина.Необходимо ли е преди да поискам използване на неплатеният отпуск да използвам натрупания по време на майчинството платен отпуск С уважение, Стефка Александрова В чл. 167а, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Право на предвидения в разпоредбата отпуск има всеки от родителите, ако работи по трудово правоотношение и всеки от тях ползва сам своето право на отпуск. В разпоредбата е предвидено право на всеки от родителите (осиновителите) да може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В случая, изложен в запитването Ви мението ни е, че бащата няма право на този отпуск, поради което и не може да даде съгласие Вие да ползвате 5 месеца от неговия отпуск. Няма пречка да ползвате отпуск по чл. 167а от КТ преди да ползвате платения си годишен отпуск, натрупан по време на майчинството.
2017-06-26 12:18:00 Детето ми е на 16 навършени години с телк диабет тип 1- 50 % Може ли да работи, какви разрешения се искат ако може и това ще доведе ли до спиране на социалните ми добавки за дете? Росана Анастасова Уважаема госпожо Анастасова, Приемането на работа на лица от 16 до 18 годишна възраст е регламентирано в чл. чл. 303 – 305 от Кодекса на труда /КТ/. Съгласно чл. 303 от КТ, забранява се приемането на лица от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Лица от 16 до 18 години се приемат на работа след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско заключение, което установява годността им да извършват съответната работа. Лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Разпоредбата на чл. 304 от КТ очертава кръга работи за лица, ненавършили 18 годишна възраст. Съгласно посочената разпоредба, за непълнолетните лица се забранява работа, която е: 1. извън техните физически или психически възможности; 2. свързана с излагане на вредно физично, биологично или химично въздействие, особено с токсични агенти, канцерогени, агенти, причиняващи наследствено генетично или вътреутробно увреждане; 3. свързана с вредности, които по какъвто и да е друг начин оказват постоянно неблагоприятно въздействие върху здравето; 4. в условия на радиация; 5. при изключително ниски или високи температури, шум или вибрации; 6. свързана с риск от трудови злополуки, за които се предполага, че не могат да бъдат осъзнати или избегнати от непълнолетния поради неговата физическа или психическа незрялост. Условията и редът за даване на разрешение за работа на лица, ненавършили 18 години, както и задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на лицата, ненавършили 18 години, са подробно разписани в Наредба № 6 от 24.07.2006г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 години. За повече информация се обърнете към съответната инспекция по труда. На основание чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), в сила от 01.01.2017 г., месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. За повече информация може да се обърнете по компетентност към дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. (КА)
2010-03-13 10:54:07 чувствам се дискриминиран от правото си на труд,защото моето място е заето от пенсионер връзкар,защото не допускат всеки квалифициран пенсионер да работи на експертно място в администрацията,това е право на партийни другари или военни и мвр пенсионери. здравко марков В рубриката „Въпроси и отговори” се отговаря на конкретни запитвания и не се допускат становища, мнения и предложения. ПМ/ NULL
2017-08-17 15:11:19 Работя в ЦНСТ, членувам в синдикат, Управителя отказва да преговаря за сключване на КТД, защото Кмета на общината бил работодател на всички работещи в общината и нямало как да сключи много КТД та. Отказа да преговаря ни лишава от правото на КТД. Какво трябва да направим за да не ни се отнема правото да преговаряме? Към кого да се обърнем? Радостин Павлов В чл. 51а от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация. "Работодател" по смисъла на § 1,т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съгласно чл. 18а, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП), кметът на общината управлява социалните услуги на територията на съответната община, които са делегирани от държавата дейности и местни дейности, отговаря за спазването на критериите и стандартите за предоставяне на социални услуги и е работодател на ръководителите на тези услуги с изключение на случаите на възлагане на управлението по ал. 3. Според ал. 2 на чл. 18а от ЗСП, работодател на персонала в социална услуга, която е делегирана от държавата дейност и местна дейност, е нейният ръководител. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от КТ установява задължения на работодателя за преговаряне и за предоставяне на информация, необходима за осъществяване на преговорите, с цел сключване на колективен трудов договор в предприятието. При неизпълнение на тези задължения виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди. В случай, че някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничество и/ или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/ или от Националния институт за помирение и арбитраж, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Страница 4224 of 6864