Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-02-16 13:17:04 Искам да попитам как да си взема обезщетението, което ми дължи работодател след прекратяване на договора поради телково решение. Заповедта е от 14.02.2014г. В нея както и в трудовата книжка е описано дължимото, което чакам да получа вече една година, но работодателя не си вдига телефона. Моля за съвет къде да си търся правата? Васил Русимов От посочените във Вашето запитване обстоятелства правим заключение, че трудовото Ви правоотношение е прекратено, като всички необходими документи са оформени по надлежния ред, а дължимото обезщетение е ясно посочено, но не е изплатено. В този случай е налице трудово-правен спор. Имайте предвид, че възникнал трудово-правен спор във връзка с изплащане на посоченото по-горе обезщетение се решава от съответния съд. Срокът, в който следва да предявите иск е 3-годишен, считано от деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред – чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда. С цел избягване на съдебен процес, преди предприемането на гореописаните действия бихте могли да поканите бившия си работодател писмено – с писмо с обратна разписка или посредством входирането на такова в деловодството му, с искане да изплати сумите, които Ви дължи. Преценката за това е Ваша. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-03-18 07:11:25 Лице, назначено по Национална програма ОСПОЗ-СДВР на 4 часов работен ден, по трудов договор, през месец февруари 2015 г. е ползвало 5 дни платен отпуск. През месец януари е отработен пълен месец. Как следва да се изчисли възнаграждението за ползваиня отпуск, при условие, че лицето назначено по часова ставка 2,20 лв. на час? Светлзоар Стефанов В чл. 177, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Точните изчисления се извършват от работодателя. МВ/ Трудово право на Република България
2015-04-06 08:12:25 Във връзка с правото на служителя и задължението на работодателя за изплащане на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ - откъде работодателя може да получи информация дали служител вече не е получил обезщетение при ранно пенсиониране, ако такава информация не му е дадена от служителя. Малина Йолова В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обстоятелството, че става въпрос за ранно пенсиониране не е от значение. С оглед на горното и императивната разпоредба на чл. 222, ал. 3 от КТ, може да се направи обосновано предположение, че обезщетението по този ред е получено (в противен случай работникът/служителят има право да отнесе въпроса пред съответния съд). Съгласно горепосочената разпоредба – изречение второ „Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж“. Имайте предвид и разпоредбата на чл. 349, ал. 1, т. 10 от КТ, която предвижда, че в трудовата книжка се вписват данни за работника или служителя за изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение. ЯР/ Трудово право на Република България
2015-04-29 14:20:18 Привет, господа, Въпросът ми е, копия на какви документи от досиетата на служителите си, прехвърлящото предприятие по чл.123 КТ трябва да запази в архивите си? Има ли такова задължение или е въпрос на избор? Благодаря предварително. Мирослав Цветанов Уважаеми г-н Цветанов, В чл. 123, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при промяна на работодателя в определените от закона случаи трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява. Това означава, че трудовото правоотношение на всеки работник или служител се запазва при правоприемство независимо от промяната на работодателя. Към новия работодател се прехвърлят всички права и задължения, които произтичат от трудовите правоотношения (чл. 123, ал. 2 КТ). Поради това считаме, че досиетата на служителите следва да се предадат на новия работодател. Въпросът за запазване на копия на документи от досиетата на служителите при работодателя прехвърлител изрично не е законово регламентиран, но предвид текста на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ, уреждащ солидарна отговорност на двамата работодатели извън случаите при сливане и вливане на предприятия, считаме че няма пречка работодателят прехвърлител да съхрани копия на документи на служителите – по своя преценка. ЛТ/ Трудово право на Република България
2015-06-15 09:11:58 Може ли да се вдигне степента за заплата на служител и при какви обстоятелства. Донка Петрова В случай, че имате предвид размера на трудовото възнаграждение, то следва да имате предвид, че съгласно чл. 118, ал. 3 от Кодекса на труда, работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. ЯР/
2015-08-18 13:38:28 Моля да ми обясните:1. Ако се възползвам от чл.68а от КТ ще имам ли право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати при положение, че работя при един и същ работодател вече 41 г.? 2. За 6 или 8 заплати става дума? 3.От коя дата мога да подам заявлението си за ранно пенсиониране? Благодаря предварително! Антония Стоянова Уважаема г-жо Стоянова, От 1 януари 2016 г. с разпоредбата на чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е регламентирана възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер пожизнено. До една година по-рано от възрастта, на която биха придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж, имат право да се пенсионират. Заявлението за отпускане на пенсия по чл. 68а КСО може да се подаде след 1 януари 2016 г., откогато влиза в сила разпоредбата. С § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2016 г., в сила от 1 януари 2016 г., се правят изменения и допълнения в Кодекса на труда, като с т. 1 в чл. 222 се създава ал. 4. С нея изрично се регламентира правото на работника или служителя на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, когато при прекратяване на трудовото правоотношение той отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. За да възникне правото на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ е необходимо да са налице следните законови предпоставки: 1. Прекратяване на трудовото правоотношение след 1 януари 2016 г., независимо от правното основание за прекратяване; 2. Към датата на прекратяването работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО. Предвид горното, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 4 във вр. с ал. 3 КТ, независимо от правното основание за прекратяването, като достатъчно условие за изплащане на обезщетението е той да отговаря на условията за отпускане на пенсия в намален размер по чл. 68а КСО, независимо дали го е упражнил или не, т.е. без значение е обстоятелството, дали пенсията е отпусната или не. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По-голям размер на обезщетението може да се предвиди в колективен или в индивидуален трудов договор. ЛТ/
2015-09-01 16:23:51 Здравейте! Относно отложения и неползвания платен отпуск след промените обнародвани в ДВ 54 от 17.07.2015: 1. Отложен и неползван платен годишен отпуск две отделни понятия ли са? 2. Остава ли тълкуването на закона от преди това, че отпуск, който не е отложен, но е и неползван, при поискване и с разрешение на работодателя, може да се ползва и след годината, за която е, и след нововъведения шестмесечен срок до изтичането на т.нар. давностен срок (две години след годината, за която се полага)? Благодаря Ви много! Севдалина Демирева Уважаема г-жо Демирева, Според чл. 176, ал. 2 КТ, когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага. Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително (ал. 3). Разпоредбата на чл. 176, ал. 2 КТ задължава работодателя да осигури ползването до края на 6-ия месец през следващата календарна година и в двата случая - когато отпускът е „отложен“ и когато отпускът „не е ползван“ (независимо, че не е отложен). Ако в тези случаи (на отложен или неползван отпуск), работодателят не разреши ползването до края на 6-ия месец, възниква правото на работника или служителя сам да определи времето на ползване. Съгласно чл. 37д от НРВПО в случаите по чл. 176, ал. 3 КТ (при неизпълнение на задължението на работодателя да осигури ползването на отложен или неползван отпуск) работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ. Предвид разпоредбата на чл. 176а КТ правото на ползване на платен годишен отпуск се погасява след изтичане на давностния срок. До изтичането на давностния срок работникът или служителят може да ползва полагаемия му се платен годишен отпуск. ЛТ/
2015-10-07 11:30:37 Назначихме лекар който е работил в Испания,представи документ Е-104 за тр.стаж,за 4 години. Когато се изчислява процента за професионален опит, трябва ли да се зачитат тези години през които е работил в чужбина Живка Колева Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави. "Държава членка" е всяка държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и Швейцария. Съгласно § 2, ал. 1 от Допълнителните разпоредби към Постановление № 9 на Министерския съвет от 25 януари 2008 г. за изменение и допълнение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (ДВ, бр. 11 от 2008 г., трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция съгласно законодателството на съответната държава. В ал. 2 на § 2 е посочено, че документите в зависимост от страната на произход трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.). Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по чл. 12, ал. 4 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. Документ Е 104, както посочвате в запитването си, е формуляр , който касае здравноосигурителните вноски на лицето, този формуляр не е доказателство за признаване на трудов стаж от работодател. МВ/
2015-11-24 09:21:57 Може ли да получава обезщетение за безработица майка, на която трудовото правоотношение е прекратено по време на ползване отпуск за гледане дете до 2 години /назначена по чл.68 ал.1 т.3 и освободена поради завръщане на титуляра/ ? Иванка Златкова Уважаема госпожо Златкова, Разпоредбите относно правото на парично обезщетение за безработица се съдържат в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които са регистрирани в Агенция по заетостта като безработни , не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, както и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Алинея 2 на същия чл. 54а гласи, че за придобиване право на парично обезщетение се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна. Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Г.Б./ТПООУТ
2015-12-07 16:05:47 Здравейте, Какви са последиците - правни и фактически за работника и работодателя при уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ? Какво отбелязване се прави в трудовата книжка? Теодора Пенкова В чл. 345, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Разпоредбата създава специален ред за уведомяване на работника (служителя) за възстановяването му на работа - задължава съда да му изпрати съобщение за правото му в 2-седмичен срок да се яви на работа. Срокът за явяване на работа започва да тече от това съобщение, а не от влизане на решението в сила. При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват. В КТ няма изрична форма за удостоверяване на възстановяването, но в практиката се използва заповед / може и акт/ с която се уреждат вътрешните отношения между страните. По силата на влязло в сила съдебно решение, работодателят е длъжен да възстанови работника/служителя на предишната му работа (длъжност) и да впише съответната промяна в трудовата книжка (чл. 345 и 346 от КТ). В чл. 5, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписването на тези обстоятелства в трудовата книжка се извършва от работодателя, прекратил трудовото правоотношение. Съгласно чл. 7, т. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, уведомление (приложение № 1) се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случаите, ако уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението; уведомлението се изпраща в тридневен срок от заемане на длъжността. Работодателят трябва да изплати и обезщетенията, присъдените на лицето с влязлото в сила съдебно решение. МВ/
Страница 4235 of 6864