| 2015-10-07 12:07:59 |
Здравейте,
Интересува ме следният случай. Предприятието, където работя, закупи друг обект в друго населено място и реши да премести там по-голяма част от (бъдещото) производството, реши да премести и мен (на основание на устна заповед), въпреки че в моя трудов договор е записано изрично, че местоработата ми е първоначалния обект на предприятието, в община и област, различни от тези на новия обект, (моята длъжност е административна, т.е. не участвам пряко в производствения процес). Имам ли право в такъв случай да напусна без предизвестие на основание чл.327 т.ч ал.3 от КТ и да получа обезщетение на основание чл.221 ал.1.,?
Благодаря. |
Теодора Петрова |
В чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидено, че работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт. Съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 7 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност. Преместването може да засяга цялото предприятие или отделно негово поделение – цехове, лаборатории, отдели, служби и др. Предложението на работодателя до работника за преместване в друго населено място следва да се направи писмено, тъй като се отнася до важни въпроси от съдържанието на трудовото правоотношение, а също така и с оглед доказване в съдебно производство при спор между страните. В случай, че се премества отдела /службата/, в който работите, мнението ни е, че не бихте могли да прекратите трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. МВ/
|
|
| 2015-10-22 20:14:06 |
Здравейте,
Казвам се Костадинка Цанева,на 21,08,2015 година пристигнах в Дания при съпруга ми който живее и работи тук.В същото време съм в трудово-правни взаимоотношения с фирма в град Казанлък.За дните до края на месец август съм в платен отпуск. На 01,09,2015 г. съм пуснала молба за неплатен отпуск считано от 01,09,2015 до 31,10,2015г.В момента съм регистрирана че живея в Дания и имам съответният CPR номер.През месец Септември се записах да изучавам датски редовна форма на обучение в LærDansk град Herning, което е учебно заведение и имам съответните документи.На 05,10,2015 г. започнах да посещавам учебното заведение LærDansk в град Herning,Danmark.На 21.10.2015 г. изпратих молба за напускане на работа в българската фирма , като в молбата съм посочила чл.327 ал.1 т.6. от Кодекса на Труда.Днес ми отговориха от българската фирма че според тях не отговарям на този член и че им дължа обещетение за един месец.Но
според мен мога да напусна по чл.327 , ал 1 , т.7 ,тъйкато съм записана редовна форма на обучение в учебно заведение . Трябва ли да им изпратя копие от документите от учебното заведение заедно с разписанието на седмичната ми програма и достатъчно ли е това за да не им дължа обещетение за един месец.Моля за вашето становище. |
Костадинка Цанева |
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. В случай, че работникът или служителят продължава образованието си във формата на редовно обучение или на редовна докторантура, няма пречка да прекрати трудовия си договор на основание чл. 327, ал.1, т. 6 от КТ. Разпоредбата не съдържа изискване учебното заведение да е в България, поради което считаме, че за да се приложи, няма значение къде се намира учебното заведение, в което работникът или служителят продължава образованието си. При прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание, следва да се представи документ от съответното учебно заведение, удостоверяващ формата на обучение.МВ/ |
|
| 2015-11-24 09:27:00 |
Здравейте,
Имаме служител, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още миналата година. Тази година, след промените в КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст без да е необходимо прекратяване на трудовото правоотношение, той се е възползвал и е упражнил това право през м.юли 2015. Може ли да бъде прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ? |
Йоана Стоянова |
Уважаема г-жо Стоянова,
С § 22 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, обнародван в Държавен вестник, бр. 54 от 17.07.2015 г. е изменен чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Законът влиза от сила от 17.07.2015 г. След влизане в сила на таза промяна, т.е. считано от 17.07.2015 г. работодателят може с предизвестие да прекратява трудовия договор на работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За упражняване на правото на работодателя по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ подаването на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на работника или служителя няма правно значение. Още повече, че с промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), считано от 1 януари 2015 г. отпадна изискването осигуряването да е прекратено, за да може да се подаде заявление за отпускане на пенсията. Предпоставка за прекратяване на трудовия договор е придобиването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали работникът или служителят го е упражнил или не. ЛТ/
|
|
| 2015-12-07 16:30:32 |
По трудов договор съм назначен на определена длъжност съгласно НКДП. С длъжностната характеристика ми е възложено и изпълнение на функциите на финансов контрольор в предприятието. Ще ми бъде ли признато за професионален опит времето през което съм и финансов контрольор? С издаването на какъв документ може да се удостовери това. |
Георги Василев |
С Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Наредбата) се определят структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4 на чл. 12 от НСОРЗ, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. Окончателната преценка за това се прави от работодателя. Изпълняваните от работника/служителя трудови задължения са описани в неговата длъжностна характеристика, която може да бъде използвана за доказване на изпълняваната от лицето дейност и/или професия. ЯР/
|
|
| 2016-05-13 10:07:57 |
В средата на м.февруари 2015 г. бе прекратено трудовото ми правоотношение съгласно чл.331 от КТ . Регистрирах се в Бюрото по труда и в продължение на 1 г. получавах обезщетение за безработица. Към края на годината ми предстои пенсиониране. Не работя и няма да работя при друг работодател. Ще имам ли право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. |
Невена Георгиева |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От горното е видно, че условие за получаването на съответния брой възнаграждения, е да е налице трудово правоотношение, което да бъде прекратено след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От посочените в запитването Ви обстоятелства и цитираната нормативна уредба е видно, че в тази хипотеза няма да имате право на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. ЯР/ |
|
| 2016-07-11 14:00:37 |
Здравейте!
Бихте ли ми отговорили при смърт на бабата на съпруга ми мога ли да използвам отпуск и при положение, че погребението е на третия ден по какъв начин следва да си го ползвам, т.к. ние организираме погребението и мястото на събитието е на 500 км от нашето жилище?
Благодаря Ви! |
Татяна Чавдарова |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя за срок от 2 работни дни при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия. В правната норма липсва сочената в запитването Ви баба на Вашия съпруг, поради което Вие нямате право на отпуск по чл. 157, ал. 1, т. 3 от КТ. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея. ЯР/ |
|
| 2016-09-01 19:37:00 |
Как се прави норма? Може ли в длъжностна характеристика да се поставя такава? |
Сашка Матова |
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която се връчва на работника или служителя при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. С длъжностната характеристика се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовия договор. Всеки работодател сам изготвя длъжностна характеристика за съответната длъжност. МВ/ |
|
| 2016-11-16 14:46:01 |
Здравейте,работя в ЦНСТ за деца с увреждания.По чл.153 от. КТ ни се полагат 36 часови седмични почивки ,които вече 2 год. не ни се дават, както и дневни , които няма практическа възможност да се спазват понеже често сме по един човек на смяна/работим на 24 ч. непрекъснат график/.ИТ нищо не направи по въпроса.Моля за помощ!Как да си решим проблемит? |
наталия цветанова |
Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време. По време на почивка лицето не изпълнява трудовите си задължения. Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред.
Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. В нормативната уредба по трудово законодателство няма определение на понятието “ непрекъснат процес на работа”. Практиката показва, че това са преди всичко производства и дейности, чието прекъсване е нежелателно поради самото им естество – например в здравеопазването, в сферата на услугите(хотелиерство) и др. под. При непрекъснат процес на работа, обикновено работното време се организира и разпределя на смени при спазване изискванията на КТ за максимална продължителност на работния ден, спазване на междудневните и междуседмични почивки, редуването на смените и т.н. Следователно, само в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на чл. 151, ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което в рамките на работното им време.
В чл. 153, ал. 2 от КТ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.
Според ал. 3 на чл. 153 от КТ, при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал. 2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
От запитването е видно, че инспекцията по труда по седалището на работодателя не Ви е оказала съдействие, поради което Ви съветваме да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. МВ/
|
|
| 2017-02-28 00:14:49 |
Здравейте!
Имам 30 годишен педагогически стаж, но нямам необходимата възраст. В август месец 2017г., навършвам нужните 58години. Искам да ползвам ранното пенсиониране за учители. Каква е процедурата, мога ли да ползвам обезщетение, тъй като от 2011г., до сега не работя по трудов договор, само съм замествала отсъстващи учители .
Благодаря! |
Малина Александрова |
Предполагаме, че става въпрос за обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, когато трудовото правоотношение е прекратено след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако към датата на навършване на законоустановената възраст работите по трудов договор, ще имате право на това обезщетение. |
|
| 2017-03-16 12:05:33 |
Здравейте,
Моля, отговорете имаме ли право като работодател да определим 12-часови смени по график за СИРВ за лица, които са назначени при нас на трудов договор по чл.111КТ , на 4часа. Благодаря предварително |
М. Костова |
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение.
В чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ.
В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.
В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.
Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично.
|
|