| 2012-10-08 16:25:55 |
Здравейте, персонлът ни работи на смени при сумирано изчисляване на работното време.Дружеството работи 24 ч. На персонала е забранено да напуска обекта по време на почивка. Попадаме ли при тези условия под чл. 285, ал1 от КТ, чл. 2, ал. 2, т. 2 и т. 3 от „НАРЕДБА № 11 ОТ 21.12.2005 г. – ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА БЕЗПЛАТН |
Сан Марко |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Безопасност и здраве при работа". |
Трудово право на Република България |
| 2012-10-28 10:30:38 |
В писмо № 26-335 от 06.06.2012 г. МТСП изразява становище, че ако работник е изпратен да изпълнява тр. си задължения на строителен обект находящ се извън нас. място, което е седалището на фирмата е налице командироване. Не следва ли, че характера на работата на строител неговото работно място да са всички обекти на фирмата (вкл. извън седалището? |
Живко Димитров |
Уважаеми г-н Димитров, Писмото е в отговор на конкретно запитване. Отговорът е съобразен с данните, изложени в запитването и конкретно поставените в него въпроси. Обръщаме Ви внимание, че рубриката "Въпроси и отговори" няма коментарен характер. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-11-07 21:54:27 |
При сумирано изчисляване на работното време и заплащане на час. Как трябва да се постъпи, ако работник не си изпълни нормата от часове към края на отчетния период? Трябва ли и какъв вид отсъствие трябва да му се впише? Благодаря. |
Петър Иванов |
Уважаеми господин Иванов, Независимо от начина на изчисляване на работното време, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работата, която е определена при възникване на трудовото правоотношение (чл. 127, ал.1, т.1 от Кодекса на труда). Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Нормата на продължителност на работното време за съответния отчетен период се получава, като се умножат броя на работните дни в периода по 8 часа. Работниците и служителите следва да изработват пълната норма работно време, поради което работодателя не бива да допуска „недоработване”, т.е. по-малко дни или часове от установената норма работно време. Ако работодателят допуска „недоработване” в отчетния период означава, че той не осигурява работа, т.е. не изпълнява задълженията си по чл. 127, ал.1, т.1 КТ и за останалите часове трябва да заплаща като при престой (чл. 267 КТ). От горното следва, че когато работникът или служителя „не изпълни нормата от часове към края на отчетния период” не може да му се впише „отсъствие”, а следва да му заплати по посочения ред като при престой по вина на работодателя. Ако работникът или служителят е допуснал престой през отчетния период по своя вина, се прилага чл. 267, ал.2 КТ. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-12 18:12:14 |
Здравейте! на 07,12,2012г. зададох въпрос свързан с изплащане на представително облекло за календарната година. Моля Ви да ми отговорите по спешност! |
М.Димова |
Уважаема госпожа Димова, Съгласно чл. 27 ал., 1-4 от Наредбата за служебното правоотношение на държавните служители е предвидено, че Държавният служител има право на представително работно облекло за всяка календарна година. При постъпване на държавна служба през календарната година държавният служител има право на представително работно облекло, пропорционално на оставащите до края й месеци (ал.2). Когато държавният служител напусне, той възстановява получената сума за представително работно облекло, установена пропорционално на неотработените месеци за годината (ал.3).При временно преместване в друга администрация държавен служител, който е получил стойността на представителното облекло в изпращащата администрация, не възстановява получената сума. Той има право да получи стойността на представителното облекло от приемащата организация за следващата година (ал.). Видно от посочените разпоредби целта е „представителното работно облекло” да се ползва когато лицето е на работа (на служба). Поради това полагащите се суми за този вид облекло са диференцирани в зависимост от времето, през което се работи на държавна служба. Поради това считаме, че за времето на незаконното уволнение лицето няма право на суми за представително работно облекло. За повече подробности се обърнете към специалистите на държавната администрация на Министерския съвет. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-25 13:15:23 |
Здравейте, моля да ми дадете отговор, с какъв код по НКПД трябва да се преназначи работник, който от 1988г. работи в Токоизправителна станция ТИС и в момента продължава да работи в същото съоръжение до 2010г. длъжността ми беше ДЕЖЕРЕН ОПЕРАТОР В Токоизправителна станция |
Николай Петков |
Уважаеми господин Петков, Моля задайте въпроса си в рубриката "Заетост и безработица". ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-08 09:17:50 |
2011 от борса балчк ме пратиха раб п-т кажаци бях на борса 1м работодател не даде заповед за назначение взех нои глоба 40лв след време отидох дасе регистрирам-какво диръа тук-ж.т-во жител имеизгони 2012-раб няма глад мизериа родена сим тук разжедена имам дом исода стоя |
билиана михаиложа |
Уважаема г-жо, Моля, задайте ясно въпроса си. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-31 15:26:58 |
Във връзка с чл.123, ал.1, т.7 от КТ - прехвърляне на дейността от едно предприятие в друго: Кой издава удостоверение за доход за получаване на семейни помощи, когато част от 12-месечния период е при стария и друга част при новия работодател?; Досиетата на работниците и служителите прехвърлят ли се от стария при новия работодател? |
АННА ИВАНОВА ДАМЯНОВА |
Уважаема госпожа Дамянова, Съгласно чл. 123, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) в случаите по ал. 1 правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. Следователно новия работодател извършва всички действия свързани и с издаването на съответните документи. Когато се прехвърля дейността от едно предприятие в друго, се предават и досиетата (трудовите досиета) на работниците и служителите. Препоръчително е това да става с приемателно.предавателен документ (протокол) СС |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-17 20:20:58 |
Здравейте, Имам онкологично заболяване. Вече трети меcец съм болнични. Какво се случва след шестта месеца болнични без прекъсване в една календарна година, какъв е реда и начина и колко дълго е възможно да не работя, без да изгубя работното си място? Работя на постоянен трудов договор. |
Божана Димитрова |
В чл. 6, ал. 5 от Наредбата за медицинската експертиза е предвидено, че когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване или 12 месеца с прекъсване в две предходни години и в годината на боледуването, отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Според ал. 7 на чл. 6 от наредбата, по изключение за отделни случаи след мотивирано решение на ТЕЛК отпускът за временна неработоспособност може да се продължи и след изтичането на новите 6 месеца само за някои болести, като туберкулоза, травматични увреждания, следоперативни състояния, хепатит, инфаркт на миокарда и др., когато е очевидно, че осигуреният ще възстанови работоспособността си в следващите 6 месеца. Не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 18 месеца. Както е видно от горното, периодът на отсъствие от работа се определя от здравните органи. За повече информация можете да се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-07-23 16:59:19 |
Лице назначено по чл.68,ал.1 т.3 за заместване може ли в трудовия договор да се посочи и срок на изпитание |
Валя Вакова |
Уважаема г-жо Вакова, Срочният трудов договор п о чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ може да се сключи във връзка с чл. 70 КТ - със срок за изпитване до 6 месеца. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-21 22:13:52 |
Възможно ли е с допълнително споразумение да се промени срока на срочен трудов договор по чл. 68 , ал.1 с който работник е назначен за период от 6 месеца , като срокът на договора се намали на 5 месеца. |
М.Маринова |
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година. "Изключение" по смисъла на чл. 68, ал. 4 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.- т. 8 на § 1 от допълнителните разпоредби на КТ. Следва да имате предвид, че горните изключения се прилагат само спрямо срочните трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ и не намират приложение в останалите случаи на ал.1. Трудовият договор ще се счита като договор, сключен за неопределено време, ако не са налице посочените по-горе изключения към момента на сключването му. Разпоредбата на чл. 119 от Кодекса на труда изрично предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните. Това означава, че с допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, страните могат да изменят всеки от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (работно време, длъжност, срок, трудово възнаграждение, и др.). В случай, че имате предвид промяна на срока за изпитване, съгласно чл.70, ал.1 от Кодекса на труда, окончателното приемане на работа на работника или служителя може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Срокът за изпитване се уговаря при сключване на трудовия договор и той не е срок на договора. Мнението ни е, че веднъж уговорен, срокът за изпитване не може да се променя с допълнително споразумение. МВ/ |
Трудово право на Република България |