| 2016-01-22 19:37:11 |
Искаме да сключим допълнителен трудов договор с лице, което работи при друг работодател на 8 часа. Може ли да сключим допълнителен трудов договор с това лице за 2 часа и каква е процедурата за това |
Марян Щерев |
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение.
В разпоредбата на чл. 113 от КТ е предвидено, че максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа.
Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ.
В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд.
В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца.
Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс.
При спазване на горните разпоредби, няма пречка да сключите с лицето трудов договор по реда на чл. 111 от КТ. МВ/
|
|
| 2016-03-29 12:08:08 |
Имам повече от 30г. стаж като учител, с 42пр. инвалидност, които обжалвам. Родена на17.11.57и навърших 58г. Работодателят ми иска да прекрати договора ми по т.н. ранно пенсиониране, което аз не желая. Избързвайки да ме освободи преди 23.09, ще ме лиши от полагаемите се 6-8 учителски заплати, поради икономии. Ние сме общинско училище, дано не греша |
Катя Дечева |
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника/служителя за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение в по-голям размер може да се уговори с колективен или индивидуален трудов договор. Ако трудовият договор бъде прекратен, независимо от правното основание за прекратяването му, работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако към датата на прекратяване отговаря на условието да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато отговаря на условията на чл. 69в от Кодекса за социално осигуряване (КСО) „Придобиване право на пенсия от учителите“ - (Нов – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ (нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, вкл. и когато правото на пенсия е придобито по чл. 69в от КСО. В този случай обезщетението по чл. 222, ал. 3 не се губи. Във връзка с условията за изплащане на обезщетението в размер на 8 заплати по КТД за системата на народната просвета се обърнете към Министерство на образованието и науката. ЯР/ |
|
| 2016-11-16 15:26:32 |
Какви обезщетения следва да се изплатят при освобождаване по чл.328,ал.1 т.10 б от КТ - имам предвид обезщетение за неспазено предизвестие и обезщетение съкращение за оставане без работа 1 месец? |
Валя Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова,
В чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието или само част от него. Работодателят има право да прекрати трудовия договор и преди да изтече срокът на връченото предизвестие за прекратяване, при което дължи на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието (чл. 220, ал. 1 КТ). Правото на работодателя да не спази срока на предизвестието не е обвързано със съгласието на работника или служителя, а със задължението му да заплати съответното обезщетение за неспазено предизвестие./КА/
|
|
| 2017-01-19 10:18:48 |
Защо не отговоряте на въпросът ми от началото на декември? Зададох го вече три пъти. "Не знаем" също е отговор, ако така стоят нещата. |
Мирослав Караджов |
Уважаеми господин Караджов,
Съгласно чл. 319 от Кодекса на труда (КТ), работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни. Право на отпуск по чл. 319 от КТ има работник или служител, когато трудовата неработоспособност е установена „за него“, а не за друго лице, за което се отнася решението на ТЕЛК.
По отношение закрилата от уволнение по чл. 333 от КТ случаят е аналогичен, в т. 2 на алинея 1 се посочва, че такава защита ползва трудоустроен работник или служител т.е когато трудовата неработоспособност е установена „за него“, а не за друго лице, за което се отнася решението на ТЕЛК. ./КА/
|
|
| 2017-02-02 15:41:13 |
Работя по основен ТД на 8 часа и доп. ТД по чл.111 от КТ- на 8 ч. седмично-4 дни в седм. по 2 часа,в който е посочен и полагаемият пл.годишен отпуск. ТД по
чл.111 беше прекратен по взаимно съгласие, при което не ми беше изплатено обезщетение за неизползван отпуск. Имам ли право на обезщетение по чл.224 за неизползван отпуск при ТД по чл.111? |
Йорданка Стайкова |
Уважаема госпожо Стайкова,
Изчисляването на полагащия се платен годишен отпуск по договор за допълнителен труд по чл. 111 от Кодекса на труда става по общия ред, като се има предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Това означава, че ако работникът или служителят работи по 2 часа дневно, неговият трудов стаж е ¼ част от законоустановеното работно време и на него би му се признал трудов стаж в размер на 3 месеца за една календарна година. На тази база се изчислява и размерът на платеният годишен отпуск. При прекратяване на трудовия договор за допълнителен труд лицето има право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ако има право на такъв. /КА/
|
|
| 2017-02-14 15:51:59 |
В чл.3 от Наредба №2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за разположение на работодателя е предвидено служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ, в сила от 01.07.2007 г., се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 0,10 л . Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно времеПроверя ли някой дали е спазен реда-заповед,графици,подписи..И моля отчитане на свършена работа за заплащане.Тези 0,10лв/час не е ли подигравка -да си принуден да стоиш някъде в логично почивен ден , за да ти се създаде работа евентуално.Или другата крайност-може да работиш целия ден и да ти заплатят примерно за 1 час.
И какво значи определени категории –като не са уточнени |
Таня Пичурова |
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 - 4 от Наредба № 2 от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето на разположение се прилага само в изрично установени случаи - здравеопазване, транспорт и др. Тези случаи могат да се определят както с колективния трудов договор, така и по споразумение между страните. Мястото на разположението се уговаря между работника или служителя и работодателя. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение извън територията на предприятието, не се включва и не се отчита като работно време.
Съгласно чл. 10 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Фактически извършената работа през времето на разположение (при възникнала необходимост от осъществяване на трудовата функция) се отчита и заплаща като извънреден труд. Мнението ни е, че фактическото изпълнение следва да се отчита от момента на явяването в службата.
В чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че за полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Според чл. 403а от Кодекса на труда, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
|
|
| 2010-01-11 15:19:47 |
Здравейте, Интересувам се за следното : В периода, когато бях студентка (1976 год.) родих първото си дете. Завърших през 1977 год. и си останах в къщи да го гледам до навършване на 3 годишна възраст (1979 год.), след което започнах работа. Бихте ли ми отговорили - периода от 1976 год. до 1979 год. считали се за трудов стаж ? Благодаря Ви. |
Мира Димитрова |
Уважаема госпожа Димитрова, Първият нормативен акт, който регламентира трудовия стаж на неработещите жени - майки и осиновителки е Постановление N 61 на Министерския съвет от 28.12. 1967 год., за насърчаване на раждаемостта / обн. ДВ бр. 2 от 1968 год./ В разпоредбата на т. 9, ал. 4 и 5 от това постановление е предвидено, че на жените - майки или осиновителки, които са членове на Трудово-кооперативни земеделски стопанства или неработещи при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете, ще им се зачита за трудов стаж такъв период от време, който отговаря на размерите на платените и неплатени отпуски, на които имат право работещите майки и осиновителки, съгласно разпоредбите на чл. 60 и 61 от Кодекса на труда от 1951 год. Размерите на трудовият стаж, признат по този ред зависи от броя и поредността на родените деца, както и от възрастта на осиновеното дете и поредността му в семейството. По това постановление трудов стаж на неработещите жени-майки и осиновителки се признава считано от 31.12.1967 г. до 03.07.1984 г. За първо родено дете се зачитат 12 месеца за трудов стаж, като 45 дни от тях се отчитат преди раждането. Този трудов стаж не се вписва в трудовата книжка.Той се доказва пред всеки работодател, както и пред органите на Националния осигурителен институт с акта за раждане на детето и трудовата книжка, от която да е видно, че майката не е започнала работа по трудово правоотношение. СС |
NULL |
| 2017-02-28 09:49:26 |
От 08.03.2015 лицето е в отпуск по майчинство.До тогава щатът е би 8 часа.От 01.04 2015 щатът се намалява на 4 часа.На 08.03.2017 година свършва отпускът по майчинство и лицето иска да ползва натрупалият се платен отпуск за предходните години.Въпросът е:При положение,че щатът е половин,може ли лицето да ползва платен годишен отпуск за пълен щат. |
Даниела Чалъкова |
Базата за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец.
В случай на продължително отсъствие от работа, поради ползвани отпуски (в конкретния случай – по майчинство), възнаграждението за платен годишен отпуск е полученото в месец, отдалечен назад във времето спрямо момента, в който възниква основанието за изплащането му, и това е м. февруари 2015 г., когато „щатът е бил 8 часа“.
|
|
| 2017-03-16 12:29:16 |
Как трябва да се изчисли обещетение по чл222 ал 3 от КТ, ако служителят е получавал всеки месец различна заплата(зависеща от заработка).Използва се като база последният месец преди прекратяването на трудовия договор или се изплаща брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца назад.(В КТ е записано - брутно труд. възнагр. за срок от 6 месеца) |
Росица Асенова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в т.ч. и по чл. 222, ал. 3, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е регламентирано, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
|
|
| 2010-01-22 15:12:53 |
Сключен е трудов договор по чл. 114 от КТ с работно време 1 ден седмично. Полага ли се на служителят платен годишен отпуск? При прекратяване на договора вписва ли се трудов стаж в трудовата книжка? |
Гетова |
След 01.01.2009 г. и по трудовия договор по чл. 114 от Кодекса на труда на лицето се зачита трудов стаж, поради което то има право и на платен годишен отпуск пропорционално на месеците, които му се зачитат за трудов стаж. Ако този трудов договор е единствен за него се вписва в трудовата книжка, ако не- издава се УП3. СС |
NULL |