Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2012-03-28 16:07:11 Издадена е заповед от работодателя, с която поради производствена необходимост ще се работи в събота, а ще се почива в понеделник.Заплащането е повременно с раб.седмица 5 дни. Как следва да се заплати положения труд в съботата - като извънреден или като като компенсирано работно време? Цветанка Николова Уважаема госпожа Николова, Съгласно чл. 154а от Кодекса на труда (КТ) при спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда. На основание чл. 153, ал.4 КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Видно от посочените разпоредби когато се полага извънреден труд само в един от почивните дни, не се полага почивка. СС Трудово право на Република България
2012-04-09 16:49:36 Работник е освободен от 25,03,2012 по чл.328/1/т.2 от КТ. .Лицето трябва да декларира,че не работи към 25.04.2012 и тогава да му се начисли обещетение по чл.222 за оставане без работа.Въпроса ми е в кои месеци ще се начисли обещетението,тъй като ведомостите се приключват до 15-то число на месеца,следващ този за който се отнасят . Мария Иванова Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателя дължи обезщетение на работника или служителя за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. Обезщетението се изплаща след изтичане на месеца и представяне на трудовата книжка, от която да се направи констатация, че през този период лицето не е работило на друго място. МВ/ Трудово право на Република България
2012-04-23 11:00:33 Работя на основен трудов договор в Университетска болница Ст.Загора и по втори тр. договор на 0,2 щ. дл. в Медицински факултет Ст.Загора. В КТД на МФ е определена годишна учебна натовареност - за асистенти на цяла длъжност 360 учебни часа, за асистенти на 0,2 щ. дл. 240 часа. Законосъобразно ли е такава съотношение в учебната натовреност? д-р Илиана Колева, гл. ас. в Медицински факултет на ТУ-Стара Загора Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Според чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично - за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по ал. 1, т. 2 могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – ал. 3 на чл. 113 от КТ. В ал. 4 на чл. 113 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите по ал. 3 и 4 продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Работодателите водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време. При поискване работодателите предоставят на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично. По отношение броя на учебните часове следва да се обърнете към министерство на здравеопазването. МВ/ Трудово право на Република България
2012-07-13 15:32:31 Въпрос за ВиК. Когато се наложи да работим и след 17ч.,колно време е необходимо за почивка на водач на МПС. ПРИМЕР:-Работният ден завършва в 23ч. Времето след 17ч.за какво се счита след като ползувам 6 дни за ненормиран работен ден. Целият труд ли който е положен след 17ч. през годината се приема че влиза в рамките на тези 6 дни? Валентин Темелков Уважаеми г-н Темелков, От зададените от Вас въпроси може да се предполага, че става въпрос за полагане на извънреден труд (чл. 144, т. 3 от КТ) и за полагане на труд след изтичането на работното време, поради това, че за длъжността е установен ненормиран работен ден. 1. Извънреден труд: Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Полагането на извънреден труд е уредено в Кодекса на труда и то е допустимо само в предвидените в чл. 144 случаи. Съгласно чл. 144, т. 3 извънреден труд се допуска по изключение само за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ. От цитираната разпоредба е видно, че полагането на извънреден труд в случая се налага от непредвидими обстоятелства. Работодателят е длъжен да спазва разпоредбите на КТ (чл. 143-150) относно извънредния труд, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (чл. 15-18). Работникът или служителят има право на непрекъсната седмична почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Непрекъсната междуседмична почивка е 48 часа При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде по-малко от 36 часа, но не по-малък от 24 часа. За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. Съгласно чл. 148 от Кодекса на труда работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските отказът на работника и служителя по чл. 148 КТ да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по реда на алинея 1, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 КТ не се установи, че неговият отказ е незаконен. 2. Ненормиран работен ден Съгласно чл. 139а от КТ за някои длъжности поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ може да установява ненормиран работен ден. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. От законовата разпоредба следва, че работниците и служителите, за длъжностите на които работодателят е установил ненормиран работен ден, при необходимост са длъжни и след изтичането на редовното работно време да изпълняват трудовите си задължения. Извършената от тях “в повече” работа се компенсира с допълнителен отпуск, а когато необходимостта изисква да се работи в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд. Тези работници и служители имат право освен на почивките по чл. 151 и на почивка не по-малко от 15 минути след изтичането на редовното работно време. Общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с КТ, което означава, че те не могат да работят повече от 12 часа на ден. Във връзка с особеностите на работното време при водачите на МПС, за допълнителна информация можете да се обърнете към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед изясняване на конкретните обстоятелства по случая и за да се установи дали става въпрос за нарушения на трудовото законодателство, имате право да се обърнете към Инспекцията по труда, която осъществява контрол за спазването му. ЛТ/ Трудово право на Република България
2012-08-24 20:31:41 Подадох заявление до кмета,че от 01.09.2012г.не желая да изпълнявам длъжността директор,а искам да работя по основния си трудов договор като учител.От администрацията искат да ми прекратят трудовия договор и новият директор да сключи с мен нов тр.догов.Редно ли е това?Как трябва да се постъпи в тази ситуация? Ваня Цветанoва NULL Трудово право на Република България
2012-09-17 14:55:25 НЕ СЪМ ЧЛЕН НА СИНДИКАТИТЕ, НЕ СЪМ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАЛА,НЕ СЪМ СЕ ДОГОВАРЯЛА С РАБОТОДАТЕЛЯ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА ПЛАТЕН ОТПУСК ПО ЧЛ.157 ОТ КТ.ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТД И В ПОСЛЕДСТВИЕ И ПРИ ДС. ПРЕЗ М. 09.12 Г. СКЛЮЧИХ ГРАЖДАНСКИ БРАК.ВЪПРОСЪТ МИ Е ИМАМ ЛИ ПРАВО НА 2 ДНИ ПЛАТЕН ОТПУСК СЪГЛАСНО ЧЛ. 157,АЛ.1,Т.1 ОТ КТ. Р.ПЕТРОВА Уважаема г-жо Петрова, В чл. 157, ал. 1 , т. 1 КТ е уредено задължението на работодателя да освобождава от работа работника или служителя при встъпване в брак – 2 работни дни. Право на този вид отпуск в размер на 2 работни дни има всеки работник или служител, без значение дали е член на синдикална организация или не. Съгласно чл. 50, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работникът или служителят има право на отпуск за деня на съответното събитие и за следващия го работен ден. Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите работни дни след нея. Работодателят няма право да откаже ползването на този вид отпуск. Той има задължение да освободи работника или служителя от работа. През време на отпуска по т. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя (чл. 157, ал. 3, т. 1 КТ). ЛТ/ Трудово право на Република България
2012-09-26 19:42:52 Кога трябва да се изплати обезщетение по чл.222 ал.3 на лице на изборна длъжност , което се е пенсионирало без да е прекратено осигуряването му след приетите промени от 01.01.2012 г./чл.94 ксо/. Иринка Венелинова В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на предвиденото в разпоредбата обезщетение е към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, въпросът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ Трудово право на Република България
2012-11-07 22:19:59 Назначена съм на постоянен договор, със срок на изпитване 6 месеца, в полза на работодателя, сключен на 15.04.2012г. Срока на изпитване изтича на 14.10.2012г., а аз съм в болничен от 08.10.2012г. Мога ли да бъда освободена, след като свърши болничния? Вера Тодорова Уважаема г-жо Тодорова, Срокът на болничния лист удължава срока на изпитване и затова работодателят може да прекрати трудовия Ви договор и "след като свърши болничния". ЛТ/ Трудово право на Република България
2012-11-15 19:40:53 Здравейте. Работя в Дирекция"С.П." по 66 ПМС.Редно ли е при съкращаване на щата ние да си подаваме молби за напускане доброволно,както се опитват да ни притискат.При положение,че не е по наше желание. Спасов Уважаеми господин Спасов, В запитването сочите, че става дума за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Съгласно чл. 328, ал. 1, т . 2 от Кодекса на труда, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата. Следователно, молба от страна на работника или служителя не е необходима при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание. ЕКБ Трудово право на Република България
2012-12-26 00:22:54 Има ли право на ваучери за храна дежурен персонал изпълняващ 12-часови дежурства в здравно заведение? Според Постановление 133/1993 г. храната се дава в натура. Но тогава нямаше ваучери. Соня Върбанова Уважаема госпожа Върбанова, Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието. Предоставянето на ваучери за храна може да бъде извършено по реда на чл. 294 от КТ със средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, тъй като ваучерите за храна са социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, когато са предоставени по реда и начина, определен в чл. 293 от КТ. Следователно, няма пречка ваучери за храна да бъдат предоставяни на персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравно заведение по реда на чл. 294 или по реда на чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор. В случай, че въпросът Ви е свързан със задължението на работодателя за предоставяне на топла храна и напитки при полагане на нощен труд, то съгласно чл. 140, ал. 2 е 3 от Кодекса на труда, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Видно от разпоредбата, задължението по този ред работодателя осъществява независимо от предоставянето или не на ваучери за храна. ЕКБ Трудово право на Република България
Страница 4279 of 6864