| 2012-11-23 16:11:12 |
Здравейте, Необходимо ли е служител да подписва допълнително споразумение при преминаване от ненормиран към нормиран работен ден поради намаляване на полагаемите дни за платен годишен отпуск (тъй като същите са му били дадени като допълнителни такива за ненормирания работен ден, на който е бил)? Благодаря предварително за отговора. |
Мария Михайлова |
Уважаема госпожа Михайлова, Съгласно чл. 139а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. Видно от текста на разпоредбата при спазване на изискванията на разпоредбата работодателят има право да определя длъжностите, които работят при условията на ненормиран работен ден, без да е необходимо мнението или съгласието на отделните работници или служители. Когато списъкът на длъжностите по чл. 139а, ал.1 КТ бъде променен и някои от тях отпадат, това означава, че работниците и служителите няма да работят при ненормиран работен ден след издаването на заповедта по чл. 139а, ал.3 КТ. След влизане на заповедта в сила те няма да имат право и на допълнителен платен годишен отпуск за ненормиран работен ден. Не е необходимо при определяне на длъжностите по реда на чл. 139а, ал.1 от КТ да се сключват допълнителни споразумения за работа при ненормиран работен ден, тъй като споразумението означава съгласие и на двете страни по трудовото правоотношение, а както беше пояснено работодателят има право сам да определи длъжностите, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. СС |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-03 10:58:52 |
При прекратяване на трудов договор на основание чл.328 ал. 1 т. 6 с трудоустроен служител, ползва ли се той със закрила по чл. 333? Благодаря предварително... |
Р. Георгиева |
Уважаема госпожа Георгиева, На основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител. Видно от разпоредбата, при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ закрилата не се прилага. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-12 19:57:01 |
Работя по чл.110 КТ на незаета 0.5 щатна броика.Може ли трудовото ми възнаграждение да бъде по-малко от половин минимална работна заплата |
Стоянка Стоянова |
Трудовото възнаграждение се договаря между страните по трудовия договор, като размерът на основното трудово възнаграждение при пълно работно време не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, установена за страната. На основание чл. 1 от ПМС № 300 от 2011 г., считано от 01.05.2012 г. за пълен работен месец минималната месечна работна заплата за страната не може да бъде по-малка от 290 лв. Както е видно от горното, минималната работна заплата в размер на 290 лв. е установена за пълно работно време. Съгласно чл. 247, ал. 1 от Кодекса на труда размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2012-12-26 00:40:15 |
Има ли право на ваучери за храна дежурен персонал изпълняващ 12-часови дежурства в здравно заведение? Според Постановление 133/1993 г. храната се дава в натура. Но тогава нямаше ваучери. |
Соня Върбанова |
Уважаема госпожа Върбанова, Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието. Предоставянето на ваучери за храна може да бъде извършено по реда на чл. 294 от КТ със средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, тъй като ваучерите за храна са социални придобивки, предоставени в натура на работниците и служителите, когато са предоставени по реда и начина, определен в чл. 293 от КТ. Следователно, няма пречка ваучери за храна да бъдат предоставяни на персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравно заведение по реда на чл. 294 или по реда на чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор. В случай, че въпросът Ви е свързан със задължението на работодателя за предоставяне на топла храна и напитки при полагане на нощен труд, то съгласно чл. 140, ал. 2 е 3 от Кодекса на труда, нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Видно от разпоредбата, задължението по този ред работодателя осъществява независимо от предоставянето или не на ваучери за храна. ЕКБ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-08 09:45:28 |
Изтичат ми 410 дни след като родих ,може ли да се върна на работа на 4 часов работен ден в същата фирма,докато продължава майчинството ми и ще получавам ли 240лв,които се дават през втората година,както и заплата? |
Рада Ангелова |
Уважаема г-жо Ангелова, След изтичане на отпуска за бременност и раждане (410 дни до навършване на 1-годишна възраст на детето – по чл. 163 КТ), майката може да се върне на работа и да не ползва отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. При завръщане на работа поради изтичане на отпуск по поради бременност и раждане по чл. 163 КТ работничката или служителката има право да предложи на работодателя изменение на продължителността и разпределението на работното време за определен срок или други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят завръщането на работа, като работодателят е длъжен да вземе под внимание предложението, когато съществува такава възможност в предприятието (чл. 167б, ал. 1 и 2 от КТ). С допълнително писмено споразумение между Вас и работодателя, сключено на основание чл. 119 от КТ, може да бъде променена продължителността на работното време по договора – от 8 на 4 часа. Когато майката, която е осигурена за общо заболяване и майчинство, не ползва отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а работи и ако отпускът не е прехвърлен на бащата, бабата или дядото на детето, освен на заплатата си, тя има право и на обезщетение съгласно чл. 54, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в размер на 50 % от обезщетението при отглеждане на малко дете, т.е. 120 лв. за 2013 г. За конкретна информация във връзка с обезщетението и необходимите документи за изплащането му се обърнете към НОИ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-01-31 15:41:52 |
Необходими ли са допълнителни указания в бюджет 2013 за увеличаване на работната заплата на персонала в сферата на социалните услуги? |
Пенка Стоянова |
Въпросът Ви е от компетентността на Агенцията за социално подпомагане. |
Трудово право на Република България |
| 2013-02-21 15:15:19 |
Фирма за охрана има няколко пръснати обекта.На охранителите се налага да дават дежурства по график в различните обекти.В трудовия договор на "място на работа" кой обект трябва да се посочи.Трябва ли при всяко застъпване в нов обект да има извънреден инструктаж и как да обосновем присъствието на работника в различните обекти? |
Милена Апостолова |
Уважаема г-жо Апостолова, Във връзка с Ваше запитване изразяваме следното мнение: Трябва да се прави разлика между понятията “място на работа” и “работно място”. Мястото на работа се договаря между страните по трудовия договор и е един от задължителните елементи от неговото съдържание (чл. 66, ал. 1 т. 1 КТ). Според чл. 66, ал. 3 КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. “Работно място” съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на КТ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. От горното следва, че когато мястото на работа е седалището на предприятието, работникът или служителят може да изпълнява трудовите си задължения на всеки един от обектите, находящи се на територията на това седалище. Съгласно чл. 118, ал. 2 КТ, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променя определеното (с трудовия договор) място на работа, не е налице изменение на трудовото правоотношение. “Указанието” на работодателя къде работникът или служителят да полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, може да бъде дадено чрез разработване на предварителен график, от който ще става ясно “присъствието на работника в различните обекти”. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-03-05 09:42:29 |
Здравейте,работех в Кипър до декември месец 2012г.Връщайки се тук се регистрирах в бюрото по труда и НОИ надявайки се да получавам прилично обезщетение.проблема е,че ми определиха минималното такова,поради факта,че в Кипър получих за месец март 2011 обезщетение за безработица.Мога ли да направя нещо,за да получавам максимума? |
Димитър Колев |
Въпросът Ви е от компетентността на рубрика "Европейско и международно социално право". |
Трудово право на Република България |
| 2013-06-04 13:22:26 |
Работя по трудов договор в държавна администрация. Мога ли, ако ми бъде разрешен неплатен отпуск за една година, да започна работа като държавен служител в МВР и при някаква реформа там, да се върна отново на старата ми работа. |
Венцислав Ангелов |
Уважаеми г-н Ангелов, Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител: “(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което: 1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително; 2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 3. е народен представител; 4. е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация; 5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище.” ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-08-05 11:54:40 |
Здравейте! Задължително ли е договор по чл.110 със записано във него "срок на договора - определен - до ...........г." да се запише, че е във връзка с чл. 68, ал.1 т. 1 и във вр. с чл. 68, ал. 3 от Кодекса на труда. Задължително ли е договорът по чл.110 да е обвързан с чл. 68 от Кодекса на труда? |
Иванка Стефанова |
Уважаема г-жо Стефанова, На основание чл. 110 от Кодекса на труда се сключват трудови договори за допълнителен труд при същия работодател за работа извън установеното работно време. Следва да се спазват и изискванията по чл. 113 и чл. 115 КТ. Съгласно чл. 115 от КТ, освен допълнителните условия, с тях трябва да са уговорени и условията по чл. 66, ал. 1. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 от КТ с трудовия договор се определя и неговото времетраене. Според времетраенето трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор. Следователно няма пречка трудовият договор да бъде сключен на основание чл. 110 КТ във връзка с чл. 68, ал. 1, т. ....... КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |