| 2014-12-02 17:38:03 |
Искам да работя по втори трудов договор, по чл.111, половин преподавателски норматив. На какви условия трябва да отговарям по отношение на продължителност на работния ден |
Нели Стоянова |
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Съгласно чл. 113 от КТ, максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от: 1. 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители; 2. 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите по чл. 113, ал. 1, т. 2 от КТ могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него – чл. 113, ал. 3 от КТ. В чл. 113, ал. 4 от КТ е предвидено, че писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случаите на чл. 113, ал. 3 и ал. 4 от КТ, продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна и седмична почивка, установена с този кодекс. Мнението ни е, че можете да работите по втори трудов договор при посочените по-горе условия, но за повече информация се обърнете към Министерство на образованието и науката. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-17 21:52:23 |
мога ли да прекъсна неплатен отпуск с болничен лист |
Жана Андреева |
Кодексът на труда не регламентира прекъсване на неплатения отпуск по чл. 160 от КТ. Мнението ни е, че когато по време на ползване на неплатен отпуск на лицето бъде издаден болничен лист, ползването на отпуска може да се прекъсне по негово искане и с представяне на болничния лист. Тъй като паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от НОИ, то за конкретна информация по изплащането на болничния лист се обърнете към съответното ТП на НОИ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-23 18:15:18 |
На 21 .01 си пуснах предизвестие.Може ли да ползвам болничен докато съм в предизвестие |
Бисерка Тодорова |
Имайки предвид направеното от Вас запитване е необходимо да се отбележи, че ако сте връчили предизвестието, то то започва да тече от деня следващ деня на връчването. С изтичане на предизвестието трудовият договор се прекратява. Обстоятелството, че сте в състояние на временна неработоспособност е без значение и с това време не се удължава срока на предизвестието. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-30 22:10:51 |
Работя като управител във фирма, която е ЕООД.При излизане в майчинство трябва ли да се назначи нов управител или може да се даде на друго лице нот. заверено пълномощно?Може ли да се назначи втори управител или прокурист?Това лице по заместване ли се назначава /на срочен трудов договор/?Ако аз остана управител какъв размер от майчинството ще получа |
Анета Панайотова |
За информация по въпроса се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт или на адрес София - 1303, бул. "Александър Стамболийски" № 62-64 или на e-mail: NOI@nssi.bg. КС |
Заетост и безработица |
| 2015-03-18 08:59:45 |
Имам лице,което навършило възраст за пенсия и има необходимия стаж и иска да се пенсионира, но без да прекъсва трудовите правоотношения. Кога може да се изплати обезщетение по чл. 222, ал 3 от КТ,тъй като не е променен, а е излезнало в нормативен акт, че не трябва да се прекъсва осигуряването? |
Велислава Нешкова |
В чл. 222, ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, обезщетението се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-29 16:29:16 |
Може ли освободен от работа работещ песионер да получава обезщетение от борсата и в какъв размер ако има това право. |
ИВАНКА |
Според предвиденото в чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или законодателството на друга държава. Видно от разпоредбата, след като лицата придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст нямат право на парично обезщетение за безработица. КС |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-01 20:41:29 |
Имам ли право да ползвам отпуска от2009год. преди напускане поради пенсиониране, или трябва да ми се изплати. |
Сийка Гергьовска |
Няма пречка да ползвате отпуска си за 2009 г. в случая, посочен в запитването, ако работодателят го разреши. Ако не разреши ползването му, то при прекратяване на трудовото правоотношение дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. СН/ |
|
| 2015-11-24 11:00:56 |
Здравейте, на лице което от 5 месеца в болничен и е освободено след края на болничните дължи ли се обезщетение за неизползван платен отпуск по чл.224 за времето в което е било в болнични? |
Даниела Стойкова |
Времето през което работникът/служителят е бил в законоустановен отпуск се признава за трудов стаж, а при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за неизползувания платен годишен отпуск, изчислен пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. ЯР/
|
|
| 2016-01-12 16:38:04 |
Нарушение ли е да се назначи служител с брутен доход под МОД, а да му се правят удръжки за осигуряване на МОД.Не се ли ощетявна работника за по-малко заплащане да му се правят удръжки за осигуровки върху по-голяма сума а именно върху МОД? |
Вени Георгиева |
Уважаема госпожо Георгиева,
Осигурителният доход е основата, върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски. Този доход включва всички брутни месечни възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Това е и доходът, който се взема предвид при определяне размера на осигурителните плащания – пенсии и обезщетения.
Всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се определя минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
От друга страна, размерът на трудовото възнаграждение се регулира от трудовото законодателство и при пълно работно време не може да бъде по-малък от минималната работна заплата за страната. Съгласно Постановление № 375 на МС от 28.12.2015 г. размерът на минималната работна заплата за страната е 420 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Следователно, при положение, че определеният минимален осигурителен доход за основната икономическа дейност и квалификационната група професия, към които се отнася въпросната длъжност, е по-висок от размера на брутното трудовото възнаграждение, то осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху минималния осигурителен доход за въпросната дейност. НА/ТПООУТ |
|
| 2016-04-11 20:22:33 |
Какъв е редът за разрешаване и ползване на отпуск по чл.157, ал.2 от КТ? Необходим ли е болничен лист? В какъв срок е ограничен този вид отпуск?
Предварително Ви благодаря за отговора! |
Ваня Ненова |
Уважаема г-жо Ненова, съгласно чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177. Съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро" са работнички и служителки, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.” От даденото медицинско определение на това понятие, в което изрично е посочено “не повече от 20 дни” следва, че отпускът по чл. 157, ал. 2 от КТ може да се ползва само в този интервал от време. Съгласно чл.313а от КТ Бременната работничка или служителка както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро ползва права по чл. 140, ал. 4, т. 2 (забрана на нощния труд), чл. 147, ал. 1, т. 2 (забрана на извънредния труд), чл. 157, ал. 2 (платен отпуск за мед.прегледи), чл. 307 (забрана за възлагане на опасни работи), 309 (трудоустрояване), 310 (забрана за командироване без съгласие на работника) и чл. 333, ал. 5 (закрила при уволнение), след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. Следователно работодателят е задължен по смисъла на чл. 157, ал. 2 КТ да освободи от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време, като за времето на отсъствие от работа, лицето следва да представи документ от здравните органи, в който да е отразен продължителността на прегледа./КНП/ |
|