| 2014-07-23 11:19:00 |
В чл.317 ал.3 от Кодекса на труда 7-дневния срок в календарни или работни дни ли е |
Галина Тодорова |
Съгласно чл. 317, ал. 3 от КТ работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му. Както е видно, в разпоредбата не са посочени работни дни, поради което следва, че преместването на лицето следва да се извърши в срок от 7 календарни дни. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-04 14:11:30 |
Лицето "А" е назначено на безсрочен трудов договор.Излиза в отпуск по майчинство.Замества го лицето "В" по чл.68 ал.1 т.3, но и то излиза в отпуск по майчинство.Назначено е лицето "С" по чл.68 ал.1 т.3.Лицето "А" желае да се върне на работа. Правилно ли ще се освободят лицата "В" и "С" по чл.325 т.5 и губи ли обезщетението по майчинство лицето "В". |
Р. Косева |
При повече от един сключен трудов договор за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, когато титулярът на работното място се завърне на работа, едновременно с това се прекратяват всички трудови договори за заместване на този титуляр, тъй като отпада основанието за заместване на отсъстващ работник или служител. При издаване на акта за прекратяване на трудовите правоотношения (възникнали по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ) се посочва чл. 325, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда като основание за прекратяване. В този случай, защитата при уволнение по чл. 333 от КТ не се прилага. Съгласно чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване, при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство през време на получаване на обезщетение за бременност и раждане на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 – 410 календарни дни. СН/. |
Трудово право на Република България |
| 2014-08-25 10:21:25 |
Здравейте! Имам няколко въпроса за обезщетението по чл.222,ал.1 от КТ. Как се записва в трудовата книжка?Смята ли се за трудов стаж?Смята ли се за осигурителен стаж?Издава ли се УП-3 за него и как се оформя? Благодаря Ви! |
Валентина Бояджиева |
Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. Кодексът на труда не предвижда периодът, за който е изплатено обезщетението да се зачита за трудов стаж. Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 10 от КТ в трудовата книжка (стр. 26/27) на работника или служителя се вписват изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. независимо от основанията за изплащането им. Обезщетението за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 от КТ не се зачита за трудов стаж (т.е. не се извършва вписване като трудов стаж). Този период обаче се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Във връзка с издаването на обр. УП-3 се обърнете към Националния осигурителен институт. КС |
Трудово право на Република България |
| 2014-09-18 11:56:45 |
На 17.09получих вашия отговор, за които Ви благодаря. Интересува ме ѝма ли право работодателя да иска от мен заплащане на 3 месечно предизвестие и ще има ли негативни последствия ако започна работа в др. фирма, при описаните условия и при положение,че не са ми връчили заповедта за прекратяване на трудов договор?Благодаря. |
Захариев |
Във връзка с повторното запитване Ви уведомяваме следното: В случай, че трудовият Ви договор е срочен, както вече Ви уведомихме в придишния си отговор, в ал. 2, изр. 2-ро на чл. 326 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Следователно, ако Вие желаете да го прекратите с предизвестие до работодателя, срокът на предизвестието е 3 месеца, но не повече от остатъка на срока на договора. При прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието - чл.335, ал.2, т 1 от КТ. Член 220, ал. 1 от КТ дава възможност на страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Ако желаете да прекратите срочния си трудов си договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, то Вие или трябва да "отработите предизвестието" или можете да се възползвате от правото си да не спазите срока на дължимото предизвестие. Това означава, че дължите обезщетение съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за неспазения срок. В случай, че трудовият Ви договор е прекратен, съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. От разпоредбата е видно, че работодателят следва да издаде заповед за прекратяване на трудовия договор, като посочи от кога същият се прекратява, както и основанието, на което се прекратява. Актът за прекратяване на трудов договор се подписва и от двете страни по трудовото правоотношение. На основание разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от КТ работодателят има задължение да предаде незабавно на работника или служителя оформената му по съответния ред трудова книжка. В чл. 226, ал.1 от КТ е предвидено, че работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимущестевните. Давностният срок за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. След прекратяване на трудовият Ви договор няма пречка за започнете работа в друга фирма. За съдействие за изясняване на случая можете да се обърнете към съответната инспекция по труда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-11-06 11:38:27 |
Как може да се защитим ако едно лице, на което в края на работната смяна е връчено предизвестие за прекратяване на ТПО, след края на работната смяна се сдобива с болничен лист от доверен лекар и излиза, че сме му го връчили по време на ползване на отпуск по болест, съда ще съобрази ли, че може до обяд да си на работа, а следобяд да се разбоолееш? |
Цветелина Милчева Тодорова |
От запитването не става ясно основанието, на което ше бъде прекратено трудовото правоотношение на лицето. Закрилата при уволнение е предвидена в чл. 333 от КТ. Разрешеният на лицето отпуск поради временна неработоспособност след връчване на предизвестието не прекъсва срока на вече връченото предизвестие, както и не удължава неговият срок. В чл.335, т.1 от КТ е предвидено, че при прекратяване с предизвестие трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието. Кога е връчено прдизвестието се доказва в състезателно производство пред съответния съд, по повод на трудов спор, както и съдът преценява законосъобразността на уволнението. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-12-02 18:22:34 |
В момента работя на основен трудов договор - 8 часа. Предлагат ми в друго предприятие да почна работа на основен трудов договор също 8 часа. Позволява ли ми закона да работя на двете места едновременно, при положение че първия работодател е съгласен? |
Мая Матева |
Вие имате възможност да сключите трудов договор с друг работодател по реда на чл. 111 от Кодекса на труда (КТ), който предвижда, че работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Работното време по трудов договор за допълнителен труд е уредено в чл. 113, ал. 1 до ал. 8 от КТ, съгласно който максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от 40 часа седмично – за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители, и 48 часа седмично – за другите работници и служители. При изричното им писмено съгласие работниците и служителите, навършили 18 години могат да работят и повече от 48 часа. Работникът или служителят по чл. 110 и чл. 111 от КТ дава писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично на работодателя, при когото работи. В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 от КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя – страна по трудовия договор за допълнителен труд. В тези случаи продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна, която не може да бъде по-малко от 12 часа, съгл. чл. 152 от КТ и седмична почивка – 48 часа, съгл. 153 от КТ. С оглед на гореизложеното може да се направи обоснован извод, че работник или служител може да сключи един основен трудов договор на 8 часа и допълнителен трудов договор по чл. 111 от Кодекса на труда, който не може да бъде повече от 4 часа. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-17 22:58:28 |
Студент съм, индивидуална форма на обучение. Имам ли право на 30 дни платен отпуск по чл.169, ал.3 от КТ? |
Калина Каменова |
Съгласно чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), право на платен отпуск за обучение в размер на 25 работни дни за всяка учебна година имат работници или служители, обучаващи се без откъсване от производството със съгласието на работодателя. Платеният отпуск за обучение по чл. 169 от КТ е целеви и се предоставя за посещение на учебни занятия и за подготовка и явяване на изпити. Съгласието на работодателя за обучението е условие за реализиране на възможността за ползване на този вид платен отпуск. В ал. 3 на чл. 169 от КТ е предвидено, че учащите се по ал. 1 имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. В случай, че са налице горните изисквания и не сте редовна форма на обучение, по наше мнение имате право на отпуск по чл. 169, ал. 1 и ал. 3 от КТ. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-01-23 18:21:59 |
Здравейте, работя на трудов договор към частна фирма. Работодателя ни задължава на всеки 3 месеца да ползваме част от платения годишен отпуск, с аргумент, че такива били вътрешните правила на фирмата. Има ли право на това, тъй като аз не желая да ги ползвам по този начин. Към кой да се обърне за съдействие. Благодаря! |
Мартинов |
Съгласно чл. 173, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. Работникът или служителят е длъжен да използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага - ал. 2 на чл. 173. Според чл. 173, ал. 8 от КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Съгласно ал. 9 на чл. 173 от КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. Случаите, в които работодателят има право да предостави платения годишен отпуск без писмено искане на работника/служителя са 1. по време на престой повече от 5 работни дни; 2. при ползване на отпуска едновременно от всички работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов договор или в правилника за вътрешния трудов ред; 3. в случай че до определената в графика по ал. 1 начална дата за ползване на отпуска работникът или служителят не е поискал ползването му – чл. 173, ал. 7 от КТ. В случай на нарушаване на трудовото законодателство се сигнализира инспекцията по труда по седалището на предприятието. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-07 19:03:20 |
Във връзка със зададен въпрос от 16.01.2015г. и Ваш отговор от 06.02.2015г. Уточнявам: Допълнителният отпуск е по чл.156,ал.1,т.1 от КТ – за работа при спец.условия. Служителят излиза в платен годишен отпуск от 19.11.2014г. |
Недева |
Уважаема г-жо Недева, Разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда регламентира правото на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата към ПМС № 267 от 12.12.2005 г. (Обн. ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г.). Съгласно чл. 4 от Наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година. Когато работникът или служителят работи по-малко от една календарна година, размерът на допълнителния платен годишен отпуск се определя пропорционално на отработеното време. От гореизложеното е видно, че в случая, размерът на допълнителния платен годишен отпуск, следва да бъде определен пропорционално на отработеното време през 2014 г. (ако има такова до края на 2014 г., тъй като в запитването не посочвате до кога се ползва платения годишен отпуск, разрешен от 19.11.2014 г.). Ако до края на 2014 г. служителят няма реално отработено време, той няма да има право на отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-02-25 11:12:39 |
Към коя дата се изчислява стажът за обезщетението по чл.222,ал.3 КТ-към дата на придобиването на право на пенсия за ОСВ или към датата на прекратяване на ТД ? |
Даниела Борисова |
От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, и към тази дата би следвало да се направи пресмятане на общия брой (периода) трудов стаж при този работодател. Преценката дали работника/служителя да получи обезщетение в размер на 2 или 6 брутни трудови възнаграждения се прави от работодателя. Ако не сте съгласни с нея можете да се обърнете към съда. ЯР/ |
Трудово право на Република България |