Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2015-03-09 14:04:40 Правото и основанието за12часово дежурство на мед.фелдшери нощни и почивни,празнични дни вместо разпокъсан график на 8часа с неспазено време за ночивка между дежурствата.става въпрос за болница стационар в затвора.до скоро работеме няма с 12 часа,ноотскоро сме на 8часова денонощна въртележка, което е кошмарно и изморително.благодаря ви ! калинка върбанова Направеното от Вас „запитване“ съдържа само констатации и следва да бъде конкретизирано. С оглед на това е необходимо да се отбележат следните фактически положения в Кодекса – съгласно чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. В този случай работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. (чл. 152 от КТ). При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. (чл. 153, ал. 1 от КТ). В Кодекса е предвидена и възможността, работодателят да въведе сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 142, ал. 4 от КТ, максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. (чл. 153, ал. 2 от КТ). ЯР/ Трудово право на Република България
2015-04-17 17:17:20 Здравейте.В момента съм военнослужещ и при навършване на 52 години ще имам 22г и 6 месеца 1ва категория труд , като пребавя годините 3та категория и казармата ще станат общо 26г и 8 месеца, или няма да ми стигат 4 месеца за да получа военна пенсия.Как и кога ще се пенсионирам аз. Живко георгиев В момента се прилага разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, според която военнослужещите придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. КС Трудово право на Република България
2015-06-01 14:04:22 Здравейте, моят въпрос е следния: задължен ли е работодателят да увеличи заплатите на напуснали бюджетни служители /медицински сестри/ със задна дата от 01.01.15 г., съгласно КТД от дата 24.04.15 г. на синдикалната организация на ОДЗ и ЦДГ? Как би следвало да се оформи документално ако би трябвало да се корегират: заповед, допълнително споразумение или ......? Благодаря предварително! Вася Филипова Тъй като въпросът Ви е свързан с прилагане на Колективния трудов договор в системата на здравеопазването, за отговор следва да се обърнете към Министерство на здравеопазването. МВ/
2015-07-01 23:49:02 Съгласно нормативната уредба през 2015 г. всеки работещ на трудов договор и придобил право за пенсия за ОС и възраст има възможност да подаде документи в НОИ за отпускане на пенсия, без да прекратява трудовото си правоотноошение. Моля за отговор на въпроса - Кога възниква правото за обезщетение по чл. 222, ал.3 за лицето в този случай ? Емилия Каназирева В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От 1 януари 2015 г. е отменена разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст беше необходимо лицето да преустанови упражняването на трудова дейност. Поради това, че изискването за прекратяване на осигуряването, /в случая на трудовото правоотношение/ е отменено, обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ ще се дължи, но към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. лицето ще има право на това обезщетение при прекратяване на трудовия му договор и към онзи момент следва да бъде изчислен периода (годините), който лицето е работило при същия работодател. ЯР/
2015-07-20 13:35:33 Колко брутни работни заплати се изплащат на учител, който през последните 3,6 години е бил в неплатен отпуск? През това време лицето е работило при друг работодател на трудов договор в Австрия също като учител. Лицето желае да да се възползва от възможността за ранно пенсиониране и да му бъде прекратено трудовото правоотношение със заведението в което е в неплатен отпуск. Лицето желае да му се изплатят 8 работни заплати. Има ли право на това? Dimirar В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж. От гореизложеното е видно, че за да получи едно лице обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца то трябва да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да е работило при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж, като в противен случай ще получи брутното си трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. С оглед на посочените в запитването обстоятелства, то мнението ни е, че неплатеният отпуск не е предпоставка за лишаването на лицето от съответното обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 от КТ. Преценката дали работника/служителя да получи 2 или 6 брутни работни заплати на горепосоченото основание се прави от работодателя. Преценката относно законосъобразността на издадената заповед принадлежи на съда. За получаването на обезщетение в размер на 8 работни заплати по КТД в народната просвета, лицето следва да се обърне към Министерство на образованието и науката. ЯР/
2015-08-04 15:46:11 Мой близък е работил като тракторист в ЖП Секция Враца от 22.08.1977 г. до 31.03.1979 г. От 01.04.1979 г. е преназначен като машинист на гъсенични и колесни трактори, на която длъжност работи до 01.04.1990 г. Моля за Вашия отговор каква категория труд следва да му бъде зачетен при пенсиониране. Мая Тонова Конкретната преценка за категорията труд, от която следва да бъде зачетен осигурителния стаж, се прави от длъжностните лица в Националния осигурителен институт, въз основа на оригиналните документите за осигурителен (трудов) стаж, които лицето представя в съответното териториално поделение – обр. УП-3, заповеди за назначаване, трудова книжка, конкретната длъжност, на която е било назначено, предприятието, в което е работило и др. Това е така, тъй като пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. КС
2015-10-23 14:09:08 Лице работи по ТД. Ежемесечно към договореното възнаграждение за труд получава и допълнително възнаграждение за постигнати цели, което не е вписано в ТД.При прекратяване на ТД рабатодателят дължи обезщетение на лицето за неползван отпуск. Питането ми е следното: Как ще се изчисли обезщетението за неползван отпуск - от сумата на договореното трудово възнаграждение или от сумата на договореното трудово възнаграждение + допълнителното възнаграждение за постигнати цели Петя Ненкова Съгласно чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение (чл. 224, ал. 2 от КТ). В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Според чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. В случай, че във вътрешните правила на работодателя (чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ) е предвидено, че възнаграждението е с постоянен характер, то би следвало „ежемесечното допълнителното възнаграждение за постигнати цели“ да се включи към заплатата при изчисляване на размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. ЯР/
2016-01-12 16:41:38 Здравейте, зададох въпрос във връзка с полагащ се платен отпуск за работа при специфични условия на труд. Бих искала да уточня, че не съм синдикален член и лабораторията , в която работя е частна структура. Благодаря! Таня Бозова От запитването Ви правим заключение, че попадате в обхвата на чл. 3, т. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време и сте със седем часов работен ден. Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156, ал. 1, т. 1 от КТ е посочено, че работникът или служителят има право на допълнителен платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни. Във връзка с гореизложеното и с оглед посочените в запитването Ви обстоятелства сме на мнение, че работещите на длъжност лекър – микробиолог в лаборатория по микробиология с установено намалено работно време (7 часа), следва да позват и допълнителен годишен отпуск при изпълнение на посочените условия и в случаите когато оценката на риска представя доказателства за наличен неотстранен риск. По-големи размери на отпуските (от горепосочените) могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение (чл. 156а от КТ). ЯР/
2016-02-23 21:43:07 Когато назначаваш пенсионер на работа,плаща ли му се клас прослужено време?Има ли право директорът да променя вътрешните правила за работната заплата през цялата година,така ,че да са му угодни според съответния случай без това да е сведено до знание на целия колектив?Носи ли съответно директорът наказателна отговорност за това? Елена Петрова Уважаема г-жо Петрова, Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Обстоятелството, че работникът или служителят е пенсионер, не го лишава от правото на допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, ако са изпълнени условията по наредбата за получаването му. Следва да се има предвид, че трудовият стаж, придобит преди сключването на трудовия договор с лицето-пенсионер се взема предвид от работодателя, само когато предишният трудов стаж е придобит на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия (чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата). Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата организацията на работната заплата в предприятията се регламентира във вътрешни правила за работната заплата, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 от Кодекса на труда. Разпоредбата на чл. 37 КТ регламентира, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. Вътрешните правила за работната заплата могат да се изменят по реда на тяхното приемане. Съгласно чл. 22, ал. 2 НСОРЗ вътрешните правила за работната заплата се утвърждават от работодателя и не могат да противоречат на нормативните актове и на условията, договорени в колективния трудов договор. ЛТ/
2016-03-29 12:45:58 Във връзка с текущи отсъствия на персонал по непредвидими причини (напр. временна неработоспособност) търговска верига с десетки обекти, има нужда от служители, които да изпълняват ролята на „Служители, заместващи отсъстващи служители“ за 8-часови смени. Поради непредвидимостта на този тип отсъствия, въпросните служители напрактика ще имат различна заетост всеки месец, според конкретно възникналите нужди – т.е. през един месец биха изработили 10 работни дни, през друг 15 работни дни, през трети – пълен работен месец. Какъв вид трудов договор, с каква заетост и каква форма на изчисление и заплащане на труда е законосъобразно да ползва дружеството в този случай. Как да се оформи клаузата за място на работа в трудовия договор при условие, че на тези „Служители, заместващи отсъстващи служители“ ще се налага всекидневно да заместват в различни търговски обекти в рамките на едно населено място. Васил Георгиев Съгласно разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Условие за изпълнението на длъжност или работа по заместване е работникът или служителят, който е титуляр на длъжността, да отсъства от работа. Причината за отсъствието на титуляра е без значение (платен или неплатен отпуск, болничен отпуск, отпуск за гледане на дете и др.). Законът не въвежда и условие за продължителността на срока на заместването. Задължително условие обаче е съгласието на заместващия работник или служител, което следва да е изразено в писмена форма (сключва се трудов договор по чл. 259 от КТ). Страните следва да са уговорили дали заместващия ще изпълнява и своята работа или длъжност или ще изпълнява само работата на отсъстващия титуляр. От това обстоятелство произтича и определянето на дължимото възнаграждение съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ. С цел гарантиране правата на заместващия работник, законът предвижда правото му да получи възнаграждение за заместването, дори и когато липсва писмено изразено съгласие от негова страна (чл. 259, ал. 3 от КТ). От гореизложеното е видно, че заместване по чл. 259 от КТ се осъществява със съгласието на работника, в случай, че титулярът на длъжността отсъства. Това правило не се прилага за работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. МВ/
Страница 4305 of 6864