| 2010-04-27 08:59:19 |
също показват, че работника е изработил пълен месец септември 1976г. Въпросът ми е следния: кой следва да поправи допуснатата грешка в тр.книжка? Може ли настоящият служител ТРЗ да я коригира или трябва да бъде коригира от Инспекцията по труда? |
Богданова |
Уважаема госпожа Богданова, Поправките в трудовата книжка се извършват от работодателя, който е направил вписването. СС |
NULL |
| 2018-02-11 00:08:04 |
Работих 4 месеца в предприятие и напуснах по взаимно съгласие.Имам ли право на платен отпуск за това време,който да ми се изплати. Имах право на 20 дни платен годишен отпуск . |
Г.Василева |
Уважаема госпожо Василева,
Съгласно чл. 224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Следва да се има предвид и чл. 42, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, където е посочено, че размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, който в конкретния случай е 4 месеца. КА
|
|
| 2018-04-24 11:39:24 |
Здравейте, по майчинство съм до 05.06.2018г. Имам ли право след изтичането му, да пусна веднага отпуск на основание чл.167а, ал.1 в размер от 6 месеца, като детето ми ще тръгне на градина от септември. Посещаването на градина пречка ли е за ползването на този отпуск, тъй като е посочено, че детето не трябва да е настанено в детско заведение. |
Ралица Илoва |
Съгласно чл. 167а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) след използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст. Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. От горното е видно, че едно от условията за ползване на отпуска е детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Поради това няма пречка то да посещава детска ясла/градина, ако за нея се заплаща такса (т.е. не е на пълна държавна издръжка). Няма пречка след използване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишната му възраст да ползвате платения си годишен отпуск, в т.ч. и за предишни години. Според чл. 174 от КТ, работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по чл. 173, ал. 4. МВ/ |
|
| 2018-07-19 14:18:43 |
Срокът по чл. 28 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация за инструктивен ли се счита? Неспазването му от органа по назначаването съществено нарушение ли представлява и неспазването му влияе ли на правото на служителя да бъде повишен в ранг?
|
Пламена Николова |
Уважаема госпожо Николова, За отговор на поставения от Вас въпрос, следва да се обърнете към дирекция „Модернизация на администрацията“, Министерски съвет на Република България. БД |
|
| 2010-06-04 08:24:02 |
Наш работник беше съкратен и му бяха изплатени обезщетенията при съкращение, в същия месец беше назначен по чл.114 от КТ за 15 работни дни в месеца.Въпроса ми е тъй като не е останал без работа, следва ли да изплатим разликата между предишното и по-ниското трудово възнаграждение, съгласно чл.222 ал.1 от КТ. за един месец.Благодаря. |
Д. Иванова |
Съгласно чл. 222, ал. 1 от КТ, при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. От разпоредбата е видно, че работодателят дължи обезщетение на работника или служителя за времето на оставане без работа, но за не повече от 1 месец, ако в индивидуален или колективен трудов договор не е уговорен по-дълъг срок. От запитването става ясно, че след прекратяване на трудовия договор с лицето е сключен трудов договор по чл. 114 от КТ за 15 работни дни. Мнението ни е, че в рамките на месеца следва да се изплати разликата в трудовото възнаграждение за 15 работни дни, ако има такова и пълно обезщетение за останалата част от месеца, през която работникът или служителят не полага труд. МВ/ |
NULL |
| 2018-10-10 10:27:59 |
Съгласно чл.154, ал.1 от КТ в списъка на официалните празници присъства и 1-ви ноември- Ден на народните будители - неприсъствен за
всички учебни заведения.Моето питане е : Детските градини учебни заведения ли са и следва ли за този ден да се приложат разпоредбите на чл.262, ал.1, т.3 от КТ. |
Валентина Маринова |
Дните на официалните празници са определени в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който 1 ноември - Ден на народните будители е обявен за официален празник и е неприсъствен ден за всички учебни заведения.
В чл. 2, ал. 3 от Закона за предучилищното и училищно образование е посочано, че институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена. За допълнителна информация по въпроса можете да се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/
|
|
| 2019-01-23 10:32:17 |
Има информация, че служителка придобива условия за пенсия за 18.03.2019г. Управителят ще приекрати тр. договор на тази служетелка след изтичане на 30-дневото предизвестие. Служителката подава молба за ползване на целия си плат.год. отпуск преди да е й е връчено предизвестието. Има ли право на целия отпуск, или само за отработените месеци |
Юлия Янчева |
Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Размерът на платения годишен отпуск на работника или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Няма пречка платеният годишен отпуск да се ползва в началото на календарната година.
В чл. 33, ал.2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че когато след ползване на платения годишен отпуск в пълен размер трудовото правоотношение се прекрати в същата календарна година, работникът и служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от отпуската, за която не е отработил съответното време. До края на същата календарна година работникът и служителят няма право да ползва платен годишен отпуск освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер – ал.2 на чл.33 от наредбата. Според разпоредбата на чл. 224, ал.1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж и правото на който не е погасено по давност. МВ/
|
|
| 2019-04-03 16:57:00 |
Здравейте,
Ние сме фирма извършваща транспортна дейност в страната и европейската общност с влекачи и хенгери/ТИР/.Въпросът ни е по кой код от НКПД-83322005 шофьор тежкотоварен автомобил -12 и повече тона или 83322006-шофьор товарен автомобил/международни превози/ трябва да бъдат назначени?Продължителността на курсовете е от 5 до 15дни.Благодаря! |
Петя Къновска |
Уважаема госпожо Къновска,
Моля, поставете въпроса си в рубриката "Заетост и безработица". /НД/ |
|
| 2019-05-01 07:04:10 |
Здравейте казвам се Георги Георгиев, моят въпрос е, командирован съм в Дания от Българска фирма с форма А 1 която ми плаща допълнително в Доброволен пенсионен фонд за 2018 год. но натрупаната сума аз трябва си я изтегля като част от заплатата си.Това редно ли е ? От 2019 год. продължавам да работя в Дания но не ми се плащат такива вноски в Доброволния пенсионен фонд. Как ви са моите права в сличаят Благодаря Георги Георгиев |
Георги Георгиев |
Уважаеми г-н Георгиев,
Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване е регламентирано в дял втори на Кодекса за социално осигуряване (КСО). То се осъществява чрез участие във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване и фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми на основа на принципа на доброволност на участието (чл. 209, ал. 1, т. 1 от КСО).
Вноските могат да правят работодателите, самите осигурени лица, както и други осигурители в полза на осигурените лица (чл. 230, ал. 3 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от КСО по желание на осигуреното лице осигурителите са длъжни да удържат от възнаграждението му за съответния месец осигурителната вноска, която е за негова сметка, и да я превеждат на съответния фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
В случай че сте заявили такова желание и Вашият осигурител не изпълнява произтичащите от нормата на чл. 233 задължения, може да се обърнете към Комисията за финансов надзор, в чиито правомощия е установяването на нарушения на разпоредбите на законодателството относно допълнителното социално осигуряване и съответно налагането на административни наказания (чл. 354 от КСО)./БЯ/
|
|
| 2010-08-09 17:38:53 |
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни и служителите имат право на увеличено заплащане за извънреден труд. Налага ли се такова преизчисляване ако работната смяна през нощта е с продължителност 7 часа. |
Лина |
Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време (по чл. 136, 137 и чл. 140 от КТ) се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай, продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Когато е установено намалено работно време (6 или 7 часа), следва да се съобразява и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ. Съгласно тази разпоредба, при сумирано изчисляване на работното време, максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време. Това означава, че работодател, който е установил сумирано отчитане на работното време по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ, следва да спазва и изискването на чл. 142, ал. 4 от КТ, като максималната продължителност на работната смяна за работниците и служителите с намалено работно време може да бъде до 1 час над намаленото им работно време, т.е. 7 или 8 часа. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Разпоредбата определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от КТ, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 от КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 от КТ), отношението е 8 ч./ 7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1, 143. За работниците и служителите, ползващи намалено работно време (чл. 137, ал. 1 от КТ), установената продължителност на дневното работно време за съответното работно място е 6 или 7 часа. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната продължителност, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 КТ, т.е. продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е съответно 6 или 7 часа (равна на дневната продължителност). Това означава, че отношението е 6 ч./ 6 ч. или 7 ч./ 7 ч., т. е. коефициентът за превръщане е равен на 1. На практика това означава, че превръщане на нощните часове в дневни не се извършва при прилагане на намалено работно време по чл. 137 от КТ. Следва да се има предвид, че при разработването на графиците при въведен сменен режим на работа и при сумирано изчисляване на работното време следва да се спазват както разпоредбите на Кодекса на труда, така и на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Тъй като чл. 6 от наредбата не допуска продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, да бъде различна от дневната продължителност, то при въведено сумирано изчисляване продължителността на работното време на една смяна може да бъде до 7 или 8 часа (чл. 142, ал. 4 от КТ), но нощните часове, включени в нея, не могат да бъдат повече от 6 или 7 часа. С оглед на гореизложеното, след като за работниците и служителите е установено намалено работно време – 7 часа и е въведено сумирано изчисляване на работното време, то продължителността на работната смяна за тях може да бъде до 8 часа. Когато работната смяна включва нощен труд, продължителността на нощните часове не може да бъде повече от 7 часа. Нощните часове не се превръщат в дневни, тъй като продължителността на дневното работно време е равна на продължителността на нощното работно време. |
NULL |