| 2018-03-26 17:12:55 |
Здравейте,
Моля да ми отговорите на следния въпрос. Каква максимална продължителност може да има една работна смяна на служител под 18 години, който е назначен по трудов договор на непълно работно време за 4 ч. при сумирано отчитане на работното време за един месец?
Благодаря, |
Илияна Димитрова |
Съгласно чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, намалено работно време се установява за: 1. работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве; 2. работници или служители, ненавършили 18 години.
В чл. 140, ал. 2 от Кт е предвидено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за работници и служители, ненавършили 16-годишна възраст - от 20,00 ч. до 06,00 ч. Спор ед ал. 4, т. 1 на чл. 140 от КТ, нощният труд е забранен за работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст. Разпоредбата на чл. 140, ал. 4 от КТ установява, че максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време. В Наредба № 6 от 24 юли 2006 г. за условията и реда за даване на разрешения за работа на лица, ненавършили 18 годишна вързраст е регламентиран реда за даване на разрешение за работа на тези лица. МВ/
|
|
| 2010-05-18 13:33:55 |
Във фирмата предстоят съкращения. Имаме служителка-пенсионерка с влязло в сила решение на ТЕЛК (51 % инвалидност с право на работа). Заболяването не се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 от КТ. Възможно ли е тя да бъде съкратена (има все пак доходи) за да останат служители без право на пенсия и какво трябва да се направи за да е законосъобразно? |
Николинка Гордеева |
В чл.333, ал.1, т.2 от КТ е предвидено, че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител. Основанието за трудоустрояване на работника или служителя е чл.314 от КТ. В разпоредбата е предвидено, че когато работника или служителя поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето може да изпълнява друга, подходяща работа, или същата работа при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Здравните органи, с издадения от тях акт установяват необходимостта от трудоустрояване на работника или служителя, определят формата на трудоустрояване-преместване на друга работа или облекчаване условията на труд за изпълняваната работа и определят срока на трудоустрояване. Обстоятелството, че служителката получава пенсия за инвалидност не означава, че същата е трудоустроена, както и получаването на такава пенсия не е пречка да работи по трудово правоотношение. От горното следва, че относно това, дали лицето е трудоустроено следва да се обърнете към съответния здравен орган, издал експертното решение. В случай, че служителката е трудоустроена, следва да се съобразите със закрилата при уволнение, предвидена в чл.333 от КТ, независимо, че получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. МВ/ |
NULL |
| 2018-06-21 19:36:24 |
Здравейте работя във фирма от 8месеца миналата седмица им казах че ще излизам в отпуск (имам платен отпуск) а днес ми казаха че няма да ме пуснат имат ли право |
Татяна Петрова |
Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда /КТ/, съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмена молба до работодателя, в която се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Искането трябва да съдържа ясно изразена от лицето воля за ползване на този вид отпуск. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. Съгласно чл. 173, ал. 5 от КТ, работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. МВ/ |
|
| 2018-07-19 17:04:39 |
Здравейте,
Бременна служителка на дружеството ни желае да ползва отпуск по чл. 157, ал. 2 от Кодекса на труда. Информирани сме , че за него се заплаща възнаграждение по чл. 177 от КТ. Това допълнителен отпуск ли е от този, който е договорен с трудовия договор на служителката и почасова ли е процедурата да го проследим и платим ? |
Весела Димитрова |
Уважаема госпожо Димитрова,
Съгласно чл. 157, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка, както и на работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177. Отпускът за изпълнение на граждански, обществени и други задължения по чл. 157 от КТ е субективно право на работника и служителя и не зависи от трудовия стаж на работника и служителя. Този отпуск е различен от платения годишен отпуск, регламентиран в чл. 155 от КТ, който се определя пропорционално на трудовия стаж за съответната календарна година. Работодателят не може да преценява дали да разреши отпуска и кога да го разреши. Основанието и времето за ползването на отпуска са посочени изрично и изчерпателно в законодателството. Основанието на отпуска, определен в чл. 157, ал.2 се удостоверява с документ от здравните органи. За времето (часовете) на медицинския преглед на бременната работничка или служителка се издава заповед за отпуск и се изплаща възнаграждение в размерите, определени по чл. 177 от КТ. (СР)
|
|
| 2018-08-13 10:23:13 |
Здравейте, на 03.07.2018г. в 16 часа, зададох въпрос, на който все още не съм получила отговор.
Моля, чакам отговорът Ви!
Приятен ден |
Клавдия Иванова |
Уважаема госпожо Иванова, В рубрика „Трудово право“, категория „Трудово право“ не може да бъде открит зададен от Вас въпрос, поради което можете да зададете повторно въпроса си. БД |
|
| 2010-06-18 13:46:42 |
Претстои ми да изляза в майчинство,едноличен търговец съм и искам да знам за какъв периот ми се полага да ползвам болничен и дали мога след това да прехвърля майчинствот на майка си. |
Албена Гарабедян |
В чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Размерът на обезщетението за бременност и раждане се определя по реда на чл. 49, ал. 1 от КСО. Съгласно посочената разпоредба, дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5. Съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. В чл. 164, ал.1 от КТ е предвидено, че след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение - ал.3 на чл.164 от КТ. Следователно, за да може майката да предостави правото на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете по чл. 164, ал. З от КТ на бащата или някой от техните родители, е необходимо , както тя, така и тези лица, да работят по трудово правоотношение. Тъй като Вие не работите по трудово правоотношение, не можете да дадете съгласие на посочените в разпоредбата лица да ползват този вид отпуск. МВ/ |
NULL |
| 2018-10-10 14:29:10 |
Работя по служебно правоотношение. Желая да уча второ висше, свързано с работата ми. Специалността се изучава само в редовна форма. Учебния план ще изисква отсъствие от работа не повече от 8 ч. седмично. Работодателят ми е съгласен с това. Нарушение ли ще е на КТ и ЗДСл, ако той ми разреши ползване на отпуск по чл.169, ал.1 и 3 от КТ? |
Данаила Петрова |
Уважаема госпожо Петрова,
Работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, да ползва платен отпуск в размер на 25 работни дни за всяка учебна година. Учащите се имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация. За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор" работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен "доктор на науките" - 12 месеца. Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения със съгласието на работодателя, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават един час по-рано от работа всеки учебен ден. Отпускът по чл. 169 КТ се предоставя на работници и служители, които се обучават без откъсване от производството, т.е. задочно учащи се, вечерно обучаващи се и обучаващи се в дистанционна форма на обучение. За нуждите на обучението си редовно учащите могат, с разрешение на органа по назначаването или на работодателя, да ползват полагаемия им се редовен платен годишен отпуск по чл. 56 ЗДСл или чл. 155 КТ, или неплатен отпуск по чл. 64 ЗДСл или чл. 160 КТ. Предвид факта, че работите по служебно правоотношение за повече информация, следва да се обърнете за съдействие към дирекция „Модернизация на администрацията“ към Министерски съвет.
|
|
| 2018-11-06 18:45:16 |
Здравейте, бях задала въпрос. Пенсионирах се по чл 68 през 2010 г, а
телкът ми изтече през 2011г. Личната
съставка не ми признава телка за пожизнен. Моля Ви отговорете ми официално на имела имам ли право на даначно облекчение.
06.11 2018 Благодаря Ви |
Галина Андонова |
Уважаема госпожо Андонова,
Моля да отнесете въпроса си по компетентност към Националната агенция за приходите.КА
|
|
| 2010-06-29 12:56:05 |
Ще освобождаваме работник поради пенсиониране.През последните 10 години трудовият му стаж е при нас,но с прекъсване от 6 месеца през които е бил на бюрото по труда.Дължим ли му обещетение по чл.222/3 -6 заплати по КТ. |
Блага Савова |
В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. Няма законово изискване трудовият стаж да е бил непрекъснат. Ако работникът по време на прекъсването не е придобивал стаж при друг работодател, придобил е право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са изпълнени законовите изисквания на чл. 222, ал. 3 КТ, то при прекратяване на трудовия договор той ще има право на предвиденото обезщетение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Обстоятелството, че работникът е бил регистриран в Бюрото по труда, е без значение, тъй като то не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. КС |
NULL |
| 2019-01-04 11:29:24 |
Здравейте!
Работя по трудово правоотношение в държавна администрация. Мога ли да сключа граждански договор при същия работодател, като работата, която ще извършвам ми съвпада със служебните ми задължения по устройствен правилник. Работодателя иска по този начин да ме поощри. Има ли пречка да не мога да имам такъв гр. договор и на какво основание? |
Драгомир Иванов |
Уважаеми господин Иванов,
В чл. 107а от Кодекса на труда (КТ) са регламентирани допълнителните условия за работещите по трудово правоотношение в държавната администрация. В разпоредбата няма ограничения за сключване на граждански договори, доколкото не са налице обстоятелствата по чл. 107а, ал.1 от КТ. Вие не посочвате естеството на възлаганата работа, но следва да се има предвид, че в ал. 9 е посочено, че на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, с тяхно съгласие и срещу допълнително възнаграждение, може със заповед на работодателя да се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на:
1. проекти, съфинансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по които съответната администрация е бенефициент, при условията на чл. 49, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
2. проекти и програми, финансирани от други международни финансови институции и донори, по които съответната администрация е бенефициент.
В допълнение, обръщаме внимание,че съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ цели разграничаването на трудовото правоотношение, при което се „предоставя работна сила“ от другите правоотношения, когато в съдържанието на тези други правоотношения се включва използването на човешки труд и се предпоставя в една или друга степен или форма неговото използване. Законът за задълженията и договорите регламентира възможност за сключване на други видове договори, които нямат за предмет предоставянето на работна сила, а предаването на конкретен трудов резултат (т. нар. „граждански договори“, които могат да бъдат договор за услуга, за изработка и други). При тях изпълнителят дължи определен резултат и сам определя начина на извършване на работата, като организира дейността си самостоятелно. Изпълнителят по т. нар. „граждански договор“ не е в йерархическа подчиненост на възложителя по договора. В тази връзка, считаме, че изпълнението по сключен граждански договор не следва да се извършва по време на изпълнение на трудов договор, т.е. в рамките на работното време по трудов договор. (СР)
|
|