Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2019-05-01 15:13:40 Допустимо ли е сумирано изчисляване на РВ при договори по чл.110, 111, 114 и 138 от КТ, които императивно предвиждат, че страните „определят разпределението на работно време“ – напр. от 17 до 19 ч. и което е част от договора между тях. При СИРВ работодателят едностранно определя продължителността и разпределението на РВ чрез графици. Радослав Александров Уважаема г-жо Александрова, Трудов договор за допълнителен труд се сключва за работа извън установеното за работника или служителя работно време по основното трудово правоотношение. В тази връзка работата по трудовия договор за допълнителен труд може да се осъществява преди или след работното време по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Съгласно чл. 115 от Кодекса на труда (КТ) в трудовия договор за допълнителен труд трябва да се уговарят продължителността и разпределението на работното време. Поради това сме на мнение, че ако по основното трудово правоотношение работникът или служителят не работи при подневно изчисляване на работното време, има риск да не може да бъде договорено разпределението на работното време в трудовия договор за допълнителен труд, както работникът или служителят и да не се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време, което е основно негово задължение съгласно чл. 126, ал. 1, т. 1 от КТ. Следва да се има предвид, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна почивка. Това означава, че когато един работник или служител работи по два трудови договора общата дневна продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа. Бихме искали да обърнем внимание, че чл. 115 от КТ изрично изисква при сключване на трудов договор по чл. 110, 111 и 114 от КТ да се уговарят продължителността и разпределението на работното време. В случай, че с трудовия договор се учредява основно трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 12 от КТ, т.е. не е за допълнителен труд, следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 2 от КТ, която изисква при уговаряне на работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) да се определят продължителността и разпределението на работното време. Съгласно чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която има специфични правила, свързани с организацията на работата и дейността в предприятието. При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор. В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е поставено изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Работодателят е длъжен да запознава работниците или служителите с утвърдените графици преди започване на работа по тях. В тази връзка считаме, че работодателят следва да утвърди поименните графици за работа за периода на сумираното изчисляване на работното време, съобразявайки се с продължителността и разпределението на работното време договорено с работника или служителя.НС
2010-08-02 15:16:35 Лице работило по основен тд и използвало 30 дни неплатен отпуск с трудов стаж,през което време работи по чл.111 от кт при друг работодател. от 19.04.2010 г. е освободено от работа и по двата тд.Сключва нов тд с другия работодател от 19.04.2010 г. Има ли право на неплатен отпуск с трудов стаж по новия тд,след като е използвал веднъж 30 дни неплатен стоян стоянов Уважаеми господин Стоянов, Неплатения отпуск по чл. 160 от Кодекса на труда не е право а правна възможност, поради което ако работника или служителя поиска, и работодателят е съгласен няма ограничение в размера на неплатения отпуск. Само, че за една календарна година се зачитат само 30 дни за трудов и осигурителен стаж, а над този размер времето не се зачита за трудов стаж . СС NULL
2019-06-04 10:35:36 Здравей те, назначена съм на постоянен трудов договор като продавач-консултант . В длъжностна та характеристика пише че съм материалноотговорно лице , въпроса ми е : трябва ли да е нотариално заверено за да нося отговорност или не е задължителна заверка ,защото при ревизия ми е начислена стока която не съм получавала и е в големи количества ,как мога да си търся правата Нина Димитрова Уважаема госпожо Димитрова, Имуществена отговорност на работника или служителя е уредена в Раздел II на Глава десета, а за лице, което е МОЛ – чл. 207, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) – в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение или за липса – в пълен размер заедно със законните лихви. В чл. 210, ал. 1 от КТ е предвидено, че в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването ѝ, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването ѝ, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо – ал. 2 на чл. 210 от КТ. Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда – ал. 3 на чл. 210 от КТ. Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс – ал. 4 на чл. 210 от КТ. В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането. Както е видно от разпоредбата на ал. 3 на чл. 210 от КТ, в 1-месечен срок от връчване на заповедта можете да оспорите пред работодателя писмено основанието или размера на отговорността. БД
2010-08-09 17:42:02 Здравейте, бременна съм и поради усложнения се налага да си остана вкъщи, по болнични. Разбрах, че максималният размер на болничните, без прекъсване, е 180 дни. Моля за разяснение дали в тях се включват и 45-те дни болнични преди раждане. Предварително благодаря ! нина петкова Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135 календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва: 1. за 45 календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се вписва терминът на раждането; 2. за 42 календарни дни непосредствено от раждането - от лекаря, който е водил раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение - от личния лекар; 3. за 48 календарни дни (продължение на предходния болничен лист): а) след изписване от болничното лечебно заведение - от личния лекар на детето или от личния лекар на родилката; б) в случаите, когато детето по медицински индикации е оставено за гледане в болнично лечебно заведение - болничният лист се издава от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа болното дете. Ал. 3 и 4 на чл. 26 НМЕ предвиждат, че през време на отпуска поради бременност и раждане не се издава болничен лист по други причини. При патологична бременност болничен лист се издава по общия ред - както за общо заболяване. Видно е, че продължителността на отпуска по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда е точно определена – 410 дни, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането, а при патологична бременност се ползва отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване на основание чл. 26, ал. 4 от НМЕ, т.е не се включват 45-те дни. За по-подробна информация за дължимите обезщетения се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС NULL
2019-08-18 11:21:43 В платен год. отпуск съм до 03.09.19г. и Работодателят иска да ми пуска предизвестие за освобождаване при пенсиониране от дата 25.08.19( датата, в която придобивам право за пенсиониране 61г и 4 мес.)Може ли Предизвестието подари пенсиониране да се пуска по време на годишния ми отпуск или трябва да е след изтичането на отпуската? Полина Маркова Уважаема госпожо Маркова, Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда /КТ/ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2, при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е видно от разпоредбата, предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание може да бъде отправено от работодателя след като лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Основанията, при които при прекратяване на трудовия договор работникът/ служителят се ползва от закрила при уволнение са изрично посочени в чл. 333 от КТ. При прекратяване на посоченото по-горе основание, лицето не се ползва от закрила при уволнение. КА
2019-09-17 11:20:44 Лице придобива право на пенсия и се пенсионира в момент, когато не работи. Впоследствие започва работа и след години напуска. Има ли в този случай право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ ? Благодаря. Даниела Георгиева Уважаема г-жо Георгиева, Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят извършва преценка, дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито от работника или служителя по време на действие на правоотношението. Следва да се има предвид, че ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито преди сключване на трудовия договор, няма правно основание за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. ЛТ/
2019-11-15 11:45:19 Добър ден, тази година получих българско гражданство по произход, на 61 години съм, общ трудов стаж на 40 години в Руската фердерация. Никога не съм работи в България. Мога ли да кандидатства за българска пенсия. Благодаря. Татяна Воропаева Уважаема г-жо Воропаева, само наличието на българско гражданство не е основание за придобиване право на българска пенсия. ВН
2019-12-16 10:06:38 Здравейте, Във връзка с ползването на платения годишен отпуск по чл.156а от Кодекса на труда, искам да попитам може ли този отпуск да бъде отложен, по реда на чл.176 от КТ и изплаща ли се парично обезщетение на основание чл.224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение за неизползвания платен отпуск по чл.156а от КТ. Мирена Налбантова Уважаема госпожо Налбантова, В чл. 66, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че трудовият договор съдържа данни за страните и определя размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски. Съгласно чл. 155, ал. 4 от КТ размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 156а от КТ е предвидено, че по-големи размери на отпуските по чл. 155 и 156 от КТ могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение. Кодексът на труда регламентира, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася (чл. 175, ал. ал. 5 от КТ). Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от КТ урежда случаите, при които е възможно отлагането на ползването на платен годишен отпуск (вкл. основния и удължения платен годишен отпуск и допълнителните платени годишни отпуски) за следваща календарна година, а именно: от работодателя – поради важни производствени причини и от работника или служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност (чл. 176а, ал. 1 от КТ). В чл. 176а, ал. 2 от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на гореизложеното, сме на мнение, че при прекратяване на трудовия договор работникът или служителят има право на обезщетение и за неизползвания платен годишен отпуск (вкл. основния и удължения платен годишен отпуск и допълнителните платени годишни отпуски), който бил е отложен и не е погасен по давност към деня на прекратяването. БД
2010-10-07 10:39:11 Работник с разрешение на работодателя излиза в неплатен отпуск за една година и ще работи при друг работодател има ли право да сключи трудов договор за една година с новия си работодател и ако има при какви условия? Елисавета Мартинова Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. По време на неплатен отпуск на посоченото основание няма пречка лицето да работи по трудов договор при друг работодател на пълно работно време, което по своята същност е трудов договор за допълнителен труд при друг работодател - чл.111 от КТ. МВ/ NULL
2010-10-15 11:37:44 Ползвам отпуск за отглеждане на детето си до навършване на 2-год.Кога трябва да се върна на работа? Денят на навършване на 2-год. влиза ли в тази отпуска или не? Донка Христова В чл. 164, ал.1 от КТ е предвидено, че след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. Детето навършва 2 год. възраст на рождения си ден. Поради това мнението ни е, че лицето следва да се яви на работа в деня, следващ рождения ден на детето. МВ/ NULL
Страница 4330 of 6864