| 2015-04-17 18:15:15 |
Г-жо СС в отговор на моя позната (Гатежска) 13.04.2013 г отговаряте, че е възможно в КТД да се предвиди да се събира вноска на нечленуващите в синдикат. Препоръчвам да прочетете многото решения на КЗД, които са категорични, че е незаконно събирането на такава вноска. Прочете и коментар на проф. Мръчков, с който често сте в един авторси колектив |
живко Димитров |
Липсва въпрос. |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-29 18:20:58 |
Бих искал да попитам как да постъпим с работник, който е написал заявление за прекратяване от опредлена дата-23.04, но повече не се е явил, за да подпише заповед и получи книжка? Изпратихме заповеди с обратна разписка, но не е открит на адрес.Срокът 7 дни изтича, а той не се яви? Как да процедираме и от коя дата да прекратим договора? С уважение! |
Д. Мирчев |
До прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява трудовите си задължения. В случай, че е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, страните следва да са постигнали съгласие и за датата, считано от която се прекратява трудовия договор. Според чл. 128а, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. Заповедта за прекратяване следва да бъде връчена лично на лицето. Няма пречка връчването да стане с препоръчано писмо с обратна разписка или удостоверено с подписа на двама свидетели. Информация за адресна регистрация на дадено лице би могла да бъде получена само от органите на МВР. По наше мнение, бихте могли да подадете писмено запитване до РПУ на МВР по последен известен адрес на работника за оказване на съдействие по съответния ред и условия за получаване на такава информация. В чл.350, ал.1 от Кодекса на труда е предвидено че, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. В чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е предвидено, че когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-05-13 11:49:22 |
Как се ползва платен отпуск / натрупан по време на майчинството /, след изтичане на неплатен отпуск по майчинство ? |
Г.В. |
Времето, през което се ползва отпускът по чл. 163, ал. 1 от КТ-за бременност и раждане и по чл. 164, ал. 1 от КТ-за отглеждане на дете до 2-год.му възраст се признава за трудов стаж. В ал.8 на чл.167а от КТ е предвидено, че времето, през което се ползва отпускът по ал. 1 се признава за трудов стаж. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителя се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. С оглед на горното, за времето на ползване на отпуск по чл. 163, ал. 1, чл.164, ал.1 и по чл. 167а от КТ служителката има право на основен платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя – чл.173, ал.1 от КТ. Няма пречка след използване на посочените по-горе отпуски да ползвате платения си годишен отпуск. В чл. 37в от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е предвидено, че работодателят допълва графика за работници и служители, които не са били на работа към датата на утвърждаването му, както и за работници и служители, които са постъпили на работа след утвърждаването му. Съгласно чл. 174 от КТ, майки с деца до 7-годишна възраст ползват отпуска си през лятото, а по тяхно желание и през друго време на годината, освен в случаите, когато работодателя предоставя платения годишен отпуск на работника или служителя в случаите на чл. 173, ал. 7 от КТ. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-06-01 14:19:33 |
Уважаеми експерти в МТСП, Моля за Вашето компетентно мнение по следните два въпроса:
В изпълнение на чл. 296, ал. 1 от Кодекса на труда и Наредбата за безплатно работно и униформено облекло (приета с ПМС № 10 от 20.01.2011 г.), следва ли на всички работници и служители в предприятието да се предоставя работно облекло, и допустимо ли е да се предоставя на работници и служители, назначени по трудово правоотношение в бюджетно предприятие работно облекло, при условие, че работното място и характерът на работата не се свързани с повишена опасност от замърсяване и повреждане на личното облекло на работещите. По-конкретно въпросът се отнася до работници и служители, който полагат труд в канцелария, извършвайки чиновническа дейност.
Допустимо ли е на всички работници и служители, назначени по трудово правоотношение в бюджетно предприятие, да бъдат предоставени обувки като елемент от работно облекло, независимо от работното място и характерът на работата - включително и такива, който не са свързани с повишена опасност от замърсяване и повреждане.
Предварително благодаря за оказаното съдействие, моля по възможност за отговор в оперативен план.
С уважение,
Антон Вутов
|
Антон Вутов |
Разпоредбата на чл. 296 от Кодекса на труда е обща разпоредба, която установява правото на работниците и служителите на работно и униформено облекло. Редът и начинът на осъществяване на това право е установен в Наредбата за безплатното работно и униформено облекло.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, работодателят осигурява на работниците и служителите подходящо работно и/или униформено облекло в съответствие със спецификата на извършваната дейност и на работното място.
Според ал. 2 на чл. 6 от наредбата след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации, с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда и с комитета/групата по условия на труд работодателят писмено определя:
1. работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло;
2. работниците и служителите, които имат право на работно и/или униформено облекло;
3. вида, характеристиките и отличителните знаци на работното и/или униформеното облекло;
4. срока за износване на работното и/или униформеното облекло;
5. условията за ползване, включително почистването на работното и/или униформеното облекло.
Условията по ал. 2 могат да се договорят и с колективен трудов договор при спазване изискванията на наредбата – ал. 3.
Както е видно от разпоредбата, работните места и видовете работа, за които се осигурява работно и/или униформено облекло, както и работниците и служителите, които имат право на това облекло се определя от работодателя по реда, предвиден в ал. 2 на чл. 6 от наредбата. Наредбата не регламентира предоставяне на обувки, като елемент от работното облекло. МВ/
|
|
| 2015-07-02 00:12:43 |
Здравейте,
Пиша Ви относно казус във връзка с условията за получаване на 10 брутни възнаграждения при пенсиониране на учители. Ако учителят, който е с 40-годишен педагогически стаж, е работил в ДДЛРГ в периода 2002-2009 г. и от 2009-2015 г. в основно училище, може ли да се приеме, че отговаря на критериите за десетгодишен стаж в сферата на образованието, за да получи горепосочените брутни възнаграждения при пенсиониране?
Задавам този въпрос, тъй като от 2007 г. ДДЛРГ преминаха към Министерството на труда и социалната политика и въпреки че лицето е работило като педагогически кадър в ДДЛРГ, съществуват колебания дали в периода 2007-2009 година ДДЛРГ се приема като част от образователното министерство,за да може постановлението за десет години педагогически стаж в сферата на образованието да бъде приложено.
|
Весела Любенова |
В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието.
Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието.
В § 8, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е предвидено, че считано от 1 януари 2007 г. държавните и общинските обслужващи звена със социално предназначение - домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, се преобразуват от обслужващи звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове за деца, финансирани като делегирана от държавата дейност на общината, на чиято територия се намират.
Домовете по ал. 1 преминават в управление на кмета на съответната община, който е и работодател на персонала в тях – ал. 2 на § 8 от ПРЗ на посочения по-горе закон.
От изложеното в запитването е видно, че в периода 2002 г. до 2009 г. учителят е работил в ДДЛРГ и от 2009 г. до 2015 г. в основно училище. Предвид гореизложеното мнението ни е, че лицето не отговаря на изискването – последните 10 години от трудовия му стаж да е работило в сферата на образованието, поради което при прекратяване на трудовия му договор, след като е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ще има право на обезщетение от 2 брутни заплати.
Конкретната преценка относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/
|
|
| 2015-07-20 14:37:29 |
Моля помогнете
По кой член от КТ е по-редно да се назначат сезонни работници от земеделски производител ЕООД по чл. 68 или по чл.114а от КТ |
Гинка Колева |
Уважаема г-жо Колева,
По чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ вр. с ал. 3 се сключва трудов договор за определен срок, не по-дълъг от 3 години, за временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, независимо от конкретния вид работа или дейност. Трудов договор по чл. 114а КТ се сключва за работа за един ден. С един работник може да се сключват трудови договори по чл. 114а КТ общо за не повече от 90 дни в една календарна година. Трудов договор по чл. 114а КТ може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност "Растениевъдство" – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула. ЛТ/
|
|
| 2015-09-02 09:37:39 |
Здравейте, желая да получа отговор на следния въпрос. Имам отложен 10 дни пл.отпуск за 2013г и 5 дни пл.отпуск за 2014г. След използване на платения отпуск за 2015г., кой отпуск трябва да използвам първо, след като давностния срок за пл.отпуск за 2013г. изтича на края на 2015г? Благодаря |
Н.Стоянова |
Н. Стоянова
Няма изрична законова разпоредба, която да урежда в каква последователност да се ползват отпуските за съответните години. Следва да се има предвид, че в чл. 176а, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Предвид цитираната разпоредба би следвало да се използва по-стария отпуск – за 2013 г. и 2014 г., тъй като давността им ще изтече в края на 2015 г. и 2016 г. Преценката за това се извършва от работника или служителя. МВ/
|
|
| 2015-10-07 13:47:17 |
лице в неплатен отпуск с трудов стаж като специалист , но има договор за врид кмет
стажа не се ли доблира
|
Д.Миланова |
В чл. 160, ал. 3 от КТ е предвидено, че неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Трудовият стаж се вписва в трудовата книжка само по основното трудово правоотношение.МВ/ |
|
| 2015-12-08 12:48:30 |
Имаме поръчка от фирма в Дубай за провеждане на обучение с продължителност от три седмици. За целта ще командироваме наш служител със съответната квалификация в Дубай за период от 11.12.15 до 01.01.2016г., който да проведе обучението. В Дубай работната седмица е от неделя до четвъртък, а петък и събота са почивни дни. Служителят ни ще трябва да се съобрази с работното време в Дубай, за да може да извърши възложената задача. През периода на командировката, съгласно възложената поръчка, служителя ни ще работи по следния начин:
• От 13.12.15 до 16.12.15 вкл. ( от неделя до сряда вкл.)
• От 20.12.15 до 23.12.15 вкл. ( от неделя до сряда вкл.)
• От 27.12.15 до 30.12.15 вкл. ( от неделя до сряда вкл.)
Във връзка с коректното изчисляване и заплащане на положения труд, нашите въпросите са:
- Необходимостта да се работи в неделя, представлява ли извънреден труд, с оглед спецификата на работната седмица в Дубай и на това, че вместо неделя, ще се почива в петък?
- По време на периода на командировката в Дубай има дни, които са български официални празници. Както се вижда от графика за провеждане на обученията, служителят ни няма да полага труд на български официален празник. Дължим ли му обаче някакво доплащане или обезщетение, различно от дневните командировъчни пари?
|
Ивайло христов |
От изложеното става ясно, че въпросът Ви е свързан с прилагане на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Извънреден труд е трудът, положен извън установеното работно време в дните на седмичната почивка, на официален български празник и/или в ден, обявен от Министерския съвет за почивен. Извънреден труд се заплаща, когато лицето реално е положил такъв труд.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 4 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. Според ал. 2, т. 4 на чл. 5 от наредбата, заповедта по ал. 1 съдържа началната дата и продължителност на командировката или специализацията в календарни дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните. Следва да имате предвид, че в § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е предвидено, че указания по прилагането на наредбата дават министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съобразно своята компетентност. МВ/
|
|
| 2015-12-28 16:38:06 |
Служителка е била съкратена. Същата се е пенсионирала, като е водила и дела срещу съкращението. Получила е 2 БРЗ по чл.222, ал.3 Възстановена от съда. Предстои отново одвобождаване. Полага ли се отново обезщетение по чл.222, ал.3, което ще бъде 6 БРЗ? |
Симеонова |
При отмяна на заповедта за прекратяване на трудовия договор и възстановяването на работа на работника или служителя се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват, вкл. и правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/.
Съгласно чл. 354, т. 1 от КТ времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа.
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 6 брутни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение е не само работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”.
От запитването може да се предположи, че служителката е върнала изплатеното й обезщетение по ал. 3 на чл. 222 от КТ в размер на 2 брутни заплати. В такъв случай, ако при последващото прекратяване на трудовия договор същата отговаря на изискването на разпоредбата – последните 10 години от трудовия и стаж да е работила при същия работодател, вкл и стажът, признат по чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ, ще има право на обезщетение от 6 брутни заплати. МВ/
|
|