Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2018-03-26 18:48:03 Считано от 01.04.2018 г. смятам да разменя почивните дни на няколко свои служители - да почиват в понеделник да работят в съботите с изключение на съботите които са официални празници. Следва ли да заплащам извънреден труд ако в някой от месеците съботите в които ще работят са по вече от понеделниците. Такъв случай е още м. Май 2018.г Колю Колев От запитването не става ясно на какво изчисляване на работното време сте и на какво основание смятате да размените почивните дни на служителите си. Нормалната продължителност на работното време е установена в чл. 136 от Кодекса на труда /КТ/. Според чл. 136 , ал.1, 3 и 4 КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа. Нормалната продължителност на работното време по предходните алинеи не може да бъде удължавана, освен в случаите и по реда, предвидени в този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. МВ/
2018-04-24 14:34:17 Здравейте, Трудовото досие се състои от множество документи (заповед за едностранно увеличение на тр. възнагр., за изменение на работното място и др.). Какъв е срокът на съхранение на документите в трудовото досие на работника (за всеки документ поотделно) и правната норма, която определя този срок? Тони Цонев Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците и екземпляр от издадените удостоверения се съхраняват при работодателя в продължение на 50 години. В същия срок се съхраняват и неполучените трудови книжки, дневниците и удостоверенията в инспекциите по труда за трудови книжки, издадени от тях. Според ал. 2 на чл. 8 от наредбата, при закриване на предприятието, без да е посочен правоприемник, всички съхранявани от него разплащателни ведомости, трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, трудови книжки и други документи, установяващи осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в предприятието, се предават на териториалните поделения на Националния осигурителен институт. Удостоверенията за трудов стаж се издават от териториалните поделения на Националния осигурителен институт въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи на прекратени осигурители без правоприемник. В чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството е предвидено, че счетоводната информация се съхранява на хартиен и/или на технически носител в предприятието в следните срокове: ведомости за заплати - 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят. МВ/
2018-08-13 10:46:40 Моля да посочите нормативен документ, указващ датата, към която се определя трудовия стаж за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и опит? Дали е към първо число на месеца, последно или друго число от месеца за което се изплаща дължимото възнаграждение? Благодаря предварително! Цаня Касапова С влизане в сила на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ / в сила от 01.07.2007г., при зачитане правото на допълнителни възнаграждения „или т.н. клас“ се постави изискване трудовият стаж да е обвързан с професионалния опит на работника или служителя. Съгласно чл. 12, ал. 1 от НСОРЗ , за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. При постъпването си на работа лицето е длъжно да представи всички документи, които установяват времето, което се зачита за трудов стаж и професионален опит по реда на НСОРЗ. Правото на допълнително трудово възнаграждение по чл. 12 от наредбата възниква в месеца, следващ месеца, в който са представени документите, удостоверяващи това право. МВ/
2018-10-10 16:07:32 Здравейте, въпросът ми е следният: Работодателя има ли право да определя на служителя, кога да си използва платения годишен отпуск? Корнелия Петрова Уважаема госпожо Петрова, Начинът на ползване на платения годишен отпуск е уреден в чл. 172 от Кодекса на труда (КТ), съгласно който платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части. В чл. 173, ал. 1 от КТ е предвидено, че платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. В чл. 173, ал. 5 е предвидено, че работникът или служителят използва платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. За ползването на платен годишен отпуск е необходимо работникът или служителят да подаде писмено искане до работодателя, в което се посочва срокът на ползване, определен с начална и крайна дата. Писменото разрешение от работодателя се дава чрез заповед, нареждане или друг писмен акт, който работникът или служителят трябва да получи. С оглед зададения от Вас въпрос следва да се отбележи, че съгласно чл. 173, ал. 4 от КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага. БД
2018-12-03 15:26:48 Служител, който трябва да бъде назначен по чл. 70, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.68, ал1, т.1, на 7 часов работен ден, но не е прекратил трудовият си договор с предишната организация а е в неплатен отпуск. Въпросът ми е как и по кой член мога да го назнача? Поля Вълчева Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда /КТ/ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа в извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение /външно съвместителство/, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение. Правото на намалено работно време е регламентирано в чл. 137, ал. 1, т. 1 от КТ и се прилага като допълнителна закрила за работниците и служителите, при които работата при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве. В случай, че лицето се завърне на работа по основния си трудов договор следва да имате предвид, че с разпоредбата на чл. 112 т. 1 от КТ изрично се забранява полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки - за работа при същите или други специфични условия. МВ/
2010-07-08 14:52:48 Майка съм на 2-месечно бебе. Работодателят ми не предава към НОИ моите болнични от вече няколко месеца, с обеснението, че НОИ връща болничните поради неплатени осигуровки от негова страна.Работодателят ми обесни, че не мисли да заплаща осигуировките си.Разбирам,че мога да подам жалба, която ще доведе единствено до глоба на фирмата, но не и до резултат.Моля да ми посочите какви законови опции има в този случай, за да мога да си получа майчинството за месеци назад в най-кратки срокове. Благодаря! Деница Йорданова Производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания са възложени на органите по приходите и публичните изпълнители и се уреждат с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от ДОПК, задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски се установяват, изменят и/или прихващат с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. Ревизионният акт се издава от органите по приходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите. Поради това, за изясняване на Вашия конкретен случай и за предприемане на необходимите действия е необходимо да подадете жалба в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. ПМ/ NULL
2010-08-09 18:12:37 В неплатен отпуск за отглеждане на дете до 3г съм,от 12м до 22.11.10гпонеже съм самотна майка,имам натрупани около 60дни платен отпуск за тези 3год.Мога ли да си ги ползвам и паралелно да започна работа при друг работодател?Как се оформя законово и ще ме осигурява ли втория работодател или всичко си върви от настоящия ми работодател както досега? Калинка Йотова Няма законова пречка, докато ползвате платения си годишен отпуск при основния работодател, да започнете работа на трудов договор за допълнителен труд при друг работодател по чл. 111 от Кодекса на труда. По този договор работодателят има задължение да Ви изплаща договореното трудово възнаграждение и да внася дължимите суми по държавното обществено осигуряване. Във Вашия случай е възможно да бъде приложен Законът за семейните помощи за деца, поради което следва да се обърнете към Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес. КС NULL
2019-06-27 11:30:20 Предвид изискването за упр. на заетостта на тер. на РБ през първите 2 г. (чл. 20(1) ЗТМТМ), може ли служителят със Синя карта на ЕС да бъде командирован в III държава през тези 2 години? За какъв максимален срок? Росен Кръстев Уважаеми г-н Кръстев, Във връзка с изложената фактическа обстановка следва да се обърне внимание, че за местни работодатели (по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност), наемащи чужденци – граждани на трети държави, съществуват специфични изисквания, свързани с достъпа до пазара на труда и упражняването на трудовата дейност в Република България, установени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Поради това бихте могли да зададете въпроса по отношение на правата и задълженията на местния работодател в рубриката „Свободно движение на работници, миграция и интеграция“.НС
2010-08-25 20:52:50 Дължи ли се обезщетение на държавния служител на основание чл. 106, ал.3 от Закона за държавния служител за времето през, което той е бил незаконно уволнен?Счита ли се времето на незаконното уволнение за "прослужено като държанен служител" по смисъла на горепосочения член? Благодаря за отзивчивостта! А. Иванова Тъй като става дума за държавен служител, въпросът Ви е от компетентността на дирекция "Държавна администрация" на Министерския съвет. NULL
2019-08-18 13:58:06 ЗАПИТВАНЕ От Людмила Саздова УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА, От 05.04.2019 г. бях назначена на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1,т.1 от КТ във връзка с чл. 70, ал. 1 за период от 6 (шест) месеца считано от 05.04.2019 г. – 05.10.2019 г. с пет месеца изпитателен срок. В следствие на закъснение в изплащане на трудовото ми възнаграждение за м. 04.2019 г. на 10.06.2019 г. чрез куриер подадох заявление за прекратяване на трудовото ми правоотношение с фирмата с основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. На 14.06.2019 г. чрез куриер ми беше връчена заповед за прекратяване на трудовото ми правоотношение, считано от 12.06.2019 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ с посочени в нея дължими от работодателя обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 4 (четири) дни и по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 (един) месец. На 12.08.2019 г. получих известие от работодателя ми, с което ме уведомява, че във връзка с изплащането на парично обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е необходимо да представя документ доказващ, че след прекратяване на трудовото ми правоотношение с него, считано от 12.06.2019 г., аз не съм упражнявала трудова дейност. При телефонен разговор, проведен на 15.08.2019 г. със счетоводителката във фирмата и след зададен от мен въпрос относно какви са необходимите документи, доказващи че аз не съм упражнявала трудова дейност след прекратяване на трудовото ми правоотношение, ми беше отговорено, че няма желание и не е задължена да ми дава консултации ,затова следва сама да се сетя какви документи да представя на работодателя си за изплащане на дължимото ми се обезщетение. Към настоящия момент 18.08.2019 г. все още не съм получила дължимите ми се обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен отпуск за 4 (четири) дни и по чл. 221, ал. 1 от КТ. Предвид изложените от мен факти, моля да ми бъде отговорено на следните въпроси: 1. Правомерно ли е вписан в заповедта ми за прекратяване на срочното ми трудово правоотношение периода, за който ми се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 (един) месец, като се има предвид текста на разпоредбата в КТ по чл. 221, ал. 4, т. 1? В тази връзка искам да попитам, за какъв период имам право на обезщетение чл. 221, ал. 1 от КТ, като се има предвид срока на договора и датата на прекратяване на трудовото ми правоотношение. 2. Какви са необходимите документи (и къде е регламентирано това), които следва да представя пред работодателя ми във връзка с изплащане на дължимото ми се обезщетение чл. 221, ал. 1 от КТ и в какъв срок това обезщетение следва да ми бъде изплатено от работодателя? С уважение: Людмила Саздова 18.08.2019 год. Гр. София Людмила Саздова Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване. В чл. 221, ал. 1 от КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Действителните вреди в случаите по ал. 1 се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение - ал. 4, на чл. 221 от КТ. Според чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск правото за който не е погасено по давност. Работникът/ служителят следва да представи трудовата си книжка, от която работодателят да направи констатация, че лицето не е работило през този период. В чл. 228, ал. 3 от КТ е предвидено, че обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Трудово – правен спор във връзка с изплащане на посоченото обезщетение се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 3-годишен, считано от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. МВ/
Страница 4341 of 6864