Дата на Въпроса Въпрос Подател Отговор
2013-01-08 11:00:19 Основание ли е чл. 326 ал.1 за освобождаване на лице подало и изработило 1месечно предизвестие или в заповедта и ТК трябва да се впише чл. 325 т.1. Ива Маринова В чл. 325, т. 1 от КТ е предвидено, че трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. Както е видно посоченото основание се използва за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ регламентира правото на работника или служителя да прекрати трудовото си правоотношение с предизвестие по своя инициатива. Това е основанието за прекратяване при отправено от лицето предизвестие. МВ/ Трудово право на Република България
2013-01-23 12:03:00 В отговор на мой въпрос от 22.12.2012 се позовавате на 138(4). При положение, че въпросът ми бе свързан с ненормирано работно време, Вие говорите за извънреден труд в работен ден. Като така, смятам, че отговорът Ви не е адекватен на моя въпрос. Моля, отговорете на вече зададения от мен въпрос! Ивелин Гочев Уважаеми господин Гочев, Това е Вашият въпрос от 22. 12. 2012 г. : „Според Ваш отговор от 25.3.11 - "няма законово ограничение за работещите на непълно работно време да се установява ненормиран работен ден". Това не дава ли право на работодателя да наема персонал на 2 часа, заставяйки го да работи системно по 8 часа ? Законосъобразно ли е на една длъжност да има назначени на ненормиран и нормиран работен ден ?” А това е отговорът на поставения въпрос.: „В разпоредбата на чл. 138, ал.1 КТ е предвидено, че страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време. Това се осъществява чрез сключване на трудов договор за непълно работно време. Този трудов договор може да бъде за определено време, а може да се сключи и за определен срок, по заместване на отсъстващ работник или служител, със срок за изпитване и т.н. При сключването на трудовия договор се спазват всички изисквания, установени за сключването на трудови договори . В разпоредбата на чл.136, КТ е установена нормалната продължителност на работното време за деня – 8 часа и за седмицата – 40 часа. Сравнението за непълно работно време се прави спрямо пълното работно време, установено за съответния отчетен период. . Новата ал.4 на чл. 138 КТ (ДВ, бр. 7 от 2012 г.) установява, че трудов договор, сключен за част от законоустановеното работно време, се смята за сключен за работа при нормална продължителност на работното време в случаите, когато от контролните органи бъде установено, че работникът или служителят по този договор полага труд извън установеното за него работно време, без да са налице условия за полагане на извънреден труд в случаите, допустими от закона. Разпоредбите на чл. 404 КТ предвиждат редица принудителни административни мерки при нарушаване на трудовото законодателство. Съгласно ал.1 на чл. 404 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. В т. 9 е предвидено, че при наличие на обстоятелствата по чл. 138, ал. 4 контролните органи могат да дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за изменение на трудовия договор, сключен за работа на непълно работно време, в трудов договор при нормална продължителност на работното време. Видно от разпоредбите, когато се констатира нарушение свързано със сключването на трудови договори за непълно работно време, контролните органи дават задължително предписание за превръщане на трудовия договор за непълно работно време в трудов договор за пълно работно време. Видно от посочените разпоредби, ако работодателя „застави” работниците и служителите да работят на повече от уговореното непълно работно време в трудовите им договори, той нарушава трудовото законодателство и съответно може да бъде санкциониран. СС” Трудово право на Република България
2013-03-05 10:21:39 Самоосигуряващо се лице, започва по ДУК в друга фирма и там ще го осигуряват на максималния ОД. С какъв код следва да го подавам, като самоосиг.лице, с код 12 или не? Моля да ми кажете точно с кой код трябва да по подавамв случай, че е различен от 12, не да ми цитирате, аз съм ги чела но имам съмнения. Благодаря Ви. Л.Маринова Уважаема г-жо Маринова, Въпросът е от компетентността на НАП. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-04-11 11:48:34 Моля, да ми отговорите! Ако през юни 2014 година лицето е навършило 58 години и е учител жена и има по голям от 30 години учителски стаж може ли да се пенсионира. Любомир Иванов След 31.12.2012 г. учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 от КСО. Преди тази дата те придобиваха право на пенсия на посоченото основание 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО за съответната календарна година, в която подават заявление за пенсия. Поради това от 1 януари 2013г. навършената възраст по § 5 не се преценява съобразно условията за пенсиониране по чл. 68 КСО за календарната 2013 г., а се преценява спрямо годината, в която самото лице (в зависимост от рождената му дата) навършва възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. Разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО предвижда, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва: 1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените; 2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените по чл. 68, ал. 1 КСО от 1 януари 2012 г. се придобива, както следва: 1. от 1 януари 2012 г. - при възраст 60 години и 4 месеца; 2. от 1 януари 2013 г. - при възраст 60 години и 8 месеца; 3. от 1 януари 2014 г. - при възраст 61 години; 4. от 1 януари 2015 г. - при възраст 61 години и 4 месеца за жените; 5. от 1 януари 2016 г. - при възраст 61 години и 8 месеца за жените; 6. от 1 януари 2017 г. - при възраст 62 години за жените и т.н.(чл. 15, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). За конкретна преценка кога ще придобиете право на пенсия по § 5 ПЗР на КСО може да се обърнете към съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. КС Трудово право на Република България
2013-05-13 11:40:55 Съществуват ли все още разряди при някои длъжности и как се определят, ако все още ги има? Ивелина Стефанова Уважаема госпожа Стефанова, В настоящият момент в трудовото ни законодателство няма нормативни актове, които да регламентират „разряди”. СС Трудово право на Република България
2013-06-04 14:06:08 Неправомерно уволнен служител, който е възстановен от съда има ли право на парично обезщетение за работно облекло за времето през което не е бил във фирмата не по негово желание. Аничка Стоянова В чл. 3 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло е предвидено, че работно облекло се осигурява, за да се запази личното облекло на работниците и служителите при извършване на възложената работа. Според чл. 8, ал. 2 от наредбата, работното и/или униформеното облекло се предоставя на работника или служителя в готов вид в деня на постъпването му на работа. Предвид горното, считаме, че възстановеният от съда работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност, няма право на парично обезщетение за работно облекло за времето, когато не е бил на работа. МВ/ Трудово право на Република България
2013-06-13 09:53:07 Здравейте! Ако служител е заявил, че иска да излезе в едногодишен неплатен отпуск от 01.08.2013 г., има ли право да си вземе преди това пълния размер от полагаемия му се платен годишен отпуск и ако не - на колко дена има право, предвид чл. 160, ал.3? Мария Влахова Съгласно чл. 173, ал. 1 от КТ до 31 декември на предходната календарна година работодателят утвърждава график за ползването от работниците и служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2. Графикът се изготвя така, че да се даде възможност на всички работници и служители да ползват платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се полага. В графика може да се включва платеният годишен отпуск, ползването на който е отложено (чл. 37б, ал. 4 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските). Според чл. 173, ал. 8 КТ работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е поискан за периода, посочен в графика, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176. Следователно, задължението на работодателя да разреши ползване на поискан от работника или служителя платен годишен отпуск, е само когато отпускът е поискан за периода, посочен в графика. Съгласно ал. 9 на чл. 173 КТ когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително. В чл. 176а от КТ е предвидено, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност. МВ/ Трудово право на Република България
2013-06-24 17:37:19 имаме служителка по 66 пмс, на която е изплатена сума по чл 224 през м декември и през юни сумата я сторнират от заплатата в пълен размер, редно ли е това......уточнявам че на същата беше прекратен договора за старата година и назначена за новата година преди обнародването на промените на 66пмс м баланова Уважаема г-жо Баланова, Съгласно чл. 224 КТ обезщетение за неползван платен годишен отпуск се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение. Видовете удръжки, които могат да се правят без съгласието на работника/служителя от трудовото му възнаграждение, са изброени в чл. 272, ал. 1 КТ. Ако служителката счита, че е налице трудов спор, може да потърси правата си по съдебен ред. ЛТ/ Трудово право на Република България
2013-07-24 08:14:28 Работя на постоянен трудов договор. В момента съм в отпуск по болест. Мога ли да подам предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя? Звезделина Дешева Няма пречка работникът/служителят да връчи на работодателя си предизвестие за прекратяване на трудовия договор, в момент на ползване на отпуск, вкл. и по болест. Съгласно чл.326, ал.2 от КТ срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. СН/ Трудово право на Република България
2013-08-13 14:32:23 Работя на трудов договор - 5 дни в седмицата, 40.часова работна седмица.Понякога работя и в събота и ме компенсират с почивка в сряда, редно ли е ? петко иванов Съгласно чл. 153, ал. 1 от Кодекса на труда при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Тази разпоредба установява правото на непрекъсната седмична 48-часова почивка в размер на два последователни дни. В чл. 153, ал. 4 е предвидено, че за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. От разпоредбата е видно, че за да има право работникът или служителят на почивка през следващата седмица в посочения по-горе размер, той следва да е положил труд в двата дни от седмичната почивка. Предвид изложеното в запитването мнението ни е, че в случая се касае за полагане на извънреден труд, който следва да бъде заплатен по реда на чл. 262, ал. 1, т. 2 от КТ - 75 на сто - за работа през почивните дни. Следва за всеки извънреден труд през седмичната почивка да се издава заповед. Съгласно чл. 146, ал. 1 КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда /чл. 149 КТ/. МВ/ Трудово право на Република България
Страница 4347 of 6864