| 2013-10-19 01:33:56 |
Получих призовка за свидетел работодателя длъжен ли е да ме освободи? и този ден заплаща ли се? |
Иван Иванов |
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя когато е призован от съд или други органи като страна, свидетел или вещо лице. Когато работникът или служителят е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице, както и за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател (т. 5), той има право да отсъства от работа за деня или за част от деня в зависимост от заетостта. Тези отсъствия от работа се ползват само в деня или дните, когато лицето е призовано, или когато са насрочени заседанията на съответния орган. Освобождаването от работа се извършва след представяне на ксерокопие от призовката в конкретния случай, от която да е видно, че е редовно призован като свидетел и да удостовери датата на делото. За тези видове отпуски работодателят не плаща възнаграждение. Лицата получават възнаграждение, което е предвидено в съответните закони, ако такова е предвидено. Това са процесуалните закони – ГПК, НПК и АПК, като възнаграждението се определя от съответния съд. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-15 10:35:03 |
Моля да отговорите в длъжностното разписание след като се посочват задължително минималните изисквания за определена длъжност - степен на образование (и професионален опит) , следва ли да се посочва и вида на образованието ,правоспособността и допълнителната квалификация , която се изискват за заемане на длъжността в длъжностната характеристика?С |
Анелия Веселинова |
Работодателят съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ при сключване на трудовия договор е длъжен да връчи на работника или служителя длъжностна характеристика. С длъжностната характеристика се регламентират правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовия договор. В нея обикновено се посочват и кода по НКПД, образователните и квалификационни изисквания за заемане на длъжността, осъществяваните връзки и взаимодействия с други длъжности при работодателя и др. Всеки работодател сам разработва и утвърждава длъжностна характеристика за съответната длъжност. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2013-11-21 16:08:40 |
Предстои да назначим на 2 ч по чл. 111 от КТ стр. инженер, който в другата фирма по осн. тр. правоот. някои месеци надвишава макс. осиг праг, но пред нас не може своевременно да декларира, тъй като при тях по- късно се изплащат заплатите, как за процедирам? Моля ви за спешен отговор |
Ана Вълкова |
За информация по поставения въпрос се обърнете към Националната агенция за приходите. КС |
Трудово право на Република България |
| 2013-12-19 13:46:17 |
Може ли с една заповед да се наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" и ограничена имуществена отговорност? А ако дисциплинарното наказание е "забележка? |
Лидия Сидерова |
Според чл. 195 от Кодекса на труда /КТ/, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние. Съгласно чл. 210, ал. 1 от КТ, в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от работодателя, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо – ал. 2. Според ал. 3 на чл. 210, ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс – ал. 4. Предвид горното мнението ни е, че за налагане на дисциплинарното наказание и отговорността по чл. 210 от КТ, следва да бъдат издадени отделни заповеди. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-01-28 15:26:33 |
И двете са Ваши твърдения, противоречащи си едно на друго. "При СИРВ-1."Изчисл. на извънреден труд става .... като се сравняват действ. отраб. ч-ве(след превръщането на нощните в дневни)с норм. за месеца" 2."Разликата при превръщ. на нощните ч. в дневни не е действ. положен труд и не може да бъде извънреден труд" Защо ги превръщаме тогава???Кое |
Живка Станева |
Уважаема г-жо Станева, При установено от работодателя по реда на чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) сумирано изчисляване (отчитане) на работното време, в края на съответния период на отчитане се изчислява дали нормата работно за същия период е превишена. Часовете, получени над определената норма часове, се заплащат като извънреден труд. Получените часове над нормата се заплащат по реда на чл. 262, ал. 1, т. 4 от КТ, т.е. с не по-малко от 50 на сто увеличение. Начинът на заплащане създава неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно чл. 261 от Кодекса на труда, положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ установяват правото на работниците и служителите на заплащане за работа през нощта. Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. Съгласно чл. 9, ал. 2 от наредбата, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Горната разпоредба определя правилото за превръщане на отработените нощни часове в дневни, като се използва коефициент. Това е правилото, според което поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса на труда, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Именно когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 от КТ/ и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 от КТ/, отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Видно от текста на разпоредбата, превръщането на нощните часове в дневни е с цел увеличеното заплащане на нощния труд. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ се прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. ЛТ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-05 21:21:07 |
Със съпругата ми провеждаме инвитро лечение в страна извън европейският съюз. Поради спецификата на това лечение , немога предварително няколко месеца да заявя конкретни дни, а 2ва 3три дни преди старта на процедурата в която участвам и аз. Изисква се около 20дневно отсъсвие . Отпуска ми беше отказана . На какъв друг отпуск или болничен имам право. |
иван маринов |
В Кодекса на труда не е предвиден отпуск за съпруга в изложения в запитването случай. Съгласно чл. 160, ал.1 от КТ работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Както е видно от разпоредбата, неплатения отпуск се разрешава по искане на работника или служителя, но право на работодателя е да прецени дали да разреши този вид отпуск, както и неговия размер. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-14 09:44:37 |
Здравейте, Има ли някъде разписана забрана за полагане на извънреден труд в поредни съботи от месеца? Благодаря предварително! |
Павлета Жекова |
Съгласно чл. 146, ал. 2 от КТ, продължителността на извънредния труд не може да надвишава: 1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; 3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни. СН/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-02-20 16:55:38 |
Здравейте, Може ли докторант (без значение редовен или задочен) да работи по трудово правоотношение на пълен работен ден и ако да - имат ли право университетите самоинициативно да забраняват това във вътрешните си правилници? |
Георги Димов |
Няма предвидени ограничения както в Кодекса на труда така и в други нормативни актове, лицето - редовен и задочен докторант да работи по трудов договор на пълно работно време. По отношение на правото на университетите да “забраняват това във вътрешните си правилници”, се обърнете към Министерство на образованието и науката. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-03 00:20:37 |
служителка работи като АТС / адм.техн. олужба/ в ОУ като има 30 г. общ трудов стаж от 15.09.2014 г е назначена като вьзпитател като има 2 години работа като учител, колко % за прослужено време трябва да и се начисли ? |
Ива Благова |
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. В чл. 12, ал. 4, т. 1 от НСОРЗ е предвидено, че работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал. 4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието – ал. 5 на чл. 12 от наредбата. Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2014-03-19 12:12:34 |
В базата за изчисляване на платен годишен отпуск и възнаграждение за първите три дни временна неработоспособност включва ли се допълнително възнаграждение за постигнати резултати, което се изплащат в края на всяко тримесечие, в зависимост от конкретните разултати, които е постигнал служителя. |
Теодора Стефанова |
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда (КТ) или на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ. С оглед на това, в случай, че допълнителното възнаграждение, посочено в запитването, е възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 от наредбата или допълнително възнаграждение по т. 3 на същата разпоредба, то се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението по чл. 177 или обезщетенията по чл. 228 КТ. Съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ, при изчисляване на брутната работна заплата на работниците и служителите се включват: - основната работна заплата; - възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; - допълнителните трудови възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението, изплатено по реда на чл. 259 от Кодекса на труда; - възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; - възнаграждението при престой или поради производствена необходимост, изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; - възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда; - възнаграждението за платен годишен отпуск. Възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност се изчислява като полученото възнаграждение се разделя на отработените дни, за които е получено. Ако болничният лист започва на 1-во число на месеца и няма отработени дни, тогава възнаграждението се изчислява въз основа на уговореното възнаграждение. Според предвиденото в разпоредбата на чл. 13, ал. 1 НСОРЗ, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: - постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период; - промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; - участие в печалбата и други. В случай, че допълнителното възнаграждение, посочен в запитването, е възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда по смисъла на чл. 16, ал. 2 НСОРЗ или допълнително възнаграждение по чл. 13 НСОРЗ, то това възнаграждение, се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за първите три работни дни от временната неработоспособност. Следва да имате предвид и чл. 3, ал. 1, т. 1, изр. второ от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно който, възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. КС |
Трудово право на Република България |