| 2015-03-18 14:08:46 |
Здравейте. Бихте ли ми казали, полага ли ми се обезщетение за платен годишен отпуск при следната ситуация:Текущата 2015 съм била в неплатен отпуск за м. Януари и м. Февруари (като във всеки от тези два месеца имам ползван и по 1 ден платен отпуск). През март напуснах и ми съобщиха, че не ми се полага обезщетение за останалите неизползвани 18 дни. |
Ивелина Минчева |
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни – само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет – чл. 160, ал. 3 от КТ. ЯР/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-04-30 09:45:15 |
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, съгласно НСОРЗ.Ако тези часове след превръщането превишават определената месечна норма изплащат ли се като извънреден труд по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ както е цитирано в писмо на МТСП ИЗХ. № 12-914 от 08.12. |
Елена Милчакова |
Уважаема г-жо Милчакова,
Сумираното изчисляване на работното време е форма на изчисляване на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване.
За всеки работник или служител в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, работодателят сравнява нормата работно време за периода и фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд).
Нормата работно време за периода се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в установения от работодателя период на отчитане, се умножи по нормалната дневна продължителност на работното време, установена за работното място.
Фактически отработеното време се определя в часове, като към дневните часове се прибавят нощните часове, коригирани с коефициент 1,143.
След като нормата работно време за периода се изчисли, се прави сравнение с фактически отработеното време (след превръщане на нощните часове в дневни, ако е полаган нощен труд) и ако тя е надвишена, получените в повече часове се заплащат с увеличението, предвидено в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.
Когато е установено сумирано изчисляване на работното време трудът положен по график на официален празник се заплаща съгласно чл. 264 КТ - според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение. ЛТ/
|
Трудово право на Република България |
| 2015-05-13 13:04:42 |
Относно отговор от 27.04.2015 по чл.222 ал.3 КТ лицето получава 2 или 6 РЗ , НО по ПРЕЦЕНКА НА РАБОТОДАТЕЛЯТ могат да са 2 или 6 РЗ . Т.е. ТОЙ ли преценява колко да са по КТ или колкото каже ТОЙ |
ИИ |
В чл. 222, ал.3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение се изплаща само веднъж. Както е видно от разпоредбата, условието за получаване на 2 брутни заплати е при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, изискването за 6 брутни заплати е през последните 10 години от трудовият му стаж да е работил при “същия работодател”. "Работодател" по смисъла на § 1, т 1 от допълнителните разпоредби на КТ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати - /дали лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и дали последните 10 години от трудовия си стаж е работило при съшия работодател/ се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка и счита, че има право на 6 брутни заплати/, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. МВ/ |
Трудово право на Република България |
| 2015-07-02 10:58:57 |
1.При отразяване на промени в трудовата книжка работодателят вписва ли движението и получаването на трудовата книжка от работника в дневника за трудови книжки и в графа пореден номер кой номер изписва и новоиздадените книжки и движението се изписват едно след друго ли, защото тогава се нарушава първата графа пореден номер
2.При изчерпване на позициите за вписване в трудовата книжка новата книжка с нов номер ли се издава или се пише номера на предходната трудова книжка и след това се изписва продължение |
Адриана Терзиева |
Уважаема г-жо Терзиева,
В дневника за издаване на трудови книжки (Прил. № 1 към чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж) се вписват трудовите книжки, издадени от работодателя на работници и служители, постъпили за първи път на работа.
По отношение на вписванията, които се извършват по време на съществуването на трудово правоотношение (изменения), няма законоустановени изисквания за водене на дневник, в който да се отбелязва представянето на трудовата книжка от работника/служителя на работодателя и обратно.
Съгласно чл. 350, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) работодателят води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки съгласно приложение № 1, то в него съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредбата се вписва датата на предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато се прекратява трудов договор на работник/служител, чиято трудова книжка не е издадена от работодателя, то няма пречка работодателят да избере формата, под която да бъде удостоверен фактът на предаване на трудовата книжка (декларация, подпис върху заповедта за прекратяване, дневник и др.)
Издаването на продължение на трудовата книжка не е издаване на нова трудова книжка и тя не се вписва в дневника за издаване на трудови книжки. На титулната страница се посочва първоначалния номер, дата и работодателя който я е издал. На всяка страница се отбелязва, че това е „продължение”.
На екземпляра на трудова книжка, която се ползва за продължение печати се слагат само при вписване от работодателя, при когото в момента работи лицето. ЛТ/
|
|
| 2015-08-05 09:42:01 |
Задължително ли е в допълните споразумения да се пише като условие броят дни платен годишен отпуск, на които работника има право, при положение че в трудовият договор техният брой е посочен. |
Надежда Семова |
Съгласно чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), работодателят или работникът или служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. Не се смята изменение на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя. Това означава, че промяна на съдържанието на трудовото правоотношение може да стане само с постигнато съгласие между страните по трудово правоотношение. Само при наличие на писмено взаимно съгласие, страните могат да подпишат споразумение на основание чл. 119 от КТ за изменение на съдържанието на трудовото правоотношение. Ако размерът на отпуската не е предмет на изменение, то в допълнително споразумение не е задължително преповтарянето на посоченото в трудовия договор. Достатъчно би било поставянето на текст, който да посочва, че всички останали клаузи на трудовия договор остават в сила. Преценката относно оформянето на документите и тяхното съдържание е право на страните, стига да не са в противоречие с действащото трудово законодателство. ЯР/ |
|
| 2015-08-18 18:19:20 |
В какъв срок се изплащат командировамните. |
Г. Недева |
Съгласно чл. 32 от Наредбата за командировките в страната, Командировъчните пари се изплащат срещу представяне на:
1. заповед за командировка, а в случаите по чл. 8, ал. 2 и 3 - командировъчно удостоверение;
2. препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;
3. сметка за дължимите суми или авансов отчет, ако преди заминаването е получен служебен аванс, към която се прилагат документи за извършени разходи:
а) документ за платените пари за нощуване; размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия; утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката; б) размерът на пътните пари се изплаща в рамките на определения от командироващия срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход; билетът се представя във всички случаи, когато пътуването е извършено със самолет. ЯР/
|
|
| 2015-11-11 07:27:33 |
На служител е прекратен трудовия договор, поради съкращаване на щата. На същият предстои изплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.222, ал.1 от КТ, което е два месеца /по КТД за системата на народната просвета/. Въпросът ми е: Кога на-рано лицето има право да поиска изплащането на обезщетението от работодателя, след първия и след втория месец или след като изтекат и двата месеца? |
Калинка Недялкова |
Обезщетението по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда се изплаща след изтичане на съответния период и представяне на трудовата книжка, от която да е видно, че през този период лицето не е работило на друго място.
|
|
| 2016-02-24 10:01:09 |
Лице е назначено до заемане на длъжността с конкурс. Същото това лице се явява на конкурса и го печели. Как следва да бъде оформено неговото назначаване – с прекратяване на първоначалния трудов договор и назначаване с нов трудов договор за постоянно заемане на длъжността (чл.67, ал.1, т.1 от КТ) или с допълнително споразумение за промяна на срока на договора. Ако се допуска допълнително споразумение кое е правното основание, което следва да се посочи в уведомлението до НАП (поради промяна на срока на заемане на длъжността).
В случай на прекратяване на договора дължи ли се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
|
Диана Христова |
Съгласно чл. 96, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовото правоотношение възниква с лицето, което е класирано на първо място, от деня, в който е получило съобщението за резултата. Когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът или служителят уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение - чл. 107 от КТ. С оглед изложеното в запитването мнението ни е, че следва да се прекрати първото трудово правоотношение и на основание спечеления конкурс да се подпише ново споразумение по чл. 107 от КТ. МВ/ |
|
| 2016-03-07 15:15:07 |
Може ли реализирането на отговорността по чл. 210 от КТ да се упражнява от работодателя по пълномощие, т.е заповедта по чл. 210 да бъде издадена от упълномощено лице? Благодаря! |
Беличанска |
В чл. 210, ал. 1 от Кодекса на труда е предвидено, че в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието. В разпоредбата не е предвидена възможност заповедта да се издаде от упълномощено от работодателя лице. МВ/ |
|
| 2016-03-17 14:51:05 |
Полагат ли се дневни пари на лице, което е назначено на длъжност "шофьор" за осъществяване на превоз извън населеното място, в рамките на един или повече дни, в случаите в които основната ик. дейност на работодателя не е в сферата на транспорта. В допълнително споразумение на шофьора е указано място на работа: физически адрес с улица и номер. |
Ивайло Николов |
Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. Според ал. 3 на чл. 66 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Разпоредбата на чл. 121, ал.1 от КТ предвижда, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя - ал.2 – ал. 2 на чл. 121. Видно от посочената разпоредба командировката е за изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя извън мястото на постоянната му работа. В чл. 6 от Наредбата за командировките в страната е предвидено, че не се считат командировани лицата, които: 1. извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана и др.; 2. изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение; 3. пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот. МВ/ |
|